grigorovi, докато четях, просто исках да ти дам това
С толкова неща наведнъж се занимаваш, евала.
grigorovi написа: бабата на Цеци докато бяхме на морето се оказа, че можела да готви :shock:
Е, браво! Нямам думи.....
Ето и моят разказ. Иде ми да го озаглавя
"Не правете като тях(мен ), да не станете за смях!"
Вчера отидохме с детето на село, на гости на моите баба и дядо.
Да се спасим от градската суета и жега. Всичко точно,
ходихме на разходка - по поляните и реката, газихме във водата 4 поколения жени
(баба ми, майка ми, аз, дъщеря ми), снимахме се в полята от слънчогледи,
ходихме боси по тревата ( заземихме се

). И уж за малко излезнахме, те минаха 2-3 часа и в големия пек, от сянка на сянка се прибрахме. Аз като една уважаваща себе си любител фотографка си запланувах снимки в слънчогледите за по-късно ( при подходящата светлина)

.
Уж всички бяхме добре подготвени - намазани със слънцезащитен крем,
с шапка на главата и вода в торбата. :lol:
Но като се прибрахме моя врат доволно опечен

...ми забравих да го намажа.
Или по-точно не съобразих, че косата ми ще е вдигната и врата ще е изложен на слънце.
На реката, в едни шубраци почивахме повечко и там успях да получа ухапвания от полски
комари, малееее какви отоци стават после!.....
Вечерта излезнах да снимам слънчогледите, в компанията на верни фотомодели. :lol:
И когато приключих, ама точно излизах от нивата и .......махнах несъобразително
с ръка да махна
бубата от кръста си ......честито! "Бубата" била пчела, а жилото "игриво" стоше в показалеца ми!
Оси са ме жилили, пак на това село, но когато бях дете.
Пчела - никога. Цялата съм самото спокойствие, обаче,
даже показавах на детето жилото и говорихме какво е да те ожили пчела .
Прибрах се мазах с чесън......учтиво отказах протоалергичната таблетка клемастин,
от алергичната към такова ужилване моя сестра. И спокойно си гледам вечерта.
Ми така де, наивана съм и шедро вярвам, че ще отшумят нещата, наблюдавам се.
И компрес правих с лед.
Дъщеря ми помага на прабаба си да дои козичките и беше повече от щастлива.
Цял ден търча насам - натам, по полето се накрещя наволя.
Лягаме вечта, моята ръчица се понаду леееко, но други оплаквания нямах.
И да.......в 4,30 се буди моята прекрасница с "мамо, вода" , шепнейки ( пресипнал й гласа

), а тя има слабо място - ларингса и не смее да говори с глас.
Ей, момичета, доплака ми се! Толкова изплашена се почувствах - на село, без кола,
по среди нощи, без лекарства ( груба грешка от моя страна

)
Последия ларингит беше с тежък пристъп на задух и викахме бърза помощ,
за да сложат урбазон.

В кризисни ситуации се стягам и мисля трезво, но .......
си беше шок за всички и най-вече за нея. Изплашила се, че ще умпре, защото не можела да диша.
Та не иска да говори и сега, ставахме, пи вода, малко навън ....
аз премислям варианти на ум...

и се моля да не се стига до най-лошото.
Размина се, слава Богу, повече проблем нямахме.
Днес си идваме, пак жега , а моята ръчица не спира да подпухва!
Ми честито!

Като парцал се прибрах - пари ръката, вън жега, багажи.....лошо ми е, гади ми се, температура видях, че имам, мъжа ми на работа, не си вдига телефона
и .... аз се панирах.Тъпо!
"И щом няма никой - сам." Звъннах на приятелка

, тя ми даде ценни съвети,
а бе за елементарни неща изключих!

Може и от реакцията да е.
Направих схемата (кой ще гледа детето, кой ще дойде с мен....) и се затътърих до дежурния лекар в поликлиниката.
Ми да....алегричена реакция .....урбазон в глутеуса, ударна доза.
И..... нека друсането започне.

Точно така се чувствах, добре, че има парк до кабинета и времето осезаемо се захлади....та изчаках да мине.
Мина и това.... сега пиша.
Надявам се и отокът да мине скоро, правя компреси с лед.
Детето ме притеснява и направих важна крачка. Звъннах да лекарката й да се посъветвам.
Да, точно така - в неделя в 9 вечерта.
Това е огромна крачка за мен, аз не звъня в извън работно време.
Когато беше бебе, 1-2 да се е случвало.
Цел - да не притеснявам жената( абе умница съм аз.......

),
а постигнах - недоверие от нейна страна. Мнителна е ми се струва обидена,
че не я търся в критични моменти.
Надявам се да нямаме проблеми тази нощ, а утре на преглед, то се знае.