Ето ме и мене най-сетне. Отчитам невероятен детокс този път. 3 дена стриктни. Едва снощи хапнах около 200 г зеле+моркови с лимонов сок и то просто щото ми писна да гледам масата празна

. Глад не изпитах, чувствах се лека, весела, ефирна и щастлива. Мисля, че разбрах най-сетне:
стриктният детокс води до всичко това.
Резултатът в килограми - минус 2,7!!!

Дотук, напук на голямата бройка детокси, които съм преживяла, съм нямала дори и по 2 пълни кг свалени, а тази сутрин ми идеше да гушна кантара и да му се отдам даже

Щастие ви казвам.....
И нещо смешно да ви кажа от снощи. Милият Момчил, не че беше толкова прегладнял, но душиците и на двама ни плачеха, гледайки трета вечер празната софра

. И хапнахме и двамата такава салатка - зеле с моркови. Обаче неговият корем явно беше харесал почивката през изминалите дни и абсолютно против новата хранителна инвазия :128 :128 почна да протестира. Отначало тихичко и едва доловимо и за самия Момчил, но с минаване на минутките, осведомителната агенция, вградена в тялото на моя мъж, пускаше бюлетин след бюлетин

...... докато накрая почна да печата безспирно... звукът идващ от дълбините на Момчиловия корем беше ясен, строг и категоричен - звук на обречения на дълго и продължитело ядене аскет. Естествено какафонията прати Момчил няколко пъти и за справка при белия кон ........, а всеки минаващ покрай офиса на белия кон член на нашето семейство почваше да търси причината за разтроеното си обоняние...... дори и Пуха.... като че ли и останаха няколко плешиви места по козината. Но и това не беше всичко, лягайки си в общата спалня, собствеността на Момчил ми доказа един физичен ефект, а имено, че матракът има доста добра аудиопроводимост. Не стига, че чувах скърцането от корема на Момчил с ушите си, ами матракът го усилваше и го възприемах и чрез кожата си под формата на трептения. Всичко това приключи след поредната справка при белия кон, но споменът, както виждате е жив!
