tita написа:
Чери, хич не ми е ясна таз табличка като цяло, обаче съм впечатлена от времевите резултати.
Ами така е - таблицата не е много сносна. Като цяло обобщението е следното - първото ми бягане е най-слабо като време, второто - най-бързо. Третото - междинно. Аз също съм впечатлена от времето, за което избягвам тези 5 км. Онова разстояние, което мисля за 5 км в нашия парк го бягам за 35 минути.... което ме навежда на мисълта, че все пак е повече.
tita написа:Ти това разстояние го бягаш с почивки тук, там или като тръгнеш и няма спиране?
Аааааааа, никакво спиране. :lol: Тръгвам и тичам до финала без почивки.
Всъщност не ми и трябват де - имам спокойно сили за 5 км. Но много искам да се похваля с тичането от тази сутрин в парка -
10 км 
за около час и 20 минути. По-интересното от това е как стигнах до тази цифра?! За вчерашния си РД Момчил си е бил обещал да избяга 10 км ииииииии ги изтича вчера :lol: . Като ми го каза и мигах невярващо.... Принципно той си тича по 5 км и нито крачка повече, аз съм тази, която веднъж седмично си позволява 6 или 7 км. Но Момчил винаги е способен да поднесе изненади. Днес си пътувахме за Горна, но т.к. се събудих още в 7 часа ииии не можах да заспя, единственото, което успях да измисля е да изляза да тичам... независимо, че валеше силно и трябваше да обуя маратонки. Излязох си идеята да пробягам 5 км и да се прибера. Но принципно петъка ми е ден за тичане за издръжливост, т.е. на повече разстояние, но с по-ниско темпо. И така устисках до 6 км. След това направих и седма обиколка, а след като продължих да тичам и след нейния край, знаех, че няма да спра докато не стигна километрите на Чил от вчера
. Реален проблем ми представляваше последната обиколка, макар че и на деветата вече чувствах, че е трудно. Но все пак се справих - прибрах се мокра като кокошка и кална като прасе
....... Но пък доволна. Междудругото пак по същата схема - първо Момчил, после аз, почнах да тичам по 5 км от началото на тази година. Дотогава си мислех, че не мога да измина повече от 3.5 км.. и когато една сутрин Момчил се прибра и каза, че е навъртял 5 обиколки.... се втрещих. Но никога няма да спра да си повтарям "мантрата" от книгата "Родени да тичат из каньоните на Мексико":
"Просто никой не им беше казал, че не могат да го направят!"
ако тръгвате от долната му страна, тичането нагоре е в началото когато човек е ссвеж, а после краката вървят сами 
е нови 9,8 км Великденски крос 
... Мисля, че вече се заразих с болестта "да преодолявам все повече и повече".. 
)
