РАЗВОДЪТ... преди и след него... какво става с живота след развода?

[Kleo]

Благодаря ти, Елито, много мило [youtube]zCsuKp9ewLY[/youtube]

[cchery]

Браво Деси, радвам се, че всичко е минало добре!

Мда - това наистина е много важно - да имаме култура на отношенията си.

Деси, на мен пък ми стана много едно студено от твоя постинг за бракоразводното ви дело. 15 години жар, огън и жупел и накрая съобщението за края изтече като че от телеграф...... сухо, точно, ясно и категорично. Дано да сте щастливи оттук нататък!

[Kleo]

Аз помня огъня, а и той гореше до последно... цели 16 години, не бяха 15 дори.
Аз просто исках да спра взаимното нараняване. Желанието ми беше да кажа "стоп!".
И усещането, че просто не сме един за друг, не мелим хармонично заедно за страшно много неща, което потискаше и двама ни. Направени бяха милион компромиси. Но може би просто дойде моментът на края, това е, Чери. А че си поплаквам горчиво чат-пат - това е факт!

[Kleo]

Днес разбрах, че вече съм официално разведена. Всичко свърши и документално вече. Успокоих се, че на хартия се водя свободна, а не обвързана, жена.

[Kleo]

При мен много нови неща...

[ellyto]

Сподели, сподели Не хвърляй просто бомбата

[Kleo]

Елито, събирам смелост сега...

[Milenita Bonita]

Вихрогонче,сега разбирам за емоциите,разтърсили те в последните месеци. Пожелавам ти само красиви емоции от тук нататък и само положителни мисли да се въртят из главата ти!
Бъди много щастлива и смела!

[Kleo]

Разбрах, че единият подпис не е най-важното нещо в една връзка.
Сега съм разведена, по документи. Но отново съм с бившия си съпруг. Ще си го наричам отново "мъжът ми".
Алекс е щастлив. Но важното е, че ние с Хри също сме щастливи заедно. Пак се събрахме. Преоткриваме се един друг. Той нито напомня, нито натяква. Казва, че миналото е непроменимо и предпочита да живее в настоящето и с мисъл за бъдещето. Хем мъдро, хем благородно, за което съм много признателна. Ами това е, прибързано се разведох, но явно все пак не успях да разруша семейството си, поне не задълго. Благодаря на всички ви за оказаната емоционална подкрепа по време на трудните за мен месеци!

[YouCantCutMyWings]

Здравейте всички! Имам крещяща нужда да поговоря с някого и избрах вас. Досега не бях виждала форума, но търсейки всякакво инфо за развод, попаднах на него. Трябва ми мнение и съвет от някой, който не познавам. Някой напълно безпристрастен. Мислех за психолог, но 1. нямам възможност да си го позволя в момента и 2. не искам да ми се говори по учебник (без да искам да обидя или засегна психолозите). Искам човешки отговори на човешките си въпроси. Не смятам, че случаят ми е единствен, уникален или специален, но понеже си е лично мой, емоциите ми изядоха акъла и вече съм супер объркана.

Преди 2 години се запознах с мъж, който в последствие стана "мъжът ми". Запознахме се случайно в заведение, подпийнали, развеселени. Разменихме имената си и нищо повече. Оказа се, че той работи в чужбина. Малко след запознанството ни е заминал. Пусти фейсбук обаче - случайно се намерихме след 2-3 месеца. Аху-иху, чатове, скайпове, съобщения, постове, снимки, песнички и всичките му там ала-бала. Имаше нещо. Тогава го определих като любов. Не след дълго (1-2 месеца) той се прибра пак в БГ и още на първата вечер се видяхме и я прекарахме заедно (сещате се как...). Ден след това ми предложи брак! Десетина дни след това се оженихме. Луда ли съм?

Забременях почти веднага и вече имаме дете - най-хубавото нещо, което ми се е случвало!

След като родих, помолих мъжа ми да си остане в БГ, да си намери някаква работа тук, независимо каква, но просто да си е тук, да сме семейство. През цялата ми бременност беше продължил с работата в чужбина. Съгласи се. И остана. От там почнаха и големите проблеми. За първи път оставахме заедно за повече от месец. Трябваше тепърва да свикваме с навиците си, с битовизмите - да живеем заедно постоянно. Започнаха ежедневните караници. Той допълнително се комплексираше, че вече не работи за парите, които доскоро получаваше в чужбина. Изкарахме така 4-5 месеца и накрая той пак замина. 4-5 месеца, в които вместо да се радваме на новороденото си дете и един на друг, според мен ние се изядохме взаимно.

Сега се прибира веднъж на всеки 3-4 месеца за по 15-20 дни, което е абсурдно малко и просто всеки път все едно всичко започва отначало - пак се запознавай, опознавай и докато дойде моментът за свикването - айде пак чао. Това не е живот. Поне не семеен, според мен.

Така и не свикнахме един с друг, а и той с детето. Не смея да кажа, че съм нещастна, но не съм щастлива.

След неуспешния опит за работа и съвместен живот в БГ, сега не дава дума да се обели за оставане тук. Харесвал си работата, доходите... а мен?

Съвсем сериозно се замислям за развод, защото не намирам път към него. А мисля, че опитах почти всичко.

Дали съм права да поискам нещо такова или изтървам някой друг важен елемент?

[Сиренце]

Хм, сложна ситуация! Надявам се и други да пишат по твоя проблем, за да намериш СВОЕТО решение.
Моето мнение е, че ако не живеете заедно, семейство няма как да станете.
Причината не е в това, че сте се познавали отскоро - много хора се женят "набързо". Аз вярвам в любовта от пръв поглед и че е възможно след това двама души да са щастливи заедно дълги години. Но стабилната връзка не се гради само с любовни обяснения и страхотен секс, а с ежедневно споделяне на радости и несгоди.
"Очи, които не се виждат се забравят" - може да звучи клиширано и банално, но според мен е много, много вярно.
А няма ли възможност вие с детето да отидете да живеете при съпруга ти?