forum.metsababa.net

Здравейте, момичета!
Аз, неочаквано за самата мен, се озовах във вихъра на нещо ново. При това внезапно.
Оказах се с... фотографски ангажимент. За днес.
Всичко се свежда до това, че вчера беше вихрен ден. Вили най-сетне пристигна на Канарите след около 30 часа път с висенето по летищата. Ани си взе свидетелството за основно образование, след това с нея ходихме на покупки, а вечерта - на градинско парти с моята катедра по повод края на учебната година. И, някъде по време на партито, съм получила съобщение с текст: "Здравей, Имам фото предложение за утре вечер. Мои клиенти откриват фестивал на лавандулата в Добрич. Анагажиментът е за два часа и половина. Аз ще снимам с дрон, но ми трябва съдействие и от друг фотограф. Разглеждала съм твои снимки и реших да пиша първо на теб. Може ли да се чуем по телефон?" Аз бях оставила телефона си в чантата далеч от мен и не го бях видяла повече от час.
Накрая се оказа, че ангажиментът не е за Добрич, а за Генерал Тошево, а освен това е и за сутринта, и за вечерта. Разбира се, предупредих, че нямам никакъв опит в снимането на събития и въобще в снимането по поръчка. Оказа се, че момичето, което ми е писало, е ходило на същия курс по фотография като мен.
И така, днес се озовах в колата на непозната, пътуваща за Генерал Тошево. А непознатата се оказа много приятна млада жена, спокойна и общителна, успяваща да разчупи обстановката с лекота.
Вече свърши сутрешната част от снимачната задача, сега съм у дома, но след час отново тръгваме за Генерал Тошево. Успях да погледна снимките си до тук и съм много разочарована. Кадрите не са добри, светлината също беше лоша, много контрастна... Опасявам се, че няма да има какво да дам като кадри. Но все пак оттук-оттам излиза и по някоя добра снимка. Стискайте ми палци!

Стискам ти палци!
Всъщност, Нелка, какво стана накрая?

Нелка, по повод ето тези твои думи:

Нели написа: ↑03 Юли 2021, 15:34 Успях да погледна снимките си до тук и съм много разочарована. Кадрите не са добри,

с годините се убедих, че не става въпрос за кадрИ, а за няколко кадърА, но пък какви?!?! Искам да кажа, че преди години снимах терабайти. Обработвах терабайти. И публикувах терабайти... С днешна дата - искам дори само 1 кадър, но да е моят, да е точният. Да е цветният, наситеният, контрасният, ясният, фокусираният, да те кара да се замислиш, замечтаеш......

И затова съм сигурна, че тези снимки от сутрешната сесия, които си направила, и сама харесваш, са повече от хубави и повече от достатъчно. Дори съм убедена, защото вече видях няколко от тях.

Възможно е да не се справиш според очакванията си, но това ти е първият професионален ангажимент по линия на фотографията, и мисля, че имаш много повече поводи да си щастлива, отколкото разочарована от каквото и да е.

А за нас остава да чакаме да публикуваш и другите ти снимки.

Ние сме МОРСКИ отвсякъде. Да ви кажа - хубаво ми е. Опитвам се да не се застоявам на компа. Ето - днес прекарах над 2 часа, защото снимах през деня.. От една страна се кефя, че имах да обработвам снимки. От друга - това, че снимам едва на 4-я ден от почивката ни, е показателно за депресията, която ме гони по петите от около месец..... Живот и здраве - промяната на обстановката, смяната на София с пищния простор на морска Гърция, ми се отразява положително. Успявам вече наистина да се погледна отстрани.... От много мислене стигнах до генералния извод, че тъгувам заради....... остаряването. Не. Не се чувствам стара и не мисля, че остарявам, но..... отлитането на Коки от семейното гнездо ми показва, че съм пораснала с още 18 години..... и вече не съм младата майка, която бранеше децата си и правеше всичко с тях - пътуваше, смееше се, пееше, общуваше, съществуваше..... Странно е как допреди не виждах всичко това, което щеше да ми се случи......

