forum.metsababa.net

tita написа: Чери, хич не ми е ясна таз табличка като цяло, обаче съм впечатлена от времевите резултати.

Ами така е - таблицата не е много сносна. Като цяло обобщението е следното - първото ми бягане е най-слабо като време, второто - най-бързо. Третото - междинно. Аз също съм впечатлена от времето, за което избягвам тези 5 км. Онова разстояние, което мисля за 5 км в нашия парк го бягам за 35 минути.... което ме навежда на мисълта, че все пак е повече.

tita написа:Ти това разстояние го бягаш с почивки тук, там или като тръгнеш и няма спиране?

Аааааааа, никакво спиране. :lol: Тръгвам и тичам до финала без почивки. Всъщност не ми и трябват де - имам спокойно сили за 5 км. Но много искам да се похваля с тичането от тази сутрин в парка - 10 км за около час и 20 минути. По-интересното от това е как стигнах до тази цифра?! За вчерашния си РД Момчил си е бил обещал да избяга 10 км ииииииии ги изтича вчера :lol: . Като ми го каза и мигах невярващо.... Принципно той си тича по 5 км и нито крачка повече, аз съм тази, която веднъж седмично си позволява 6 или 7 км. Но Момчил винаги е способен да поднесе изненади. Днес си пътувахме за Горна, но т.к. се събудих още в 7 часа ииии не можах да заспя, единственото, което успях да измисля е да изляза да тичам... независимо, че валеше силно и трябваше да обуя маратонки. Излязох си идеята да пробягам 5 км и да се прибера. Но принципно петъка ми е ден за тичане за издръжливост, т.е. на повече разстояние, но с по-ниско темпо. И така устисках до 6 км. След това направих и седма обиколка, а след като продължих да тичам и след нейния край, знаех, че няма да спра докато не стигна километрите на Чил от вчера . Реален проблем ми представляваше последната обиколка, макар че и на деветата вече чувствах, че е трудно. Но все пак се справих - прибрах се мокра като кокошка и кална като прасе ....... Но пък доволна. Междудругото пак по същата схема - първо Момчил, после аз, почнах да тичам по 5 км от началото на тази година. Дотогава си мислех, че не мога да измина повече от 3.5 км.. и когато една сутрин Момчил се прибра и каза, че е навъртял 5 обиколки.... се втрещих. Но никога няма да спра да си повтарям "мантрата" от книгата "Родени да тичат из каньоните на Мексико": "Просто никой не им беше казал, че не могат да го направят!"

cchery написа: Аз също съм впечатлена от времето, за което избягвам тези 5 км. Онова разстояние, което мисля за 5 км в нашия парк го бягам за 35 минути.... което ме навежда на мисълта, че все пак е повече.

Според мен 3 са основните причини в Южния да тичаш по-бързо:
1) тичането в група/на състезание дава стимул
2)Южния парк е наклонен ако тръгвате от долната му страна, тичането нагоре е в началото когато човек е ссвеж, а после краката вървят сами
3) и третата е, че задобряваш

cchery написа:
Аааааааа, никакво спиране. :lol: Тръгвам и тичам до финала без почивки. Всъщност не ми и трябват де - имам спокойно сили за 5 км. Но много искам да се похваля с тичането от тази сутрин в парка - 10 км за около час и 20 минути.

Признавам си, ей така останах като прочетох поста ти! 10 км са си доста сериозно разстояние!
Няма какво друго да кажа освен !!!

От днес новината е нови 9,8 км Великденски крос по местност с денивелация 460 м... Имахме желание с Момчил и го направихме. Беше прекрасно - разтоварващо, зелено, прохладно, миришещо на пролет и надежда - тичахме от апартамента на майка в Горна до намиращата се на 5 км извън града хижа Божур. Усещането е в пъти по-различно и зареждащо от това да тичаш в парк в София ... Мисля, че вече се заразих с болестта "да преодолявам все повече и повече"..

Бъни написа:

cchery написа:
Аааааааа, никакво спиране. :lol: Тръгвам и тичам до финала без почивки. Всъщност не ми и трябват де - имам спокойно сили за 5 км. Но много искам да се похваля с тичането от тази сутрин в парка - 10 км за около час и 20 минути.

Признавам си, ей така останах като прочетох поста ти! 10 км са си доста сериозно разстояние!
Няма какво друго да кажа освен !!!

Бъни, благодаря ти.... само ако знаех, че съм способна на това.... но ето, откривам нещата едно по едно!

cchery написа:само ако знаех, че съм способна на това.... но ето, откривам нещата едно по едно!

