ОТКРОВЕНО ЗА НАС!

[Ver]

[cchery]

Ей сега ще направя нещо много непривично за мен........ просто не искам да чета нищо след първия пост на Вер......... защото......... и аз съм ЧОВЕК!! Човек с моите си проблеми, тревоги, паранои и терзания. Човек толкова слаб, колкото и силен. Човек, който има нужда от ЧОВЕЩИНА около себе си. Който разчита на хората около си......... който има нужда понякога да го попитат "Как си, бе?". А не да му се зверят насреща, да му се стряскат и да му казват "Приеми ме такъв какъвто си!". Минах изключително дълъг път за да се превърна в това, което изчетох, че повечето виждате в мен....... НО има дни, в които искам просто ЧОВЕШКА ДУМА......... ей така....... НЕПРИНУДЕНА. Има дни, в които ......... помагам...... а раната, болката вътре в мен се отваря по-голяма и от кратера на Етна. Защото....... и аз имам проблеми. И аз имам тревоги, и аз имам терзания......... ПРОСТО ДНИ КАТО НА ВСИЧКИ ВАС. Това, че не се забелязва, че не му давам изява......... това е защото всички сте с такива дни и още един такъв ден - МОЯТ не ви е необходим. Но те, моите и вашите дни се трупат в мен........... и стоят там без да могат да се изличат. Дни, в които......... гледам безпомощно моето дете и не знам как да му помогна. Дни, като "оня понеделник", в който се чух последователно с Емката, с Мари-Жоли, с Иската и с една моя страхотн приятелка от училище. Ден, в който всички искахте някаква помощ от мен....... а аз гледах Бели да се чеше безпомощно и неистово минута след минута и не можех да й помогна. И не знаех от кой да искам помощ. Днес отново я гледам така........ и още не съм й помогнала. Водих я на втори педиатър, водих я на невролог........ никой не знае......... и тя продължава да е...... с тези нервни тикове. Ей такива дни....... съчетани с НЕЧОВЕШКО отношение към мен .......... водят до онази изострена чувствителност, която може би имам. НО, ХОРА И АЗ СЪМ ЧОВЕК!!!!! И НИЩО ЧОВЕШКО НЕ МИ Е ЧУЖДО! И АЗ СТРАДАМ! И АЗ СЪМ НЕЩАСТНА! И АЗ ИМАМ НУЖДА ОТ ЧОВЕКА ДО МЕН! ЗАЩО В ТАКИВА ДНИ НЯМА НЯКОЙ, КОЙТО ПРОСТО.......... ДА МИ ПОМОГНЕ! БЕЗ ДА МУ ГО ИСКАМ?!?!?!?!

СЪДЕТЕ МИ, КОРЕТЕ МЕ КАКВОТО ИСКАТЕ.......... НО И АЗ ИСКАМ ПОНЯКОГА ЕДНО МАЛКО, МЪНИЧКО, СКРОМНО И НЕЗНАЧИТЕЛНО ДОБРО... ПРОСТО ТАКА...... БЕЗ ДА СЪМ КАЗАЛА, ЧЕ ГО ИСКАМ........

Повече от това не мога да пиша. Допреди малко четох Пипи и се чудех как да спра Бели да се чеше........ не стана...... утре просто не знам към кой да се обърна........ Сигурно ще е пак към мене си........ но къде ще се намеря, не е сигурно.

[Ver]

[Нели]

Хм...
Имате късмет, че дежуря над болната Ани и че кака й, която също е болна, спи дълбоко в същата стая, иначе въобще нямаше да имам време да прочета тази тема. До преди половин час даже не знаех, че съществува. Някак съм пропуснала да забележа обидите и преди, наистина не съм съвсем наясно кой за какво се е обидил. И все пак... ето ви малко ескизи по темата така, както аз я виждам. В контекста на горните неща, които прочетох, държа да кажа:
1. Не съм се почувствала обидена или засегната никога досега от нещо, написано от някоя от вас в този или друг форум.
2. Нямам и не съм имала никога намерение да засегна или обидя някого.
3. Не съм съвсем в течение на конкретните ситуации явно, щом не съм ги разпознала като обидни.

Ето ги и ескизите:
# Имам една приятелка, която в детството си е танцувала народни танци в ансамбъл "Българче". После се е омъжила, родила е две деца, работи някъде, както всички и едновременно с това се занимава с "Орифлейм". Веднъж я попитах защо се е хванала с тази работа с "Орифлейм", а тя ми отговори нещо много смислено: "Защото човек трябва да има и още един колектив. Аз винаги съм имала поне два колектива, от които да се чувствам част. В училище имах клас, в който уча и ансамбъл, в който танцувам. Сега имам колеги на работата и колеги от "Орифлейм". Децата си също записах в ансамбъла, за да имат и втори колектив." Замислих се тогава и смятам, че е права. Ако човек живее само в една среда, с която да се идентифицира, всяко, макар и леко сътресение в нея, за него е огромен катаклизъм. Буквално целият му свят се срутва. Ако имаш още една среда, с която да се идентифицираш, нищо, случило се в едната, няма да те извади толкова от равновесие. Това е проста физика. Ако стоиш на два крака, си по-стабилен, отколкото на един.

# Всеки може да каже на всекиго всичко. Обиждаме се от конкретни хора и от конкретни думи. От моите наблюдения хората се обиждат основно в два случая:
1. Когато "обидата" е казана от човек, на когото МНОГО държат. Не, това не е точно. По-точно, когато "обидата" е казана от човек, на чието мнение за тях самите те много държат. Същите думи, казани от друг, биха били отминати с безразличие.
2. Когато "обидата" се чувства като вярна от обидения, т.е. когато той, макар и подсъзнателно, усеща, че твърдението в "обидата" е вярно. Кажете на един нормален човек, че е глупак и той ще свие рамене и ще си каже "Хм, ти пък много знаеш." Кажете на глупака, че е глупак и той ще почервенее внезапно от гняв, ще свие устни и ще се развика: "Кой е глупак, бе?! Аз ли съм глупак, а?! А!? Глупак ли ме наричаш ти, бе?" или "Ти кого наричаш глупак бе, тъпунгер смотан, знаеш ли ако дойда и ти размажа умната физиономия, че само на умник ще ми станеш!?" Това го давам само като пример за пресилена реакция, да не вземе сега някоя от вас да си помисли, че тази история се отнася лично за нея?!!!
Това има връзка и с мнителността. Тя не е нищо друго освен дълбоко вкоренено и скрито съмнение в себе си, в собствената си ценност и качества. Човек, подозиращ, че не е достоен за уважение, вижда призраци в тъмното и при всяка най-невинна реплика се чуди дали това не е намек за неговата недостойност (май няма такава дума). Спомнете си за ревнивецът, който непрекъснато търси доказателства за верността на своята любима именно защото някъде в себе си вярва, че не е достоен за (нейната) обич. По този начин, разбира се, успешно я отблъсква от себе си.

Ако се водим от горното, излиза, че се обиждаме повече, когато:
1. Се идентифицираме със средата/групата, където сме "понесли" обида.
2. Тази група е ключова за нашата самоидентификация и/или ни липсва друга група за самоидентификация. Ние всички можем да бъдем идентифицирани като принадлежащи към различни социални групи (по народност, по пол, по местожителство, по образование и по профрсия, по това дали ядем месо или не, по религия и вяра, по принадлежност към спортен или друг клуб, по любим отбор, по форум...), колкото по-малко истински емоционални връзки сме изградили с хора от различни групи, толкова по-тясна е основата на нашето равновесие.
3. Бъде засегнат някакъв наш собствен комплекс, т.е. болното ни място. Не е нужно този, който ни е обидил, да знае за комплекса или да е искал да ни обиди, достатъчно е да ни "стъпи на мазола" и ние ще реагираме светкавично с пареща болка под лъжичката. Нещо ни жегва и... буцата засяда в гърлото.

# Моят мъж преди около десетина години говореше веднъж със своя баща и му каза: "Не искам животът ми да се състои от решаване на ежедневни проблеми", като имаше предвид, че му се иска животът да е малко по-уреден от към чисто битовата или материалната му страна. Моят свекър обаче му каза: "А ти от решаване на какви проблеми искаш да ти се състои животът? От такива на живот и смърт ли?" Прав беше човекът, когато имаме да решаваме проблем на живот и смърт, битовите проблеми за нас не са проблеми, те не съществуват. Мислим ги като проблеми само поради липсата на по-сериозни такива. Я си представете следното: стоите на спирката на автобуса посред най-лютата възможна зима, която можете да си представите. Кучешки студ, пронизващ вятър, ръцете се вкоченясват до посиняване, не си чувствате краката... Автобусът не идва и не идва, вече цял час... Студено ви е, нали? А сега си представете, че чакате автобуса, за да отидете по спешност някъде, защото са ви казали, че някой много близък до вас човек умира. Мислите ли за студа? Усещате ли го? Не, нали? Смяната на перспективата винаги помага да разберем нещата по-добре.


Нямам представа дали думите ми не засегнаха някого, затова ми се иска вместо финал да ви напиша думи, които не са мои:
Нищо не ни ограничава повече от гледната ни точка.
Съдбата ни поставя в една и съща ситуация отново и отново, докато извлечем знанието за живота, която тя ни носи.

[Ver]

[cchery]

Аз държа да приключа с това. Призовах едно момиче, което познавам повече от година и чиято енергия често нося на врата си под формата на герданче да се отвори поне за миг...... Не стана. Реши, че съм обидена. А обида няма. Верче, изключително си права за това:

Чери,тази сутрин вече съм сигурна, че не аз съм ти проблема, мила.

Моят проблем е друг и снощи си го написах. Моят непосредствен, ежедневен проблем. Конкретният. Иначе по-общо казано проблем ми е БЕЗСИЛИЕТО. Ти си стъпила на това:

Чери, знам, че ти е трудно да повярваш, че коментара ми, който така те цапардоса бе приятелски.("Нидей рива", нали )

И много държиш да е така. НО........ то не е! Този, който може да ме цапардоса е с име МОМЧИЛ! С име КОНСТАНТИН. С име БЕЛОСЛАВА. Дори и името СТАНКА не може да ми повлияе вече...... от майка си видях и съм свидетел на неща, които биха сринали всеки средностатистически труп в тази страна.......... а толкова я обичах някъде то 11-та си година. Не можех да си преставя живота без нея - тя беше всичко за мене. ВСИЧКО!!! СЕГА ТЯ ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА МЕ НАРАНИ. Вярата ми в доброто и в добрите хора ще се стопи ако тези 3 имена, зад които се крият съкровени за мене хора, се изгаврят с мен.

Няма да си правя самоанализ и без това тази тема се превърна в похвална ода за мен... а не това беше целта. Но има време темата да поеме в посоката, която ....... абе ще се развие според това кои сме ние в момента, в който пишем в нея.

Открита съм, Зори. Дори по-открита отколкото можете да понесете понякога с Чери. Това не е нападение!!! Откритост е. Не искайте от мен завоалирана откровеност. Минах този етап. Сега говоря направо. Не се затварям в никаква черупка. Просто преминавам направо към това, което смятам за важно.

Верче, и до утре да ми пишеш как не си в черупка, как гледаш отгоре, отстрани и отвсякъде, в мен усещането за теб е различно от това. И не те нападам и аз. А те приемам ТОЧНО ТАКАВА! Решила си и си се променила. Или както го беше написала просто си забързала по пътя, по който си вървяла допреди лятото.

Но, въпреки това усещам, че Чери и Зори искат друго.

Да, аз искам друго! Нямам вина за нищо, което се е случило с теб около теб и затова считам, че студеният ти, рязък и телеграфен тон в постовете към мене не съм го заслужила. НО СЛЕД КАТО НЕ МОЖЕШ ДА СИ ПРЕДИШНАТА И ПЪТЯТ ВЕЧЕ ТИЧА ПОД КРАКАТА ТИ ...... ПРИЕМАМ ТЕ! Но и аз ще съм различна - няма начин. Поне в началото. И за мен е валидно това:

Сега ценя времето си повече и не искам да си го губя в празни приказаки.

Ето тук стигаме до другото важно за теб: непотърсената помощ. Боли те, когато хората не оценяват усилията ти. Питаш се защо. Аз помислих, и стигнах до следния извод: една помощ, НЕ може да бъде оценена, ако не е пожелана. Ако не е пожелана, тя не е усмислена. То значи,че е невидима, хората не са виновни,че не я забелязват, защото просто нямат нужда конктетно от това.

Вер, още преди година сигурно (може и преди по-малко от година време) това ми го каза. Иииии......хм знаеш ли какво стана - ами съгласих се с тебе. Дори ти благодарих. Винаги съм го знаела, но като ми го каже някой е различно. Кажи ми оттогава коя е онази помощ, която предоставих без някой да я иска?!?!?! НЕ ВЯРВАМ ДА ИМА ЧОВЕК, КОЙТО ДА НЕ ОБИЧА ДА БЪДЕ ОЦЕНЯВАН. Просто има хора, които от излишна скромност не го казват, а вътрешно копнеят неистово за това. Да им се чуди човек защо си играят на подобен театър.......

Да, та опитах се да те помоля Вер да се откриеш поне за малко. Не стана. И тогава ти дадох моята гледна точка - опитах се да те помоля да погледнеш през моите очи. Мисля, че поне там мъничко успях, щом си написала това:

Бих могла да се обидя от епитети като "дзверя", но решавам да не го правя.

Написала съм точно 2 поста (преди този). И в двата съм била откровена. И се надявам да се види разликата между ОТКРОВЕН и БОЛЕЗНЕНО ОТКРОВЕН. Това второто не топли никого, точно защото:

........ ИМА НАЧИН ТАЗИ ОТКРОВЕНОСТ ДА БЪДЕ ПОДНЕСЕНА ТАКА ЧЕ ДА НЕ ОБИЖДА И НЕ НАРАНЯВА ДРУГИТЕ.

Не сравнявай нещата тук, с тези в съседния форум, защото нямат нищо общо.

Сравнявам ги, Верче. Защото има едно ГОЛЯМО ОБЩО в тях. И това СЪМ АЗ! Щом на 2 различни места, с различни хора АЗ попадам В ЕДНА И СЪЩА СИТУАЦИЯ, значи........... има върху какво да работя. Най-малкото да мисля.

...... надявам повече да не ни се налага да се обясняваме, защото ми отнема много енергия.

Вер, ти го направи - отдаде наистина много от енергията си в тази тема. И точно това е точката на моето писане с теб. Щом все още го правиш, значи си ЧОВЕКА, с който се запознах преди година. Независимо как ти самата се определяш. Всичко останало ще си го кажем на скайп - ти снощи ме потърси (СЕГА Е МОЙ РЕД ДА ГО НАПРЯВА), но наистина не бях в състояние да говоря, а тройните торбички под и над очите ми са доказателство за това. Много плаках. Направо ревах като нафтов генератор, захранващ планинска хижа по време на буря. Пречистващи сълзи. За мен това е начина.

[cchery]

Момичета, тази тема не е само за мен и Вер. Съзнавам, че подобни отношения изплашиха част от вас..... да не загубят онази атмосфера на топлота, откровеност и доверие, което има между нас. И ВИЖДАМ, ЧЕ НЕ СЪМ СЕ ИЗЛЪГАЛА ЗА НИТО ЕДИН ЧОВЕК ТУК!!! Дали ще е тук или на друго място, вече няма значение. Очевино важни са само ХОРАТА! А тук е пълно с такива. Благодаря за гледните точки на всички ви. Без значение е дали ги приемам или не. Различната, новата гледна точка е като ел крушка, която е заменила изгорялата на един полюлей - добавя светлина независимо дали я искаш или не. И няма начин да се скриеш от тази светлина. Можеш да се криеш, но рано или късно ще закопнееш за светлината и ще я....... приемеш.

Хайде сега да ви призова ....... отворете душите си и просто споделете!!! ПРОСТО СПОДЕЛЕТЕ. Никой няма да се разсърди.

Така, спомням си, че Марико беше попитала дали има нещо у нея, което да ме дразни. Ами, Мари......... НЯМА БЕ ДУШАТА! Твоето чувство за хумор на моменти ме изненадва и това е....... една от най-хубавите ти черти. Защото се уча от теб. Уча се на това как най-комплексиращите неща за един човек могат да са обект на собствената му ирония и да се превърнат в негов огромен плюс. Знаеш ли, Мари, че когато беше писала, че си висока, стройна и руса мацка, аз .... го повярвах. О да, съвсем сериозно. А много често подобен тип жени са изключително надменни и безцеремонни. Ти обаче за мене беше висока, стройна и руса мацка, която може да се изразява добре на български, внимателна е, отзивчива е и със съвсем нормално себеусещане. И после ти постна снимки - ха, русата мацка я нямаше, НО на нейно място се беше появила една прекрасна, чаровна, слънчева, лъчезарна, изключително деликатна и откровено отворена към света и мен Мари!!! Радвах се като малко дете на тази изненада. Смях се много на себе си...... нали съм си шматка и съм леко праволинейна или пък все бързам та не дочитам нещата, се оказа......... че точно така се е случило и този път. И това ме държа усмихната и щастлива дълго време.

Вие със Зорката разцъкахте онези моменти, в които тя се беше засегнала. Дано Зори да не ми се обиди, но ще издам, че ние тогава много си говорихме на скайп и точно това й обяснявах, че няма начин ти да си го направила умишлено. Няма да засягам повече вашите отношения - те са си само ваши. Но написах това за скайп-разговора ни със Зори, защото.......... хихихи, ако някой се хване да чете хисторито от чата помежду ни, ще се скъса от смях - обикновено едната успокоява другата, говори й как трябва да разбира това или онова, да приема естествено нещата и в другия момент....... позициите са разменени . Доскорошната "успокоителка" се пече на същия онзи огън, който гасеше у приятелката си . И сега на приятелката се налага да гаси...... въобще чудя се защо словенската фирма "Горение" не ни наемат за рекламни лица .

Та така - засега приключвам, за да поздравя Мравчо с рожденичката и да поработя вече.

[mari_ko]

Дано Зори да не ми се обиди, но ще издам, че ние тогава много си говорихме на скайп и точно това й обяснявах, че няма начин ти да си го направила умишлено.

Знам

[emi-1]

...в момента думите ми се изплъзват,но въпреки това се включвам.Няма да мога да изразя точно какво чувствах,докато четох всичко писано тук,просто защото преживях всичко и след като вече изсъхнаха овлажнелите ми очи/това със сълзите,ми се случва изключително рядко,преживявам нещата,чувствителна съм,но не плача/ и настръхналата кожа се успокои,просто си отдъхнах.
...мислех да изтрия това,което съм написала по-горе,но нали темата е .откровено за нас-затова няма да го изтрия...

[Hrisi]

Сядам и започвам да пиша, пиша, пиша и ....го изтрия.Почвам отново...същия сценария.Ден, два, три и все едно и също.Трудно е!Болно е(както и Аси каза)!Тежи!Истината винаги боли, но само истински приятел може да я каже, защото лицемера винаги ще я скрие и такъв човек не може да бъде истински приятел.Аз по принцип съм много прям и открит човек, винаги казвам всичко което си мисля или както казва съпругът ми "езикът ми е по-бърз от мисълта".Често съм си патила от това ми качество, но пък най-важното е, че нищо не ми тежи на душата.Но...сега ми дотежа, като чета всички тези тъжни постове преди мен.И знаете ли до какъв извод стигам? Тази" битка ", ако мога така да се изразя е безмислена, безмислена не, че никой не трябва да защити себе си, да даде своето мнение, безмислено е началото й.Защо? Защо е нужно такива "дебати" да се водят, щом всички сме тук с една цел-да си помагаме, да се развличаме, да отморяваме.Аз не бих се наела да правя оценка на всяка една дружка тук във форума, не защото искам да скрия нещо което не ми хареса, не защото за една ще кажа много по-хубави неща отколкото за друга, а по простата причина, че с едни имам повече допирни точки, повече протекли разговори, усещам какво ще кажат когато ги попитам нещо и т.н. и.т.н с две думи познавам ги повече.
В случая Чери: с предишните си два поста "образува" буца в гърлото ми.Преживявам това което и тя, защото в нейния характер откривам страшно много черти от своя.Разликата която намирам е, че колкото и да съм пряма в такива моменти се задушавам и не мога да говоря(не се сещам на момента какво да кажа от тежеста която се е натрупала в гърдите ми).Знаеш ли Черитке мила, колко мами са се възползвали от съветите ти, нищо, че не са искали помощ."Взели са" което им е нужно и продължават напред със справянето на проблемите си и въпреки, че нищо не са казали все си мисля, че те споменават с добро.Да мила, продължавай в същия дух, помагай колкото можеш и когато ти е възможно, казват, а и вярвам, че там ГОРЕ-има някой(за мен е Бог), който вижда всичко и след време отвръща със същото добро.
Вер, стигнах и до теб дружке.Говорила съм и с теб, но разговорите ни са били с общи теми в които са се включвали и другите момичета.На теб специално ти се възхищавам на това което правиш като хоби, като начин на живот- изкачването по планините и смелоста, която се изисква за това.Тези екстремни ситуации в които попадаш те правят някак си по-силна психически.По-лесно превъзмогваш тези "нищожни" за някои проблеми,но големи за други- от рода на кой какво е казал или как го е казал.Наистина на фона на това което преживяваш със сигурност това ще ти се вижда нищо.Всичко е въпрос на характер, на гледна точка, на начин на живот.
А сега и за Зорничка-сестричка.На теб момиче на всяка цена искам да отнема голямата болка, която се е загнездила в нежната ти душичка.Искам да отнема товара от силните-слаби плещи,който носиш.Искам да мога аз да ти дам тази почивка от която имаш нужда, колко много ми се иска да ти помогна так както ти си помагала и то много както на другите така и на мен.Знаеш ли мила, колко много съм "взела" от теб.Сигурна съм, че никога няма да мога да ти се реванширам.И ти както и Чери, страшно много сте взели от близките си(време, внимание и др.)за да дадете на нас.Аз ви благодаря от все сърце и много ви обичам.

Във връзка с обичта и уважението ще добавя един отговор на въпрос по Етика, който миналата година се наложи за две минути да дам.

Може ли да обичате някого без да го уважавате като личност?

От какво се ражда обичта?
Прекрасно чувство без което е немислимо нашето съществуване..Породено от привързаността,от уважението,от удоволствието, които може да изпитва човек.Обичта е симпатия към някого или към нещо.И от тук може да стигнем до отговора на въпроса, който е:Без уважение няма обич.
Как ще обичам автора на любимата си книга, след като не уважавам неговия труд ,него самият като личност.Как ще обичам своите будители, които са ме научили на знание,ако не ги уважавам.
Уважението е задължително за всеки.Без значение дали човека към когото изпитваме това е учен и има открития,дали е учител,който ни учи на знание,дали е лекар, който се грижи за здравето ни,дали е продавачката в магазина от който си купуваме храната,всеки е достоен за уважение само заради това,че се нарича Човек.
Уважението е признание към чувствата и емоциите на другите.
Това е е още едно потвърждение, че обич без уважение е немислимо.Това са чувства, които неизменно вървят ръка за ръка.
Затова да знаете, че ви обичам всички защото ви уважавам като личности.
Как искам само хубави неща да се пишат при "трето детенце" на Чери, а имннно този прекрасен форум, но не може да няма и такива натъжаващи.И тука ще е като сезоните в годината-и топло и приятно , но студено и мрачно ще е понякога, но важното е да можем да открием красивото и хубавото във всичко.Да откривам хубавото и в лошото е част от моите максими, надявам се, че и всички вие в този форум ще може да го откривате.

Е успях да допиша този път поста си.Не искам никой и с нищо да засегна.
Обичам ви всички!
И не забравяйте да се .Животът е прекрасен!

[Hrisi]

Може да имам правописни грешки, за което се извинявам, но не се върнах да прочета всичко отначало, за да не се разколебая да го постна.