Що се отнася до моята сага с моята маман..... тези дни толкова много мисля, че май накрая ще се вкарам пак в коловоза на депресията! Но не заради разболяването й де... Преди 2 седмици си е усетила подуване и болка в областта на тила. Първоначално решила, че е тумор и си мислела да не ми споделя, но много бързо е забравила тази си идея - само 24 часа по-късно бях вкарана във филма. Както и да е - възпален лимфен възел, от който обаче в рамките на 24 часа се възпаляват поне още 4 в областта зад ушите й. Независимо от похарченото от мене време по телефона да й настоявам да иде максимално бързо на лекар, за да й пуснат ПКК и да почне лечение, тя отишла при личната си петък следобяд

..... еми... как да я лекуват?! Джипито, естествено, е поискало веднага ПКК, която се прави на гладно и най-рано може да се пусне при нея (т.е. по здравна каса) в понеделник сутринта, а резултатите ще се получат във вторник. Поръчах поне 10 пъти да й напишат направление за ПКК и да иде в някоя от частните лаборатории в града събота - за 1 час щеше да има резултати. В крайна сметка винаги мога да се лиша от едни 10 лв, за да ги пратя на майка за изследване..... Обаче аз само си говоря ли говоря....... Моята майка нито го е предложила на лекаря си, нито пък в понеделник като е отишла е поискала да й направят спешно ПКК-то!
За да се тушира евентуално по-сериозно възпаление през събота и неделя, но и същевременно да не се повлияе планираното ПКК в понеделник, джипито изписва
БИСЕПТОЛ :!: . Към който моята майка очевидно е алергична, защото .... онова, което видях миналия четвъртък ме уплаши - огромно и подуто чело с един очернат, твърд червен триъгълник, чийто връх завършва между веждител Очите буквално се губят между горни и долни клепачи. Носът е подпухнал от отока и като цяло майка ми е обезобразена в лицето. И при тази картинка тя не е искала да влиза в болницата - неуютно й било, имала работа на село...... нищо, че опасността от задушаване е напълно реална и аз няколко пъти й го повторих по телефона.
Спирам с нюансирането на този разказ - просто четвъртък, когато трябваше да я изпишат, и тя ми звънна да ми каже, че всъщност е по-зле и я оставят в болница, не издържах. Отпуската, бензина в колата и към Горна. Карала съм като луда. Без да я предупредя, че отивам, което се отрази в графиката на кръвното й - допреди моето идвате по-висока стойност от 138 като горна граница нямаше - само 10 минути след като й цъфнах като майско цвете, сърцето изтласкваше кръв при горна граница от 168 мерни единици

.
Петък все пак я изсписаха със съмнително за мен подобрение. А аз се прибрах, т.к. трябваше да водя Коки на проба за манту.... Два дена чувам противоречива инфо от майка - събота уж беше добре, неделя пак е била много подута - за днес още не съм правила справка в прогнозата с нейното състояние :lol: ..... Единственото, което ме притеснява повече е, че личната се опасява, че Бисептолът не е единствената причина за този оток и поради това ще я праща на хематолог. Но нека да видим и той какво ще каже и тогава ще се мъдрят нещата.
В резюме - откарах си на воля двата дена, особено връщането ми беше меко казано цветно - от 8-е градуса температура на въздуха в Горна, София ме посрещна с минус 1

, зимна буря, достойна за късния декември, а вятърът щеше да е мой съюзник в обяснението ми пред органите на КАТ защо карам със 130 при ограничение 90 км/час

.