Той декември си тече вече :1211
По темата:
Очаквам този петък да дойде - последният ми работен ден за тази година!!!
Какво очаквате с нетърпение?
Re: Какво очаквате с нетърпение?
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Re: Какво очаквате с нетърпение?
Kleo написа: ... Очаквам този петък да дойде - последният ми работен ден за тази година!!!
В отпуск съм и вече нищо не очаквам с нетърпение. Кефя си се максимално на ежедневието. И си почивам екстра.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Какво очаквате с нетърпение?
Евала, Деска!!! И с мен май е така..... минаха почти всички отговорни празненства, срещи, фестивали..... чувствам се удовлетворена от това, което сътворих, създадох, подарих.... честно!!!Kleo написа:Kleo написа: ... Очаквам този петък да дойде - последният ми работен ден за тази година!!!
В отпуск съм и вече нищо не очаквам с нетърпение. Кефя си се максимално на ежедневието. И си почивам екстра.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса
Re: Какво очаквате с нетърпение?
Радвам се, че и ти се чувстваш удовлетворена, Ани!!! Толкова е хубаво, когато човек е доволен от себе си!!! Животът в такива моменти ни се струва така прекрасен, нали?cchery написа:Евала, Деска!!! И с мен май е така..... минаха почти всички отговорни празненства, срещи, фестивали..... чувствам се удовлетворена от това, което сътворих, създадох, подарих.... честно!!!Kleo написа:Kleo написа: ... Очаквам този петък да дойде - последният ми работен ден за тази година!!!
В отпуск съм и вече нищо не очаквам с нетърпение. Кефя си се максимално на ежедневието. И си почивам екстра.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Какво очаквате с нетърпение?
И да, и не, Деска!!! Защото аз съм такъв чешит, че след подобно задоволство почвам да чувствам една определена празнина, вакуум, който ме поглъща.... и за да не се предам на неговите мощни депресивни лапи, "машинката" в черепа ми трябва да почне да "върти" отново на пълни обороти и да мисли какво ново да последва........Kleo написа:Радвам се, че и ти се чувстваш удовлетворена, Ани!!! Толкова е хубаво, когато човек е доволен от себе си!!! Животът в такива моменти ни се струва така прекрасен, нали?cchery написа:Евала, Деска!!! И с мен май е така..... минаха почти всички отговорни празненства, срещи, фестивали..... чувствам се удовлетворена от това, което сътворих, създадох, подарих.... честно!!!Kleo написа:Kleo написа: ... Очаквам този петък да дойде - последният ми работен ден за тази година!!!
В отпуск съм и вече нищо не очаквам с нетърпение. Кефя си се максимално на ежедневието. И си почивам екстра.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса
Re: Какво очаквате с нетърпение?
Какво пък? Няма лошо да обмисляш какви нови неща ще си сътвориш в живота! Напротив, щом това е твоето лично балсамче против депресивните напъни, винаги претворявай екшъна в ежедневието си, с теб съм 
... и така добре те разбирам, Чери!!!
... и така добре те разбирам, Чери!!!Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Какво очаквате с нетърпение?
Току-що направих резервация за нещо, което вече очаквам с нетърпение Имаме нощувка и закуска в Семеен хотел Старата къща във Велинград за 2 - 3 януари 2016 година Така че все пак и ние ще излезем от София по празниците, пък макар и за кратко пътешествие
Представям на вашето внимание и един по-нестандартен поглед за Рождество Христово, един разказ за това какво е празникът, домът, родината, мечтата:
За Коледа, земята и други истории…
От Катя Атанасова
дек 25, 2015
Днес е Коледа. И всеки от нас вече си е пожелал нещо хубаво. Всеки е някъде, на място, на което е искал да бъде. С когото е искал и трябва да бъде. Коледа свързваме с дома, с най-обичаните ни, с надеждата за нещо ново. А новото е и начало. И затова ще ви разкажа една лична история. Тя се казва как да обиколиш земята.
Когато бях малка баща ми ми подари самолет, оцветен не в сребристо сиво, не и в бяло. Беше син. Ярко син, с цвят на море. Помислих си тогава, че прилича на корабче, малко синьо корабче. Можеше и да лети, и да плува. Всичко, което исках в живота си.
Бях мълчаливо дете. Прекарвах дните си в изучаване на буквите, изследвах ги дълго и внимателно, опитвах се да повторя формата им, произнасях звукове, чертаех ги, бяха странни, криволичещи и нервни. Знаех, че после ще си заминат. В такива моменти се натъжавах, оставях молива и заставах до прозореца. Започвах да гледам небето, гледах го толкова дълго, че накрая всичко ставаше синьо. Живеех си в един син, безкраен, свят. И когато самолетчето се появи в живота ми, си помислих, че нямам нужда от молив. Имах него и то беше създадено само за мен. Това малко синьо чудо…
Както обикновено се случва с порастването – синьото постепенно придоби друг цвят, започна да избледнява, разми се в сиво, понякога граничеше с черно, прорязаха го бели, чисто бели ивици, появи се зелено, засвети оранжево, рядко, много рядко, светът беше червен. Ярък и щастлив. А едното крило на корабчето-самолет се отчупи и тогава проумях, че няма как да пропътувам с него синия си свят. Няма как да го обиколя. Още повече, че самият него го нямаше. Или поне аз вече не го виждах.
