forum.metsababa.net

Благодаря ви, момичета!
Не ви ги показвам обаче за аплодисменти, а за да ви се представя. Нали сме тук до голяма степен анонимно. Рисуването е голяма част от живота ми, а искам да е и по-голяма, затова реших, че мога да ви покажа ако не друго, то част от душевността си.
На мен ми е любопитно как се докоснахте, как ви хрумна да изберете рисуването за свое хоби.
Чери, не не съм "онази" ЛиР от Дир-а. Ако няма рима...

Как избрах рисуването ли?
Имам чувството, че то ме избра
От малка обичам да рисувам, тогава за мен времето спираше. Тогава не знаех, какво значи това. Сега знам. Когато правя нещо и времето престава да съществува, знам че това е призванието ми, знам, че е истинското.
Когато като ученичка прерисувах с молив животни и други картинки имах една мечта: да нарисувам картина и да я закача на стената. Сега имам много картини по доста стени, а желанието за рисуване е още по-голямо. Щастлива съм! Обичам да експериментирам: започнах с моливи (просто не знам къде изчезнаха морските пейзажи с моливи, щеше ми се да ви ги покажа), после с пастел, тъй като нямах понятие от техника смесвах сух, маслен, креда и въглен Слава богу, разбрах че съществуват такива неща, като фиксажа, че успявах да съхраня някои неща преди да са се размазали
както споменах обичам пастелите наситения и едновременно мек цвят. Експресиите ме влекат.
Бих пробвала и на платно, но трябва да прочета някои книжки преди това
В общи линии това е
А при теб Лир? Как започна всичко

При мен заложбите са били очевидни в съвсем ранна възраст. Тази дарба (или тегоба:) я имам наследена от баща си. От както се помня рисувам-навсякъде, всичко и върху всичко. Спомням си, че рисувах върху учебниците си, докато слушах учителката да преподава урока и вместо укори получавах насърчение и възхита за интересните рисунки...И така. За мен рисуването е било винаги от особена важност и аз съм го чувствала като призвание и нужда още невръстна. После логично последва дългогодишно(12) образование в тази област и така...до днес. В момента рисуването в чист вид ми е по-скоро като хоби, надявам се да съумея да го превърна в ежедневно занимание, от което и да печеля. В момента професията ми е тясно свързана с художествени умения и познания, тъй че не се оплаквам и все пак...

Вер, нещата ти са много...лирични. Надявам се да приемеш един съвет(градивна критика:) относно оформлението им. Имам предвид по-конкретно кафявото паспарту, което ползваш. Вярно, че е в тон с работите, но вместо да ги подсилва те по-скоро се губят в него. Твърде активно е. Неговата роля е да поддържа работата, да я завърши, затвори, оформи, а не да доминира и да се конкурира като присъствие и активност. Съветвам те за тези пастели да ползваш далеч по-бледо паспарту. Ако държиш да избягаш от бялото "екрю" или бледо топло сиво също са вариант, но в никакъв случай толкова активни и наситени цветове. Сигурна съм, че така достойнствата на работите ти ще се подчертаят в по-голяма степен, а начина на оформяне и поднасяне макар и не първостепенен, никак не е маловажен.

Наистина ти благодря Лир!
Усещах, че нещо не е както трябва , но права си исках да избягам от бялото паспарту и реших, че едно тъмно ще замести рамката и наистина я замества, но ..... съм ъгласна с теб - затваря картинките. Явно няма да мина толкова тънко
Аз правя всичко по усещане, самоука съм
и в този ред на мисли ми е страшно приятно, че ти се появи тук Има толкова неща, които мога да науча (то кой ли няма )

cvety_rz написа:...Ще взема и аз да снимам някои мои стари графики.Стари казвам, защото не съм рисувала скоро.Нямам време...

Цвети, на мен ми е интересно да видя нещичко от теб, пък било то и старо.

Kогато си отидем на село ще ги извадя от скрина и ще ги снимам.Имам и няколко опита "не много успешни" офорт и акватинта.Иначе съм работила предимно с туш и перо.С въглена не можахме много да се сприятелим

Реших да се престраша и ще кача няколко снимки.Предварително моля за извинение за лошото качество, но фотоапаратът не е много добър Това са рисунките ми от 9 клас сиреч първите ми стъпки в тази област.Тези са ми подръка тук и можах да ги снимам.По нататък живот и здраве ще кача и вече "по добри"

, Цвети! Много ме забавляваш с коментарите към снимките. А защо "по-добрите" седят заточени в скрин се чудя аз!? Непременно да ги освободиш и да видят и те бял свят!

Цвети,
радвам се, че се престраши
Ще ги погледаш и ти малко, ще изровиш другите от шкафа и току се появили и нови
Пожелавам ти го!

Благодаря ви Лир, старите рисунки са преди да сключа брак и са в мама а те живеят в блока срещу нас и беше лесно да ги взема.След като се омъжих всичко,което съм рисувала е в къщата на село.До преди 1 г. живеехме там.Сега сме в града, но сме 5 човека в гарсониера и няма място дори за нас

Мммм...да...много ясен и обстоен отговор. Идеята ми е, че по стените не заемат особено място. Може би ще се получи скъп подарък за близки хора от тях. По-добре е някой да им се радва.