И такива неща около мен. Не обещавам, че ще пиша редовно, но пък обещавам да го правя.

Нелка, радвам се, че пътуването на Вили е минало добре. Сега ѝ предстои най-хубавото в любимата ѝ Испания.

Здравейте, момичета!

Моят фотографски ангажимент приключи с това, че изпратих цял куп снимки, повечето от които не особено добри. Уговорката беше те да си избират и да си ги обработват. Друга част от уговорката беше да си отделя няколко снимки за мен, а останалите да им ги дам и аз да не ги ползвам. Те всъщност останалите не ми и трябват, защото са свързани с дейността на клиента на клиента (т.е. тези, които са наели основния фотограф). Идеята беше да се снима организираното от тях събитие. Аз си отделих малко снимки от лавандулата, които ме вълнуват, както и няколко портрета на непознати хора от публиката - характерни лица, които ми се сториха интересни.

cchery написа: ↑04 Юли 2021, 23:10 А за нас остава да чакаме да публикуваш и другите ти снимки.

В този смисъл други снимки ще има, но не и тези, които са конкретно по ангажимента.
Засега пуснах във фейса снимките на лавандулата, а портретите ще пусна по-нататък.

Чери, много си права, не ни трябват много кадри, а един красив кадър!

Ето малко лавандула и тук:

Здравейте, момичета!

Как сте?

Аз вчера се явявах на делото, заради което четох за стоманата. Мина успешно, т.е. приеха ми експертизата и ще ми платят хонорара. Аз всъщност нямам отношение към изхода от делото за страните. Понякога имам своето човешко мнение кой е прав, но то си е само за мен.

Ани, много красиви морски кадри пускаш. Аз още и преди ти казах, че имаш нужда от приятели и от море. Радвам се, че синевата и солената вода, които те обгръщат, успяват да разчупят и стопят задушаващото чувство на депресиращите мисли. Ние всички имаме такива моменти и аз изживях доста остро моя миналата година. И мен също морето ме спасява. Приятелите и морето.
Наслади се докрай на тези мигове, те са безценни!

Аз съм добре.
Толкова много ПИША всеки ден.
Че ако тръгна да го преписвам тук, няма да успея дори да пиша до довечера.
На работа съм.
Имам си доста задачи за отмятане.
Чакам с нетърпение едномесечния си платен годишен летен отпуск
Сега на 9.7. , в петъка, ще ми бъде последният работен ден и разпускаааам!
Имам нужда от почивка.
Чак на 9.8. ще се върна на работа отново.
Предстоят ми две вълнуващи морета:
1. От 15 до 25 юли в Шкорпиловци - с Хри, Алекс и Магда - в бунгало
2. От 26 юли до 1 август на Кранево - само с Хри - в хотелче, ол инклузив
След моретата уикендът 7-8 август ме очаква преместване на моите неща някъде:
1. Или на обща квартира, която ще си наемем и ще делим наема й /засега сме се спрели на една обзаведена двустайна в Люлин 5, общо 200 евро месечно/;
2. Или у неговата квартирка /само временен вариант, защото това е една малка ергенска стаичка, която плаче за ремонт, верно супер евтина е, но не става за нас двамата/;
3. Или има една вероятност нашите да са ми взели апартаментче в Люлин само на мое и на името на Алекс, което аз ще им изплащам на месечни вноски през следващите няколко години. Този вариант най-много ме устройва. Като цяло парите идват от наследствен имот, същата сума нашите са предвидили и за сестра ми и нейното семейство, въпросът е само да стане. Така най-после ще имам нещо СВОЕ си. Като имот. Като жилище. Като дом. Никога не съм имала нещо мое. А това прави човек несигурен до известна степен.
И Черко, да, прочетох те внимателно.
И да, вземам предвид написаното от теб.
И се радвам, че не съм на 35 години, а на 43.
С толкова изстрадан личен опит зад гърба си.
Но и свободна, разведена, с пораснал вече син.
Син, с когото обсъдих цялата ситуация около мен.
И той ме подкрепя, разбира, уважава и смята, че съм права за себе си.
Помоли ме няколко мъдри, зрели и разумни неща, които аз ще изпълня.
И после започвам новия градеж, с новото ми Аз, с новото ми настояще и бъдеще.
Искам отдавна Любов. Брак. Щастие в любовта. Второ дете. Споделеност. Смях. Радост.
Е, трябва да съм наистина откачена патица, за да ми се дават отгоре, а аз да ги отблъсна.
От срам. От страх. От "ама какво ще кажат хората?". Не ми пука какво ще говорят.
Хората винаги говорят. Поне аз да съм си в мир със себе си и с любимите си.
Писна ми да живея прекършено. Счупено. Под лупа. В надзор. Под контрола и цензурата на бившия съпруг.
И ще кажа окончателен стоп на всичко това.

