ПРОЛЕТ ли е във гората, ПРОЛЕТ има и в душата

[dexter]

Добро утро, Черита!

Честит празник на всички, които будуват и сънуват на български!

Затова се обръщам към всички вас: биолози, счетоводители, инженери, политици, журналисти… Ние всички сме учители. С начина, по който ежедневно говорим, пишем и слушаме. Не можем да очакваме от училището самò да изгради у децата вяра в езика, ако ние, останалите, я нямаме у себе си. А както пише един исторически лингвист: „Съществуват онези езици, в които носителите вярват.“

Ето това е продиводействието на шльокавицата, а не трошене на пръсти по клавиатурите от гневни постове във ФБ - всеки възрастен да се възприеме като учител и носител на писмеността и културата. Другото е смешен опит за повече продажби.

[cchery]

Декс, Деси, благодаря ви, че размишлявахте на глас заедно с мен. В общи линии вижданията ни по казуса се доближават. Аз съм ок с това, че възникна полемика, че се говореше по въпроса и че видях доста хора, които се обявяват в защита на кирилицата. Въобще не го считам като реклама за Жанет 45. Да, може би сега името на тази ИК ще е познато не на 10 000, а на 10 500 човека, ама какво от това. Ако ти, Декс, си права за това:

И преди не ги харесвах заради някои неща - например твърде високи цени и прекалените интелектуални претенции....

смяташ ли, че бъдат облагодетелствани по някакъв начин след случилото се?! Аз също по никакъв начин не ги помня с него хубаво. Сега пък съвсем.

Хареса ми, че имаше тенденция в оформяне на обществено мнение. То иначе няма как да стане. Не съм фен на трошенето на клавиатури в нета , не одобрявам и мълчанието на интелигенцията. Това, разбира се, за мен е първия етап. Вторият - да бъдат истински конструктивни на действия - никак не е трудно да обърнеш внимание на някого, че ползва шльокавица вместо кирилица.

Но кое беше най-интересното за мен?! Че тримата души, с които проведох истински разговор (абе спор си беше) във ФБ се обявиха в защита на Жанетката..... била имала "топки", за да може да направи такова нещо. Ами как можех да го зная преди това?!?

[Нели]

Как сте, момичета?
Тази вечер ми е много... дори не мога да го определя какво. Нервно някакво, особено неспокойно, все едно нещо предстои, но не зная какво... Не мога да посоча причина, поне не нещо конкретно.
Предполагам, че ми трябва питие.

[cchery]

Предполагам, че ми трябва питие.

Нелка, аз пих 2 ракии - как звучи само, а?! Чашката ми е от 30 мл, но все пак 2 ракии са си 2 ракии . И на мен тази вечер ми беше тъпо, несоциално..... имам чувството, че оскотявам..... Скоро няма да излизам и от нас, т.к., когато освободим офиса, ще отпадне грижата дори да ида да го нагледам, както правя сега... Работя почти постоянно от нас....., напредъкът е минимален (в моите очи), бягам по 10-12 км сутрин, защото искам да се подготвя за XXL-бягането на Врана и се чувствам като абсолютен парцал след това..... Как да не обърнеш 2 ракии?...... :1211

Ти какво обърна?!

[cvety_rz]

