КОНКУРС ЗА "ЗДРАВОСЛОВНО ОТСЛАБВАНЕ - Пролет 2014"!

[Sladka Debelanka]

Здравейте момичета! И аз забелязвам, че почти никой не пише. Всеки има възходи и падения, но важното е да продължаваме. И на мен ми се наредиха кофти дни. Сина ми изкара шарка, стола на компютъра ми се счупи, дъното на компютъра ми изгоря, опитват се да натопят мъжа ми за нещо, за което не е виновен, на сина ми зъба му вчера оттече, оперираха баща ми скоро и сега му откриха и други неща... Като добавя и напрежението на работа и недоспиването става ужас. Вчера цял ден тичах и не ми остана време дори да ям, само вода пих ходейки, заспала съм с детето и се събудих тази сутрин. Понякога мисля, че няма да издържа на всичкото това напрежение. Но си казвам, че това са изпитания и ако не бих се справила с тях Бог нямаше да ми ги изпрати... Давайте смело и бъдете силни! Аз съм с вас! Обичам ви!

[mira_b]

Sladka Debelanka и cvety_rz

Момичета не сте сами, на мен също ми минават мисли за неуспех и този път... Ама като размисля се радвам, че с храната съм на Вие, не се отпускам много но и не спазвам кой знай какъв режим тези дни - вчера кексче, днес сладоледче...ама си казвам и аз съм човек и са ми слаби ангелите...все съм изкушена от нещо и трябва да си казвам, че вече не съм на 25 г. и тялото и ЕГН-то си казват думата...
Лека вечер и розови мисли

[cvety_rz]

Благодаря, момичета

Цветка, няма логика да правиш същите, които си спазвала досега - като хранителен режим и упражнения, и да връщаш килограми, при положение, че досега си сваляла. Надявам се няма да ми се обидиш, но според мен има нещо, на което си му "отпуснала края". В общи линии винаги така става, когато наистина човек е вечно на диета...... И все пак - опитай се да си припомниш дали последните 2 седмици си била стриктна!? А ако не си била, да не вземеш да се обвиняваш и да залитнеш в друга посока....... няма нищо фатално в тези неща и затова сме тук - за да се подкрепяме!!!!!

Чери, не съм се отпускала от към ядене.По скоро съм се хранила нередовно.Тия дни съмс съвсем сама с децата, защото половинът е в командоровка в Румъния, върнах се на работа и не ми остава много време та хапвам късно вечер.Преполагам, че това може да е причината, но ми е тегаво, за две седмици да затрия резултат от цял месец труд и то дори не съм се отпуснала да преяждам и да се тъпча Но ще се оправя.Радвам, се, че както съм в депресия не посягам към храна и това е голяма победа за мен.Следващата стъпка е и да отслабна.
Сладка, една голяма от мен.То понякога така става като дойде идва.
Мира, розови мисли и за теб

[cchery]

Цвети, ........ просто исках да напиша, че ми е приятно да общуваме с теб!

[tita]

Цвети, не унивай, момиче. За всичко има начин, ако има желание. А ти желание имаш.

Преди да реша да отделя на веднъж 90 лв от бюджета ни, доста се лутах и опитвах какво ли не за да вляза в желаната форма. Повярвай ми, въпроса не е в това дали гладуваш или си хапваш ... ама хич. Освен това само с тренировки да постигнеш отслабване също е небъдна работа.
Ключа е в правилната комбинация от двете! И както всеки от нас, аз бях сигурна, че мога сама да намеря точното количество от едното и от другото. Да, ама не. Колкото и да опитвах, не се получаваше. Затова в един момент, реших, че мога да кумулирам ( така да се каже) финансите, които бих похарчила за тренировки и транспорт и да си купя "Руми" за 5 седмици. Този период е напълно достатъчен, за да влезеш в релсите, които ще те доведат до желаната цел ... че и да знаеш как да продължиш натам сама. Е, това нито една карта за фитнес не може да ми го осигури. Това беше основната ми мотивация, да спра да се ровя из блога на Руми и директно да поискам лично моя програма. Програмата може да работи със същия успех и при още десетки жени, но това не ме интересува, защото при мен резултата беше налице още след първите 28 дни!