Здравейте, момичета. Искам да ви кажа, че съм тук, чета ви и съпреживявам всичко с вас. Просто в момента не ми е период за писане. Скоро бях в депресия и ми беше тежко. Днес съм доста по-добре, но все още съм някак затворена.
Деси, поздравления за решението. Знам, че не ти е било лесно да го вземеш и всяко нещо си има цена, но щом това е твое доброволно решение нещата стават различни. Не мога да коментирам ситуацията, защото съм далеч от такива неща. Имам мъж, който обичам безумно, и който също ме обича така. Стискам палци нещата да си имаш собствен апартамент да се случат!
Нели, браво! Много хубаво се подреждат нещата със снимките покрай теб. Или ще се организира групово снимане, където искаш или ще те извикат за фотограф или ще ти използват твоя снимка.....въобще имаш зелена светлина в тази насока и страшно много се радвам, че влезе в потока.
Чери, наслади се на Гърция и използвай това време и място да се съвземеш, защото в момента имаш огромна нужда от себе си и си нужна на себе си. Сещам се за една мисъл, но не се сещам на кого е тя: "...ако те накарам да изброиш нещата, които обичаш и цениш колко време ще ти трябва, докато стигнеш до себе си?"
Ние сме майки и е нормално да обичаме децата си, да им се отдаваме, да се забравяме, докато се борим с тях да постигнат мечтите си и един ден, когато те поемат по своя си път, което е нормално, сякаш оставаме в безтегловност ненужни на никого. И това е нормално. Изживей си я болката. Не я подтискай, но само не оставяй до тук, защото живота продължава. И на мен ми предстои да се сблъскам с това догодина живот и здраве и съм си обещала едно и това е да не се чувствам виновна, че ще ме боли и ще ми е тежко.

