forum.metsababa.net

DeerE написа: ↑20 Окт 2021, 10:54 Деска, Нели точно сега не мога да се събера, за да ви отговоря и да ви подкрепя. Ще ви кажа само, че по повод случващото се, аз се чувствам разпиляна на хиляди парченца и отвратена. И да, напълно съзнателно очаквах подобна развръзка на нещата.
Почти цяла седмица се чудех дали да напиша този пост, защото ми е трудно да разказвам за сривовете си. Нещата при мен не се развиват така, както аз искам. Миналата седмица наред с болките, които продължиха твърде дълго във времето припаднах в банята. Кръвното ми беше 80/48. Залежах се, а не трябваше да го правя. Изглеждам като 60 годишна. Болката се премести от кръста в крака, първо в седалището, то ми изтръпва, след което в подбедрицатаи тя изтръпва и боли, сега ми изтръпва петата. Болката не е толкова силна, както миналата седмица, но я има, ограничава движенията ми, не мога да се обслужвам все още сама. От понеделник домашните ми започнаха работа, училище и аз съм по цял ден сама. Един ден съм добре, един ден не чак толкова. Хващам се с негативни мисли. Мъжът ми говори с личната по повод на тези мои болки, която му е казала да отида на съдов хирург да ме проверят евентуално за тромб.
Аз по принцип искам да ви споделя, че не съм голяма паника, не съм като майка си, която винаги си поставя сама най-страшните диагнози, но пък улових тези дни нещо много странно. Знаете, че живях с майка си 35 години. В момента съм доста хаотична, за което моля да ме извините. През всичките години, в които живях с майка си, аз изпитвах вина за нейните заболявания. Знам, че не ѝ е било леко да ни отгледа сама, тя има дискови хернии, операции на дискови хернии, засягане на нерв, тромб преди няколко години откриха и ниско кръвно. Тя говори само за това, и говорейки само за това, аз изпитвам чувство на вина. Е, кажете ми, не е ли странно, аз зная за нейните заболявания, изпитвам чувство на вина незнайно защо, или знайно, и съответно в някакъв момент от живота си започват да ме достигат нейните заболявания.
Сега трябва да се събера, а не искам. Отново онова чувство на безпомощност ме е обзело. В понеделник трябва да съм на работа, в петък трябва да ходя да оправям документите за карантината и пуснах отпуск. А и трябва да търся евентуално невролог и съдов хирург, за да отида на прегледи. Знам, че нямам тромб, но съм длъжна да проверя. Предишните пъти, когато имах тези проблеми, абсолютно никой не ми пусна изследвания, прегледаха ме и довиждане. Аз нямах време да обикалям и да си търся връзки по разни лекари, а и това ме отвращава, защото смятам, че не преглед ми е необходим, а изследвания. Сега отново съм в тази ситуация, сигурна съм че без да търся връзки, ще отида ще си платя един преглед и ще ми пожелаят всичко най-хубаво. Това ме кара да се чувствам безпомощна, безсилна, аз не искам да търся връзки само и само, за да ми поставят диагноза. Така или иначе си плащам почти навсякъде.
Знам, че и това ще отмине. Знам, че това, че съм сама сигурно още повече ми влияе, знам също така, че изолацията действа по този начин, но не мога да се събера.
Моля да бъда извинена за този негативен пост. Много имах нужда да ви разкажа за себе си.
Поздрави и до скоро.