Здравейте, Мецанки!
Ще се опитам да се включа тук за малко, макар да съм отново в някакви странни вихри от ангажименти.
Част от тези ангажименти сама си ги "измислям", защото от 28 септември отново започнах да уча италиански. Просто започна следващото ниво, В2, и аз не исках да го пропускам. Доста е трудно вече, защото нивото е високо и се очаква много неща да знаем и да съобразяваме, да използваме специфични граматически конструкции и т.н. Обаче колко много ми харесва! Това е някаква много сладка, истински желана трудност. Не зная дали изобщо някога досега съм учила език с такова желание и удоволствие. Всъщност, като се замисля, аз съм единственият човек в групата, който започна да учи италиански без никакъв житейски план за какво ще ми трябва този език. Всички останали учат езика, защото им трябва за нещо конкретно - професионално или училищно, а аз - просто защото искам. В един момент започнах почти суеверно да вярвам, че в някакъв момент в живота ми почти изневиделица ще изникне необходимост да зная италиански. Някак всичко това трябва да има някакъв смисъл, защото го усещам направо като необходимост, но не външна. Кой знае?
В момента съм си пуснала нещо сборно на Ерос Рамацоти и... докато пиша тук изведнъж осъзнах, че се залушвам в текстовете на песните и... ги разбирам.
Другите елементи от моята непрекъсната заетост са повече служебни. Всеки ден имам часове, макар и не много. Освен това имам и втори трудов договор в университета, там също има не малко работа. Има и значителни промени в работата, включително имаме и ново ръководство (ректор и т.н.), нови хора и нова организация на работата. Още не зная какво да мисля за новите хора, но честно казано засега почти всички промени ми харесват. Дано да не греша, но имам усещането, че новото ни ръководство има искреното желание да направи нещо добро за университета. Имаше уволнени хора, да. С част от тях всъщност беше много трудно да се работи, макар и не невъзможно. Има нови хора на почти всяка по-отговорна длъжност, но това почти без изключения са колеги, които са много диалогични, които са много добронамерени и свестни и аз се радвам на това, че са избрани и издигнати. Където има изключения, става дума по-скоро за колеги, които за мен са неясни, а не че са лоши. Просто не ги познавам достатъчно и затова нямам конкретно мнение, може с времето да установя, че и тези назначения са много удачни.
На този като цяло положителен служебен фон, от този месец заплатите ни са... намалени. Да, имаме по-малко студенти в сравнение с преди години и ще стават все по-малко. Не защото не успяваме да ги привлечем, не защото не поддържаме качество, а защото политиката на Министерство на образованието (т.е. на правителството) е, че трябва да имаме по-малко студенти. Намалиха ни с 30% държавната поръчка, а ние нямаме право и да приемаме платено обучение над определен лимит. Единственото, което можем да направим, е да привличаме чуждестранни студенти, но за всички немедицински специалности в България това не е никак лесно.
Намалението на заплатите разгневи и настрои срещу новото ръководство много колеги, както и внесе нотка обезверяване и омерзение на работа. Мен също не ме радва, защото намалението е осезаемо, и макар още да не съм получила октомврийската си заплата, зная, че ще е поне с 200 лв. Аз все пак съм сама, без втора заплата в семейството... Не зная дали може новото ръководство изобщо да бъде винено за нещо в случая, защото предишното такова направи някои доста щедри харчове, които ми се струват съвсем неоправдани. Всъщност предишното ръководство харчеше пари с размах в последните години. Сега обаче все пак заплатата ми е намалена със сумата на една сметка за тока в студен зимен месец, без да се очаква от мен по-малко работа в замяна.
На фона на това не зная дали новината, че Виолета се прибира от Виена, няма да е добра... по някакъв изкривен и странен начин. Да, Вили ще се прибере и няма да учи във Виена, поне не тази година. Вече има билет за връщане след една седмица. Иска ми се да разкажа за това по-подробно, но може би няма да е тази вечер.
Засега ще спра до тук, защото всъщност имам гости. Моята кръщелница, дъщерята на много близки приятели е у дома от вчера вечерта. Родителите ѝ са в командировка извън града, а тя много добре се разбира с Ани и двете искрено се харесват, затова поканих детето у дома. Не се налага много да ги наглеждам, децата са чудесни, но все пак ми се иска да им обърна малко внимание.
Желая на майката бързо възстановяване и спокойно майчинство, подкрепена да бъде от брат ти и дарена с много любов и грижа. Щастлива майка - щастливо бебе!
И се забавлявайте, игрите са за това.
Желая на всички хубав и усмихнат почивен ден, изпъстрен с радост и положителни емоции, да бъдете заобиколени от близките си и да се чувствате прекрасно като цяло! И... много ще се радвам поне още един човек да влезе и да пише във форума ни днес. 
Липсвате ми, ей 
.Аз съм си все така тук,отварям си всеки ден форумчето,та да дърна поне и 1 написана дума.Но сега и ти си тук.
,все си вика ей поглесни го от хубавата страта-вкъщи,топлинка,чайче и топъл сладкиш....ммммм помага докато си изям парчето 
, аз ще се чувствам и ще бъда неразделна част от него. Мисля, че така е и с теб, и с другите. Всичко е наред