Привет
Шльокавицата дори не можах да я изгледам.На два пъти си я пусках, но не издържах.Не ми харесват неща от този род.Знам не съм обективна, защото подхождам с предразсъдъци, но четейки вашите коментари не съм изпуснала много
Ей, алкохоличките Как сте с настроението днес?
И така минавам да споделя какво се случва с мен алерголожката и децата.Останах приятно изненадана от прегледа и от алерголожката.Половин час ме разпитва жената.Дет се вика стигнахме и до майчиното мляко Пусна ми изследвания за хеликобактер, които слава Богу излязоха отрицателни.Прати ме на гастроентеролог за черен дроб,бъбреци и пр.Правиха ми доста изследвания.Къде ли не ми бръкнаха и какво ли не ми изследваха Всичко се е повече от добре.Обясни ми жената, че това е вид автоимунно заболяване както хашимотото.При хаши има хормонална терапия, но при уртикарията няма какво да се направи.Можем само да облекчаваме симптомите.Почти всеки с автоимунно заболяване минава през уртикарията.Както идва така и си отива.Без да питам ми каза, че не препоръчва лечение с кортикостероиди, защото те само ще облекчат а няма нужда като може да се мине с нещо по леко и без толкова много странични действия.Ще пия антихистамини по схема и се надявам да съм от тия дето по- бързо ще им мине
Тази сутрин изпратих Райчето за София за 3 дни на състезенаие.И от пълна къща вече сме само 3ма.Не съм готова още за такива неща Макар и да ни е тясно ми е хубаво да сме петимата заедно.Калинчето пък днес имат открит урок и ще си получават дипломите за завършване на детската градина.Лея си сълзи на воля....от радост, от носталгия по миналото...... Сякаш искам времето да спре да се движи и да си е само сега.Превърнах се в ревла само дето не мога като Чери и Нели да си сипя питие щото не пия :1211
Чери, погледни от хубавата страна на работата от дома.Поне бързо ще стигаш до работа Всичко ще си дойде на мястото нали знаеш

[Kleo]

Здравейте и от мен, приятелки
Много размишлявам и аз напоследък за нещата от живота. На 39 съм и това ми харесва. Но трябва да приемам много нови неща и за самата мене си, и за света и хората около мен. Уча се интензивно... интересно ми е!
Преживявам си днеска едно нещо. Една моя съученичка от гимназията завчера, на 24 май, е родила третото си детенце. Да й е живо и здраво. Казва се Вихър прекрасно име! И днес, освен радостната новина, разбрах от нея също така, че е родила у дома, с помощта на таткото и на една нейна приятелка, която е дула / акушерка. И така, мисля си за нещата от Живота, бебетата, фактът да си на 38 /тя още не е навършила 39/ и да си многодетна майка, в България, в момента... много мисля де. Иначе, колкото до питиетата - понякога са си направо от жизнена необходимост!

[cchery]

Привет от пиянката . Това с пиенето вечер на мен ми помага единствено като легна на спалнята и моменталически да изпадна в дълбок сън... Като се събудя на сутринта, нито една от належащите ми задачи не е решена...., нито един проблем не е изчистен... :lol: Е, то е ясно, де. Аз обичам вечер да си сипвам - всъщност ракия пия доста рядко може би веднъж на 3-4 седмици. Но по 1 бира лятото е ..... абе едва ли не ми е жизненоважна .

Деска, и аз имах размишления само допреди година за това, че е добре да имам още едно дете. Но това беше преди 1 година. Оттогава открих щастието отново в ученето и темата за децата вече е... не е актуална. На 40 е точно както на 39 или както на 38. Сега се чудя защо толкова много време им се "пуйчих" и ядосвах на годинките. От друга страна - за всяко случило се нещо е имало причина, която е осмисляла дните ми и аз ... ами, не обичам да съжалявам за нищо .

Цветка, гадничко си е, когато къщата се опразни. Ужас - и аз се чувствам като теб, когато децата ходеха към Пловдив през лятото. Точно по този повод бях писала един материал - "И какво от това"? Сега вече въобще не знам къде е този текст. Но в общи линии този въпрос си го задавах всеки ден, който влизах в изрядно оправената детска стая, в която леглата бяха с опънати шалтета, бюрата - чинно разтребени, по килима на земята нямаше нищо......, но нищо нямаше и в кънтящите глухи стени на апартамента.... Та разбирам за какво ми говориш. Но ти ще трябва да минеш през това, защото... и Симо, и Райчето ще се приберат съвсем скоро, а пък докато ги няма..... хм дали няма да откриеш нещо интересно, за което иначе ти е липсвало време?!

Много се радвам, че изследванията ти са супер!!! Разбира се, това с уртикарията, за която няма уточнена причина, не е приятно. Но... мога само да ти пожелая да се разкара час по-скоро и никога повече да не се появява!!!

Хайде, оставям ви сега. До утре!

