РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

[Нели]

Момичета, минавам само да ви поздравя с вчерашния залез над Аспаруховия мост във Варна. Снимах го от неработещото, както се оказа, заведение "Романтика" под фара на Галата.

[ellis_stoyanova]

Иска ми се да попиша,но съм през тела.От 30.07 официално съм студентка-публична администрация,толкова се вълнувам,че дори не можете да си представите.Имам своите копнежи,както и страхове,но първата стъпка е направена....сега само напред и нагоре.
Това от своя страна доведе до напрежение в работата,но ако се наложи дори съм готова да напусна.

[cchery]

Иска ми се да попиша,но съм през тела.От 30.07 официално съм студентка-публична администрация,толкова се вълнувам,че дори не можете да си представите.Имам своите копнежи,както и страхове,но първата стъпка е направена....сега само напред и нагоре.
Това от своя страна доведе до напрежение в работата,но ако се наложи дори съм готова да напусна.

Ели, страхотна новина!!!! Много, ама много се радвам за теб!!!! За това, че я направи тази крачка и сега ще има още много! Желая ти да бъдеш УВЕРЕНА! Всичко друго, ако и да го нямаш, ще дойде в точния момент. Макар че.... според мен ти си готова да бъдеш студентка. От много време! Късмет! И да си вземаш изпитите с шестици - да не ни излагаш, ей .

Що се отнася до работата ти - сигурна съм, че с търпение и нужното количество време и там ще се изгладят неуредиците. Свитедел съм твърде често на това как хората не са готови да приемат промени, които им се поднасят... А после - нямат проблеми с новата ситуация.

Нелка, че то слънцето направо слязло на Аспаруховия мост . Красив пейзаж. Браво на теб.

Ние нощес, всъщност тази сутрин кацнахме малко преди 1 часа в София. И още в 4 часа с Бела отново станахме, за да гледаме напреварата в художествената гимнастика в Токио . Дали не сме малко лудички, а?! И така ще и утре, и вдругиден, защото турнирът по ХГ е с начален час 4 часа българско време....

На всичкото отгоре днес свърших 2 важни неща - ходих при личния и си взех направления за дерматоло за Бела (гъбички по ноктите и кокоши трън) и за очен лекар (за мен, Коки и Бела). Аз мисля, че вече ще поискам очила за четене. За съжаление...... просто не виждам ситния шрифт. И това ме ядосва, ама няма какво да правя. После пък минах през НАП и разбрах какво-що по моя здравно-осигурителен статус, както и какво следва да се направи за същото за Момчил и Коки, които вече ще живеят извън България. После се прибрах пеш до нас и направих едни 13 000 крачки на 2 часа сън ....

Да си призная честно - тези 5 дена в Швейца много ми харесаха. Особено мястото, където Момчил си нае къща, в която да живее - с. Хереншванден на 5 км от столицата Берн. Каквото и да си говорим.... да живееш в Швейцария ти осигурява СПОКОЙСТВИЕ. И то не само като тишина и пространство.... А и като сигурност. В много отношения. Но все пак има доста време, докато аз самата заживея там, така че в момента все още съм впечатлена като турист.

Нещо положително за мен - наложих си да потискам (доколкото мога) страха от летене със самолети както на отиване, така и на връщане. Наложих си го, защото този страх не е вроден, той се появи следствие на моята перманентна тревожност последните 10 години. Не мисля, че ми се получи много добре, но беше хубаво начало. А на връщане си помогнах и с наливна бира от Виенското летище .....

Сега сме си тук до 25 август. Евентуално. Т.к. все по-упорито се увеличават случаите на ковид--болни и като ни тупнат в оранжева или червена зона има вероятност да ми не провали ходенето в Холандия, което е именно на 25 август. Засега обаче не го мисля. Каквото стане. Така си живея вече живота и ми е много добре.

Сега отивам да спя...., защото утре ме чака тежък ден - ще трябва да гледам гимнастика след 4 часа . А за после съм намислила ходене до с. Чавдар за едни литературни събития, но нека първо се събудя и ще преценя.

Лека нощ!

[Kleo]

Честито, Елисче!
Вълнувам се и с теб, Черитас!
С Нелката си пишем редовно, затова тук ще я подмина, не се сърди, Нели!
Цвети, тук съм и съм повече от добре - аз съм щастлива, обичана, обичаща и спокойна!
П.П. Преживях лична травма и болка. Но я отработвам. И въпреки нея съм ... в равновесието.
П.П.2 Живея точно както аз искам.
П.П.3 Знаех си, че подписът ми тук не е случаен. Отдавна го написах. И почтиии го чувствах. Досега.

[cchery]

Здравейте, момичета. Да ми се чуди човек що ли не лягам, ами кеся пред компа..... Ами..... има си отговор това чудене.. Знаете ли - от събота та до днес светът на художествената гимнастика се тресе в безпрецедентен скандал... Русия направиха невероятни панаири - публични заради това, че не взеха златото както при индивидуалните гимнастички, така и при ансамблите..... И, сещате се - аз като админ на голяма ФБ група за худ. гимнастика следя всичко... А и не само като админ, де. И като фен. И не оставам разочарована - нови и нови неща се появяват ежеминутно........ Дотук в живота си не съм била свидетел на такова падение от една нация, каквото сътвориха Русия... Дълго е да се преразказва.

Иначе днес с децата отметнахме малко работа - понакупихме нещата, от които се нуждаят, преди заминаването си. Бела тръгва събота на лагер на Белмекен, а Коки отлита понеделник за Холандия. Луда история..... другата седмица по това време ще съм съвсем сама у нас..., разбира се Арти и той ще си е с мен..... Щеше да е хубаво и Пухчето да беше с нас.... Но каквото е - това е.

Аз все още не мога да осъзная значението на пътя, който се ширва пред мен... само инстинктивно знам, че има такъв. Дано от инертност, която напоследък съм развила до съвършенство, не го пропусна.

Десита, влязох да почета малко в тематата ти за РАЗВЕДЕНИ ЗАЕДНО...... Много ми е странно - ако и ти се върнеш и видиш какво си писала през месец май и му съпоставиш това, което си споделила днес, ...... Честно да ти кажа - чудя се в кой от двата случая си живяла/живееш истински... През май говориш за зрелостта на отношенията ти с човека, когото обичаш от 23 години. С днешна дата си сгодена за друг и правите опити за дете.... Ще ми се да те видя истински щастлива един ден. С цялото си сърце и душа и никой никога и с нищо да не помрачава радостта ти и да не кара сърцето ти да се свива! И сватба те чака.. хех.... какво съвпадение, че днес прочетох, че имате вече насрочена дата... Ние пък с Момчил имаме годишнина..... и виждаш ли - за първи път сме РАЗДЕЛЕНИ ЗАЕДНО . Но у мен няма тъга.... и двамата с Момчил имаме нужда от тази почивка, която в случая не е нарочна, де, но идва навреме. Днес, покрай монтажа на краткото клипче от сватбата ни, си припомних какви и най-вече каквО сме били през 2002 година.., а Коко ми каза: "Мамо, ти май си била много радосна тогава, а?" .... И отидох да се погледна отново... да видя какво виждат неговите очи.... и най-вече... защо го виждат. А причината е,..... защото днес не съм такава. Ето още една задачка за мен за самотния ми период . Освен да си припомня какво точно правех в далечната 2002 преди да се роди Коки, да си спомня и как да изпитвам и излъчвам радост....

Ей такива ми ти неща....

Отивам да спя, защото утре рано-рано съм на родителска среща по повод лагера на Бела в Белмекен....., а аз мразя да ставам рано.

Хубави сънища на всички ви!

[Kleo]

И тогава, и сега - живее истинското ми Аз - ЧеритаС! Все пак, Риби сме - две рибки, плуващи в противоположни посоки.

Обичам Хри и досега, но вече не ми е необходимо да живея заедно с него, за да ми е близък до края на живота ми. Заради всичките тези години заедно. Но този мъж ме е наранявал както никой друг човек до момента. Спрях раняването, това е всичко. Остава ми бивш и бащата на Александър. Сложих точката. Най-после. Надявам се - окончателно. Този път.

А Есмо... той съм АЗ, в мъжко тяло. Той ми е намереното щастие. Късно, измолено, изстрадано. Моето любовно щастие. Страстта. Гореща, зряла, сладка. Надеждата да си сбъдна мечтата за щастлив брак и още деца. Приятели сме от 7 години, не е човек, с когото току-що се запознавам. Мне... познаваме се отлично. Работили сме заедно, рамо до рамо, преодолявали сме реални трудности и проблеми. Той ме е обичал, искал и чакал през тези 7 години, но чак на 23 юни сега ми се обясни в любов и ми предложи не да бъдем любовници, а буквално всичко - връзка, любов, брак, дете да си правим - абе всичко накуп. ... А Нели знае колко се бях отчаяла вече, че никога няма да намеря Любовта. Онази, с главното Л. Всички на моята възраст вече гледали трезво... а защо само аз продължавам да вярвам във вълшебни и нереални приказки?! ... Еми явно неслучайно и Есмо е Риби. Като мен. И с много Огън в наталната си карта. Като мен. Сега има чувства, но има и страст. Топлина. И се чувствам истински обичана. Обожавана. Глезена. Искана. Желана. Това за мен е покоят, това е жадуваното щастие. Това е.

[Нели]

Здравейте, момичета!

Аз малко ни в клин, ни в ръкав, ще ви споделя малко мои разсъждения и аналогии, свързани с вирусите, с бактериите и с обществото.

Ако си представим организма като общество, то бактериите са единични представители на друга култура. Те могат да образуват цели колонии и да съжителстват в сговор с обществото-приемник, но могат и да нанесат вреди. А понякога представителите на чужда култура, иначе безобидни и внасящи приятно разнообразие, се размножават или нахлуват в такива количества, че променят установените в обществото процеси, започват да доминират на определени места и там се образуват зони на напрежение – това е възпалението.

И, ако аналогията с бактериите-хора и организма-общество е ясна, какво в обществото съответства на вирусите? Те нямат жизнени процеси, не дишат, не се хранят, нямат метаболизъм. Но същевременно могат да се размножават, но само в жива клетка. Те са нещо като чиста информация (ДНК), все едно са книги. Могат да си стоят и да си съществуват. "Оживяват се", едва когато влязат в жива клетка, която да ги "прочете". Тогава те се интегрират в клетката и, ако тя се окаже възприемчива, я карат да произвежда тяхната ДНК. Все едно да дадеш на хората книги с чужди на обществото ни идеи и, ако те се окажат възприемчиви за тях, да започнат да ги разпространяват сред останалите.

Не всеки вирус може да влезе в дадена клетка и да вирее в нея. Не всяка книга, с която се срещнем, може да посее идея у нас. От една страна книгата трябва да е написана на разбираем за нас език и достъпна като ниво, от друга – трябва да имаме умствената нагласа, времето и капацитета да я прочетем. И след като я прочетем, все пак може да възприемем идеята на книгата и тя да стане част от нашите представи за света, но може и да не го направим. Възприели вече идеята, можем да я запазим за себе си или да започнем да я разпространяваме сред останалите – да станем заразена клетка, разпространяваща вируса в организма.

Устояването на вирусите от страна на организма зависи от това:
1. доколко единичните клетки изобщо ще прочетат и възприемат вирусната ДНК (доколко народът ще прочете и възприеме като свои чуждите идеи);
2. колко активно се атакуват клетките с чуждата за организма вирусна ДНК - т.нар. вирусен товар, какво количество вирусни частици попада в човека (колко сме облъчени с чужди филми, чужда музика, доколко чужди емисари ходят сред народа) и
3. доколко тези идеи (ДНК) ще се разпространят в организма (обществото) без това да бъде спряно от имунната система (органите за национална сигурност и отбрана). Това последното зависи от целостта и единността на организма (и обществото).

Както книгите не действат сами по себе си, а идеите в тях се разпространяват чрез хора, които ги възприемат и започват да ги споделят и изразяват, така и вирусите нямат жизнени процеси, а за размножаването и разпространението си се нуждаят от живи клетки. Нашите живи клетки.

Каквото горе, такова и долу.

[DeerE]

Здравейте прекрасни дами!
Не зная от колко време не съм писала, но зная, че всеки ден чета какво си пишете и преживявате.
Елисче, специални поздрави за теб и адмирации, вече сме две студентки във форума. Искам да ти споделя, както на всички тук, че студентстването отново ми вдъхна сили и кураж и ми напомни, че съм жива. За мен това е огромно израстване, защото доста години се лутах в търсене на себе си, на това какво ми липсва, чудех се какво не е наред в живота ми и най-накрая го открих. А това е, че покрай майчинството и родителството съм спряла да се развивам. Не виждах по-далеч от семейството и децата. Просто все едно, че не съществувах. Попаднах на точното място, в точното време, с точните хора. Преподавателите ми са уникални хора, с много опит, широко скроени хора. За мен е истинска чест, че точно те ми преподават. Един от тях (най-уважаваният от мен и от останалите ми колеги) близо 70 годишен Професор, военен, на всяка лекция ни казва, че трябва непрекъснато да се развиваме, за да се чувстваме удовлетворени и щастливи. Благодарение на него си отговорих на много въпроси, на които дълги години съм търсила отговорите чисто в житейски план. Беше ми трудно втория семестър, въпреки, че първия го завърших с отличен, през втория семестър отново останахме в къщи под карантина. Едното дете учеше в едната стая, другото дете учеше в другата стая и за мен не остана стая и свободен компютър да се готвя за всички изпити, но въпреки това се справих и ги взех всичките. Все пак не бях пропуснала нито една лекция по всички предмети, тъй като повечето ми бяха съботно неделни. Естествено имаше предмет, който никак не ми беше по вкуса - Икономически аспекти на сигурността, никога не съм харесвала икономиката може би, защото майка ми преди години настоя да уча икономика, за да стана счетоводител. И ето тук отново икономика. Преподавателката ни беше изключително готина, лекциите ни с нея бяха много интересни и интригуващи, но на изпита изкарах 2, но пък съм много горда със себе си, защото сама си изкарах двойката. Въпросите бяха като за 4 курс икономика , нищо общо с дискусиите, които проведохме и с материала, който ни беше преподаден, но въпреки това минах с добър 4, тъй като беше отчетена писмената ми работа. Единственото нещо което ми липсваше и за което нямах никакво време, беше да си чета книжки, които аз си искам, а не например Конституцията. Така, че Елисче поздравления и адмирации. Това е нещо страхотно, с което си се захванала. Надявам се да ти е интересно това, което си записала и бъди сигурна, че колкото и да е трудно си заслужава.
Аз след карантината ни изпаднах в една такава доста неприятна ситуация, като ни приключи карантината бяха Великденските празници, след което пък личната ни лекарка беше в отпуск и когато вече след близо три седмици и половина я открих, отказа да ми даде болничен за карантинирането. Бях си направо за дисциплинарно уволнение, но добре че работодателят ми влезе в положението и минах само с предписанието от РЗИ, което оправда отсъствието ми за 10 дни от работа и ме оправда за това, че пускам отпуск за предходен приключил месец.
Деска на теб искам да кажа, че не спираш да ме вдъхновяваш. Благодаря ти, че си тук, радвам се, че те познавам, желая ти от цялото си сърце да бъдеш щастлива.
Черита, знаеш ли намирам много общо между мен и теб - привързаността към децата и не само... и към котките. Надявам се да имаме възможност да се видим, за до си побъбрим преди да заминеш. Знаеш ли много се радвам за вас. Радвам се за цялото ти прекрасно семейство и съм сигурна, че ще бъдете много щастливи извън България.
Нелка това с ДНК-то ме накара да се замисля, да си размърдам мозъчните клетки, уцели ме в десятката . Както винаги добре подготвена, без много празни приказки, точно и на място. Ще го прочета още няколко пъти, за да съм сигурна, че съм го разбрала правилно .
Нел, благодаря ти за прекрасните снимки, които правиш и публикуваш, защото те ме пренасят в друг свят и реалност. Наскоро четох, че най-лесният начин да сбъднеш мечтата си е като я визуализираш. Съвсем случайно попаднах преди месец на едно видео от Малдиви, никога преди това не съм се интересувала от Малдиви, или пък от други места извън България, защото не съм си и представяла, нито пък съм мечтала, че някога ще мога да отида. Гледах видеото в продължение на около 4 часа, аз се пренесох там. Не мога да ти опиша как се чувствах след това и как изглеждах. За първи път усетих силата на визуализацията. Сега знам, че ще отида някой път на Малдиви за един месец и нито ден по-малко.
Същото се случва и когато разглеждам снимките, които ти правиш и споделяш с нас. Това ми действа все едно и аз съм там. Усещането е уникално и се зареждам. Снимките ти ме правят някак щастлива.
Благодаря ти за книгата, за която сподели - Магията на подреждането. За мен тя дойде в точния момент, преобразяването в живота ми продължава с пълна сила, преобразих и дома си и себе си преобразих и продължавам да го правя и чувството е изключително удовлетворяващо. Вече трета седмица въпреки, че ходя на работа продължавам да се отървавам от вещи и закостенели разбирания. Вече не съм толкова сантиментална, дишам много по-леко и имам надежда, че в скоро време всеки един член на моето семейство ще си има негово кътче, в което да се чувства удобно и приятно. Както казах Магията на подреждането се появи в живота ми благодарение на теб в най-подходящия момент за мен.
И така, писах вече един час и се усещам, че не съм ви споменала нищо за децата. Алексче беше за 10 дни в Румъния по европейска програма Еразъм, след което беше на подарена и от Министерството на образованието почивка в Банско. Тя е първа във випуска за поредна година. Не мога да не го споделя, много съм горда с нея. Много израстна и се надявам да има късмет в живота. Крисето пък се наслаждава на ваканцията, мързи го много милия, но пък си е прочел цялата задължителна литература. Добри са ми децата, радват ме и съм щастлива, че ги имам.
Момичета пожелавам ви щастливо лято. Благодаря ви, че ви има. Поздрави на всички от мен.