Тренировките в програмата са достатъчни поне за 5 месеца, докато дойде момента да не те затрудняват. Тогава вече можеш да потърсиш нещо друго от стотиците й тренировки, за да имаш все пак някакво предизвикателство. Както казва Руми " нужно е да го има момента на излизане от зоната на комфорт".

Хранителния режим е за всеки ден от периода от 28 дни. Въртиш го докато постигнеш желаното тегло и обиколки. После остават само тренировките ... т.е. тренировките са за винаги, така се поддържа резултата.

На фона на всичко това, което получих, 95- те лева са просто нищо.
В същност си купих "Руми" за цял живот.

[cvety_rz]

Чери, и на мен ми е много приятно общуването с теб и с другите съфорумки . Някак си успявам да се отпусна пред всички вас и да бъда себе си, да бъда неподправена и ненапудрена макар да не се познаваме лично.За Руми съм се замислила още преди нова година и чета темата "за тренировки с Руми" в БГ мама.Утре съм на ендокринолог а на 01.04. ще ми пускат изледвания.Трябва да се установи какви точно са хормоналните ми нарушения и като стане ясна цялата картинка смятам да се свържа с Руми.Помогнахте ми да се донавия А и резултатът на Титка

[Ванчето]

Мдаааа... При мен се случи точно както е написала Чери! И аз влязох в статистиката! Но след много кратък период на липса на резултати , може би подпомогнат и от вируса, който изкарахме всички 4 члена на нашето семейство, мога доволно да отбележа , че пак влязох в релси и продължавам с успешно свалените килограми! Е, може да не са много, но аз се радвам от сърце на всеки един от тях и се боря със зъби и нокти да го задържа, щом веднъж съм видяла цифрите на кантара! Абсолютно съм съгласна и с Тита, няма как да стане само с диета или само с тренировки. На мен май ми отне време докато го разбера, но по-добре късно отколкото никога! Сещам се какво беше казала Бобичан веднъж, че човек колкото повече си мисли , че знае, толкова повече разбира , че не знае... Определено има още какво да уча! На този етап съм много доволна, че благодарение на този форум открих саита на Руми! Със сигурност ще се възползвам от нейните съвети и упражнения!
А на всички останали момичета от конкурса, искам да кажа : ГОРЕ ГЛАВИТЕ! Не се предавайте! Да, този конкурс ще свърши и може и да не сме постигнали тъй желаните резултати, но живота продължава! Грижата за здравето и телата ни не свършва с този конкурс! Винаги можем да продължим да се храним правилно, да спортуваме и да отделяме време за себе си! Важното е да се научим да го правим, защото много често покрай грижите за децата и семейството сме склонни да позабравим за себе си. Така че, момичета, вярвайте, че резултатите рано или късно ще дойдат и не се отчайвайте! "Няма не наказано добро!" Аз вярвам, че добрините които правим на телата си , лишавайки ги от вредни храни и лоши навици и дарявайки ги със много движение и спорт, ще ни се отблагодарят по най-добрия възможен начин! Просто трябва да имаме търпението и упоритостта да дочакаме момента!

[Tami]

1978626_10202505413508731_1907753684_n.jpg

Моят татко с нас през изминалите години!

(32.92 KiB) Свалено 581 пъти

Здравейте момичета!

