forum.metsababa.net

Здравейте, момичета!

Пак съм аз.
Искам да ви разкажа случка от преди около месец, защото показва важни неща за женското начало в нас и как, без да осъзнаваме, го отричаме или потискаме. Показва също и колко е важно то.

Близък приятел, прочел статия, която бях споделила във ФБ, ми написа на лично съобщение "Интересни неща споделяш". Статията беше нещо за обществото. Не помня точно, но беше сериозен социално-политически анализ.
Стана ми хубаво и, тъй като човекът ми е бизък, реших да проявя нескромност и да се самопохваля. Написах му "Да, аз съм интересен човек и човек с интереси. ", "Така е", написа той, но след малко ми звънна и започна с думите:
- Ти си интересна ЖЕНА - хубава, умна и одухотворена. Не го забравяй!

Истината е, че когато чух това, сякаш някой ме събуди. Уж нищо и никакви думи, но... да, аз бях забравила, че съм жена. Бях забравила да мисля за себе си като за жена. Всъщност не зная дали някога истински съм се научила да мисля така. А ето, че отстрани това се вижда! И човек, познаващ ме от около 25 години, го вижда съвсем ясно. И е достатъчно близък, за да ми го каже, разбира се.

Вчера Вили каза нещо много важно: "Аз знам как да съм момиче, но не знам как да съм жена."
Зачудих се дали аз знам. Защото аз съм тази, която трябва да я научи.
Майка ми със сигурност не знае достатъчно. Затова ще трябва да науча първо себе си.

Мили момичета, и аз днес размишлявах като Нелката за женското в нас и къде е нашето място в този свят. Защото както се пее в песента:

Този свят не по женски модел е направен, но на нашите женски ръце той лежи. Всеки ден го кроим и прекрояваме, уж по-малко да ни тежи.

И да.... наистина най-важното е ние да се осъзнаем КОИ СМЕ, КЪДЕ СМЕ И ЗА КОГО СМЕ.... Защото аз мисля, че сме най-важните на света и често го осъзнаваме и най-последни!

Нелка, на теб лично ти желая още не един и два такива телефонни разговори като този, който си ни описала в последния си пост .

Честит ден на жената, момичета!

Как сте, дами?

Здравейте, момичета. Събота е. Навън времето е такова, че е изцяло в унисон с лежерното ми отпускане на дивана у дома... Очите ми се затварят и ми е едно спокойно, спокойно.... Най-сетне отпускане след някаква шеметна седмица, в която сутрин се ставаше по часовник, а вечер се правят опити да се ляга до към 12 часа...... През останалото време - работа..... и разбира се, празнуване на 8-и март . Всъщност си беше много хубава седмицата, но аз просто не знам докога ще издържим с Бела на този режим - сутрин от 9 до 12:30 тя е на тренировка - оставям я пред залата, после я прибирам. Има съвсем кратко време да почива и в 13:30 засяда пред компютъра на часове..... В междучасията пише домашните за другия ден, защото часовете ѝ свършват в 19 часа и тя вече е тотално неадекватна..... А днес пък беше на състезание - стана в 6:30 часа, за да хапне, да си направи прическата и грима... аз пък станах в 7 часа, за да мога поне малко кафе да глътна и после да я карам до залата.... Та затова сега изпитвам буквално блаженство - ден и половина (днес и утре) няма да се става по часовник, няма да карам никого никъде и няма да бързам .

Да чукна на дърво - здрави сме. Не че очаквам да сме болни, но все пак е важно да се отбележи - особено на 13 март, когато се навършва 1 година от извънредното положение в България заради коронавируса..... Една година на огромно количество проганда, лъжи, измислици, сплашване и възможности за правене на пари, но уви..... на определени компании и определени хора. Други хора останаха и без доходи, и без работа....... Разбира се, някои се разболяха доста тежко, а други загубиха живота си....., но стават все повече съобщенията, че ако си "еди си кой" за теб в болница има по-специално лечение, както и се намират ваксини, които не са на Астра Зенека.... Говоря за съобщенията, че властта в България разполага с достатъчно ефективни лекарства за лечение на ковид, както и ваксини на Модерна и Пфайзер, но се пазят за определени хора. И съм склонна да го вярвам, защото от всички по върховете на политическия "елит" в България, които се разболяха, няма нито един, който да го изкара много тежко или да е починал....

