Не зная дали "откривам" детето в себе си, но от три дена се радвам на зимата като малко дете. Тук във Варна разбира се зимата не е просто да вали сняг - не, тук сняг има три дена годишно, но затова пък вее и навява, а снегът идва с виелица. Като прибавм ниските температури и ето ти обявено бедствие. Аз се шегувам, че прекаляват с обявяването на бедствия, но снощи един познат ми показа снимки, които е правил от роторен снегорин, докато разчиства пъря Варна-Кичево. Пряспата е до стъклото на прозореца му и като се има предвид размера на самата машина, това са около 2 метра.
Та в тази зимна обстановка аз и Ани се наслаждаваме на зимата ето така:
Ден първи. Виелица, температура около -8 градуса, бурен вяртър, снегонавяване, затворени летище и пристанище:
Ден втори. Слаб вятър, температура около -10 градуса, слаб снеговалеж, затворени летище и пристанище:
Отидохме до магазина и си купихме... сладолед. На връщане поиграхме на площадката, а кутията със сладоледа оставихме на снега. След като се прибрахме ядохме сладолед, разбира се.
Ден трети. Силен вятър, температура около -12 до -10 градуса, слаб снеговалеж, затворени летище и пристанище, 7:00 часа, преди изгрев слънце:
Качване на стъпалата на Паметника на българо-съветската дружба (около 370 на брой), за мъжете - с по една или две гуми за тежест, слизане на бегом, повторно качване, посрещане на изгрева (зад облачна завеса), после бегом на йога.
И доволните ни физиономии накрая:
