forum.metsababa.net

Вер, тортичката изглежда много добре, остава да си я харесала и на вкус
Днес ми е много лежерно и спокойно, може да се каже, че петък ми е любимият ден. Обещава два свободни дни и се настройвам за приятното им прекарване. Нали знаете как понякога очакването е по-хубаво от самото изживяване

[img]http://www.dieti.info/images/news/big/136.jpg[/img] - толкова вкусно и полезно изглежда, че чак ми се припи
Декстърче, и на мен ПЕТЪК ми е любимият ден от седмицата! Както и съботата и неделята де! А останалите дни е хубаво, че ги има, за да можем да оценим великолепието и блясъка на последните три, нали така?! :1211

dexter написа: Нали знаете как понякога очакването е по-хубаво от самото изживяване

Да, да

Ха-ха, ако си спомняте, морковената тема започна ето така:

Нели написа:

Ver написа:Нели, за теб съм сигурна, че си рядка нощна птица с цвят презрял морков

Моля, изберете си цвят!

[img]http://www.carrotmuseum.co.uk/photos/ci ... otslge.jpg[/img]

Обаче, я вижте до къде стигна само! Оранжеви песни, торти от моркови...

cchery написа:И нещо смешно ми се случва на тичането в парка - още от петък почна - един дядо ми подвикна, че искал нещо да ми каже. Казах му че като си направя обиколките, ще съм в състояние да говоря. И т.к. бях почти към края, но не исках да говоря с него, се наложи да тичам още с надеждата да си тръгне. И да - дядото си тръгна, но аз хлистях като пребито куче от допълнителните метри. Уви.... явно много високо съм хлистяла, щото дядофилът се върна и ми каза, че е писател и има едни разказ за възрастен човек и младо момиче и искал да ми даде книга да го прочета. Дали съм се усмихнала или не, въобще не знам.... но казах:

- Ок, аз съм си парка така или иначе, ако ме видите, дайте книгата!
- Студентка ли сте?! - дядото нещо любопитства.
- Не, работя!
- Оооооо, вече и работиШ!

Аз обаче не се впуснах в обяснения коя и каква съм и подминах. Мислех си, че тази сутрин вече ще е забравил, ноооо не - дядофилът беше в парка и отново се опита да ме заговори в края на тичането ми, когато нямам сили даже да дишам, камо ли да комуникирам:

- Нося Ви книгата!

Само махнах с ръка, че не ми е до това сега, но чувам зад мене:

- В кой клас си?!



Такаааааа! Онзи ден бях студентка и поднесох голямата изненада със съобщението, че все пак работя. Тази сутрин вече съм понижена в ученичка - класа поне мога да си го избера сама. Първоначално ми се говори на "Вие", после границите бързо падат и съм "ти"....... въобще луд дядо!

danid написа:Мразя, подобни старци, Чери. Помня един колко нахално се опитваше да ме покани на среща преди години в трамвая. Той над 60, аз едва на 18. Изобщо нормални ли са подобни хора? Изпитвам ужас като си помисля, че другия път може да е някоя от дъщерите ни и да няма смелостта да му тегли една... А в работата случвало ли ти се е? Ужасно, и все подобни чичковци, около 60-годишни. Веднъж на среща на управители в бранша ни, един ме сваляше даже пред жена си... Думи нямам просто, но явно им е връзвало щом го правят. /тук трябваше да е повръщащото човече, но не го намерих/

ellyto написа:Чери, голям смях с този дядо Много е досадно такива възрастни хора като свалят някоя по-млада дама....неприятно, досадно ...ама поне ти е направил страшен комплимент, щом те е определил за ученичка

И такааааааааа - да ви кажа само развръзката по случая без друг коментар . Тази сутрин забелязах в парка едно ново момиче да тича - като цяло има 3-4 жени освен мене, които де засичам, де не, но ги отличавам. Та това момиче си беше ново за мене. Бягаме си, разминаваме си се.... и по някое време пред мен на алеята ДЯДОФИЛА от онзи ден . Веднага спрях да дишам, щото бях доста шумна..... не исках да ме чуе, а и се чудех как учтиво да откажа книгата, която ми предлага. Ноооооо изненада :!: :!: :!: :!: . Дядото се отклони наляво по друга алея, по която тичаше това непознато момиче. Аз подминах малко след това и видях как той я спря, извади книгата (която искаше да подари на мен) и й я подаде! Дори чух момичето да се учудва, защото той й спомена, че й бил обещал... ... Тя нямаше избор и я взе, но мен ме напуши такъв смях. Верно дядото онзи ден ми каза, че не вижда никак добре, защото не можеше да се ориентира къде точно се намира блока, в който живее... Но разликата между мен и друго момиче е огромна все пак . Както и да е, човекът определено не е съвсем добре, а аз мога да съжалявам единствено за "комплиментите", че съм "студентка" или "ученичка" - явно и те са плод на нецветущото му психологическо състояние :1140 :1140 :1140 :1140 .

Ще събудя мъжа бе, Черито, милост нямаш начиии! Умрях си от смях с твоята история с дядкото! Уникално яки случки

Честит рожден ден Сиси :1211

С пожелание всеки ден да открива пред теб едно ново начало!
Весел купон :1211

Сиренце, да е жива и здрава твоята Сиана, да бъде много щастлива винаги, силна, успешна, борбена, отстояваща себе си в света, и разбира се, много обичана и обичаща, весел празник! :1211

Искърското дефиле. Село Луково Ранна есенна утрин. Тъма в тишината. Само звезди и черно дълбоко небе. До мен е сгушено най-сладкото и мило момиченце на света Блаженство и уют. Отвреме-навреме куче пролае, петел пропее, дъждец ромони. Влажно е и хладно, но въздухът е кристално чист и някак мек. Тук се диша с пълни гърди. Няма и помен от ядове и грижи, някакво безвремие, някакво ненатрапчиво присъствие. Природата е прекрасна наоколо - гора, Балкан, Искъра... Уж двечките съвсем сами в къщичката, на първия етаж, но не ни е страх, а ни е топло. И чисто, и ясно на душите. Самички, защото баща й беше нощна смяна в София, а Алекс тази вечер ще си го взема за моята си седмица време с него. Заключени, с телефоните до нас, за да бъдем събудени от онзи мил глас, да отворим и да си влезе той, отвънка, уморен, но усмихнат, че вече си е у дома. Закуска. Пържени филии със сирене, чубрица и айрян Спокойно и простичко. Като живота на село. Но толкова истинско и първично, че освен благодарност, ми е трудно да почувствам нещо друго. И ЛЮБОВ, от онази, силните и страстните, за които винаги съм си мечтала. В момента детето оцветява книжка с принцеси, той спи дълбоко и похърква сладко в съня си, а аз усетих импулс в себе си, да ви разкажа за моя уикенд. Измих чиниите, сварих си кафе, накиснах прането в легена, след малко се захващам с кюфтетата за обяд. Тук се пие и се пуши. Понякога се псува. Но когато погледнеш в сините езера, наречени неговите очи, и когато се огледаш в зелените езерца, наречени нейните очички, и когато чуеш гласчето на сина си, който те пита с нетърпение, мамо, кога ще идем отново на село, много искам!, разбираш, че си на точното място, в точното време, с точните хора. И не само си щастлив, ти си центриран и себе си, в мир със света, с Бог и с всичко наоколо - треви, борове, брези, църквичката, детската площадка, калта, локвите и дупките... Ти просто СИ и ОБИЧАШ. Не е трудно, но защо чак СЕГА ми се случва това?! БлагоДаря Признателна съм, много