Вънка топло слънце грее, то и друго не умее

[dexter]

Всъщност има едно интересно нещо, което успях да свърша въпреки всичко и можете да го видите в темата за предизвикателствата

Нещото ти е много хубаво, Вер !

Моето хубаво нещо за днес е, че успях да си намеря и купя една книга, която издирвам от известно време. Запалила съм се по криминалните романи, открих Фред Варгас, френска писателка, много ми допадат книгите й. За жалост 2 от тях са неоткриваеми, едната все пак успях да издиря. Чета ги в разбъркан ред (те са с един и същ комисар), но пак е голямо удоволствие .

[ellis_stoyanova]

Привет и от мен.
Верка,и аз се загубих,но по други причини.оказа се,че след като ми преинсталираха компа,сега въобще немога да го стартирам.светва,но на екран нищо.не ми се мисли какво може да е,а за нов пари нЕма.Декс,аз също съм крайно възмутена от някои действия на госпожите на децата,дори чисто влизаме в пререкания.последно например госпожие ма Ивето държаха непременно да се купя всички учебници и книжки,което излизаха поети 1200 лв,а цялата сума с което разполагаме е 1350,като от тя трябва да вземем и играчки,аз разбирам се редуцирах бройката и сегал имам почти 500 лв,а всичко необходимо е купено от учебниците,а и какво разбира едно дете на 3 от това,а да няма с какво да си играе в свободното време.защото в групата игтачки няма никакви. Какво да кажем за отношенията съм тези мъници,третира ги като някакви зверове,да не говорим чв Ивето няколко пъти ми казва как госпожата удряла дечицата.Ужасно е. При наса нищо ново,Анджи отоново пипна някакъв вирус миналата седмица,а сега борим ужасна кашлица но днес отидем на градина.че отново ми правят физиономии в градината,сякаше сама си разболявам децата.тезис дни съм гневна на всички и на всичко.какво става?????Нелка,Вер,надявам се всичко лошо около вас да е минало.

[ellyto]

Здравейте дами,

аз съм добре, въпреки че покрай мен има сумати хора болни. Какъв е този грип, вирус или каквото е там...направо е нещо страшно. За сега аз удържам фронта, пия си илачите и се чувствам добре. Спортувам си активно и мисля, че съм намерила баланса...дано да го задържа з апо-дълго време и за да съм добре и в хармония със заобикалящия ме свят.
Тези дни имам гости вкъщи и е веселба, дъра бъра и всеки ден си лягам късно и днес вече съм пред припадък. Снощи празнувахме рд на моя човек и изкарахме много хубаво, прибрахме се призори и едвам надигнах глава...добре, че мога да си позволя да спя до по-късно и никой не прави проблем, защото иначе не знам как щях да издържа, честно. Но пък наистина изкарахме хубаво и всички са доволни.
Уикенда изкарахме много приятно. Единия ден му дръпнахме една огляма разходка от вкъщи до центъра, хем беше хубаво времето, хем добре се разходихме.

Фюта, тази книга е много добра на Луиз Хей. На всички автори, които се занимават с вътрешното състояние и показват практики за справяне с вътрешните теразния, философията им е една и съща, но пречупена през различен поглед на всеки автор индивидуално. Аз смятам, че всеки е способен да си промениреалността във външния, заобикалящия го свят, ако успее да се промени вътрешно, да промени нагласата си, идеята си за живот, отношение към себе си и околните. В тази връзка много ми допадат книгите на Лариса Ренар. Тя има много интересни техники за засилване на женската сила, на това как да получаваш всичко онова, което искаш като жена от партньора, от живота, от околните хора...Струва си да се прочете. Обаче всички техники и практики изискват ежедневни усилия, нищо не става с магическа пръчка или с упражнения 1 месец да имаш всичко хубаво за цял живот...не става. Аз имам много какво да уча и впреки, че се опитвам да прилагам техники, трудно се получават някои неща. Важното е да желае човек да се променя и усъвършенства. Аз лично много научих през последните 2 години - всяко нещо, което се случва е поради някаква причина и всичко е в главата и емоциите. Ако успееш да се справиш с ума си, тогава и ситуацията, в която си попаднал изглежда по различен начин. Както е казал твоя приятел, времето е най-ценното нещо и не трябва да го губим.
Нели, ти наистина си се претоварила и този стрес те е разболял физически. За съжаление, когато има някакъв проблем, то той не е сам и винаги се засилва от вскякави външни обстоятелства....за д асе научи някакъв урок ли, да се вземат по-сериозни мерки ли?? това всеки индивидуално преценява. Наистина много ти се е струпало и би било хубаво да намираш време за себе си, защото си се ангажирала с прекалено много неща наведнъж. Желая ти бързо да се възстановиш, да повишиш имунитета си и отново да си силна и здрава и уравновесена.
Елисче, жалко за вашия компютър, дано да намерите решенние занеговото оправяне, без да се налага да взимате нов. Напълно е разбираемо това, което и ти и Декс споделяте за това, че се дразните на отношенията в училище градина...
Дано да боледувате по-малко тази есен-зима. Разбира се, че не си разболяваш сама децата. Гледай да не им обръщаш внимание. Всеки станал с гъза нагоре се чуди на кой как да си изкара задъжаните емоции, така че не им се връзвай.
Вер, браво за полета? Беше ли те страх? Аз също летях преди няколко години с парапланер, но нещо не останах очарована. На теб как ти подейства тази емоция?
Декс, не мисля, че можеш да останеш равнодушна и да не обръщаш внимание, защото тази учителка така ще травмира децата. Как така ще дава акъл на родителите дали и кога да започнат да си наказват детето...ужас....койтоо няма подход към децата си намира извинение в тях, че не може да се справи с децата. Жалко, мноог жалко. Но ти подхождаш добре, като й обясняваш на Яна, че децата не са лоши, те просто наистина имат нужда д аизразходват енергията си и аз мисля, че трябва даим се намират занимания за да се случва това, ане да се оплакват. Егати учителите. Дано не им създадт комплекси още от сега.