Браво! И за километрите и за откритията.

Добър ден и от мен
Вчера за първи път този сезон останах доволна от себе си, когато пробягах 4.500 м за "рекордните" за мен (този сезон ) 25 мин.
Това ми даде стимул да пренебрегна правилото си да тичам поне през ден и днес се напънах за 5.500 м и т.к. нямах кола тичах до парка, една обиколка там и обратно. Беше като книгата "Мога да прескачам локви" :lol:
Това ми коства доста усилия, но някак си успях да се побера в 35 мин.
Не знам утре като официално ми е ден за тичне, какво ще правя, като си го изтичах предварително

cchery написа: 9,8 км Великденски крос по местност с денивелация 460 м... Усещането е в пъти по-различно и зареждащо от това да тичаш в парк в София

О, да!
Това е като да сравняваш колоезденето по асфалт и планинското

Ver написа:Не знам утре като официално ми е ден за тичне, какво ще правя, като си го изтичах предварително

Еми как какво - пак тичах
Малко, по-малко към 4,5 км за около 30 минути. Имах сила в краката, но такъв задух ме гонеше ....

Ver написа:Добър ден и от мен
Вчера за първи път този сезон останах доволна от себе си, когато пробягах 4.500 м за "рекордните" за мен (този сезон ) 25 мин.

Уаууууууу, това е страхотно време, Вер! Адмирации!!! Не знам за теб, но аз определено най-добре се чувствам, когато тичам през ден!!!! Това ми се потвърждава всеки път. Дори и вчера.

Ver написа:

Ver написа:Не знам утре като официално ми е ден за тичне, какво ще правя, като си го изтичах предварително

Еми как какво - пак тичах
Малко, по-малко към 4,5 км за около 30 минути. Имах сила в краката, но такъв задух ме гонеше ....

Това със задуха защо е?! Аз тези дни малко трудно си поемам въздух, но винаги е на психологическа основа.... Утре ми е ден за тичане и т.к. днес на кангото имах доста сила, се надявам утре да си тичам доволно.

СТрахотно е, че споделяш, Вер - аз така си сверявам часовника..... а и ми е приятно да чета за още някой, който споделя страстта ми!

Нели написа:

cchery написа:само ако знаех, че съм способна на това.... но ето, откривам нещата едно по едно!

Браво! И за километрите и за откритията.

Благодаря, Нелка!!! То май наистина това, че все още съм способна да откривам някакви неща и да им се изненадвам, е по-радостното тук. Лошото е, че от двете ми тичания тук в София от тази седмица, при нито едно не почуствах, че имам сили да направя нещо повече от 6 км .... А онзи ден в Горна имах чувството, че мога да продължа да бягам с часове. Ще продължавам да "изследвам" тази странност... защото ми е интересно какво я поражда!

Радвам се, че и ти пишеш Чери (защото монолозите не са толкова интересни )

cchery написа:Лошото е, че от двете ми тичания тук в София от тази седмица, при нито едно не почуствах, че имам сили да направя нещо повече от 6 км .... А онзи ден в Горна имах чувството, че мога да продължа да бягам с часове. Ще продължавам да "изследвам" тази странност... защото ми е интересно какво я поражда!

Има моменти и моменти. Много по-лесно е да получиш подем сред природата. В бетонните джунгли, просто няма толкова заряд/енергия и настроението се променя.
Освен това има и цикли на тялото. Това, че предните седмици си имала порив, не значи че винаги ще е така.
Но пак ще имаш
Плюс това след свръх тренировка (при теб големите разтояния) се получава ендорфиноф шок. Човек усеща прилив на сила и настроението му се покачва, и има чувството, че може да отмести планини или...да не спира да тича
Но това състояние не трае вечно, защото е изтощително за организма.
След почивка и подходящи условия се появява пак.
Днес май няма да тичам, като гледам как вали значи ще остане време за една дълга и напоителна йога практика

Може ли едно въпросче от простосмъртен нетичащ човек като мен - абе, жени, как си изчислявате пробяганите километри?

Чери, 10 км?! Момиче мило, не спираш да ме изумяваш години наред вече. Такива сте вие Овните, уникално яки, възхищавам ви се значи!

Браво за активността, за "завистта", която сте изпитали и която ви е тласнала към нови постижения и лични рекорди. Има защо да се гордеете със себе си! Визирам и Чери, и Верчето, и всички, дето активно спортуват, бягат, тренират и упражняват телата си. Защото е казано "Здрав дух в здраво тяло!" Нали така

Препорачвам на всички някакав спорт много добре се отразява