forum.metsababa.net

Ето...малко по малко се събираме...Никога няма да ви омръзне да надничам тук сутрин,а когато виждаш светкащи теми,направо сърцето ми подскача от радост,защото знам,че сте тук.За мен това място е много специално,то е като малко скривалище,събрало в себе си...времето.Никога няма да забравя,как когато отглеждах децата и се чувствах толкова самотна,без много приятели и контакти,със сиво ежедневие и тревоги,ВИЕ БЯХТЕ ТУК.Как съм се допитвала до вас,когато момичетата бяха болни и ВИЕ бяхте единствената ми опора.Когато просто исках да си подърдоря с някого,ВИЕ бяхте тук,когато имах нужда от подкрепа,ВИЕ пак бяхте тук!!!Просто този форум е моя малък оазис,далеч от суета,лъжи и лицемерие.Тук е моето място

Знам,че на година това ти изисква някаква поддръжка,Чери,но и ти благодаря,че толкова време и въпреки всичко ти не се отказа от това място,защото осъзнаваш или не,за теб то също е специално.И ти благодаря!!!
А иначе,да,за мен почистването вкъщи ми дава някакво прераждане,сякаш се освобождавам от нещо старо и "тежко"и всичко става леко и чисто.Не го правя за никого,отдавна съм разбрала,че признателност няма за домакинската работа,но мен това ме пречиства и го правя за себе си.
Тези дни слънцето не спира да ме радва.При нас денем е много топло,направо лято,а тази година нямаме и мъгли,които знаеш,Чери,за тук са доста характерни.Обожавам сутрин да изляза на терасата и въпреки студа,да изпия кафето си,да гледам как слънчо се покацва и огрява блоковете,и сърцето ми

Ами..това е,денят ми днес започва отново с вас и ми е хубаво!!!Желая го и на вас-да ви е топла-там някъде навътре...и усмихнато

Добро утроооооооооо....... Днес започва поредния удивителен топъл, мек, златист и прекрасен октомврийски ден. Само като видя чистото небе рано сутрин, още когато не се е развиделяло, и сърцето ми се изпълва с едно готино очакване за всичко, което предстои.....

Елисче, много е мило всичко, което си написала за този форум, за нас.

Наистина знаех, че е така, но.... когато го прочетох... го и почувствах.

Принципно имам желание да реорганизираме форума - да стане по-модерен, по-функционален, по-подреден и по-събран...... Започнала съм да мисля какво-що, но и трябва да прочета какво реално може да се постигне, т.е. така или иначе това е софтуер и трябва да се съобразя с възможностите му.

За момента няма как да пиша повече - имам 2 часа до часа ми за фризьор, които ще използвам за това да поработя върху рекламното видео за дипломната ми работа - вече е напълно готово, но стана вместо 20-секундно, 35...... а за реклама това са много пари. И после - искам да добавя по някоя и друга щипка блясък и още нещо, така че да изглежда професионално - все едно слязло от ТВ екрана.

Искам и да си пусна една кратка тренировка на Руми Илиева преди да ида на фризьор.

Хубав ден ви желая......

Много често толкова свикваме с хората около нас,че забравяме да ги ВИЖДАМЕ...Много е странно,как човек,който не те познава изобщо,вижда тъга в очите ти,която ти самия отричаш.Понякога живота,Бог или каквото и да е там те зашливява,за да се опомниш

ellis_stoyanova написа:Много често толкова свикваме с хората около нас,че забравяме да ги ВИЖДАМЕ...Много е странно,как човек,който не те познава изобщо,вижда тъга в очите ти,която ти самия отричаш.Понякога живота,Бог или каквото и да е там те зашливява,за да се опомниш

Хм.... абсолютно си права, Ели. Наистина не забелязваме хората около нас....

Случило ли се е нещо, заради което пишеш горните думи?

Аз смятам да отида на протеста срещу избора на Гешев на Орлов мост... тръгвам след малко.

Писах в личния си дневник

Елисче, аз също обичам меца баба форум

затова и отвреме-навреме възраждам темата за това какво ми дава форумът

Чери, добре си се завърнала, дружке!

