Тичането и аеробните занимания на открито :)

[Kleo]

ЧеритаС,

ако вместо 50-ина кила с мокри дрехи, тежиш около 60 килограмища със сухи дрехи като мене ужасТ ,
ако напоследък физическата ти активност клони към абсолютната нула,
и не на последно място, ако за последен път си прала на ръка преди близо 100 години,

ще разбереш, че всъщност прането на открито си е живо аеробно занимание отвсякъде, та дори с повишена сложност направо :1140

[cchery]

ЧеритаС,

ако вместо 50-ина кила с мокри дрехи, тежиш около 60 килограмища със сухи дрехи като мене ужасТ ,
ако напоследък физическата ти активност клони към абсолютната нула,
и не на последно място, ако за последен път си прала на ръка преди близо 100 години,

ще разбереш, че всъщност прането на открито си е живо аеробно занимание отвсякъде, та дори с повишена сложност направо :1140

Хахаха, Деска, чак сега го виждам този постинг.... абе няма значение какво хората определят като аеробно занимание на открито, важното е да има движение!

Аз със съжаление трябва да отбележа началото на тичането в парка с маратонки ... понеделник беше сефтето, вчера пак. Моите петопръстки са летен модел (за зимни ще ми трябва спонсор ) и не мога да тичам, когато е мокро и студено. Щото пръстите ми се мокрят, а студът заледява ...... Та вече се кълча с маратонки - не съм фен, но няма как - само за зимния период.

Тази сутрин обаче 2 мацки в парка много приятно ме нахъсаха - още преди 8 часа бяха излезли да тичат, а Т със сигурност беше поне -5 градуса! Утре е мой ред.

[Kleo]

БлагоДаря ЧеритаС

[cchery]

БлагоДаря ЧеритаС

Ти продължаваш ли с прането на открито или вършиш други физиологически дейности там?!

[Kleo]

И с двете продължавам, при това с голям кеф

[Ver]

... или вършиш други физиологически дейности там?!

[Kleo]

Фактите са си факти

[Ver]

Най-накрая успях да надделея над обстоятелства, инертност и прочее паразити, които понякога ми се пречкат.
Хванах се за косата, както правеше Барон Мюнзаузен и се изстрелях на Витошка разходка както аз си знам
За първи път от много години отидох сама - без мъж, без компания, без деца, без куче само с мен си

Снимах замръзналата река, но не и клокоченето на водата под леда.

IMG_5790.jpg

(60.43 KiB) Свалено 560 пъти

Снимах сянката си, но не и щастливото тупкане на сърцето си.

IMG_5793.jpg

(39.14 KiB) Свалено 560 пъти

Снимах Слънцето, но не и Топлината му.

IMG_5797.jpg

(34.69 KiB) Свалено 560 пъти

Снимах шепата сняг, но не свежестта от допира му с топлото лице.

IMG_5798.jpg

(41.12 KiB) Свалено 560 пъти

Снимах морето от облаци и безкрайната синева, но не и усещането за полет над всичко

IMG_5808.jpg

(42.44 KiB) Свалено 560 пъти

IMG_5809.jpg

(38.8 KiB) Свалено 560 пъти

IMG_5816.jpg

(38.19 KiB) Свалено 560 пъти

Благословен ден.

P.S. То това си беше за "Ловци на мигове" ама все едно

[Kleo]

Щом си е намерило мястото точно тук, нека бъде ТУК Благодаря, че сподели с нас, Вер!

[олеся]

Вер, твоето споделено усещане извика в мен спомени от дните преди да се роди малкия - моменти, които си доставях толкова често. Сега всичко това е загърбено, но .... пак ще ги има

[Ver]

Сега всичко това е загърбено, но .... пак ще ги има

Мда, получава се така с бебетата ... Ще ги има разбира се, само живи и здрави