[tita]

Декс, добре дошли в сокоизстисквачката на родното ни школо. За съжаление съпротивата ти, както и на всички нас, минали по този път, ще си остане безрезултатна. За мен, единственото спасение за моето дете, в тази ситуация беше да я науча как пази себе си и достойнството си. Положителното, което може да се извлече е умението детето да има едно на ум винаги, когато учителите дават определения и поставят епитети на някое дете. Така след време няма да бъде лесно манипулеруема личност, нали. Тепърва ще се налага да твоята мъничка Яна да се среща с учители, твърде неподходящи за тази професия, но въпреки това упражняващи я. Затова винаги съм казвала на моята Гергана, че тъй като не може да избира учителите си ( за съжаление), ще е в нейна полза, ако умее да бъде критична към тях, без да се заяжда и да предизвиква тяхното отмъщение. Смея да твърдя, че успява в това. Класната й от 5- ти до 7-и клас беше и нейна учителка по математика. Твърде важен предмет, освен това и балообразуващ. Гергана просто ненавиждаше тази учителка, заради цялостното й поведение и отношение към класа. Тъй като съм запозната с всяка подробност, напълно разбирам и приемам чувствата на дъщеря ми. Съответно математиката не е от любимите предмети. Въпреки това Гергана успя да завърши с отличен и да я приемат по първо желание в езикова гимназия. В края на 7 клас, въпросната класна все пак успя да унижи дъщеря ми пред класа и част от родителите, като уж случайно някак, я постави сред слабите ученици в класа. Сега, ако Гергана случайно я срещне в града, я разминава като абсолютно непознат човек.

[dexter]

Така след време няма да бъде лесно манипулеруема личност, нали.

Тита, това ми е целта, а смятам, че това е и начинът детето ми да се опази психически и физически докато расте. Понеже мама и тате няма да са винаги наоколо да я пазят . Но Яна не е от особено борбените характери, не обича да е конфликт, не обича да й се повишава тон, не търпи да е във враждебна среда (то кой ли търпи това, де!). И се впечатлява от авторитети, а учителите са авторитети за нея. За това приема всичко, казано или направено от тях. Но тази сутрин пак си говорихме и с радост забелязвам, че започва да цитира мен отнсно децата в класа, а не учителката. Притеснението ми е, че аз я обърквам с моите стремежи към независимост . Моите ценности може и да не станат нейни - ще страдам, но какво да се прави, всеки има право да върви по неговия си път. И все пак се надявам детето ми да разбере, че послушанието не е основната ценност, която се усвоява в училище. Училищата са, за да добиват децата знание, а не за да е удобно на учителите (е, много се надявам да не изтърси точно тази моя мисъл пред госпожата ).
Не, че нашата госпожа е лоша, просто така си знае, на това е научена. С Яна се отнася много добре, но то и детето си е старателно, не вдига шум, не създава проблеми. Даже, неочаквано за мен - и с писането се справя повече от прилично, без видимо да полага големи усилия . Така че нямам оплакване от лично отношение, а от климата, в който трябва да прекарва по 4-5 часа на ден. Радвам се, че не ме мислите за някоя лигла, която хленчи за щяло и нещяло .