[Kleo]

... ... ... Деска, на теб искам да кажа, че не спираш да ме вдъхновяваш. Благодаря ти, че си тук, радвам се, че те познавам, желая ти от цялото си сърце да бъдеш щастлива. ... ... ...

Ей, Еми, радвам се, че отново пишеш тук, мила Думите ти ме трогнаха, честно! Цял ден ми топлят сърцето и душата Обаче не разбирам с какво те вдъхновявам. Благодаря ти за отправеното благопожелание, да ти се връща стократно!

[Нели]

Здравейте, момичета!

Как сте?

Аз съм малко сънена и малко разочарована (наистина МАЛКО), защото снощи отидохме с едно приятелско смейство да снимаме звезди, но небето се покри с облаци. Беше добре замислено, точно по време на пика на Персеидите, най-зрелищния метеоритен поток, при залязваща луна отидохме на Камчия заради откритите пространства. Имаше ясно небе докато пътувахме натам, но бързо се покри с облаци почти веднага след като пристигнахме. Като резултат съм малко разочарована и сънена, защото се прибрахме след полунощ.
Е, успях да направя няколко кадъра на светлинни ефекти с лазер, но те са далеч от това, което исках да постигна.

Ели, голямо браво за решението да учиш! Няма да ти пожелая само шестици, защото не мисля, че те имат някакво значение. Пожелавам ти да научиш неща, които са ти интересни, които ще те обогатят и от които ще имаш полза и удовлетворение. Пожелавам ти и нови и обогатяващи познанства. Това според мен е истинският смисъл от ученето. Виж и споделеното от Еми - тя разказва за досега с преподавателите, за нещата, които е научила. Да, има и оценки, но те не могат да бъдат най-важното.

Еми, хубаво е, че пишеш тук. Много ми харесва, когато те има и във форума.

Цвети, как върви почивката?

Ани, при теб събитията са като мощна пълноводна река и затова емоциите направо се изливат като водопад! Пътувания, житейски промени, художествена гимнастика, пак пътувания, още пътувания и още промени... Дръж се, момиче! Дръж се здраво и... се отпусни! Пусни се по течението, довери се на живота и знай, че той ще те изведе на спокоен и сигурен бряг. Това е важно, защото след толкова преживявания емоционалното напрежение може да доведе до срив.

Деси, и аз ще те "подмина" тук, защото се чуваме и си пишем тези дни.

[Нели]

Момичета, пак съм аз. Този път с друга тема: Лошо ли е да се пише правилно?

Ани вчера се прибра разстроена от среща с приятелка. Беше възмутена и огорчена. Сподели, че приятелката ѝ я попитала защо... слага точки и запетаи, пишейки съобщения в чата.
Ани обяснила, че за нея това са изречения като всички други и, щом във всеки друг текст слага препинателни знаци и използва главни букви, не вижда причина в чата да не го прави. Приятелката отговорила, че трябва да спре да го прави, защото изглеждало много странно и... извратено да се пише така. Друго момиче подело темата, подкрепяйки тезата, че не е нормално да се пише с пунктуация и цели изречения в чата, а фразата било добре да се накъсва на поредица от съобщения.
Дъщеря ми беше ядосана.
- Къде отиде толерантността?! - възмущаваше се тя - Нима АЗ трябва да започна да пиша неграмотно и по начин, който не ми харесва, защото ТЕ не могат да понесат това? Как могат да ИЗИСКВАТ от мен да пиша без точки и запетаи, защото на ТЯХ им се виждало странно? А ако аз поискам от тях да пишат с нормални изречения, ми казват, че не съм толерантна!
Отне ѝ време да се успокои.

На фона на масовото напоследък възмущение от това, че във фейсбук групите все някой се присмива на неграмотното писане, мисля, че е време хората да започнат да се възмущават от това, че се правят забележки за грамотно писане.