The winter is coming ....

[danid]

Ще се наложи да се съглася с Вер по повод Коки . Чери, ще ме прощаваш, но отчиташ ли възможността да е влюбен и да не му е съвсем до учене ?
Аз нали продължавам да си чета книжката как се отглеждат момичета, та тъкмо днес прочетох, че към 13-тата си година на момичетата им става нещо - разсеяни, глезливи, некоординирани. Това било свързано с развитието на префронталния лоб на мозъка :lol: . Може и с момчетата да е така.... в книгата пише само за момичета, така че не мога да дам достоверно инфо .

Аааа, префронталния лоб значи бил виновен, а не тоталния мързел на милата ми почти 13-годишна дъщеря, че защо ли при мен пък си беше наред??? Може би не ми се е развил още. Не знам, но и аз като Чери не мога да се примиря и да приема за нормално това, но си мисля, че наистина са презадоволени и това е една от причините, няма за какво да се борят...

[Ver]

Ееее, айде пък сега излиза, че всички ние сме били много по-добри ученици и по-съвестни от децата си
Аз си признавам без бой: лъжех, бягах от училище, поливах си бележника със спирт за да заличавам оценки, пушех, системно се сдобивах с медицински бележки защото просто не ми се учеше (най-много 10-11 кл), с часове висях в "кафето" или ходех да плувам 2 пъти на ден (по-добрия вариант) а като запролетеше с една приятелка ходехме в Южния да жулим коктейли с джин и кюрасо .... ей, такива някакви :1211
Растите тогава не бяха модерни, но ходех по разни безразборни рок-метал- свалячески- пиянски купони и нашите изобщо не знаеха къде ходя, защото нямахме ГСМ-и.
Веднъж се изтъпанчих пияна вкъщи .... голям срам брах
Така, че мили майки имам чувството, че може би малко повече сте се вживяли в ролята на майка и сигурно би ви помогнало, ако си спомнехте какво сте правили на същата (или малко по-зряла възраст, защото децата сега са малко по-бързички).
А е възможно и да говоря така, защото не съм на този хал
Винаги има различни възможности

[ellis_stoyanova]

Здравейте мецанки!
Честит ни първи сняг,толкова е хубаво и бяло навън,че дори тези 2 дни немога да усетя студа(който впрочем и аз ненавиждам).Нещо тези дни все немога да смогна да попиша,първо беше РД-то на Анджи,после пак се завъртяхме болни,но....едно по едно
Празника на Анджи беше страхотен,освен,че се възползваха от всички съоръжения в детския център,момичето,което работи там им организираше различни игри,рисуваха си лицата,имаше и караоке,най-важното беше,че имаше много веселба.Анджи получи много подаръци и разбира се беше безкрайно щастлива,защото аз не съм от майките,които на всяко излизане трябва да купим нещо...Искам и двете да се научат да ценят нещата,които имат да знаят какво искат.Та така,празника премина страхотно,само незнам как да ви кача снимките тук,така и не си намерих сайт като Picvalley,на който преди си качвах снимките,без да се запаметяват някъде .
След РД вече бяхме болни,децата отново са с хрема и кашлица,а мен ме боли ужасно гърлото от днес ,направо не ми се оплаква,че започнали,край няма....
Чери,относно поведението на Коки-само ти си знаеш как се чувстваш,но и аз като Вер си спомням как бягах от училище,как пишех молби и бележки за отсъствия,как ме мързеше да седна да уча в нас,а като чуех,че ще ме изпитвах сядах в голямото междучасие и научавах днешния урок плюс 2 назад,само за 20-тина минути и след това имах поне 5-ца,незнам,аз си спомням тези години все едно бяха вчера,дори често ми се случва да сънувам,че е вторник и аз не съм учила за часа по история на Попйорданова....Може би той просто не е като теб,разбира се,че ще се ядосваш,защото вече си минала по този път и искаш най-доброто за детето си,но това едва ли ще промени нещата чак толкова....Сега като ви слушам направо се плаша за предстоящите години,толкова е хубаво да са мънички и все още да не оспорват решенията ти,чак ми става мъчно....(да не кажа,че ме е страх ).

[ellis_stoyanova]

Май ще успея със снимките :1140

[Нели]

