Здравейте, момичета!
Аз всъщност... не си сипах питие онази вечер. Нямам навик да го правя, а като изключим малко вино на вечеря понякога, не ми доставя удоволствие.

Един приятел ми се обади по телефона, просто за да ме чуе, споменах му, че ми е особено нервно, той каза "Всичко ще е наред" и ми прати съобщение с музика, която много харесвам. Пуснах си музиката и... се заех да чета разни неща по дисертацията си. И така до 2 часа след полунощ.
Днес същият човек отново ми прати музика и аз... сядам да работя по дисертацията си.
Снощи бях на една вяла абсолвентска вечер. Казвам "вяла", защото самите абсолвенти бяха такива. Имам чувството, че им беше тъжно от това, че се разделят, а не радостно, че са завършили. Не зная. Вечерта не беше лоша, но беше вяла.
Цвети, напоследък често изпитвам усещането на "празната къща", когато Ани отива при баща си за почивните дни. Твоята причина да отсъстват децата е много по-добра от моята. Възползвай се от тези моменти, Чери е права. Истината е, че ние сме отгледали и възпитали децата си и присъстваме с тях дори там, където отиват без нас. Всяка тяхна постъпка и мисъл в някакава степен съдържа нас. Справили сме се. А физическото отсъствие е за кратко и не е толокова важно.
Стискам палци да се справиш по-бързо с уртикарията!
Автоимунните процеси напоследък стават все по-чести. Няма как да не си задам много въпроси за средата, в която живеем. Тук включвам всичко, в това число и емоционалната среда. Вили също има "нещо" в тази посока, отключено след като беше нападната в осми клас. При нея е сериозно начало на "Хашимото", но според мен конкретното проявление не е толкова важно, колкото фактът, че тялото атакува само себе си. Сега нещата с нея се влошиха покрай историята с развода. Чисто физически симптомите са налице, емоционално - също. Тя отказва всякаква комуникация с него, много е обидена, буквално е в състояние на тиха ярост. Ако имаше как да даде външен израз на това, нямаше да се разболява. Мисля, че й иде да го набие.
Мисълта ми е, че според мен тя не приема него и затова не приема и нещо в себе си, поради факта, че е негова дъщеря. Автоимунната реакция е израз на това. Тялото й атакува себе си. Не се приема. Наказва се. Опитах се да подхвана темата, казах й, че тя е самата себе си, не е нито него, нито мен, независимо от това, че е наша дъщеря. Споменах колко са различни с Ани в опит да й покажа, че това, че е някой е дете на родителите си, не предопределя какъв е - та нали двете са толкова различни, а са деца на едни и същи родители. Тя реагира малко нервно и ме помоли да сменим темата.
Разказвам това в опит да продължа мисълта на Вера - кой е огънят, който гори вътре в теб и не му даваш израз?
Впрочем по отношение на Вили съм оптимистично настроена. Тези дни все пак я заведох при нашата лекарка-хомеопат, с която навремето лекувахме една пневмония. Много рядко ни се налага, но мисля, че сега ни трябваше помощ. Самата Виолета е много, много сензитивна, тя буквално чувства какво става и го преживява по своему, без дори да знае конкретните факти. Смятам, че ще се справим. Нужно ни е време.
Оставям ви и се захващам с дисертацията, че няма да се напише сама.
Хубав ден на всички!