И в този ред на мисли, Люска, как си? Изтече ли вече карантината? Оправи ли се от по-тежките симптоми на ковида? Валери разболя ли се покрай теб? А децата?

Друго какво да ви кажа?! Все още нищо не сме гласили за бала на Коки. Дори нямаме резервиран ресторант, в който да посрещнем гостите си за абитуриентската вечер.... Той поне каза с какво иска да е облечен и дори знае откъде да го купи..... но говорим само за плат за костюм, а кой ще го шие и ще има ли време...., не знам. Да ви кажа честно.... аз усещам моите деца толкова различни в сравнение с манталитета на техните набори (в по-големия процент), че нямам настройка за абитуриентско изпращане тип бутафорна чалга, в която зрелостниците приличат на лелки и чичовци, висят по прозорците на колите, от които се дере набедена чалга-певица.. Да видим.

Тази седмица имах пролеми със стомаха. Аз въобще от края на месец януари имам сериозни проблеми със стомаха, които почнаха с киселини, газове, оригване, парене...... В рамките на 10 дена беше много неприятно, а после уж се оправих, но.... установявам, че не мога да ям зелена салата или шопска - от маруля и домати стомахът ми реагира с доста болезнени киселини и разстройство. А тази седмица, в четвъртък, след като вечерях лаврак и картофена салата.... получих невероятна болка в стомаха - може би час по-късно, съпроводена с много отличимо подуване.... чак се уплаших. Вчера по обяд пак се получи този проблем, но след кроасан и сок.... Беше по-слабо и мина по-бързо, но ..... все пак го мисля. Нямам представа какво се случва с мен. Иначе пък болките в кръста отшумяха на 101% ....... не знам как, но и докато не ме боли, не ме интересува . Да сме живи и здрави, както е казал класикът .

Ще ми е интересно при вас какво се случва, как я карате в тази ситуация и какво мислите изобщо..... Ели, Ванче, Цони, Цвети.... Нелката я следвам във фейса и знам какво прави, а и се чуваме и по телефона .

Хубава събота, мацки!

Здравейте момичета. Чета ви редовно.Последният месец при мен е доста динамичен - събота и неделя лекции, през седмицата на работа, доста натоварено ми беше, тъй като и в работата бях доста натоварена.
Черита, скоро си мислих за бала на Коко. Как лети времето само, направо не ми се мисли. Да, определено смятам, че твоите деца са доста по-различни от сегашните младежи, имат интереси и ценностна система, което липсва при повечето. Възпитани са, образовани, знаят какво искат. Прекрасни деца.
Черита по отношение на неразположението със стомаха ти, аз също получавам подобни проблеми от зелената салата, но в повечето случаи, когато съм под голямо напрежение. Така съм от ученичка. В такива случаи веднага си правя запарка от джоджен и имаше едни капки от аптеката на д-р Михайлов с анасон, но не помня точно какво още имаше в тези капки, погледни във Вербена, но на мен запарката от джоджен ми действа много бързо.
И аз си мислех тези дни, че вече измина една година от ковид пандемията. Единственото, което искам да кажа, е че искам скоро това нещо да приключи. Децата ми не се чувстват добре да стоят по цял ден в къщи. Знам, че нищо ново не ви казвам, едва ли има дете, което да приема добре тази изолация.
Майка ми се възстановява много бавно. До скоро вдигаше температура, пак я приеха в болница, но не можаха да установят от какво вдига температурата. Седи в къщи, идва на гости в нас, ходи по-често при сестра ми. Грижим се за нея, сега смятаме да я изпратим на санаториум за белодробни заболявания.
Има хубаво нещо от тази история с моята майка. Сестра ми. Станахме по-близки, но и тя започна да се грижи за нея. Даже повече отколкото аз.
Преди няколко дни на моя приятелка майка и почина. Починаха много хора, но моите наблюдения са, че просто хората се предават. Според мен страхът е обзел хората и те сами се предават. Това смятам аз.
На мен пък ми се случи нещо много странно преди две седмици. Усетих много силна болка в областта на сърцето и в цялата лява част на тялото. Изтръпна ми лявата ръка, болката беше толкова силна, че не можех да си поема въздух. Извиках Бърза помощ, направиха ми кардиограма в линейката и казаха, че сърцето ми е добре. Случайно попаднах на много добър физиотерапевт и за две седмици съм като нова. Имам направление за невролог, но не зная къде да отида. В България вече всичко е само ковид. Както и да е. Правя упражнения, но имам чувството, че не е само това. Някак си имам чувството, че не е само физическото натоварване, по-скоро си мисля, че сама си ги докарвам тези болежки. Опитвам се да се насоча максимално на вътре, търся винаги причината в себе си. Интересното е че по дух се чувствам на 20г., но явно тялото ми трябваше да ми напомни, че съм над 40 години, защото и кистите в гърдите ми са увеличили размера си.
Имам нужда от почивка, искам да си почина от обкръжаващия ме свят.
Поздрави на всички.