[tita]

Само така, Декс! Споко, няма да я объркаш с твоите стремежи. Но пък ще я научиш да се доверява на своята преценка и по-важното - да има своя такава. Попитай я според нея тези деца за които госпожата казва, че са непослушни калпазани, такива ли са наистина и ще се увериш, че си на прав път. ... 100% за Яна, тези деца са забавни, интересни и всичко друго, но не и лоши деца.

[tita]

... да се купя всички учебници и книжки,което излизаха поети 1200 лв,а цялата сума с което разполагаме е 1350,като от тя трябва да вземем и играчки,аз разбирам се редуцирах бройката и сегал имам почти 500 лв,а всичко необходимо е купено от учебниците,а и какво разбира едно дете на 3 от това,а да няма с какво да си играе в свободното време.защото в групата игтачки няма никакви.

Елис, какви са тези суми?!

Аз и за първокласник не съм давала такава крупна сума.
Имам предложение за вашата група в детската градина. В къщи съм събрала 2 големи чувала с играчки и още толкова в кашони. И няма кой да си играе с тях вече. Искате ли ги за градината? Ще ги прегледам и всичко, което е здраво и чисто с радост бих ви го изпратила.

[ellis_stoyanova]

трудно ми е да пиша през тела и моля да ме извините за грешките.Титка,много благодаря за предложението.аз също съм приготвила някои неща,като единствено ми притеснение се,че Ивето би си ги познала и незнам дали би ги давала на останлит деца,ще говоря и с госпожата.а сега относно парите-събираме от дете по 50 лв,811 лева отидоха за комплектите с учебници,както о за консумативи-боички,моливи,блокчета и всичкото останал.останлит пари са за играчки,тъй като както вече казах,няма нищо.всичко е изпочупено от предни години.трябва и Сд плеър на кото да могат да слушат песничките и така...не казвам,че е напълно правилно и именно за товар исках да участвам в закупуване на нещата,за да не се купувате ненужни нещо.разбира се тъй като Ивето е 1 ва група,сумата е по-голяма.за Анджи беше 17 лв

[cchery]

Радвам се, че не ме мислите за някоя лигла, която хленчи за щяло и нещяло .

Да бе....... то в този случай аз би следвало да съм удавена в лиги лигава лиглотийска лигавица .... що огън и жупел съм хвърлила по системата ни за образование..... има да гори с векове :lol: . Декс, ти просто сега го виждаш. Госпожите, понеже и те души носят, гледат да минат тънкана. Не всичките, но почти целокупно. И ако тези в горен курс са му намерили цаката и са оставили нещата на самотек отвсякъде - "децата са в тинейджърска възраст и не можеш да ги укротиш" - универсалното оправдание за всичко, то началните учители не могат да си позволят някакви си запъртъци да им се качват на главите и затова най-много обичат да търсят причините за всякакви проблеми в семейството и възпитанието на децата. Що приказки, що нещо се е извъртяло като дискусии по кой ли не форум, за да стигнем целокупно всички до извода, че не детето е лошо, а някакъв аспект от поведението му е проблемен, и че лепенето на такъв етикет не оправя с нищо постъпките на даден човек..... и пак постоянно и аз чувам какви ли не определения. Честно ли?!?! Ами спрях да се впрягам и напрягам. Особено що се отнася до шестокласника вкъщи. След толкова години виждам, че никъде не съм сбъркала с възпитанието му ииииии че Коки е голям и способен (за вързастта си) младеж, който си намира успешно мястото и се справя с трудностите. Печели уважение от преподавателите си заради самия себе си. Не за друго. Време е да постигна това и с Бела, защото иначе ще я побъркам.... ако все нещо меля и се карам при всяка нейна неудачна постъпка в училище. А тя има такива.

И още нещо, Декс, по повод тези твои думи:

Но Яна не е от особено борбените характери, не обича да е конфликт, не обича да й се повишава тон, не търпи да е във враждебна среда (то кой ли търпи това, де!). И се впечатлява от авторитети, а учителите са авторитети за нея. За това приема всичко, казано или направено от тях. Но тази сутрин пак си говорихме и с радост забелязвам, че започва да цитира мен отнсно децата в класа, а не учителката. Притеснението ми е, че аз я обърквам с моите стремежи към независимост . Моите ценности може и да не станат нейни - ще страдам, но какво да се прави, всеки има право да върви по неговия си път. И все пак се надявам детето ми да разбере, че послушанието не е основната ценност, която се усвоява в училище.

Цели 4 години си мислех, че Коки не е борбен характер. Тих, неприказлив, изпълнителен, смущаващ се в комуникация с учителите си, изпитващ притеснение да се бори дори за свои елементарни права като това да си получи шапката и якето от чистачката, която е заключила стаята, където ги е забравил. Когато тръгна в 5-и клас, бях със свито сърце. Нямаше я вече началната класна да го бави, да му вдига самочувствието, да го изчаква за отговори, т.к. вербалното му общуване (особено по време на час и препитване ) е ... доста объркано. Сега щеше да има много преподаватели, всеки с маниера си, с неговите изисквания, с натрупан опит, който можеше да изиграе лоша шега на детето - едно негово мълчание по време на препитване може да се изтълкува като незнание. А той Коки просто.... така почва отговорите си . Бъркала съм тотално - на 100%. С изключение на госпожата по човек и природа, няма друг учител, който да ми каже, че Коки не се справя. Напротив - всички казват, че е най-добрия сред момчетата. Е, моето "неборбено" момче си намери мястото - при това сам! И аз съм много горда с това. Тук е и моментът да върна назад едни думи на Цони от преди месец по повод нейната Сиана - тя е 9-класничка:

Сиана отпочна тази година много по-уверена и спокойна. Може би защото спрях да я товаря със свръхочаквания. Осъзнах, че моите си лудости трябва да са си само мои и да се науча да вярвам повече на детето си (най-вече на преценките й, особено когато става дума за нейния живот). И всичко това дава резултат ...........

На привършване съм :lol: :lol: , но много държа да спомена и Бела тук. Защото тя е в другия полюсен край на видовете поведение и общуване. Експресивна, търсеща внимание, шумна, непреклонна, инатлива, отстояваща себе си и желанията си, непризнаваща авторитети....... Това последното, ако някой все още си спомня, е нейна основна черта от детската градина, заради която ме караха дори да я отписвам оттам. Предвид всичките тези изброени качества, би следвало Бела да е "пушка" отвсякъде, но истината е тази - тя все още търси мястото си. И ще се лута дълго-дълго. Може би по-кратко от батко си, все пак. Т.к. има доста какво да учи. И понеже не приема да й се дават примери, си троши главата както намери за добре. Добре, все пак, че й е здрава и държелива.. щото много удари ще понесе. Аз, разбира се, се намесвам в живота й, в решенията й със съвети, с разговори, понякога и със забрани и т.н. Но да си призная честно - никога няма да й кажа, че за да печели, трябва да е послушна...... Това не е казарма, а училище и човек.... трябва да гради себе си и да отстоява граденото, стига да не пречи на другите.

Момичета, нямам възможност да пиша повече. Поне не и сега..... Радвам се всеки път, когато тук има присъствие и споделяне.

[Ver]

Вер, браво за полета. Беше ли те страх? Аз също летях преди няколко години с парапланер, но нещо не останах очарована. На теб как ти подейства тази емоция?

Хич и не ме беше страх. Странно. Аз го отдадох на проблемите които си имаме напоследък у дома, като реших, че то летенето е бял кахър в сравнение с другото .... Ама наистина беше претупана цялата работа! Полета траеше не повече от 15-20 мин. Емоция имаше, когато правехме 8-рки и то само защото споделих преди това, че не ми е "летежно" и че усещането ми е като на лифт След осморките получих усещане за летене. Приземяването беше на дупе, поради обърнал се вятър. Резултата - натъртена опашка
За училището запазвам мълчание ...
И да ви споделя най-накрая какво се случва, пък да видим дали колективната енергия ще помогне в този случай:
От около месец и повече Явор е почти на легло с почти тотално прецакан гръбнак ...
Няма да изброявам лекарите, терапевтите и прочее по които сме ходили. Невролози, кинези терапевти, боуен терапия и пр.
Аз съм майка на 3 деца в момента и придружител, шофьор и каквото се сетите. Операцията изглежда обозрима ....
Близо съм до състоянието на безпомощност, което ме плаши и което мразя.
Включила съм на автопилот общо взето.

[danid]

Вер, не знам каква е диагнозата му, но помниш ли Искра Григорова беше споделила, че едва ли не са я внесли в кабинета на д-р Михайлов, а после се оправи без операция. Една приятелка ми беше споделила подобно нещо и при нея. Не знам дали в неговия случай може да се помогне така, но може би си струва да опитате.

Стискам палци да се оправи бързо, ако мога с нещо да съм ти полезна само кажи, знаеш Мими е в 54-то - 1 смяна сега, ако имаш нужда от това да се вземат децата в ден, в който нямаш възможност можем да и се доверим, проверена е