Здравейте,момичета!Дори нямам спомен преди колко време съм писала,някак се изгубих....не само тук,но и сама мене си изгубих.Нямам идея в какво се изразява депресията,а и честно казано нямам и намерение да чета,защото както беше казала Чери преди многооо години"Като чета за някоя болест и все си намирам симптомите",та хич не искам да се оправдавам,но наистина се чувствам изгубена.И най-лошото е,че когато човек общува с мен,това по никакъв начин не се забелязва,което значи,че съм не лош актьор ,но душата ми понякога крещи-като диви,ранено животно,подушващо смъртта....
Ама и аз започнах подобаващо....
Каквоо да кажа.....толкова моменти съм изпуснала-и хубави и лоши,толкова сълзи,радост,щастие,за което чак сърцето ме боли.Сякаш съм изоставила най-съкровенното си място празно.Да,трудно се извинявам,а моята егоистична душа(колкото и години да си повтарях,че не съм егоист)няма нужда от оправдания,но....за това ме боли много,че не бях тук и не бях до вас
Ани,да започнем с теб....какви само промени са настъпили около теб.Коки е вече самостоятелен човек,пораснал,прекрасен,на който тепърва му предтсоят вълнуващи моменти,направо не е за вярване.А и това преместване,нямам думи,огромна крачка,но смятам,че ще е прекрасна.Винаги съм смятала,че си родена на грешното място,тук не е твоя свят и в това съм напълно убедена.И колкото и да знам,че ще ти липсват приятели,семейство,дори на моменти нашия манталитет,съм също убедена,че там ще се чувстваш прекрасно.Къде всъщност ще живеете и за колко време,знам тъп въпрос,но наистина доста съм изостанала с информацията.
Отнсно работата-как е там,разбрах,че закотвена на едно място не е твоето,но като реализация на проекти чувстваш ли се удовлетворена?
А относно самотата-в смисъл,че Коки и Момчил ще бъдат далеч,аз от позицията на много години самота-в ранно детство без баща ми,който все беше на път и майка,която ....ами да кажем не беше най- знимаващата се с мен ,а сега и Боби като все е на път,искам да ти кажа,че колкото и клиширано да звучи-не е вярно,че човек живее в самота.Самотата е както ние си я определим.Аз например,когато ги няма мъжете ми е по-спокойно,в смисъл,че го няма това суетене в кухнята,постоянно оправяне след тях,някак само тогава намирам време за себе си.Това обаче не означава,че не ми липсва Боби.Просто съм го приела като времето за мен.Да...има трудности-като това някой да ти смени нещо,или ако ти трябва майстор,но знам,че и сега пак ти се оправяш с повечето неща,просто защото си ЖЕНА .Най-трудно е вечер,нощем...когато си имала тежък ден и искаш просто да легнеш до него,да си поговорите,да те успокои,дори само да те прегърне или да запчне да хърка,но да е до теб....тогава ми е мега трудно....
Нелка,какво да кажа....не знам за стоманата много,но си машинка.Възхищавам се на упоритоста,с която изпълняваш целите и задачите си,на смелостта да следваш сърцето си(говоря за снимките).Браво на Ани-за това,че е постигнала целите си и ще бъде щастлива.
Цвети,какво е станало с теб,последно като четох те очакваше нещо много хубаво,а сега разбирам,че излизаш от "любимите"ми периоди.Какво се обърка?Всъщност ако искаш да споделиш,де,а иначе
Деска......Деси,деси,Деси......направо ме разстреля,момиче....Рядко оставам без думи,но ти....ти си способна да я затвориш тая моя уста от почуда.Какво да ти кажа....живот без любов,не е живот.И това ти го казва човек,който знае какво говори,но това е друга тема.Никога не съм подкрепяла връзки,в които няма любов,няма тръпка,няма го онова жегване.И не говоря за любовта в началото на една връзка,а за онази,която след 20 години брак например,се скарвате жестоко,но в момента,в който си представиш живота си без този човек и душата те заболява,ама истинса болка,физическа....Та...любовта е прекрасна.Но....както винаги във филмите има едно "но" и ще си позволя да ти го кажа,като човек сляпо вярващ в любовта,пеперудките и птичките.....не бъди жестока с Хри.От това,което прочетох виждам,че ти си взела своето решение,макар че казваш че си даваш време,но то е само в главата ти,време нямаш.Той не ззаслужава да бъде лъган и да живее в заблуда.Защо не се изправиш и след като си взела своето решение,не понесеш е последствията от него.Защото уверявам те,ако той разбере ще стане грозно.И не в смисъл да ти навреди,но дълбоко в душата му никога няма даа ти прости начина по който си постъпила.Знам,че това е непоискан съвет,но за мен не е честно да го заблуждаваш,без нзачение дали си платила морето или не,така или иначе после ще ви боли,една раздяла никога не е безболезнена,но поне да бъде достойна.А така сякаш си даваш време и ако нещо се обърка с новия човек,да се върнеш пак при него.
Съжалявам,знам че може би нямам право да се появявам тук и да "ръся"акъл,но така го чувствам,а ако не ти го кажа,то ззначи не те уважавам достаъчно,че да съм готова да понеса твоята евентуална обида от думите ми(което много се надявам да не ти прозвучи като обида,защото не е )
Аз какво да кажа за себе си...и аз не съм я "цъфнала и вързала"Пускам поста и после пак

