Re: Спагети а ла Клио :) изпитани рецепти и кулинарни идейки
Публикувано на: 11 Апр 2016, 10:43
За готвенето с любов
Hera.bg
Кристина Илиева
Никога не съм чувствала готвенето като задължение. Напротив. В моето семейство и прабаба ми, и баба ми, и майка ми – всички до една, са обичали и обичат с цялото си същество именно чрез готвенето. Събирането на семейството, на близките, около масата е традиция. То е наслада, споделяне и общуване в най-чистия му и простичък смисъл. Точно, както трябва да си бъде. А готвенето неминуемо предшества този тъй сладък за всички ни семеен ритуал.
Благодарна съм, че съм израснала в подобна среда, защото днес, макар всички да се оплакваме, че времето не ни стига, аз продължавам да превръщам добрата храна и събирането около масата, в един от значимите приоритети в живота ни като семейство. И слава Богу, че съм закърмена с тази култура и усещане, защото съчетаването на грижата за семейството и готвенето като процес на създаване, носи наистина несравнимо удоволствие и удовлетворение.
Тъжно ми става, когато чуя как за някои жени и майки, да сготвиш е поредната досадна задача, която да свършат през уикенда. Нещо като три-четири ястия на куп, прибрани в хладилника и претопляне многократно през седмицата. А всичко може да изглежда по-коренно различен начин. И колкото и голямо клише да е –да, готвенето наистина може да бъде сравнено с изкуството. И далеч не става дума за висши кулинарни умения. Говоря за храна, простичка, сезонна и натурална, сготвена с обич и грижа, поднесена с внимание към детайла. Изкуството да живееш щастливо.
Пържените филийки на татко в събота сутрин, липовият чай, тихо къкрещ в чайника, на печката с дърва на село, печените ябълки на мама във ветровит и мокър есенен ден, домашната лютеница, скрита в малки стъклени бурканчета в килера. Това е много повече от храна за тялото. Това са детските ни спомени. Това е грижата за любимите същества. Това е суетенето в кухнята и около трапезата в празничен ден. Това е споделяне. И любов.
Именно влагането на душата и сърцето прави всичко сготвено от мама, от баба, от леля, от любимия човек толкова незабравимо уханно и безкрайно вкусно. И когато след години си спомним за детството, за всички семейни празници и събирания с приятели, наравно със смеха и закачките, в съзнанието ни винаги излизат и препирнята по подготовката на трапезата, дългите летни вечери и разговори покрай барбекюто, и всичките ухания, вкусове и сладости на домашно приготвената храна.
Как тогава да не сравним готвенето с творчеството? Творчество е всичко, което създаваш с ръцете си и в което влагаш душата си. И готвенето не прави изключение. То е моят начин за ежедневно себеизразяване: от момента на избиране на рецептата, през избора на добри продукти, раздумката с производители и продавачи на пазара, прецизното (или не до там)изпълнение, до поднасянето, споделянето и сладкото облизване на пръстите след десерта.
Hera.bg
Кристина Илиева
Никога не съм чувствала готвенето като задължение. Напротив. В моето семейство и прабаба ми, и баба ми, и майка ми – всички до една, са обичали и обичат с цялото си същество именно чрез готвенето. Събирането на семейството, на близките, около масата е традиция. То е наслада, споделяне и общуване в най-чистия му и простичък смисъл. Точно, както трябва да си бъде. А готвенето неминуемо предшества този тъй сладък за всички ни семеен ритуал.
Благодарна съм, че съм израснала в подобна среда, защото днес, макар всички да се оплакваме, че времето не ни стига, аз продължавам да превръщам добрата храна и събирането около масата, в един от значимите приоритети в живота ни като семейство. И слава Богу, че съм закърмена с тази култура и усещане, защото съчетаването на грижата за семейството и готвенето като процес на създаване, носи наистина несравнимо удоволствие и удовлетворение.
Тъжно ми става, когато чуя как за някои жени и майки, да сготвиш е поредната досадна задача, която да свършат през уикенда. Нещо като три-четири ястия на куп, прибрани в хладилника и претопляне многократно през седмицата. А всичко може да изглежда по-коренно различен начин. И колкото и голямо клише да е –да, готвенето наистина може да бъде сравнено с изкуството. И далеч не става дума за висши кулинарни умения. Говоря за храна, простичка, сезонна и натурална, сготвена с обич и грижа, поднесена с внимание към детайла. Изкуството да живееш щастливо.
Пържените филийки на татко в събота сутрин, липовият чай, тихо къкрещ в чайника, на печката с дърва на село, печените ябълки на мама във ветровит и мокър есенен ден, домашната лютеница, скрита в малки стъклени бурканчета в килера. Това е много повече от храна за тялото. Това са детските ни спомени. Това е грижата за любимите същества. Това е суетенето в кухнята и около трапезата в празничен ден. Това е споделяне. И любов.
Именно влагането на душата и сърцето прави всичко сготвено от мама, от баба, от леля, от любимия човек толкова незабравимо уханно и безкрайно вкусно. И когато след години си спомним за детството, за всички семейни празници и събирания с приятели, наравно със смеха и закачките, в съзнанието ни винаги излизат и препирнята по подготовката на трапезата, дългите летни вечери и разговори покрай барбекюто, и всичките ухания, вкусове и сладости на домашно приготвената храна.
Как тогава да не сравним готвенето с творчеството? Творчество е всичко, което създаваш с ръцете си и в което влагаш душата си. И готвенето не прави изключение. То е моят начин за ежедневно себеизразяване: от момента на избиране на рецептата, през избора на добри продукти, раздумката с производители и продавачи на пазара, прецизното (или не до там)изпълнение, до поднасянето, споделянето и сладкото облизване на пръстите след десерта.
