forum.metsababa.net

Честит рожден ден, Вал!

Желая ти мир в душата и хармония в отношенията ти със света около теб!

Сиренце написа:Да усетиш чистата радост, да гледаш как трошиците внимание карат очичките им да греят - няма по-велико нещо.

Сиренце, толкова е хубаво това, което си написала, че мога само да цитирам твоите собствени думи, за да ти кажа колко топло и хубаво ми стана, когато прочетох разказа ти за посещението в дневния център. Тук също има такъв дневен център и макар аз лично да не съм ходила, моята Виолета е била там няколко пъти, защото тяхната класна редовно води деца от класа за коледа, за баба Марта, за Великден - децата от правят мартеници и курабии и отиват. Всеки път, когато отидат там, Вили реагира много емоционално, обикновено дори се разболява два-три дена след това (тя е фосфорен тип и това за нея е много типична реакция). Преживява много лично тези срещи, а покрай нея - и аз.

Момичета, толкова мъчно ми стана вчера за Вилето, че ми се иска да споделя с вас... Тя започна да ходи тази година на извъкнласни занимания по лингвистика при класната си, която е учител по математика. Лингвистиката много й допадна и въпреки безумно натоварения си график с по седем часа всеки ден и по около три часа дневно учене у дома, с допълнителните занимания по математика в събота и неделя (нали сме седми клас и ни предстои кандидатстване), тя ходеше на занятията, буквално крадейки от личното си време и почивка. Истината е, че Вили ходеше на тази лингвистика с желание, което буди само възхищение у мен. Оказа се, че и се удава и че е истински добра. Учителката я прати на олимпиада и нашата Вили изкара 93 от 100 точки, при положение, че започна да ходи на лингвистика не от началото на учебната година, а от средата на ноември. После на градския кръг се класира пета и трябваше да отиде на национална олимпиада в Сливен. Не можете да си представите с каква радост в гласа ми се обади по телефона, за да ми каже! Подписвах разни документи, направи си карта за БДЖ, за да пътуват групово с учителката, броеше дните до заминаването на 29 март... но не! Учителката й се разболя наистина тежко и няма никаква възможност да пътува, жената просто действително е зле. Оказа се, че никой учител от училището не искал да заведе отбора, защото били необуздани хлапета, не им трябвала беля на главата точно в първите дни на ваканцията... Представете си! Проверих изрично дали не може децата да отидат без учител, но ме увериха, че не може. Сега Вили ми казва: "Спокойно, мамо, добре съм!", обаче аз си зная, че не е така. Със сигурност не е просто някой да замести ръководителя на децата, но не ми се вярва да е чак толкова невъзможно при добро желание от страна училището и на ръководството му. Не е нормално учителката на Вили да се моли на колегите си едва ли не за лична услуга! Това училище организира тази извънкласна дейност, децата в него се представят добре, защо училището да не ги подкрепи, нали то има основание да се гордее с тях?!
Яд ме е най-много за това, че ако Патрик (едно момче от класа на Вили, което е роднина на директорката на училището и макар да е наистина умен, е демонстративно толериран от някои учители, а майка му "случайно" беше избрана в училищното настоятелство) беше в отбора, със сигурност щеше да се намери начин някой учител да заведе децата до Сливен.

Здравейте момичета. Така мило и топло ми стана като се отбих тек в топлата ни хралупа. Влизам и прочитам по нещичко от време на време в забързаното ежедневие и се зареждам положително, въпреки, че нямам много време да пиша.
Тук винаги е хубаво и спокойно. Прегледах снимките на Сиренце и ми стана много приятно. Прочетох поста на Нели и се развълнувах, а също така и се замислих за предстоящото ми. Нелка така е несправедливости много, за съжаление, сигурна съм обаче, че на Вили бързо ще и мине и ще има други възможности да отиде на олимпиада. Все пак всяко зло за добро.
Чери как е майка ти?
Момичета ние като цяло сме добре. Живи и здрави сме заедно сме. Аз работя много. Почти не ми остава време за развлечения. Ставам много рано сутрин и излизам в повечето случаи децата още спят и излизам без да ги видя. Вечер се прибирам късно когато Роската е в къщи. С него с Роската мога да кажа, че от известно време намираме доста благоприятен начин да разрешаваме проблемите си като се има предвид, че нямаме никаква възможност да седнем и да поговорим на саме. В повечето случаи това се получава по телефона. Още живеем с майка ми това тежи много. Тя непрекъснато продължава да ме критикува, но няма да изпадам в подробности.Това обаче ужасно много напряга и децата и съпругът ми. Трябваше в началото на март да излезем под наем. Търсех жилище във всяка свободна секунда, но уви, очаквах една доста голяма сума от работата ми за да имаме някакъв старт с парите като тръгнем да излизаме под наем, обаче уви, стана така, че лицето на което бях по заместване се върна на работа и аз останах без договор. В същия ден ме преназначиха на друго място пак по заместване, но и тя се върна. За две седмици преподписах два договора за работа. И ми изплатиха парите които чаках толкова дълго само за три месеца вместо за цяла година тъй като не се знае кога ще се върне титуляра на мястото на което съм. Това е основната причина поради която още не сме излезли под наем. Доста зле ми подейства на мен и на Роската на нервите и на очакванията. Сега ще търся друг начин но няма да се откажа, защото не живея, а просто преживявам. С Роската и двамата се чувстваме по един и същи начин, и двамата си казваме "Аз нямам дом", на всякъде дори и вече на село, нито тук ни то където и да било, на всякъде сме като на чуждо място. Радва ме само това, че сме се стиснали здраво един за друг и се подкрепяме. Някак си с годините успях мъничко да му влея от моя оптимизъм. Знам, че в скоро време колкото и трудно да ни е това да бъде сами в наш дом ще се случи.
А децата ми, само ако знаете, те са прекрасни. Записахме Алекс в училището до нас, жалко че нямаше свободни места за разширено изучаване на български и математика много исках да я запиша, но важното е че има клуб по шах, дъщеря ми побеждава мъжа ми на шах, ако искате вярвайте, толкова много и харесва, бие племенника който е на 13 години бие дядо си. Бие и лап топа . Много се гордея с нея и рисува много. Сега толкова е близко септември от когато ще тръгне в първи клас вълнувам се и лико ме е страх как ще се справим.
А Крисето той е уникален. Много буен ама много, това дете е пълно с енергия извира от всякъде не сяда на едно място. С него ми е много трудно да се справям никак не ме слуша. Преди доста често правех забележка на Росен, че много строго го възпитава, някак не ми се иска така да бъде, но когато се намесвам става още по зле. За това спрях, защото с моите методи не се получава. Той тази година е в 1-ва трупа в детската и да кажа че съм изключително доволна от госпожите му. Страхотни педагози са.
Роската сега е отпуск и в четвъртък заминаха на село не зная кога ще се приберат но много ми липсват, в същото време ме е обзела едно такова спокойствие, че не са тук, защото и вечер не минава без да ми се правят забележки и критики, а това страшно много изнервя и децата ми и мъжа ми. За това и събота и неделя реших да ходя на работа. Алекс миличката преди да заминат ми казва" мамо нали не трябва да отсъствам нали съм предучилищна", тази година няма нито един ден отсъствие, с изключение на този петък когато заминаха на село. Но аз я успокоих, че няма страшно достатъчно умна е да навакса пропуснатото в детската и че в училище е по неприятно да отсъства.
Горе долу това е покрай нас покрай мен. Липсва ми свобода надявам се скоро да се включа с новината че вече съм свободна.
ОБИЧАМ ВИ МОМИЧЕТА.

ЕМИ, с толкова обич и майчина гордост, а същевременно толкова мило си разказала за децата си, че направо настръхнах!
С майките ни е по-трудно обаче...

