ПРОЛЕТ ли е във гората, ПРОЛЕТ има и в душата

[Нели]

Цони, къде ги откри тези сладури?

[cchery]

Здравейте, момичета. По никое време, но..... все пак.... просто ми се ще да пиша. Днес, вчера.... онзи ден - доста вълнения имах. От онези хубавите, дето се случват само по веднъж, но пазиш спомена дълго.

Днес Бела завърши 4-и клас. Ще рече човек - "Какво толкова?". Ами... какво да ви кажа?! Преди време споделих тук, че имам проблем с думата "край" и всичко онова, което тя означава. А днес е точното време да кажа ....... край! Приключихме с началната образователна степен в училище. Аз съм "луд фен" на ученето - как само звучи, а?! :lol: Но, да - аз самата обичам да уча. И се опитвам да предам това на Коко и Бела. И не само - аз вярвам в силата на ученето. За мен образованието е сила. Но днес не просто и Бела вече завърши първата си образователна степен (ако не броим предучилищната). Днес се разделихме с "нашата" класна - жената, на която поверих и двете си деца, защото... тя беше човек, на когото повярвах! Да си призная - малко..... всъщност, не - много ми е мъчно!!! Мъчно ми е, ако щете дори, за класната стая - 8 години ме свързват и мен самата с нея. Особено в класа на Бела там съм оставила много емоции, много надежди, много усмивки и... какво ли не още!!! В тази стая съм преживяла едни от най-силните си моменти да чувам имената на децата си и то с похвала, с комплимент, с нещо, което доказва, че те са успяли!!! И двамата са прекрачили прага на тази стая малки, да не кажа - смешно малки...., а излизат оттам като съзнателни хора, получили най-важното в живота си - една посока и безброй възможности да крачат към нея!!!

В крайна сметка тази събота и неделя се събрах... седнах и разгледах всички снимки, които имам и на Коко, и на Бела от техните първи 4 години в училище. Направих паралела, написах мислено сценария в главата си и сътворих това, което планирам от миналото лято да подаря на "нашата" класна - ако имате търпение, ще се радвам да го видите - 14 минутки е:

[youtube]acmSl174cs0[/youtube]

Снощи подарих това клипче на госпожата.... Че всичко си е заслужавало и има смисъл - секундите в долното кратко клипче говорят сами:

" onclick="window.open(this.href);return false;

Букета на Коко и Бела за тяхната класна:



Цони, Боби на Дани ми е добре познат, но кой е другият юнак на снимката?!.... Не мога да се сетя.

Нелка, а защо Вили преживява така вашата раздяла?! И всъщност това ли преживява или факта, че Христоско всъщност си отиде от вас, за да създаде ново семейство.... Защото...., ако вие не сте се разбирали, ако... във въздуха е нямало нищо от топлина и взаимност...., не знам - но според мен в този случай вашето решение е най-правилното. И щом казваш, че Вили е сензитивна, то тя трябва да го знае. Твоето обяснение какво е?

Цветка, как е сега с пълна къща..... .

И да се опллача чисто по женски- днес ми дойде Поне да беше изчакало до утре.Ще му се радвам на Симо отдалеко.Орисия уви.....

Симчо в училище ли ходи на курсове по роботика?! Винаги са ми били интересни, но... нито аз съм ходила, нито Коко и Бела. Какво всъщност учат там?!

Аз отивам да лягам. До утре, приятелки.

[Сиренце]

Цони, Боби на Дани ми е добре познат, но кой е другият юнак на снимката?!.... Не мога да се сетя.

Божеее, замислих се, че май доста отдавна сме заедно в бърлогата Когато Жана пишеше тук, Цецко беше бебе. Тя живееше тогава в Тетевен и мисля, че никнейма й беше Джия или нещо подобно. След няколко години се преместиха в София и отскоро се намерихме във Фейса. Снимката ми излезе, защото някой я беше отбелязал и гледам .......Боби!
Ох, ще бягам на работа, че май позакъснях.

[Нели]

Цони, Джия помня, но Жана - не. Така е, помним повече имената, които имаме тук.
Вер, по този повод (с имената), аз всъщност съм... Недялка по документи. Нели е обаче МОЕТО си име, не само за форума и за фейсбук, ами истинското ми име, така, както го чувствам. Когато съм се родила родителите ми са решили да ме кръстят Нели, но се оказало, че имало цял "поменник" с разрешени и забранени имена. Нели не били разрешено, защото било "буржоазно" и западно. Родителите ми са ме записали Недялка, защото нямали голям избор, но винаги са ми казвали Нели. Научих, че официалното ми име е друго едва в детската градина, когато една учителка ме повика с чуждото за мен Недялка, карайки ми се. Така и не можах да възприема това име, всеки път усещането е, че някой ми се кара.