Емииииии, мила Еми . Почвам отзад напред:

DeerE написа: ↑14 Мар 2021, 09:45 Интересното е че по дух се чувствам на 20г., но явно тялото ми трябваше да ми напомни, че съм над 40 години

пораснахме. Наистина ! Обаче знаеш ли... растем не само на години...., растем на дух, на възприятия и най-вече на отразяване на околната среда. Ти си такъв хубав пример в това отношение. Чета и препрочитам поста ти и в него виждам болката от прекомерното натоварване, което имаш, страха за здравето на майка ти, тревогата, че Алекс и Криси растат в неестествена обкръжаваща среда последната година, зле прикрит като хумор уплах за собственото ти здраве (имам предвид кистите в гърдите, до които като си ги описвала, си сложила усмихнат емотикон, но аз знам, че ти е притеснено и въпреки всичко си се опитвала да не ни натоварваш с това да те мислим - обичам те!)...... Та всичко това, което си събрала в тези редове, преди 10-ина години щеше да е описано по друг начин, в него щеше да има ужас и паника, прекомерен страх и усещане за неизбежност... още помня как ми разказваше за проблемите на Алекс с ухото..., за посещенията ви в болниците, за аналгина през 2 часа, който не помагаше...... А днес - виж се само (стига да можеш) каква си днес..... ти си човек, който вижда ситуацията в нейната цялостност. Оценява критично какво има и какво липсва. Разпознаваш проблемите, но ги назоваваш с приемане, разбиране и с търсене на тяхното решение..... Толкова да си пораснала....., но не на години. Не, Емка, ти си израстнала като личност и характер .

DeerE написа: ↑14 Мар 2021, 09:45 Да, определено смятам, че твоите деца са доста по-различни от сегашните младежи, имат интереси и ценностна система, което липсва при повечето. Възпитани са, образовани, знаят какво искат. Прекрасни деца.

Много мило ми стана от тези думи. Благодаря ти

DeerE написа: ↑14 Мар 2021, 09:45 Черита по отношение на неразположението със стомаха ти, аз също получавам подобни проблеми от зелената салата, но в повечето случаи, когато съм под голямо напрежение.

Знаеш ли, от януари аз съм под голямо напрежение - вече писах на няколко пъти, че имам работа - реална, платена работа като дизайнер и се обърках в сроковете, които дадох на клиентите, оферирайки доста по-малки от нужните. И работя по много часове от сутрин до вечер, както и събота... И не само работя, ами отблъсквам всички вкъщи, за да мога да работя - да имам време и концентрация. После изпитвам вина. И работя. Обърквам някои неща в работата, връщам се да поправям, губя време, продължавам да отблъскам всички у нас и малко след това де обливам в отвратителна и много болезнена вина....