Нели, , но това е положението, за съжаление. Убедена съм, че и в нашето училище ситуацията би била същата (не и от моя страна, разбира се). Няма ли начин да я заведете вие? Сиси също е на олимпиада в Ловеч на 29 март, но ще си я водим ние. По тази причина решихме, вместо да се връщаме обратно, да продължим за Провадия. Та ваканцията ще сме там.

ЕМИ, ! Знаеш ли, за времето, в което те "познавам", имам чувството, че страшно много си пораснала, станала си по-мъдра, по-уверена. Прекрасно е, че се гордееш така с децата си! Ние, майките, много често се увличаме повече да ги критикуваме, отколкото да ги хвалим, а така не се изграждат успешни личности.

Чери, завърна ли се? Как е майка ти? Надявам се, че всичко е отминало!

Чери, как е маманката?

Валрусче, на патерица малко, но нищо - зло да те забрави! Честит Рожден Ден, сияйно момиче! Жива, здрава, много щастлива, обичана и обичаща! Всичко най-хубаво и добро на света ти желая, прегръщам те!

Сиренце, Нели, има НЕЩО в учителската работа, професия, призвание, има нещо, което те кара и води в общуването и отношенията с децата. БРАВО за всичко, което правите като истински БУДИТЕЛКИ, приемете моя респект и възхищение!

ЕМИ, четох те за дома, за Роската, за децата, съпреживявах всяка твоя написана и изстрадана дума, и сякаш беше моя и извираше от моето сърце Не за първи път виждам себе си в твои постинги! В момента аз самата съм БЕЗ СВОЙ ДОМ, без нищо мое, без един креват, без един гардероб дори, скитам от къща на къща, разполагам с ключове от жилища, нито едно от които не мога да нарека свое, мое, нееееее..... имам още много път да извървя, поотделно и с партньор, явно, за да мога да се похваля с нещо изградено и постигнато.... но и аз съм ОПТИМИСТКА и няма да спра нито да СЕ БОРЯ, нито да ВЯРВАМ в мечтите си.... и в бъдещето....

Линди, Фюти, Елисче, Елито, Бобка и всички други мои приятелки-мецанки, :1211 и доскоро, ще се видим дай Боже през месец май, нали?

Цони, прекрасно нещо сте направили за себе си и за дечицата!

Нели, какво да кажа .... тъпа история. Дано има хубав край
И в тоя ред на мисли ето още една подобна от училището в което е Ава: Подготвя се от седмица и повече тържество по повод Благовец. И най-малките (5г) ще имат участие с песнички и стихотворения. До тук добре. Но, в последния момент Госпожа Директорката решава, че малките не били интересни и не се вписвали !!!! :?: :!: . Това става ясно днес в деня на тържеството, днес ....
На мен ми стана тъжно - най-малките, които с най-голямо желание се подготвят. Ава си сложи пролетната премяна в една торбичка сутринта, цветеце зад ухото .... ....

Добро утро,момичета!
Честит ни светъл празник,за нас той е много хубав,защото преди 5 години,точно на този ден разбрах,че съм бременна с Анджи,страхотно съвпадение със невероятен празник......Нека всички да сме здрави и повечко усмихнати....
Нели,Верче,и аз като останалите няма какво да кажа,на мен тепърва ми предстои да се сблъсквам с такива работи,но от сега усещам колко ужасно ще се чувствам....
Ох,немога да си събера мислите защото децата все ме дърпат за нещо,надявах се да напиша повече....
А какво се е случило с Чери и майка и,нещо не съм разбрала,добре ли са????????

ellis_stoyanova написа:Добро утро,момичета!
Честит ни светъл празник,за нас той е много хубав,защото преди 5 години,точно на този ден разбрах,че съм бременна с Анджи,страхотно съвпадение със невероятен празник......Нека всички да сме здрави и повечко усмихнати....

Елисче, аз също преди... 14 години научих подобна новина на 25 март точно - става дума за бременността ми с Вили.