Ей, че тема сте подхванали! Цони, Боб Марли казваш... Лошо няма. Опитват. Опознават света, някои неща им харесват и те се вживяват в тях. Учат се. Не само от училище, не само от учебниците и не само от нас.
Цялата ситуация ми напомня на една повтаряща се от време на време ситуация у дома, когато аз се притеснявам за нещо, което правят децата - ту за едната, ту за другата, а моят мъж ми казва с най-спокойния тон на света: "Остави детето да се развива!" При това под "Остави детето" той разбира се няма предвид неглижиране или отказ от решаване на някакви проблеми, а по-скоро: "Дай възможност на детето да придобива опит". Това е ценно, дори и този опит да е горчив, стига разбира се да не се стига до някаква крайност. Предполагам, че и аз понякога не давам на Вили възможност да е различна от мен, не зная. Трудно ми е да се погледна отстрани.
Аз съм в малко по-различна ситуация, защото нямам точно такъв личен ученически опит Бях сравнително съвестна в училище, но не съвсем. Имаше много ситуации, в които нямах домашно или не бях учила достатъчно. Въпреки това учех доста. Аз завърших средно образования много малка, бях на 15 години, затова малко прескочих буйните или бурните периоди. Не бях буквояд и не съм и сега. Имам ясен спомен например как една цяла учебна година не отворих нито веднъж учебника си по химия и го разгледах за първи път от любопитство в самия край на учебната година, в деня, в който трябваше да го връщам (тогава и за големите класове учебниците се даваха от училище и се връщаха). При това бях блестяща по химия! Имах прекрасна учителка, обичах химията и имах нещо като усет за нея, научавах всичко още в час, у дома имах един руски набор "Млад химик" с епруветки, мензури, спиртник и цял арсенал от реактиви. Не го ползвах често, може би всичко на всичко 5-6 пъти да съм си играла с него. Обаче усещането да съм в лаборатория ме изпълваше с едно особено вълнение. Ох, отплеснах се! Исках да ви разкажа, че майка ми и баща ми не кръжаха над мен със загриженост за това какво съм научила. Имаше една смешна случка - дойде веднъж съседката от долния етаж, чийто син беше с 1 година по-голям от мен, за да помоли за учебника ми по география за малко - синът й искал да си припомни нещо, което е учил предходната година. Майка ми отвори вратата, когато съседката звънна и, след като разбра какво иска жената, й каза с объркан вид: "Добре, само чакай да питам Нели дали учи география."
Имах една издънка с една двойка по физика, написана ми от моя любим учител, същия, който е учил и Сиренце, както се оказа. Толкова ме беше страх от реакцията на таз двойка и толкова ме беше срам, че... ами подправих написаното в бележника. Така и не разбраха. Разказвам всичко това, за да кажа "Колко може да фатално в житейска перспектива закъсняването за час или отиването без домашно?"

[dexter]

Вчера минавам покрай училището до офиса и от далеч чувам едно момиченце (предполагаемо е около 4-ти клас) да разказва на много висок тон на приятелите си: "Сега трябва да кажа на нашите, че имам 3 двойки и 4 забележки, всяка с по 5 реда!" Стана ми смешно , но предполагам, че у тях не е било никак весело снощи.
То и аз съм от съвестните ученички . На 13-14 години си бях съвсем у ред, що се отнася до ученето. Но от друга страна бях си доста объркан тийн, за съжаление нямаше кой да ме изслуша, да ми даде някои отговори, та сигурно затова сега съм такава :lol: :lol: . Чудя се защо учех толкова. В техникума е ясно защо - всички учеха здраво, та и аз като другите. Но преди това - просто не знам. Нашите изобщо не ме проверяваха, то и нямаше защо. Може би ми е било интересно или съм нямало друго по-забавно за правене. Пионерската организация не осигуряваше чак толкова забавления :lol: .
Не знам каква майка на ученичка ще съм. За сега все си казвам, че няма да я натискам чак токова, но тайничко се надявам да не се налага. Ако все пак не иска да учи, тогава не знам. Ще решавам на място. То за каквото съм се зарекла, все така става, че животът ме опровергава ! Все си казвам да не се заричам и да не съм категорична за каквото и да било и все забравям.

[Ver]

Разказвам всичко това, за да кажа "Колко може да фатално в житейска перспектива закъсняването за час или отиването без домашно?"

Не съм и очаквала от теб да кажеш нещо без добре да го "подковеш" :1211
А за опита съм съм на същото мнение - истинското знание идва от действието. От това което ти самият правиш и последствията (а не от това което други ти казват да правиш или техния опит). Баща ми навремето много се ядосваше, когато според него допусках "стари" грешки (то и грешки спокойно може да се сложи в кавички) и ми казваше "Учи се от опита на другите" :?:
Тц.Не го правя
Декс, за пореден път ме кефиш заради способността си да виждаш нещата отстрани и да не се спираш дори когато имаш вътрешна съпротива. И у теб, както и у Нели има нещо много много последователно и правилно, което ме привлича, понеже съм малко по разхвърляна и непоследователна навярно ...

[dexter]

Декс, за пореден път ме кефиш заради способността си да виждаш нещата отстрани и да не се спираш дори когато имаш вътрешна съпротива.

Вер, ще ти издам една тайна (а ти ще се наложи да обещаеш, че няма да злоупотребяваш ) - мисията на моя живот е да преодолявам вътрешната си съпротива! Затова много хора мислят, че все съм на обратно . Все си мисля, че като малка съм чела неподходящи книги. Например и сега се сещам за едно изречение от "Две години ваканция" на Жул Верн - ако те е страх от нещо, направи го! Това бил един от принципите при възпитание на джентълмени . Е, много ми хареса и си го прилагам на практика, макар да не съм нито момче, нито да живея в Англия отпреди 2 века. То и затова все си чопля страховете, да видя срещу какво имам да се изправям. Това никак не значи, че съм победила всичките, но пък и не съм престаряла чак толкова, че да нямам още време за битки .

[Ver]

... Затова много хора мислят, че все съм на обратно .

Да си мислят каквото щат!
А тайната ти ще опитам за забравя, понеже на мен това ми удава най-лесно Ако по невнимание злоупотребя с нея, моля те кажи ми
И отново

[Kleo]

Бегом марш в тийн-темата

[ellis_stoyanova]

Малко снимки от РД на Анджи,с помощта на Чери