[Нели]

Здравейте, момичета!
Аз всъщност... не си сипах питие онази вечер. Нямам навик да го правя, а като изключим малко вино на вечеря понякога, не ми доставя удоволствие. Един приятел ми се обади по телефона, просто за да ме чуе, споменах му, че ми е особено нервно, той каза "Всичко ще е наред" и ми прати съобщение с музика, която много харесвам. Пуснах си музиката и... се заех да чета разни неща по дисертацията си. И така до 2 часа след полунощ.
Днес същият човек отново ми прати музика и аз... сядам да работя по дисертацията си.

Снощи бях на една вяла абсолвентска вечер. Казвам "вяла", защото самите абсолвенти бяха такива. Имам чувството, че им беше тъжно от това, че се разделят, а не радостно, че са завършили. Не зная. Вечерта не беше лоша, но беше вяла.

Цвети, напоследък често изпитвам усещането на "празната къща", когато Ани отива при баща си за почивните дни. Твоята причина да отсъстват децата е много по-добра от моята. Възползвай се от тези моменти, Чери е права. Истината е, че ние сме отгледали и възпитали децата си и присъстваме с тях дори там, където отиват без нас. Всяка тяхна постъпка и мисъл в някакава степен съдържа нас. Справили сме се. А физическото отсъствие е за кратко и не е толокова важно.
Стискам палци да се справиш по-бързо с уртикарията!
Автоимунните процеси напоследък стават все по-чести. Няма как да не си задам много въпроси за средата, в която живеем. Тук включвам всичко, в това число и емоционалната среда. Вили също има "нещо" в тази посока, отключено след като беше нападната в осми клас. При нея е сериозно начало на "Хашимото", но според мен конкретното проявление не е толкова важно, колкото фактът, че тялото атакува само себе си. Сега нещата с нея се влошиха покрай историята с развода. Чисто физически симптомите са налице, емоционално - също. Тя отказва всякаква комуникация с него, много е обидена, буквално е в състояние на тиха ярост. Ако имаше как да даде външен израз на това, нямаше да се разболява. Мисля, че й иде да го набие.
Мисълта ми е, че според мен тя не приема него и затова не приема и нещо в себе си, поради факта, че е негова дъщеря. Автоимунната реакция е израз на това. Тялото й атакува себе си. Не се приема. Наказва се. Опитах се да подхвана темата, казах й, че тя е самата себе си, не е нито него, нито мен, независимо от това, че е наша дъщеря. Споменах колко са различни с Ани в опит да й покажа, че това, че е някой е дете на родителите си, не предопределя какъв е - та нали двете са толкова различни, а са деца на едни и същи родители. Тя реагира малко нервно и ме помоли да сменим темата.
Разказвам това в опит да продължа мисълта на Вера - кой е огънят, който гори вътре в теб и не му даваш израз?
Впрочем по отношение на Вили съм оптимистично настроена. Тези дни все пак я заведох при нашата лекарка-хомеопат, с която навремето лекувахме една пневмония. Много рядко ни се налага, но мисля, че сега ни трябваше помощ. Самата Виолета е много, много сензитивна, тя буквално чувства какво става и го преживява по своему, без дори да знае конкретните факти. Смятам, че ще се справим. Нужно ни е време.

Оставям ви и се захващам с дисертацията, че няма да се напише сама.
Хубав ден на всички!

[cvety_rz]

Привет
Райчето си дойде снощи Симо старши ще си дойде до половин час а аз бързам, защото съм на род. среща на събиране по роботика на малък Симчо....имам и да готвя още...ще лудна вече
Нелка, и моите мисли са в тази посока.Остава само да се справя с проблема, но ми е много трудно Не съм се предала обаче.
И да се опллача чисто по женски- днес ми дойде Поне да беше изчакало до утре.Ще му се радвам на Симо отдалеко.Орисия уви.....

[Ver]

Нели, дано преодолеете по-скоро предизвикателствата!

Разказвам това в опит да продължа мисълта на Вера ?!?!?

Това ще се направя, че не съм го чула/видяла :1024
Това име не е моето!
П.С. Вече съм решила са си го сменя.
Само да не е безумна бюрократщината.

Цвети, успех на Райчето!
Другата година и Мони ще се пече на същия огън...

[Сиренце]

Вижте какво открих - две форумски момчета. Жана отдавна не пише тук, та не знам познават ли се всъщност с Дани.