Иначе земята си беше на мястото. Някой все я обикаляше – с кораб или пък под вода. Някои я гледаха отгоре и така я имаха цялата, дори и без да я обикалят. Аз, като дете от едно определено време си представях, че онези летящи с колелата си деца от “Ити”, един от и до днес разплакващите ме филми, могат да обиколят земята наистина.
Хубаво е на Коледа да има сняг. Още няма, но си ще завали, сигурна съм. Спомням си, че преди години ме валя първият сняг все на едно и също място, все с един и същи човек. Няколко години подред. Имах си дни и месеци, в които времето сякаш беше спряло и не се движеше. Аз май бях извън него. И в този извънкалендарен живот бях, а и сега съм все с един и същи човек. Все съм на това място и това си е цяла една земна обиколка.
Коледа обичайно празнуваме у дома, вкъщи, в родината си. А какво е тя са се питали още древните. Питали са се и тези след тях. Дори днес, ние, хората на 21 век, които живеем в един наистина глобален свят, все още понякога се питаме за това. Или поне някои от нас се питат. Имат и своите отговори. Ако все още не можем да избягаме от традиционните клишета за родното като език, определена географска територия, история – дори не се питаме. Приемаме го за даденост. Изправяме се когато слушаме химна, викаме “ура” на знамето, размятаме рози, кисело мляко и фолклорни ансамбли като представящи ни пред света.
Ако сме разбрали или интуитивно почувствали, че понякога символите са дълбоко изпразнени от съдържание може би имаме друг отговор на въпроса какво е родината, какво е домът и къде всъщност са те? Всеки човек обича различни неща. Едни обичат да пътуват, други – да живеят уседнало. Едни обичат спорта, други лежерните и ненатоварващи занимания. Едни четат, други не четат. И още и още… Всеки човек има различна професия и различна кариера. Едни са артисти, други се занимават с бизнес. Едни са подчинени, други ръководят. Едни успяват във всичко това, други – не. Но всеки от нас знае какво желае, какво иска да постигне, какво обича и кои неща правят живота му хубав. И ако преди не можехме да тръгнем ей така до Тибет, да обядваме, ако пожелаем, в Париж или нейде из Тоскана, да пием кафе в Милано, да карем ски в Алпите или сърф на някой прекрасен остров, да катерим висок планински връх, да се скрием в селска къща на хиляди километри от мястото, където живеем – сега можем всичко това. Стига да ни се иска и да можем да си го позволим. Можем да си купим парче Луна дори или да стъпим на нея. Ако искаме. Защото светът днес е друг. И защото всичко започва от самите нас. И, вярваме, слава богу, завършва пак със самите нас.
Разбира се домът и родината са и общност. Малка или по-голяма, общност от хора, които имат близки интереси, които разбират живота по сходен начин и които обичат да споделят едни с други знанията, интересите и желанията си. Които обичат да прекарват заедно свободното си време. Това е малък свят, в който сме израснали и искаме да живеем.
Когато древните са казали Ubi bene ibi patria вероятно те са смятали, че казват родината е там, където имаш добър материален живот – дом, храна, работа. Неслучайно старата латинска сентенция съществува и като Ubi panis ibi patria (Където е хлябът, там е родината) и е мото на първите заселници в Америка. За мен тя означава просто, че родината е там, където ти се чувстваш добре със себе си. Където си наистина ти. Иска ми се да вярвам, че всеки от вас ще е щастлив в своя дом, щастлив там, където е.
Честита Коледа! Пожелаваме ви самолет, земя, дом и избори.
Имаме нощувка и закуска в Семеен хотел Старата къща във Велинград за 2 - 3 януари 2016 година Така че все пак и ние ще излезем от София по празниците, пък макар и за кратко пътешествие Представям на вашето внимание и един по-нестандартен поглед за Рождество Христово, един разказ за това какво е празникът, домът, родината, мечтата:
За Коледа, земята и други истории…
От Катя Атанасова
дек 25, 2015
Днес е Коледа. И всеки от нас вече си е пожелал нещо хубаво. Всеки е някъде, на място, на което е искал да бъде. С когото е искал и трябва да бъде. Коледа свързваме с дома, с най-обичаните ни, с надеждата за нещо ново. А новото е и начало. И затова ще ви разкажа една лична история. Тя се казва как да обиколиш земята.
Когато бях малка баща ми ми подари самолет, оцветен не в сребристо сиво, не и в бяло. Беше син. Ярко син, с цвят на море. Помислих си тогава, че прилича на корабче, малко синьо корабче. Можеше и да лети, и да плува. Всичко, което исках в живота си.