Много ми липсваше, муцунке!

cchery написа:Здравейте, момичета. Попрегледах малко назад тази тема и в случай, че не съм изпуснала нещо, излиза, че последният ми пост е бил от 25 август ... Както и да звучи следващото, ще напиша, че не изпитвам вина за това така дълго отстъствие...... Напоследък всъщност спрях да изпитвам вина по много поводи. Като "напоследък" май е период от поне 3 години, в които постепенно се учех да се оттървам от тази тъй тежка "котва" - вината. ...

Kleo написа:Чери, помня, че ми звънна някъде през май-юни... прости ми, извинявай, че не ти вдигнах. Слабост и силно чувство на вина плюс страх, че ще ме сметнеш за малодушна или несправяща се, щом отново съм допуснала да се срутя така. Извини ме
Деска, имам чувството, че се оправдаваш с мен.... какво аз бих била помислила за теб като ми кажеш, че си в депресия. А замисляла ли си се какво бих казала за това, че не отговаряш на позвъняванията ми?! Не го пиши повече това. Била си в тежък момент, който аз нямам право да окачествавям - особено пък щом не го и разбирам или преживявам. За разлика от теб, аз не си помислих абсолютно нищо, щом не ми вдигна телефона - просто се потвърди онова, което Цвети ми написа в скайп, а именно, че си в депресия - беше го мернала в твой пост във фейсбук.

Радвам се, че сега си добре и че си тук. Говорихме си по телефона преди да излетим за Берн защо и как се е стигнало до този депресивен епизод. Най-хубавото нещо е, когато човек си дава сметка. Във всеки смисъл на тази фраза. А ти знаеш какво се е случило. Повече от това няма смисъл да коментираме. БАР е коварна... много близък мой приятел наскоро ми съобщи, че това е диагнозата на дъщеря му....., при това тя прекарва дълги периоди в болница/клиника. Така че, Деска, не не ми звучиш като малодушна и несправяща се. Не. Звучиш ми като част от живия живот .

Радвам се много, че биопсията на баща ти е нормална. Чакали сте цял месец..... леле - това е нещо, което може да те убие. Не знам какви симптоми има баща ти, че се е наложило такова изследване, но му пожелавам всичко оттук насетне да е наред с него. Ако вземе мерки да промени малка част от начина си на живот, болестта рак никога няма да посети дома му.

Прочетох и за сестра ти и майка ти, които цяла година вече спортуват. Деси, а ти?!?! Или пак нещо ще се оправдаваш? ...

... Но така или иначе мога да напиша едно: образованието и образователната ни система са в перманентен КОЛАПС. Аз съм отчаяна и откровено обезверена..... Много се радвам, че продължаваш да учиш италиански. Има нещо толкова вълнуващо, когато някой напише, че се е записал да учи.... Без значение на колко години е. Аз се вълнувам наравно с този човек. И за твоя италиански ми е интересно да чета докъде си стигнала, какви усещания ти създава, през какво минаваш. Просто обожавам да уча..... и да виждам хора, които учат. ...

... А за времето - не е проблем неговата органиченост или протяжност. В крайна сметка важно е желанието. Човек прави онова, за което има желание. ... От доста години ти повтарям едно и също нещо - ти си ТВОРЕЦ. Да, така е. Така е, не защото понятието е широко, а напротив - хората, които са творци, имат професии в много и различни сфери, и това разширява границите на думата творец, която в същината си означава "създател, автор, съчинител, изобретател, откривател, основател, причинител"

... Така че днес продължавам с клипа. Иначе темата ми е "Създаване на корпоративен сайт на туроператорска фирма " и включва 3 практически компонента:
Създаване на фирмен сайт с Wordpress
SEO-оптимизация на сайта
Изработване на рекламен клип за популяризиране на уебсайта
Компоненти 1 и 2 са готови. Остава ми видеоклипа.

УСПЕХ с клипа, Черко

[youtube]r7cYsgB4G1s[/youtube]

Съвместно видео на Уейн Дайър с Морган Фрийман, за гледане!

Чувство за вина и аз като теб вече не изпитвам изобщо от няколко години. Много е облекчаващо и здравословно това нещо. Вината като смазващо състояние ми се случва единствено по време на депресивните ми епизоди, тя си е част от тях и основен признак/симптом на заболяването. Колкото до Фейсбук, Цвети просто е проявила силна интуиция, защото по поста ми НЕ СИ ЛИЧЕШЕ какво точно ми е, аз просто пишех и благодарях на колегите и роднините си, като на първите написах, че като оздравея, ще се върна на работа, а на вторите им бях признателна, че за пореден път взеха нещата в свои ръце, когато аз не мога да се справям сама. ... Съжалявам за всички хора с диагноза БАР ... около 90% от всички диагностицирани поне веднъж са влизали в клиника или болница за активно лечение... а ето че аз съм така от началото на 2005 година, а досега не съм лежала в клиника. Според лекуващия ме лекар съм много силна личност, а и образованието ми реално ми помага и затова не съм била хоспитализирана досега. ... Колкото до движението и спортуването: не спортувам и не тренирам, обаче наистина се движа много повече в сравнение с преди. Дори точно по време на депресията ми, като нямах какво да правя, избирах да се качвам на велоаргометъра и да въртя, въртя, въртя педалите... до изтощение и докато капе пот от мен... само и само да не изпадам в състояние да гледам тъпо и безизразно в една точка. Така че всъщност цяло лято ходех много пеш, разходки из планините, плувах много в морето, въртях велоаргометъра, ядях малко, защото нямах апетит... и не съм надебеляла, стоя си около 65 кг. Много са ми, защото трябва да съм около 50-55 максимум. Но се движа. Наистина. Уикендите много често Хри ме завлича на Витоша или в Банкя, и вървим заедно двамата, много. Танцувам също така, вкъщи, на музика. Оправдания няма да давам и да пиша май че. ... Колкото до образованието, ученето, системата в БГ, съм напълно съгласна с теб, Черко! Обожавам да уча нови неща, обичам хората да са запленени и мотивирани да учат, а в същото време образователната система в родината ни е в плачевно състояние, защото дори пред качествените кадри, които все още са останали в нея, се поставят толкова много административни пречки, че ... нямам думи! ... Фюти, и аз подобно на Ани мисля, че ти си ТВОРЕЦ! А Нели наистина си има талант на ПСИХОТЕРАПЕВТ, освен на учител. Обичам ви всички!!! Много. Тази сутрин докато си пиех кафето на тишина и тъмнина в кухнята, си мислех за МецаБабаФорум и за поста на Елисчето... ако ви нямаше вас, щях да бъда много по-САМОТЕН и тъжен човек... човек, който не вярва толкова на хората... и не усеща, че има и добри, стилни, качествени личности... Благодаря ви!

Здравейте, момичета!
Аз днес спах до 10 ч., след като снощи се завърнах от много изтощително, но плодотворно пътуване до София и обратно.
Сега ще стана от леглото (още не съм!), ще си направя кафе и сядам да уча по италиански, че имам само около час и после излизам.
Ще разказвам. Има си неща, които не са за фейсбук.

Здравейтеееее. Ето че сме в края и на този месец. В края на есента. В края на лятното часово време. В края на изборния ден...... Толкова много край и аз не се чувствам тъжна, тревожна, гневна, депресирана, нещастна.... Дори да ви призная..... тази сутрин се изненадах от смяната на часа

. Не че не знаех, че предстои, но това си го разменихме като реплика с мои приятелки в началото на тази седмица и беше някак си мимолетно. След което мина и замина. И повече не стана на въпрос. До тази сутрин, когато си пиех кафето, излегната на дивана, четях си вестника и поглеждайки стенния часовник си планирах колко още да мързелувам, защото после ми предстоеше по-дълго бягане. Малко по-късно хванах телефона и тръгнах нещо да търся из фейса..... и по някое време поглеждам часа, който е на лента в горния край на екрана и

... телефонът показва 1 час по-рано от стенния часовник... и тогава се чатнах, че.... ами - да, сменили сме времето. И толкова много се зарадвах, че бях забравила за това, защото за първи път от години не го бях преживяла трагично..... Обикновено, знаейки, че връщаме зимното часово време в комбинация с времето, което по през този период на октомври се разваля, ми действа тотално зле на настроението.... Но - ето..... късмет, че бях забравила.

Какво друго да ви кажа?!

Готова съм и с клипа към дипломната ми работа - пускам го тук с молба да бъдете искрени и да ми кажете всичко, което ви прави впечатление като си го пуснете. Моля, обърнете внимание, че ми е много важно ПЪРВОТО пускане на клипа, т.е. когато го заредите за сефте, защото за всеки следващ път е ясно, че ще сте натрупали вече впечатления и неясните моменти (ако ги има) ще се изясняват. Та основно ме интересува - става ли ясно веднага за какво е този клип; към кого е насочен; какво рекламира; оставя ли някакви внушения? И вече - ако има нещо по техническото му изпълнение, което ви е направило впечатление: цветове, светлина, звук и т.н.

[youtube]wc_XwgCHaUg[/youtube]

Иначе днес гласувах - надявам се, че гласувах за по-различно бъдеще от настоящето ни.... Чакам с огромен интерес резултатите от изборите, особено тези в Младост.

Деска, нямах представа, че хората с диагноза БАР неизменно минават през клиника поне веднъж в живота си и се радвам, че ти не си част от тази статистика.

А ти всъщност докато си в депресия, ходиш ли на работа, т.е. на двете си работи?!

Страхотно е, че си имала физическа активност през лятото - окуражавам те да не я спираш изобщо. Не те ли влече да ходиш заедно с майка ти и сестра ти на фитнес?

Нелка, изучи ли италианския?!

Какво си правила в Софето

? И пак да питам - как се чувства Вили вече като българче в България :lol: :lol: ?

Ванче, честит рожден ден на Гого . Желая преди всичко здраве и после всичко онова, на което само детството е способно - усмивки и безгранично щастие, обич и щури дни. Наздраве на цялото ви семейство - надявам се днес да сте имали страхотен ден!

Пу първа след тебе!

Изгледах го веднага за първи път със звук и картина.
И съм сигурна, че ми стана ясно за какво иде реч, Черко! БРАВО на тебе!!!

А! Мишелинна има РД днес, форумът ми подсказа това ей сега. Хайде, да е жива и здрава!!!

Здравейте отново, мецанки!
Чери, италианския ще си го уча още месеци и, надявам се, някак да започна и да го говоря. Курсът ми е чудесен, но истината е, че освен часовете, аз нямам никаква друга практика с този език, а и засега нямам време за такава. Ще го науча обаче, сигурна съм.

А ходенето ми до София беше, за да участвам два поредни дни в две конференции - на 24 октомври във ВУЗФ и на 25 октомври - в УНСС. Беше доста щуро участие всъщност, защото... писахме докладите и за двете конференции в последния възможен момент. Буквално!
Докладът за първата конференция беше в съавторство между мен, шефът ми и една азербайджанка, която е в нашия университет на обмен. Тя е някаква свръх-напориста и искала на всяка цена да иде на конференция. Написала нещо за приложението на ДДС в т.нар. тюркски държави - освен Турция, това са Азербайджан, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан и Киргизстан. Изходният материал беше много смотан и на ужасно "куц" английски, така че използвахме само около 10-15% от написаното от нея, основно преработихме концепцията и на практика написахме доклада аз и шефа ми сами. Стана доста хубаво, като се има предвид, че нямахме яснота за темата два дена преди конференцията, че го направихме за две нощи и половин ден, а го писахме и на английски. Все пак трябваше да заведа азербайджанката на конференцията, защото искаше да се изяви, така че в сряда вечерта тръгнахме с нея с влака (в спален вагон, иначе щеше да е брутално тежко като програма).

На следващия ден трябваше да представя доклад в УНСС, който също е в съавторство - този път само аз и шефът ми, без азербайджанци и др.подобни.

Интригата тук бе, че... не бяхме готови. Имахме нещо като 80% написан доклад (също на английски), когато тръгвах за София, докато бях на първата конференция шефът ми го довършваше и го разпечатих в окончателен вариант вече в София. Все пак всичко мина добре, спах у много близка приятелка (при която Вили беше забравила свои неща преди време и използвах да ги прибера), а веднага след конференцията в УНСС тръгнах с автобуса за Варна.

forum.metsababa.net

Разговори за малцина през новата година (2019)

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)