Ще помисля върху думите ти и май-май това ще се окаже "проблемът" ми със стомаха. За запарката с джоджен - ще помисля дали да я взимам. През 2010 година бях решила, че ще отслабвам и следвах съветите на д-р Михайлов. Той препоръчваше чай от джоджен, който имал хормонорегулиращо действие. И го пиех за известен период. По това време ми дойде датата за профилактичен АГ преглед и ми откриха миома .... голяма при това. А миомите се хранят с естрогени. Джодженът ги съдържа - фитоестрогени. И тогава много се уплаших и спрях да го пия. След време тази миома изчезна и в момента даже не се виждат и след в матката ми от нея...., но още помня случката.

Емка, за кистите в гърдите - това са хормонални дефицити или излишъци в съчетание с нервно и физическо изтощаване при теб. Почти на 100% съм сигурна. Моя близка приятелка (приятелки сме покрай децата ни набор 2006 година, а в последствие и семейни приятели) е с такива кисти - има и на яйчниците, откакто я помня..., а като се има предвид, че я помня от 2006, това са 15 години. Все така си кара - има си неразположения като болки и повече нервност, но нищо по-опасно. Може би е добре да погледнеш за екстрати от вечерна иглика - при много жени имат страхотен резултат. И още един препарат се сещам, че Цвети беше препоръчала - биодентичен прогестерон.

Това е от мен за днес момичета.... имам си работа и отивам да си я върша . Хубава и здрава седмица на всички!

Здравейте, мецанки
Люси, как си? Преминахте ли го ковида? Радвам се, че се върна тук при нас. Не пишем често, но пък за сметка на това е качествено
Еми, съжалявам, че има усложнения при майка ти. Вярвам, че е въпрос на време да се възстанови. Като съдя по мен и Чери как все още борим разни нещица от вируса при все, че сме млади и в разцвета на силите си (Чери да почерпиш за комплимента ) при възрастните става по-бавно, но като се знае реалната ситуация и се вземат мерки няма начин да не даде резултат. Браво за изпитите. Знам, че не е лесно, но ти се спрвяш и си го напомняй това, когато те налегнат съмнения. Малцина са хората, които се хващат на това хоро.
Нелка, как са нещата покрай теб? Убедена съм, че продължаваш да вървиш в своя път на съзряване и израстване и ми е интересно да чета твоите прозрения.
Чери, едно голямо за теб. Ще намериш начин да съчетаеш работата вкъщи и това да не отблъскваш близките. В един момент ще изградиш необходимите знания,навици и работата ще стане рутина (колкото и да я мразя тази дума). Просто в момента е трудно. Естествено това се отразява на здравето и на психиката и като добавим изкарания ковид е нормално да са така нещата при теб. С това не искам да омаловажа всичко, което ти се случва. Просто казавам, че имам логика да се случи. Ако мога с нещо да ти бъда полезна знаеш, че съм насреща Това се отнася за всички ви, момичета.
При нас също е динамично. Имам си мои проблеми от години и започнах работа с психолог, защото сама не мога да се справя. Да видим какъв ще е резулата след време. Надявам се, че се движа в правилна посока.
Тресна ни и вирус в семейството. За съжаление мен ме събори много бързо и направих бронхит, но и това ще мине! Сега съм болничен и се лекувам вкъщи. Тази година много мързележката я подкарах без да работя

Здравейте, момичета!

Вчера имах някакъв сюрреалистично странен ден.
Сутринта имах часове, това не е нищо особено. Само ми е по-несвойствено да обяснявам на компютъра, а не на живи хора. Да, живите хора са някъде там, но аз не виждам обратната връзка.

Докато още карах часовете, Ани ми каза, че класната ѝ се обадила и трябва още в същия ден да занеса една декларация в училище и да подам заявление за освобождаване от училище за четвъртък. Причината: Ани иска да участва в Математическо кенгуру, което трябваше да се проведе днес, т.е. вчера трябваше да подам тези неща. А беше спешно, защото... още преди две седмици подадох в училище всичко, което класната поиска във връзка с това състезание. И вчера се оказа, че това не било всичко, т.е. тя не ми е пратила част от нещата.

И така, аз в 13 ч. свърших часовете, качих се на колата и хукнах да прибирам Ани от урок по математика, за да успее да "влезе в час" на компютъра до 13:30 ч. Междувременно преди да изляза сложих на котлона да се стопли леща за обяд. Добре, че имам таймер на котлоните! Прибрах Ани, оставих я да обядва пред компютъра по време на първия час (да, иначе няма време!), а аз тръгнах към нейното училище.

Отидох в училището, подадох каквото трябваше и жената в канцеларията каза "А, то за това кенгуру май дойде нещо по имейла." Мда, дошло е било нещо наистина - като се прибрах, Ани ме посрещна с думите "Мамо, класната се обади, кенгуруто е отложено за април и за тогава пак ще трябва да подаваш същите неща." Ама, разбира се, че ще е отменено, отложено или каквото там! Само дето се разкарвах като идиот из града, няма проблем, сега поне ще успея да ям...

Да, ама не! В момента, в който реших да изям една ябълка, звънна майка ми и... аз се сетих, че покрай Математическото кенгуру съм забравила за една уговорка с нея. А уговорката беше следобеда да я закарам до Бюро "Призовки", за да получи призовка, за която имаше известие в пощенската кутия.

Майка ми е на 80 години, в живота си не е влизала в съдебна зала и за нея това е голяма драма и е много натоварващо. Освен това от 1 януари в градския транспорт във Варна билети се купуват само от машини, тя не го е правила досега и се оказа, че я е страх да пътува с автобус. С една дума, макар да беше вече почти 16 ч., аз отново се изстрелях към квартал Владиславово (доста далечен), взех майка ми и я закарах до Бюро "Призовки", което работи до 17 ч. Малко навлязохме в задръстванията, но успяхме.

Призовката се оказа за някакво дело, свързано с делба на наследствени ниви от дядото на майка ми, чиито наследници вече са над 25 човека. Теоретично на майка ми биха се паднали около 2 дка - на практика едно нищо.

Така или иначе, бяхме стигнали с майка ми на центъра на Варна и аз я попитах дали иска да направя кръгче с колата, за да поразгледа, защото тя почти не излиза от квартала, а ако излезе, идва при нас, но не ходи из града. Тя каза "Искам" с вълнението на малко дете, което ще разглежда непознато място. Направих обиколка, после паркирах и се поразходихме малко. Влязохме в кокетна малка сладкарничка, почерпих я с мъфин и кафе, направихме баааавно обиколка и след около час се качихме обратно в колата. Тя вече върви бавно, болят я коленете, задъхва се лесно...

Ето ни двете. Впрочем, това е естественият цвят на косата ѝ. На 80 години майка ми не е побеляла.



Прибрах я обратно във Владиславово, вече минаваше 18 ч. и хукнах обратно, защото Кино-фотоклуб Варна, на който съм член, организираше благотворителен търг на фотографии в момощ на една млада жена, която се възстановява в болница след нападение с тежък побой. Аз исках да занеса там две свой фотографии, които имах отпечатани. Нямам кой-знае какви пари напоследък и не възнамерявах да купувам, но това също е начин да помогнеш.

Успях навреме, продадоха се и двете за по 30 лв. всяка, но аз и не очаквах по-висока цена. В крайна сметка реализирах първата си продажба на фотография, нали? А и допринесох с 60 лв. за каузата. Впрочем лека-полека се събраха около 2600 лв.

Тъкмо се прибрах, вече към 21:30 ч. и... Вили се обади, че ѝ се излиза на по питие докато не са затворили заведенията. Ами... пак се качих на колата и излязох, разходих я и нея. Седнахме в един бар, имахме около час преди да затворят в 23 ч. Тя пи коктейл, аз - безкофеиново капучино - вечерно шофьорско питие.
После направихме голяяяма нощна обиколка на Варна с колата, говорихме си и слушахме музика и аз се прибрах малко след полунощ.

Заварих Ани заспала, а аз... не можах да спя. Гледах филм докъм 2:30 ч. Беше ми едно такова... сексуално. Ами да, аз съм здрава жена в активна възраст.

Както и да го погледнеш, беше си странен, сюрреалистичен ден.