Пак съм тук,но трябваше да довърша вечерята,че днес укъсни.
Та за мен какво да кажа,последните месеци могат да се определят само с 1 единствена дума-РАБОТА.
Буквално периода от февруари до ден днешен имам чувството че съм ги изкарала в офиса.И както каза АНи в преден пост-не ги разбирам тия хора Ми то иаз,ама явно съм от тях.Така ме бяха и все още са,закотвили обстоятелствата,че имаше моменти в които отивах в 8 и се прибирах в 20 часа.И ако си мислите,че съм нарупала несметни богатства-жестоко се лъжете-заплатата ми не е мръднала и цент(нали ще обръщаме в евро ),да не говорим,че едно благодаря или потупване по рамото не получих.И ако някой ми каже,че не го правим за това,ами да,ама е хубаво някой да оцени усилията ти и дори не говорим за материалното.
Случи се така,че на шефката и се наложи да отсъства многооо дълго,буквално до преди 8 дни.През това време другия офис поеха част от задълженията и,а на мен ми беше прехвърлена една фирма,която буквално поглъщаше времето ,както и силите ми.Ако кажа,че не съм горда от себе си,ще излъжа...м..ка му,много се кефя,защото до преди това не съм правила и 1 % от това,което правих и смело мога да кажа,че го направих ама много добре.както виждате и скромността ми е отишла по дяволите ,но фактите са си факти и се научих,че ако самата аз не ценя усилията,които влзагам,едва ли друг ще го направи...Но факта,че едно благодаря не получих ме нагнетява много,което пък усещам,че ме кара да върша другите си задължения с нежелание,а това не ми харесва.И не ме разбирайте погрешно,аз наистина влагам душата и сърцето си в нещата,които правя,но може би изходната ми позиция е грешна,но не вярвам на някой да не му е приятно да го оценят.И да безкрайно ми е обидно заплащането,което получавам,защото хич не ме е срам да си призная,че парите не са ми важни.напротив -много са ми важни.Те са освен средтсва за оцеляване,така и средства за забавление,за радости в живота....абе много са ми важни.И го казвам пак от позицията на човек живял седмица да кажем без 1 стотинка в джоба и ядящ каквото е останало,колкото и да е странно за някои.
И така...чувствам се работно неудовлетворена ,което за жалост влияе и на други аспекти в живота ми,но и това ще променя.
Иначе много ми се иска да започна да спортувам,да изляза от тъпата си зона на комфорт и ОГРОМЕН МЪРЗЕЛ,ама не съм
Ами това е-мусаката ми е готова и трябва да сервирам на домочадието
А утре много се надявам да се осъществи една жадувана среща и ще ви разкажа

Елисче,
Сега те прочетох чак.
В квартирата на моя нов любим.

Още на 7 срещу 8 юли казах на Хри всичко.
Всичко. Цялата истина. Точно преди морета и отпуски.

Цената, която платих - викане на линейка посреднощ.
Не ми е посегнал. Но така ме заплаши и такъв ултиматум ми постави, че изпаднах в ШОК:

180/115 кръвно, 100 удара в минута пулс, припадъци, болки в сърцето, тремор цяло тяло. Хри насред скандала ни викна бърза помощ и баща ми.

И така, на сутринта се изнесох с дамска чанта и торбичка. Трето денонощие сме непрекъснато с годеника ми. Щастливи сме. Имам ключ от жилището му.

За моретата: Хри ще заведе Алекс и Магда на Шкорпиловци без мен. А аз ще отида сама или с ПРИЯТЕЛКА на платеното от мен море в Кранево.

Търся си жена от вас за моренце ол инклузив. От 26 юли до 1 август в Кранево. Новата ми любов Есмо няма да дойде с мен, защото той пък е платил отдавна своя почивка в Шипково по същото време.

Здравейте, момичета!
Аз съм в София с Ани, тази вечер ще очакваме Вили на летището. Надявам се всичко да бъде наред!
Междувременно пътьом към София успях да се видя с Цвети в Разград, с Ели в Горна Оряховица и с Цони в Черни Вит. Успях и да свърша една глупост по пътя, но е нещо, което се оправя с пари и, макар да не са ми излишни, не мисля да се тревожа излишно за такива неща