Чери (ето пак форумското име е водещо), много хубав подарък за класната се е получил. Браво!
Помня как при завършване на детската градина направеихме на всяка от учителките специално подвързан красиво албум с рисунка от всяко дете в групата, посветена на съответната учителка. Те плакаха, разлиствайки ги с разтреперани ръце, ние - също.

Колкото до Вили, тя не преживява раздялата, тя искаше да се разделим и разведем. Нейното страдание е друго - тя видя много лоши неща, които баща й успя да извърши и някъде в нея стои въпросът "И аз ли съм такава? Щом съм негова дъщеря, нима аз нося в себе си това?" Това е много дъбок въпрос за нейната самоидентфикация. Нещо като драмата, която преживяват децата, които са осиновени, разбирайки за това. Колкото и да е добро семейството, което ги е осиновило (а то по-често е такова), те изпадат поне отначало в лутане, питайки се "Кой съм аз?" Доколко ще им се отрази това и доколко след първоначалният стрес нещата ще се наместят, зависи от стабилността на родителите (истинските, т.е. тези, които реалн отглеждат детето, за мен те са истински) и на връзката им с детето. Но дори да е краткотрайно, проблем винаги има. Вътрепната драма на Вили е нещо подобно - тя знае кои са родителите й, но откри в нас черти, за които не беше подозирала. Сега в нея стои въпросът "Коя съм аз?" Тя вътрешно буквално отхвърля баща си и за съжаление така отрича и част от себе си, а това е голяма тежест. Ще се справим, но наистина иска време.

Днес се оказах участник в ПТП. Една хлапачка на 24 години ме удари с висока скорост отзад, докато чаках на червен светофар. Бях спряла, но така се вряза в мен, че отхвръкнах напред и ударих колата пред мен. Колата е доста потрошена и отпред, и отзад. Минах на оглед при застрахователя на виновната шофьорка, но предстои втори оглед след като свалим броните, защото най-вероятно има щети и отдолу.
Много ме е яд, защото мацката обясни, че... не била виновна, защото само за 1-2 секунди погледнала встрани, за да се обяснява с шофьор на друга кола, който според нея й пресякъл пътя малко по-рано?!?!? Т.е. тя е карала напред, а е гледала встрани! И... за нея това е оправдание?! Онемях....
Както и да е, колата е просто вещ, макар че тази точно вещ много си я харесвам, а и всеки ден ми върши работа. Поотесня ми финансово напоследък, така че нямаше нужда и сега от това, но... каквото - какова.

[Kleo]

Нели, важното е, че си жива и здрава!!! Приеми моето голямо гуш А за Вили, напълно разбирам какво имаш предвид и какво по-точно изживява сега, ... , пак гуш

[Ver]

Вер, по този повод (с имената), аз всъщност съм... Недялка по документи.

Ами, аз това го знам
За това знам, че ще ме разбереш

Ебаси тъпнята за колата!
Сега само разправии, зареди некви малоумни ....

[Kleo]

Черита, съпреживях вълнението ти, гледайки видеото, благодаря, че го сподели

[Kleo]

"Когато за пръв път чух, как в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и заводски сирени в столицата... ужасно се изплаших. “Война” – помислих си за части от секундата и се заоглеждах за някакво скривалище... И в следващия момент видях нещо съвършено потресаващо: всичко спря! Не се шегувам, приятелю – в милионната столица (а, както разбрах впоследствие, и в цялата страна) спря всякакво движение – автомобилите и градския транспорт, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка... Стана неестествено тихо... Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където веднъж в годината можеш да чуеш... такава тишина... Само воят на сирените! След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, се сетих, че са ми разказвали за някой си техен герой Христо Ботев – поет и революционер, който с присъщия на ненавършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна смърт група също такива невръстни търсачи на остри усещания, уж обединени от мъглявата представа за “свободата на отечеството”... Всички емигранти в Румъния, те са отвлекли австрийски кораб, принудили капитана да ги свали на българския бряг и след няколко дни битки, естествено, са били напълно разбити от редовната и въоръжена до зъби турска войска... В този ден, на 2 юни, бил загинал самият Ботев (по непотвърдени данни – от “приятелски” куршум). Накратко – това е историята. Чувал я бях, но да ти кажа право, не бях особено впечатлен – приключенска му работа... Авантюризъм и малко безотговорност.Така мислех до момента, в който на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и неподвижност... От тогава всяка година чакам този ден за да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди защо и дали изобщо да се спира... Вече много години живея в България, пред очите ми са се променили много неща. Но тези три минути се проектират от година в година... 2 юни ме е заварвал в много от големите градове на България и в малкото планинско селце където живея. Но картината навсякъде е една и съща. Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един не доживял христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят – но така или иначе в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са концентрирани в едно и това едно, в крайна сметка, е страната им, България. Що се отнася до мен, чужденеца... Аз в тези три минути... обикновено изпитвам позорното чувство на завист. Да, аз завиждам – на целия български народ и на всеки българин поотделно."