Първо искам да се извиня че ме нямаше за известно време, но по стечение на обстоятелствата и изненадващото им развитие, просто нямах избор.
Моят Татко почина и пътувах до България да се погрижа за организирането на всичко необходимо.На 13ти си бях накупувала всички необходими цитруси за детокса и така си и стояха като се върнах, защото на 13ти разбрах че татко е починал на 14ти си купих билет на 15ти пътувах цял ден от Манчестър, до родния си Сливен за погребението на 16ти сутринта.
Следва цяла седмица ходене по институции, всеки ден на гробища и в събота трябваше да пътувам обратно. Все още не мога да осъзная че татко го няма вече и болката е огромна.
Знам че ми трябва време да потъгувам и че тази празнина никога няма да се запълни защото него го няма вече, но също знам че има други хора на които съм нужна-моите мили дечица, моят съпруг, роднини и приятели и връщането ми в релсите е необходимо и знам че ще го направя, но незнам все още как да се взема в ръце.
Много неща ми напомняха за татко преживе и врабчето подскачайки на гроба-защото той много ги обичаше. И кокиченцето което намерих скътано до един храст, защото не успях да намеря никъде да купя, а татко много ги обичаше. И калинката на венеца от цветя. И десетте щъркела току що дошли от юг. Всичко ми напомняше за татко и все едно той казваше..."Не тъжи Таминце, на татко детето. Сега съм навсякъде.Татко те обича!" И аз те обичм татко! Мир и Покой на Душата Ти и Вечна Светлина Да Свети Върху Теб!!!
Дори няма смисъл да обяснявам че режима ми се превърна в нулев в момента в който разбрах за случилото се. Татко обичаше сладки неща и много такива изядох за Бог Да Прости докато бях там. Също така и други неща които обичаше да си хапва, а аз по принцип не си позволявам. И когато се върнах обратно донесох банички на детсата защото много ги обичат. И аз си хапнах с тях.
Знам че ще се взема в ръце и благодаря на всички които много старателно влизат във форума и пишат редовно. Аз съм отново тук момичета. Не съм ви оставила. И съм тук когато ви трябвам. Само пишете.
Повелавам на всички слънчев и успешен ден!
Прегръщам ви силно и само напред момичета!

[cvety_rz]

Тами, мила, моите съболезнования Иска ми се да ти кажа , че с времето болката ще намалее, но при мен не стана така.Остана едно празно място е сърцето ми от загубата на близки за мен хора, но и радостта, че съм ги познавала и че са били част от живота ми За режима не се коси.Всичко ще си дойде на мястото.Просто ти трябва време
При мен се разбра какъв е проблема.От стреса на всичко изживяно в последно време щитовидната ми жлеза се е влошила.Ще ми увеличават еутирокса и се надявам нещата да се подобрят.Мисля, че смъкнах качените килограми, но със сигурност ще разбера на 01.04.

[Ванчето]

Tами, приеми мойте най-искренни съболезнования... Бъди силна и знай, че всички в този форум ще те подкрепяме морално! Наистина, болката е много силна, когато ни напусне скъп и близък на сърцето ни човек, но за съжаление това е част от живота... Ако имаш нужда да споделиш, знай, че тук всички ние ще те изслушаме (прочетем) и подкрепим...

[cchery]

Тами, познавам тази мъка в сърцето. Знам добре и колко непосилно голяма може да е празнината в душата. Как от всяка врата очакваш да се появи ТОЙ, но вече е в прегръдката на черната земя.... На погребението на моя татко беше слънчево и тихо. Съвсем лекия ветрец носеше аромата на любимата му река - р. Росица... Мисля, че никога досега не бях усещала на такова разстояние водния аромат на местната река..... и съм убедена, че беше свързано именно с погребението на татко. Както се е получило с врабчето и кокичето за баща ти..... Наясно съм, че тъгата е всепоглъщаща и няма начин да я спреш... Познавам тъмно черното на черното... и колко много може то да боли... дори месеци и години след това! И все пак... онзи, който е на белия свят трябва да живее... и да продължи.... по някакъв начин. Няма рецепта и съвети за това...... аз лично се отдадох на моята мъка и тя ме завлече много надолу... а татко не би искал това за мен... Аз не искам това за теб! Моите най-искрени съболезнования, Тами! Опитай се да не затъваш и знай, че тези тежки и дълбоки чувства рано или късно сменят своите нюанси.... и ние трябва да живеем за това, защото ни има, защото хората, за които тъжим са искали да ни има.... Нашите бащи никога не биха ни пожелали нещо лошо, а най-малко - дълбока и безкрайна тъга от тяхната загуба... Опитай се, Тами... С теб съм!

Бъни, Цвети, ........ липсвате ми!