Ей, че тема сте подхванали! Цони, Боб Марли казваш... Лошо няма. Опитват. Опознават света, някои неща им харесват и те се вживяват в тях. Учат се. Не само от училище, не само от учебниците и не само от нас.
Цялата ситуация ми напомня на една повтаряща се от време на време ситуация у дома, когато аз се притеснявам за нещо, което правят децата - ту за едната, ту за другата, а моят мъж ми казва с най-спокойния тон на света: "Остави детето да се развива!"
При това под "Остави детето" той разбира се няма предвид неглижиране или отказ от решаване на някакви проблеми, а по-скоро: "Дай възможност на детето да придобива опит". Това е ценно, дори и този опит да е горчив, стига разбира се да не се стига до някаква крайност. Предполагам, че и аз понякога не давам на Вили възможност да е различна от мен, не зная. Трудно ми е да се погледна отстрани.
Аз съм в малко по-различна ситуация, защото нямам точно такъв личен ученически опит
Бях сравнително съвестна в училище, но не съвсем. Имаше много ситуации, в които нямах домашно или не бях учила достатъчно. Въпреки това учех доста. Аз завърших средно образования много малка, бях на 15 години, затова малко прескочих буйните или бурните периоди. Не бях буквояд и не съм и сега. Имам ясен спомен например как една цяла учебна година не отворих нито веднъж учебника си по химия и го разгледах за първи път от любопитство в самия край на учебната година, в деня, в който трябваше да го връщам (тогава и за големите класове учебниците се даваха от училище и се връщаха). При това бях блестяща по химия! Имах прекрасна учителка, обичах химията и имах нещо като усет за нея, научавах всичко още в час, у дома имах един руски набор "Млад химик" с епруветки, мензури, спиртник и цял арсенал от реактиви. Не го ползвах често, може би всичко на всичко 5-6 пъти да съм си играла с него. Обаче усещането да съм в лаборатория ме изпълваше с едно особено вълнение. Ох, отплеснах се! Исках да ви разкажа, че майка ми и баща ми не кръжаха над мен със загриженост за това какво съм научила. Имаше една смешна случка - дойде веднъж съседката от долния етаж, чийто син беше с 1 година по-голям от мен, за да помоли за учебника ми по география за малко - синът й искал да си припомни нещо, което е учил предходната година. Майка ми отвори вратата, когато съседката звънна и, след като разбра какво иска жената, й каза с объркан вид: "Добре, само чакай да питам Нели дали учи география."
Имах една издънка с една двойка по физика, написана ми от моя любим учител, същия, който е учил и Сиренце, както се оказа. Толкова ме беше страх от реакцията на таз двойка и толкова ме беше срам, че... ами подправих написаното в бележника. Така и не разбраха.
Разказвам всичко това, за да кажа "Колко може да фатално в житейска перспектива закъсняването за час или отиването без домашно?"
. Чери, ще ме прощаваш, но отчиташ ли възможността да е влюбен и да не му е съвсем до учене
?
.
,направо не ми се оплаква,че започнали,край няма....
. Все си мисля, че като малка съм чела неподходящи книги. Например и сега се сещам за едно изречение от "Две години ваканция" на Жул Верн - ако те е страх от нещо, направи го! Това бил един от принципите при възпитание на джентълмени 
.