Страхотен ден, Нели!
Много шарен и споделен

Браво за продадените снимки и главно за това, че си дарила парите! А лещата ти я мислех докрая на поста ти понеже си помислих, че си я забравила на котлона.
Майка ти е много младолика, изглежда супер добре! Виж как сте се видели и с нея, и с Вили, в един ден, много мило и уютно ми стана от разказа ти. Благодаря ти, Нели.

Аз съм по-добре, но не съвсем... дала съм си срок 31 март и ако дотогава не съм окей, отново ще звъня на лекаря ми... да видим. Че от края на октомври я боря тази пуста депресия. Досега депресивните ми епизоди са продължавали 4 месеца, 4 месеца и половина максимум.

В момента отново Центърът ни е затворен, защото други трима колеги и няколко потребители са с Ковид. Алекс си учи от вкъщи следобед, а тренира всяка сутрин на стадиона Левски-Раковски. Хри работи два на два дни. Така че сме си у дома като цяло.

Новото: купихме си нов ъглов диван с опция сън. Старата ни спалня беше на 21 години, персон и половина, и плачеше за смяна. Решихме този път да сме с голям диван, който става два персона, като се разтегли. Много е удобен. Е, сутрин и вечер малко си е галимация, докато оправим завивките, но си заслужава. Доволни сме

Чета ви всички. Прегръщам ви силно и топло, момичета. Желая ви здрава и щастлива Пролет!

Деска, много щастлива съм да те видя отново тук...... Липсваш ми - знаеш го . От сърце ти желая да отминава тази депресия...... Час по-скоро.

Честит ви нов диван с Хри - да си го ползвате с кеф и за много хубави неща .

Деска, ние сме си отново четиримата вкъщи..... постоянно. Честно да ти кажа, ако това продължи още малко, мисля, че и аз ще имам нужда от специализирана помощ. Чисто емоционално се чувствам доста сива.... буквално съм безразлична към някакви неща. И тази емоционална болест, която ме гнети, почна да има своите физически изяви........ Тялото ми пищи по доста параграфи с проблеми....

Нелка, да ти кажа твоят ден така да ми хареса..... динамичен, разнообразен.... едно след друго не спират нещата, които да правиш, така че адреналинът буквално да кипи...... От друга страна съм сигурна, че е било и уморително..... И то доста.

А майка ти изглежда наистина феноменално.... и тази нейна естествена коса - това, повярвай ми, не го бях виждала - да няма бели коси..... Знаеш ли..... в чертите ѝ разпознах Ани .

Странно ми е, че почти в полунощ съм още на компютъра и пиша тук...., но днес така се случи. Щастлива съм, че приключих с една час от проектите, по които работя от началото на януари. Някак си ми е доста по-свободно около врата..... Но има още доста. Не бях работила толкова много май никога..... ....

Иначе вкъщи сме добре. Живи, здрави..... Коко и Бела ходят на тренировки, а "ученето" от вкъщи.

Днес с Коки отидохме до един сватбен магазин в Младост 4 и го облякохме "от-до" за бала - костюм в 3 части, риза, ръкавели, вратовръзка, обувки, колан....... Цветът е лилаво, но тъмно лилаво... и костюмът много, ама много му отива . Трябва да намерим ресторанта, в който ще си поканим роднините...... да му се не види това е задача, която отлагам от доста време.

Другото много радостно за мен нещо е, че в петък почва Световната купа по худ. гимнастика в София.... За огромно съжаление не се допуска публика......, а аз имам билети още от миналата година. Не е същото да се гледа пред ТВ-то..... обаче не виждам какво мога да направя. Просто се успокоявам, че тази година в България ще се проведе и Европейско първенство по ХГ и то дори във Варна ..... та вероятно ще може да се гледа наживо........

Оставям ви, момичета. Спокойни сънища.

Здравейте, момичета!

Аз седя във фризьорския салон и чакам боята да хване, а в този момент подстригват Ани. Тя утре е рожденичка и иска някаква промяна.

Деси, толкова се радвам, че се включи! Време беше.

Люси, как е при теб?

Ани, мисля, че това с многото работа и сроковете, които те притискат, е време да отмине. Хубаво е да имаме работа, но не и да сме затормозени от нея. Надявам се да имаш и време за разходка в слънчевия ден, и удовлетворение от свършеното.