Бях мълчаливо дете. Прекарвах дните си в изучаване на буквите, изследвах ги дълго и внимателно, опитвах се да повторя формата им, произнасях звукове, чертаех ги, бяха странни, криволичещи и нервни. Знаех, че после ще си заминат. В такива моменти се натъжавах, оставях молива и заставах до прозореца. Започвах да гледам небето, гледах го толкова дълго, че накрая всичко ставаше синьо. Живеех си в един син, безкраен, свят. И когато самолетчето се появи в живота ми, си помислих, че нямам нужда от молив. Имах него и то беше създадено само за мен. Това малко синьо чудо…
Както обикновено се случва с порастването – синьото постепенно придоби друг цвят, започна да избледнява, разми се в сиво, понякога граничеше с черно, прорязаха го бели, чисто бели ивици, появи се зелено, засвети оранжево, рядко, много рядко, светът беше червен. Ярък и щастлив. А едното крило на корабчето-самолет се отчупи и тогава проумях, че няма как да пропътувам с него синия си свят. Няма как да го обиколя. Още повече, че самият него го нямаше. Или поне аз вече не го виждах.
Иначе земята си беше на мястото. Някой все я обикаляше – с кораб или пък под вода. Някои я гледаха отгоре и така я имаха цялата, дори и без да я обикалят. Аз, като дете от едно определено време си представях, че онези летящи с колелата си деца от “Ити”, един от и до днес разплакващите ме филми, могат да обиколят земята наистина.
Хубаво е на Коледа да има сняг. Още няма, но си ще завали, сигурна съм. Спомням си, че преди години ме валя първият сняг все на едно и също място, все с един и същи човек. Няколко години подред. Имах си дни и месеци, в които времето сякаш беше спряло и не се движеше. Аз май бях извън него. И в този извънкалендарен живот бях, а и сега съм все с един и същи човек. Все съм на това място и това си е цяла една земна обиколка.
Коледа обичайно празнуваме у дома, вкъщи, в родината си. А какво е тя са се питали още древните. Питали са се и тези след тях. Дори днес, ние, хората на 21 век, които живеем в един наистина глобален свят, все още понякога се питаме за това. Или поне някои от нас се питат. Имат и своите отговори. Ако все още не можем да избягаме от традиционните клишета за родното като език, определена географска територия, история – дори не се питаме. Приемаме го за даденост. Изправяме се когато слушаме химна, викаме “ура” на знамето, размятаме рози, кисело мляко и фолклорни ансамбли като представящи ни пред света.
Ако сме разбрали или интуитивно почувствали, че понякога символите са дълбоко изпразнени от съдържание може би имаме друг отговор на въпроса какво е родината, какво е домът и къде всъщност са те? Всеки човек обича различни неща. Едни обичат да пътуват, други – да живеят уседнало. Едни обичат спорта, други лежерните и ненатоварващи занимания. Едни четат, други не четат. И още и още… Всеки човек има различна професия и различна кариера. Едни са артисти, други се занимават с бизнес. Едни са подчинени, други ръководят. Едни успяват във всичко това, други – не. Но всеки от нас знае какво желае, какво иска да постигне, какво обича и кои неща правят живота му хубав. И ако преди не можехме да тръгнем ей така до Тибет, да обядваме, ако пожелаем, в Париж или нейде из Тоскана, да пием кафе в Милано, да карем ски в Алпите или сърф на някой прекрасен остров, да катерим висок планински връх, да се скрием в селска къща на хиляди километри от мястото, където живеем – сега можем всичко това. Стига да ни се иска и да можем да си го позволим. Можем да си купим парче Луна дори или да стъпим на нея. Ако искаме. Защото светът днес е друг. И защото всичко започва от самите нас. И, вярваме, слава богу, завършва пак със самите нас.
Разбира се домът и родината са и общност. Малка или по-голяма, общност от хора, които имат близки интереси, които разбират живота по сходен начин и които обичат да споделят едни с други знанията, интересите и желанията си. Които обичат да прекарват заедно свободното си време. Това е малък свят, в който сме израснали и искаме да живеем.
Когато древните са казали Ubi bene ibi patria вероятно те са смятали, че казват родината е там, където имаш добър материален живот – дом, храна, работа. Неслучайно старата латинска сентенция съществува и като Ubi panis ibi patria (Където е хлябът, там е родината) и е мото на първите заселници в Америка. За мен тя означава просто, че родината е там, където ти се чувстваш добре със себе си. Където си наистина ти. Иска ми се да вярвам, че всеки от вас ще е щастлив в своя дом, щастлив там, където е.
Честита Коледа! Пожелаваме ви самолет, земя, дом и избори.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Какво очаквате с нетърпение?
Да оздравея. Толкова бързо, колкото се разболях.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Какво очаквате с нетърпение?
Обучението в Банско
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Какво очаквате с нетърпение?
То се оказа, че ще се проведе в София.Kleo написа:Обучението в Банско
Очаквам утрешното обучение с нетърпение
Очаквам и форумна среща в най-скоро време!
:1211
Последно промяна от Kleo на 28 Яну 2016, 13:26, променено общо 1 път.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Какво очаквате с нетърпение?
Очаквам Цвети да се обади или пише с добри новини след днешния преглед на майка ѝ!!!!!!!!!!! 
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса