Вънка топло слънце грее, то и друго не умее

[ellis_stoyanova]

Чери,какво да ти кажа,относно сумата-беше решено на род.среща,от нас родителите.Госпожите не участваха в този разговор.Аз също се съгласих,не ми се спореше за пари.Със сестрата така и не се разбрахме за това,че пуска болни деца.Относно отношението на г-жите,мнението ми е че има такива,които си вършат работата с огромно удоволствие и такива,които незнаят по какъв повод са там.А дали се чувствам спокойна?ако ми беше задала този въпрос миналата година,отговорът би бил не.Но тази година ситуацията е съвсем друга.И двете ходят на градина с огромно желание,а когато те са щастливи,аз съм още повече.Мисля си,че поради времдто,което прекараха единствено и само с мен(съответно Анджи-5,а Ивето 3години)сега буквално копнеят по това си ежедневие,като говоря единствено за тях и към този момент.може един ден нещата да се променят.Аз също съм крайно несъгласна с това,че на моменти им ангажират прекалено вниманието,вместо да играят на воля,но такова е Бг образованието.искам само да ги виждам щастливи и удовлетворени от това,което правят.иска ми се да кажа още много,и не за да те убеждавам в нещо,а за да ти разкажа за другата страна на 'черното'но се предавам пред тела. Желая на всички ви прекрасна вечер

[Нели]

Здравейте, момичета!

Верче, започвам от теб, защото твоята новина ми се струва най-"драматична". За съжаление не мога да помогна с конкретен съвет за гръбнака, макар че и аз като Дани веднага се сетих за историята с Исето, която беше, мисля, с насрочена операция на гръбнака, но в крайна сметка след посещението при д-р Михайлов такава не се наложи. Операцията може да помогне, може й да навреди, имам лични познати, на които се е случило и едното, и другото. Каква е причината за проблема обаче? Не може да няма нещо, което да трябва да се промени в живота на Явор, а значи и на цялото семейство, независимо дали лечението ще включва операция или не.
Гръбнакът е опора и в буквалния, и в преносния смисъл. Дали Явор вътрешно не чувства, че има нужда от подкрепа, която не получава? Дали не се е стремил твърде дълго да бъде опора за всички около себе си?
Задавам директни въпроси, дори с риск да прекаля. Вероятно защото аз имам подобен проблем. Все се стремя да разбирам хората, да вляза на всекиго в положението, искрено се захващам да помогна навсякъде, където ми се стори, че някой има нужда от помощ. Като резултат чувам реплики от рода на "Е, ти все някак ще се оправиш, ти си силна." Да, силна съм, но все пак съм човек, а всеки човек понякога има нужда да бъде разбран, подкрепен. Понякога имаме нужда да бъдем слаби. Така всъщност и близките ни получават възможност да станат силни.
Замислих се сериозно напоследък по темата, нали си полежах с температура дни наред. Разбрах някои неща за себе си. Разбрах, че имам проблем с това да поискам помощ, както и да призная, че не мога да се справя с нещо. Всъщност аз не получавам подкрепа от близките си, но не защото те ми я отказват, а защото са в пълно неведение, че ми е нужна. Вероятно е време да се науча да получавам, с даването нямам никакъв проблем. Може би и Явор има подобен урок да учи. Тук разбира се само гадая, просто пренасям своите мисли върху него. Каквато и да е причината обаче, наред с другото (медицинско) лечение, е добре да си зададете подобни въпроси.

Виждам, че сте подхванали пак любимата на всички майки тема с училищата и детските градини. Аз, като майка на първокласничка (отново след осем години), си мисля, че или моите деца имат огромен късмет, или все пак добрите учители статистически са повече и затова попадаме като цяло на такива. Ани много си харесва учителката, аз и мъжът ми също много я харесахме. Детето се чувства добре в училище и прегръща учителката за довиждане, когато си тръгваме. Тъй като в нашето училище първокласниците имат отделно дворче с трева, пейки и пързалка, учителката ги извежда задължително всеки ден, освен когато вали. Има все пак наказания за много непослушните, но досега Ани ми е казвала само за един такъв случай и то за дете, отчупило клон от едно дърво и опитало се да удари с него друго дете. Наказанието за провинилото се дете е било да остане вътре. По физическо разбрах, че играят на игри, които явно им харесват, защото когато след боледуване на Ани лекарката й каза, че не трябва да играе физическо две седмици, Ани беше много разочарована. Даже ме помоли да й разреша по-рано да играе физическо (а аз нямах нищо против) и да помоля учителката да я включат в играта. Има неуредици с храната и други подобни, но те идват от управлението на училището като цяло, а не от учителите.
В противовес на личния опит на доста от вас, моят личен опит с учителите на децата като цяло е добър. Учителките на Ани в детската градина бяха прекрасни и двете, макар и много различни една от друга. За сега харесваме учителката в първи клас, за учителката от занималнята все още нямам мнение. В детската градина на каката едната учителка беше много добра, макар за другата да имам немалко забележки. Началната й учителка беше прекрасна! Основните й учители в Хуманитарната гимназия, където беше от 5-ти до 7-ми клас също бяха много добри, макар разбира се не всички. Все пак тя буквално обича учителите си по математика, литература, английски, фолклор и митологии (в това училище имаха такъв предмет), история (и двете учителки по история), химия. Продължава да ходи да ги вижда, макар да е вече 9-ти клас в друго училище. Класната й, която й преподаваше по немски миналата година също е прекрасен учител. Много си харесва и класната от тази година, която преподава литература. Харесва и новата учителка по немски, както и учителките по история и информатика (предмети, които учат на немски). Държа да кажа, че под "харесване на учителя" имам предвид като човек. Не става дума за това да се позволява на децата всичко, нито да се дресират като войници. Става дума за отношение, сплотяване на класа, подкрепа на интересите на детето, провокиране и стимулиране на творчество, оценяване на нестандартните идеи на децата, комуникация с родителите.
Аз все пак мисля, че да си учител никак не е лесно и като прибавим това, че не е и кой знае колко престижно и добре заплатено, явно трябва много сърце, за да се захване човек с тази работа. Затова й повечето учители са хора, станали такива по сърце. Тъй като не вярвам в лудия късмет, който ни спохожда, да попадаме на свестни учители в море от калпави такива, си мисля, че все пак свестните са повече. Не казвам, че всички са такива, попадаме и на някои учители, които ме удивляват с ограничеността си и вероятно невротичността си. Просто си мисля, че добрите са повече. А някои са добри, но уморени и отчаяни от борбата с някои очевидни пороци на системата и с претенциозни родители с финансови възможности, които си мислят, че, тъй като на ден харчат една учителска заплата, могат да унижават учителите.

Спирам до тук и отивам да сложа малката ученичка в леглото, а после се захващам с четене. Имам изпит от докторантските на 30 октомври и то доста тежък, а съм назад с конспекта, затова трябва да използвам вечерта за учене.

[cchery]

Добро утро. Обичам дните, в които ми остава време за "цъкане". Сядам и не мисля за деня и неговото разпределение по часове... Не че нямаме и за днес задачки, но все пак не е като да закъсняваме за училище и работа. След 2 часа е поредния мач от първенството на Коки - за набор 2002. После пък ще ходим да уреждаме подробностите по празнуването на РД-то му - изглежда да има време дотогава, но ще се отече страшно бързо и подозирам, че пак ще паднат бързане и ядове. Засега се очертава да имаме гости преди и след "националния" празник 10-и ноември ... , а приятелите му ще бъдат поканени и почерпени на 15-и, т.к. десети е понеделник.

Вчера бяхме на гости на една приятелка, която познавам от блог.бг.... много съм горда от факта, че откъдето съм минала, винаги ми е останало поне по 1 прекрасно и приятно познанство. Та тази блогърка и нейното семейство са хора, с които много рядко общувам. По ред причини и те са свързани главно с времето и пространството. Но въпреки това вчера прегради нямаше. Вени (с партизанско име, т.е. ник, Късна пролет) е билкарка любителка и в нейния си блог има неизчерпаем набор от статии на тема билки. Доста от тях аз самата към копирала и постнала тук във форума

БИЛКИ - СПРАВОЧНИК І-а част /А - Л/
БИЛКИ - СПРАВОЧНИК ІІ-а част /М - Я/

Вени отдавна ми беше разсадила 1 корен от ароматна кализия и най-сетне вчера си взех растението. Сега е вкъщи и му се радвам много.

После пък, т.е. в късния, следобед с Боби и децата направихме първите си опити (поне аз де) в декупажа. Резултатите останаха у Боби за лакиране и глазиране :lol: . Ако има нещо за показване, считайте, че ще го видите тук.

Относно отношението на г-жите, мнението ми е че има такива, които си вършат работата с огромно удоволствие и такива,които незнаят по какъв повод са там.А дали се чувствам спокойна? ако ми беше задала този въпрос миналата година,отговорът би бил не.

Елисче, човек свиква и се нагажда към ситуация, която е неизбежна и не може да промени. И аз съм така. Ето, сама пишеш, че със сестрата не сте се разбрали, но въпреки това си спокойна, когато Анджи и Ивето са на градина. Винаги е така. Може би защото и избор нямаме много. А и сме безсилни да променим някои неща.

Но тази година ситуацията е съвсем друга.И двете ходят на градина с огромно желание,а когато те са щастливи,аз съм още повече.Мисля си,че поради времдто,което прекараха единствено и само с мен(съответно Анджи-5,а Ивето 3години)сега буквално копнеят по това си ежедневие,като говоря единствено за тях и към този момент.

Да, и моите изводи са направени и съотнесени единствено към Коки и Бела. Всяка сутрин виждах неудоволствието в очите на Коки заради това, че няма да си е вкъщи, а на градина. В самата градина обаче госпожите не бяха забелязали нищо подобно - играел е, общувал е, учел е. Е, с обедното спане нещата бяха като по мое време - който не спи, трябва да стои обърнат на 1 страна към таблата на леглото.... Тук от собствен опит знам колко скучно и досадно е това ии как няма какво да направиш. За такива деца рядко се намират решения, т.к. на никой не му се занимава. А и..... видиш ли давали лош пример на останалите да правят същото. Винаги ми е било интересно как примерът "обедно спане" не е така заразителен като примера "обедно НЕспане", но съм спряла отдавна да задавам въпроси. Хората сме така устроени, че най-често вървим по правата с най-малко съпротивление.

Бела пък ходеше с удоволствие, усмивка и желание на градина. Изпращаше ме с целувка и с "Приятен ден, мамо!"..... но кой да знае, че въобще не се е чувствала добре и удовлетворена в групата. За да стигнем дотам да го науча по трудния начин и да стигаме до крайности в отношенията й с госпожите.

Останала съм с впечатление, че ние рядко знаем какво точно става в главите на децата ни. Колкото и да сме близки с тях. А и понеже си ги възпитаваме в "източен" стил :lol: , не им се доверяваме дори и да ни говорят някакви неща, т.к. не зачитаме авторитета им, понеже са малки. Дълга тема, а времето лети . Ще трябва да тръгваме след малко за мач.

....... иска ми се да кажа още много,и не за да те убеждавам в нещо,а за да ти разкажа за другата страна на 'черното'но се предавам пред тела. Желая на всички ви прекрасна вечер

Ще чакам с интерес.

Междудругото аз рядко си позволявам да изкажа мнение, че учителят "не става", не е читав. В повечето случаи недоволството ми е насочено срещу системата и това, че всички се предаваме пред нея. А белите лястовици са наистина много, много малко. И рядко сме приети безусловно ......

Изчезвам.

[Ver]

Нели,
не е като напоследък да не разсъждавам точно за това което си написала.
Откривам разни връзки и отношения между поведението, действията, нуждите, желанията, болките и страховете.
В резултат от което се изпълних с емоции, които не мога да обработя.
Главата ми се пръска по шевовете.
Имам реална нужда от един Житен режим, за да въведа чистота, простота и спокойствие в себе си.
То било много гадно да си объркан

[Нели]

В резултат от което се изпълних с емоции, които не мога да обработя.
Главата ми се пръска по шевовете.
...
То било много гадно да си объркан

Това може да е хубаво! Представи си процеса по подреждането на една къща - има един момент, в който нещата изглеждат още по-зле - отворени шкафове, извадени стари и понякога полузабравени вещи, сортиране, отделяне на неща за изхвърляне, връщане към спомени, свързани с някои вещи, прах, бъркотия... Малко преди всичко да бъде подредено хаосът изглежда пълен. Човек има чувството, че не знае от къде да започне. Какво правим тогава? Ами просто започваме от НЯКЪДЕ, няма никакво значение от къде. Просто правим купчинка с дрехи за изхвърляне, дрехи за подаряване, дрехи за пране, дрехи за прибиране...
Освен всичко друго, това е друг начин да се усещаш жив.

[Ванчето]

Здравейте, момичета!
Доста време мина от както не съм писала. За последно ви се оплаках в края на септември, че децата са пипнали някакъв вирус... А пък Черита веднага се отзова готова да помогне, както винаги !

Бъни, как са децата?! Мога ли с нещо да помогна - идеи, съвети?!

Благодаря ти много, Чери, за това, че винаги си толкова отзивчива, добронамерена и готова да помогнеш във всяка ситуация! Радвам се, че те познавам макър и не лично (надявам се това последното все някога да се промени...)
Честно казано, ако имах и най-малка идея какъв водовъртеж ще ни завърти в следващите дни изобщо нямаше и да си помисля да се вайкам за един вирус... Той отшумя толкова бързо, колкото се и беше появил. До тук добре. Но благодарение на него и по зачестилите ми надничания към гърлото на Георги, забелязах едно бяло топченце, по-скоро нещо подобно на ядка - някакво бяло образувание на едната му сливица. Педи дълго се чуди какво е и накрая му даде АБ за 10 дни. Предположи, че може да е гъбичка. Ако не изчезнела от АБ-то щял да ни назначи микробиологично изследване. Както и да е. Гого героиски си изпи антибиотика, бялото нещо изчезна, но на негово място остана една дупчица. Някоя от вас сблъсквала ли се е с подобно нещо? После започнахме опашката. Тъкмо мина една седмица от нея и Гого един ден както си рита топка падна и познайте какъв беше резултатът - 4 шева на челото и нов АБ - "профилактично" , заради малкия проблем със сърцето, който беше диагностициран това лято в БГ. Изобщо не бях очарована от този факт, но се примирих. Вчера свърши курса с АБ, а във вторник ще му махат конците. Тъкмо си помислих, че нещата с него най-сетне ще се нормализират и днес му излезе ечемик на окото. А пък следобяда съвсем случайно забелязах, че са му избили два нови зъба без млечните да са паднали! А той казва, че изобщо нищо не е усетил! Сега е с два реда зъби... Ужас! Утре пак ще посещаваме и педи и зъболекаря и ако пак ми кажат , че трябва да пие антибиотик "профилактично" заради ваденето на зъбите просто вече ще се гръмна!
А ако нещата свършваха до тук щеше да е идеално!
В началото на месеца пък се оказа, че Марти има киста на много неприятно място - съвсем малко по-нагоре от десния тестис. Първоначално съмненията бяха за херния. Минахме през нашия педиатър, областната болница и финиширахме в болница в Мадрид, в която има специализирано отделение по детска хирургия. От там единственото успокоение, което получихме беше, че ситуацията не е спешна. А ние тръгвайки за натам се бяхме подготвили с всичко необходимо за оставане в болница. Операцията на Мартинчо няма да му се размине, остава само да разберем точната дата. На 3-ти имаме час за нов преглед и след това ще ни насрочат дата за операция. Уж не е нещо сложно и сериозно, но аз съм много притеснена как ще мине всичко. Само като си представя това малко телце да лежи упоено на операционната маса и ме облива студена пот! Не искам да си мисля как ще го боцкат за кръв за изследвания, да му включват системи... А пък след това как ще го карам да е по-малко подвижен? Той е толкова будно и любознателно дете, изобщо не седи на едно място. Ох, не знам! Истината е, че просто избягвам да мисля за това, защото като почна и имам чувството , че ще изперкам! Все се опитвам да мисля позитивно, повтарям си че можеше нещата да са много по-зле и се самоуспокоявам, но то като се натрупат много неща наведнъж и в един момент се предавш. И в България на роднините избягваме да казваме всичко. Те и без това все ни мислят, все се притесняват, че сме далече, че няма кой за нищо да ни помогне и ние избягваме да ги стресираме допълнително с лоши новини.
На мен пък доста дълго време ми ставаше лошо без някаква видима основателна причина. Оказах се с анемия! Добре че няколко дни след като започнах да пия желязо положението започна да се нормализира. А пък тези дни ще ходя на очен - струва ми се, че дойде момента и аз да сложа очила! Вече не мога да игнорирам проблема - явно годинките и среднощното четене и писане си оказват влияние!
Друга оснавателна причина толкова време да не пиша във форума е, че най-сетне тази година дойде и моя ред да поработя! :lol: Веднъж годишно, мисля че дори е наложително, за да не забрава как става все пак... Идваха шефовете заедно с три техни приятелски семейства. Отне ни около десетина дни да подготвим всичко за идването и след това те бяха тук още 10 дни. А пък по средата на престоя им стана авария в една от баните и се получи малко наводнение. Красота! Та сега от утре ще си имаме и майстори, които ще чупят, правят, цапат и т.н., а всичко трябва да стане супер бързо, защото другия месец пък ще идва сина на шефовете със жена си и техни приятели. И тук също имам притеснения да не би да съвпадне тяхното идване с нашия престой в болницата...силно се надявам да успеем да избегнем съвпадението. А шефовете тази сутрин си тръгнаха. Така че вече ще съм една идея по-свободна и ще се мяркам по-често тук, за да ви мрънкам и да ви се оплаквам.... За което се извинявам, но наистина имам крещяща нужда да споделя! Не знам какво се случва напоследък, но отвсякъде идват само лоши новини: сестра ми и децата са болни, свекърва ми, зълва ми и нейните деца също, при най-добрета ми приятелка също не са наред нещата, тук чета за вашите проблеми - изобщо имам усещането, че с идването на есента сякаш дойде и период на проблеми и злополучни събития за страшно много хора! Дано си въобразявам! В тази връзка много ми хареса това , което Нели е написала тази вечер - за хаоса в една къща точно преди всичко да се оправи и подреди! Хайде дано наистина е така, за всички! Искренно се надявам съвсем скоро отново да завалят само положителни постове и новини от всички близки и приятели!
Верче, много искрено и от сърце пожелавам на твоята половинка много скоро да се оправи и всички лоши моменти да бъдат забравени! Стискам ви палци!
На 27-ми Гого има рожден ден, а имам чувството, че не мога да се зарадвам. Нещо я няма еуфорията от предстоящия празник, дори още не сме измислили какъв подарък да му вземем - нещо което се случва за първи път! Сещам се за думите на майка ми когато бях малка, че най-големия подарък е всички да са здрави и да са добре! Трябваше да минат дооооста години докато разбера какво е имала в предвид! Но за Гоги определено ще измислим нещо, което ще му хареса много и ще бъде щастлив!
Момичета, още веднъж се извинявам ако съм досадила на някой с моите проблеми! Простете ми!
Желая на всички един прекрасен понеделник и хубава и щастлива нова седмица!

[Ver]

Лелеее Бъни това се казва сага! Направо сте се разбили от "интересни" събития.
То и аз мога само да ви стискам палци всичко да мине ОК с операцията И от тук нататък само хубави неща да пълнят постовете ти!
Щото то е интересно и както вика Нели "чувстваш, че живееш", но аз предпочитам да чувствам живота по малко по-различен начин Да, знам че тука няма искам- не искам , ама аз да си кажа
А за промяната да.
Очевидно някаква предстои.
Още не знам каква, но ще разбера
После остава и да я харесам
Хубав ден на всички

[cchery]

Здравейте, момичета. Нова седмица, ново начало...... нови хубави неща ни очакват! Така трябва да е!!! И така ще бъде. Сигурна съм... винаги има слънце. Дори и след най-страшната буря. Е, има бури, чийто смисъл ми се губи....., но напоследък аз самата се опитвам да науча Бели да губи и да приема загубите си с една единствена цел - да бъде по-успешна от мен и най-вече заради себе си...

Бъни, четох поне 2 пъти постинга ти.... еми много мъчно ми стана. Аз също не съм те виждала наживо, но..... те чувствам близка и обичам да "разговаряме" макар и задочно тук. Наложило ти се е да приемаш доста неща... да се справиш с повечето от тях, а някои и предстоят. Аз не знам как точно щях да реагирам .... имам предвид, че постингът ти ми се видя "кротък" предвид поднесеното "на тепсия" от оня горе. Едно по едно ето какво мисля аз за проблемите с Гошко - това бялото на сливицата си мисля, че е бил гноен налеп - т.нар. херп-ангина. Много често тя е следствие точно на вирусни заболявания - нещо като опашка. При Коки се беше получила такава след лечение с АБ - никога няма да забравя реакцията на педи, когато погледна към гърлото му. Каза на момента да спираме АБ-то и да мажем със специално забъркан крем. Т.к. при херп-ангината основно има гнони бели язви по сливици и устна кухина, е възможно след тяхното лечение да останат белези - във вашия случай "дупчица" - предполагам, че ще заличи с времето. Друг вариант, за който се сещам и следствие на който остават белези и "дупчици" е варицелата, но очевидно при Гогата не е такъв случая.

За падането и шевовете по челото... не направих връзката защо му се е наложило да пие АБ. Ако под проблем със сърчицето имаш предвид незатворено разстояние между двете камери на сърцето, доколкото знам, това се израства и след 8-9-а година вече не е проблем. А за ечемика - Бъни, на детето му е паднал драстично имунитетът. Първо заради вируса и после заради приетите АБ-та. Аз ти предлагам да почнеш една поне месечна терапия с клеева тинктура и още нещо - примерно рибено масло, бирена мая, енгистол, септилин - сигурна съм, че всичките тези неща можеш да ги намериш и при вас. Можеш дори да помислиш за пчелно млечице, разтворено в мед - ако те интересуват подробностите, ще ти пиша. Нека Гогата вдигне малко имунитета и ще видиш, че всчико ще отшумява постепенно. А също така се сещам и за нещо хомеопатично - Silicea 30 CH - едната схема за силицеята е по 10 зрънца от нея да се вземат веднъж седмично. А другата - по 5 зрънца през ден. Моят Коко я приема през ден, т.к. вече почти година е на специална схема, с която трябва да уморим стрептококите, които има. И т.к. тази зима той не се разболя и за минута, при положение, че ние с Момчил се тръшкахме през месец, а и Бели лепна малко грип, си мисля, че точно Силицеата е причината за това.

Що се отнася до зъбките....... ами .... радваме се да ви приемем в отбора на двузъбите човешки същества . Бела (8 год. и половина) дотук има сменени общо 6 млечни зъба, от които 4 са вадени при зъболекар, т.к. постоянните израстват зад тях, а тези дори не се клатят. Когато нашата стоматоложка ги извади, дори и коренчетата им са цели - не са и чували даже да се резорбират. Тази картинка вече не е изключение. Не се пие АБ при вадене на млечни зъби - така че спокойно. А за операцията на Марти - сигурна съм, че за лекарите в Испания е рутинна. Може би тази кистичка е следствие на слизането на тестисите от тялото към торбичките. Разбирам те напълно, че за него ще е много стресиращо всчиките тези изследвания и боцкания, а и накрая ще го оставиш сам на операционната маса .... И пак ще се опитам да ти дам надежда - на моя позната оперираха сина й във Франция - имаше киста на врата. По време на операцията той беше на 6 години и тя също беше доста притеснена. Но ето го днес героят - тренира успешно футбол и не се спира да тича и играе. С теб съм и те прегръщам много силно виртуално - трябва да знаеш, че не си сама в този "филм" ..... дано чак при вас в Испания се усети колко много и силно желая да минете с възможно най-малък стрес през това. За успешния край на всичко - нямам никакви съмнения!

Каква е причината за твоята анемия?! Това с желязото е ок, щом ти помага, но въпреки това все трябва да се знае кое предвизвиква неговия дефицит - може би не се храниш както трябва. Може би климат или стрес.... Знам ли? За очилата - аз съм с такива главно заради астигматизма ми и ..... добре,че са те - иначе едва ли щях да мога да издържам на компа толкова дълго.

Бъни, а с какво всъщност се занимаваш - писала си за идването на шефовете ви?!?!?!

И накарая - горе главата! Всичко ще отшуми и ще мине... Ще видиш! Сега имаш 2 варианта - да тъжиш и да премисляш най-черните варианти или вариантите да си минат, когато им дойде времето, а ти да си живееш живота такъв, какъвто ти е .

Верка, не знам докъде стигнахте с раздвижването на Явор и вариантите за лечение. Обаче искам да ти подксажа още една идея. Приятелката, при която гостувахме събота, ми разказа много хубави неща за уредите на . Тя самата има вкъщи 2 техни продукта, но когато пострада с гръб и кръст отива в салоните на Нуга-БЕСТ и се подлага на лечение там. Тя е била в тежко положение, защото само допреди 2 месеца е гледала на легло болната си от деменция и обездвижване майка - моята приятелка е на около 60 години. Не казвам, че това ще помогне на Явор - просто още една идея.

Засега спирам с писането, че трябва и да поуча малко - ще имам изпит след 4 седмици по наученото в курса за Уеб-програмиране и съм тотално доникъде. . Хубав ден ви пожелавам с песента от България, кандидат за спечелване на детската Евровизия:

[youtube]axpRWY6e7Uo[/youtube]

[futarela]

Бъни , само на бързо да ти пиша . Сега погледнах какви преживявания си имала. Това топче е възможно да е било гнойно кратерче. Аз бях пълна с такива като дете. Мажех се с йод глицерин или с нишадър ,но той е отвратителен . Просто следи гърлото редовно и ако има много такива случаи с проблеми със сливиците по добре ги махайте. Това е гнойна ангина без болки ,аз съм имала много такива . За тези случаи компреси с извара . Вер четох и за Явор но не разбрах точно от какво така е пострадал . Имам телефона на един човек който помогна на моя КИКИ когато много го боля кръст. Ако желаеш обади ми се и ще ти го дам или ми пиши на скайп. Сега изчезвам .

[ellyto]

Здравейте,

Нели, насоките които даваш за размисъл наистина имат смисъл и логика...аз също мисля, че когато нещо ни се случи то е с някаква цел да ни покаже нещо, въпреки че в много ситуации ние, или поне аз не разбирам какво точно се опитва да ми покаже вселената и какъв е урока, който трябва да науча.
Вярвам обаче, че всичко, което ни се случва е с някаква цел. Жалко е само, че човек учи много от негативните случки, които му се случват и предприема някаква промяна - в живота си, в мисленето си и т.н. когато нещо лошо се случи и го разтърси из основи.
Нели, това, което си писала, че все ти си силната и че когато ти имаш нужда от подкрепа, никой не разбира. Трябва да отпуснеш душичката си и да си позволиш и ти да бъдеш слаба. Защото наистина, когато си силен във всяка една ситуация, то околните свикват с тази ти роля и после не разбират, че и ти в крайна сметка си човек и имаш моменти на слабост и нужда някой друг да поеме отговорност. Дано да успееш да се научиш да приемаш подкрепа и да бъдеш слаба, защото всички имаме нужда от това, не може постоянно все някой да е силен за всички и все да е опората.

Чери, браво за декупажа, аз също от много отдавна се каня да го направя и все още не съм отишла или пробвала нищо в тази насока. Ще чакам снимки. А по отношение на РД на Коки, както винаги до сега съм сигурна, че много добре, ще се справиш с органзиацията и детето ще е много доволно от празника, който си органзиирала.

Откривам разни връзки и отношения между поведението, действията, нуждите, желанията, болките и страховете.
В резултат от което се изпълних с емоции, които не мога да обработя.

Трябва ти време да обработиш цялата информация. Само недей да трупаш емоциите в себе си, а гледай да намериш начин по който да се справиш с тях.

Бъни - много ти се е струпало и разбирам, че сърцето ти е свито. Стори ми се, че много АБ са му дали на малкия да пие профилактично Всичко, което описваш с налепа, с ечемика - това и на мен ми звучи като много силно паднал имунитет. Мисля, че схемата, която Чери е посочила ще свърши работа. Пробвайте го и това с пчелното млечице. Силно е и върши добра работа за имунитет. Също може и цитросепт - има такова за деца. По отношение на кистата и операцията - мисля, че това е често срещана ситуация, аз имам една моя позната, чието детенце също имаше подобен проблем, но минава лесно и след това всичко ще се нормализира. Знам, че най-плашещо за теб е, как ще се развият събитията, как ще протече операцията, възстановяване и т.н. Ако можеш не го мисли, всичко ще мине и замине. Гледай да не го мислиш, да не влагаш много негативни емоции в ситуацията, тя ще мине, ще се справите с нея. Няма къде да ходиш, че да не се справите. Марти ще изтърпи всичко, което му предстои и това ще го направи една идея по-силен. Ще видиш, че всичко ще е наред.
По отношение на твоята анемия - хубаво е че желязото ти действа, но наистина е хубаво да се установи каква е причината. Ти имаш ли някакво обяснение. И колко точно ти е бил хемоглобина?
Вярвам, че след бурята все в някакъв момент ще изгрее и слънцето. Колкото и време да продължи една буря, ще свърши. Колкото и черно всичко да ти се вижда, ще отмине. Дръж се, обръщай си внимание и на себе си, защото в крайна сметка ти си най-важната, защото твоите емоции, нагласи и усещания се предават на децата. Стискам палци скоро да влезнеш и да ни кажеш, че всичко е минало добре и децата са забравили за случките през които са минали.

Чери, много ми хареса тази песен на Крисия. Браво, че имаме такива талантливи деца. Трябва да се подкрепят максимално.


Аз ще кажа, че съм добре. Харесвам много есента, особено в планината. Уикенда пътувахме през прохода Петрохан - много красиво и цветно. Събираш максимално от спокойствието и красотата на природата, зареждаш се.
Много целувки и прегръдки ви пращам.

[Ver]

Чери, разгледах ги тези неща на Nuga Best. Масажиращите легла са страхотни, само не намерих никакви цени Сигурно не случайно Щадили са хората да не получат инфаркт сигурно
Фюти, той Явор не е точно пострадал в смисъла на инцидент. Това е многоетажна дискова болест, протичала много години. Част от дисковете са се втвърдили и дехидратирали (на ниво L), a на Т ниво (по-високо на кръста) са с протрузии и хернии. Проблемът е извън компетенцията на кинезитерапевтите. Препратен беше при невролог, от там при неврохирург. Идеята е някаква не-инвазивна терапия, или поне слабо инвазивна. Оглеждаме се разни алтернативи като иглотерапии, лазерни терапии и масажи и прочее ....., но всичко това може да стане след като той се вдигне на крака, защото това още не му е възможно.
Нямам никаква идея как ще отидем в четвъртък във ВМА, след като може да стои изправен за няколко минути ...
Аз му слагам инжекции с противовъзпалителни (кортико и не стероидни), но това не може да мине дори за терапия, защото хернията е факт и е толкова болезнена, че не може да бъде наместван в това състояние.
В това е цялата драма, че не може да започне никаква рехабилитация, защото не може да мърда.
Големи простотии, та в този ред на мисли не знам дали твоя познат може да се справи с проблема
Той опита с Боуен техниката, която е много ефективна в подобни случаи, но след като не може да лежи по корем пак не се получава.
Абе направо не е за разправяне.
Нямах намерение да заливам темата с такива неща, ама като напоследък не се сещам за какво друго да говоря ще ме извините
Отдавна ме съм пускала снимки ...оххх, как ми липсва планината. А такава страхотна есен се е отворила, не си е работа