П.П. Горното е прочетено във Фейсбук. В момента съм в издирване на автора, за да го посоча.

И още един материал по темата:

Шофьор в София вдъхнови хиляди на 2 юни

[cchery]

Чери (ето пак форумското име е водещо), много хубав подарък за класната се е получил. Браво!

Черита, съпреживях вълнението ти, гледайки видеото, благодаря, че го сподели

Благодаря, Деска, Нели! Да се надяваме, че аз вече го преживях (вълнението) , защото за мен това беше доста емоционален момент в по-новия ми живот .

Нелка,.... страшно неприятно е това с катастрофата.... особено с разправиите по застрахователи и майстори. Стана ми мъчно да го прочета..... Наистина, важното е, че на теб ти няма нищо!!!

Цони, Джия помня, но Жана - не. Така е, помним повече имената, които имаме тук.

Оф, да. Джия като кажеш и се сещам прекрасно, но Жана...... Ние с Джия сме се запознавали наживо в Черни Вит. Знам, че тя дойде по линия на ВИВАКОМ в София, а с това и семейството ѝ. После какво стана с нея.... не знам, но.... ето - рано или късно се откриваме.

Когато съм се родила родителите ми са решили да ме кръстят Нели, но се оказало, че имало цял "поменник" с разрешени и забранени имена. Нели не били разрешено, защото било "буржоазно" и западно.

По този същия повод аз съм една неосъществена Ана-Мария . Но пък аз Анелия си го харесвам много. До първи клас, т.е. до 6-годишна възраст за всички бях Ани, Анка, Анчето. Ако някой ми викнеше "Анелия" и замръзвах, защото със сигурност щяха да ми се карат . Класната ми в първи клас се обръщаше към мен с Нели - като се замисля то си се съдържа идеално в АНЕЛИя. И така и оттам приех това обръщение за себе си, но... много по-близко до мен и до това, което съм аз, си е Ани.

Нейното страдание е друго - тя видя много лоши неща, които баща й успя да извърши и някъде в нея стои въпросът "И аз ли съм такава? Щом съм негова дъщеря, нима аз нося в себе си това?" Това е много дъбок въпрос за нейната самоидентфикация.

Хм, сигурно това е нормален момент от израстването. При Вили той е утежнен от лош пример. И от възрастта, в която този пример е настъпил. Единствено мога да ви пожелая периодът да е по-кратък.

Аз сега ставам, че съм на лекции. До после, момичета.

[Нели]

Ей, Мецанки, как я карате?
При мен е смотано някак, дните минават, а не съм свършила нищо съществено, все с някакви дребни, но необходими неща се занимавам.

[cchery]

Добро утро и от мен, момичета!!!

И аз съм в някаква такава неподлежаща на систематизиране въртележка. Занимавам се с всичко и....... нищо :lol: :lol: . Но ми е приятно. От тази седмица не ставам с аларма. Коската си се събужда и си излиза за у-ще сам. Купува си закуска някъде по пътя и така денят ми не почва с камбанарията от часовника .

Неделя си потичах едни 15 км из Младост и в резултат си поисках масаж на стъпалата . И .... получих такъв. Е, не точно на стъпалата, а на цяло тяло. Следствие на напоителния лаф, който му дръпнахме с масажистката, днес от 7.30 почвам да ходя на първия пакет от антицелулитен масаж при нея. Жената предлага много добра цена за тази услуга и с кеф ще се възползвам преди морето. Дори и.... нищо не да не сваля и да няма съществена промяна в бедрата и дупата ми...., поне ще си доставя удоволствието да ходя на масаж.

Друго.... друго кой знае какво съществено покрай мен няма!! Лято е! Няма сняг. Няма студ. Няма еднообразен пейзаж на вън - сутрин се будя и сърцето ми пее..... чувствам се щастлива!

При вас как е?!