forum.metsababa.net

Еми, понякога не можем да се справим сами с проблема, макар да можем да го диагностицираме. Изискват се специални умения, за да изследваш себе си и да знаеш начина, по който трябва да се действа, за да се постигне промяната. Мисля, че точно това работят психолозите, макар според много хора да няма полза от тях. От личен опит знам колко е трудно да се преодолеят стереотипите на собственото ни възпитание, да прозрем как са ни възпитавали, къде са грешали, как ни се е отразило това. И да разберем какво искаме ние да постигнем в отношенията с децата си. Боже - направо полудявам, като се чуя да говоря с езика на майка ми....... Къртовса работа си е това да промениш себе си, поне за мен .
Все повече се убеждава, че ключът към щастието на човека е самоуважението. Като че ли в момента това ще ми е най-важният приоритет във възпитанието на Яна. Да се научи, че е ценна личност и никой не може и не трябва да се отнася с неуважение към нея. Да се научи да отстоява мнението си, да вярва на преценката си, да преследва нещата, които са важни за нея, да не се поддава на манипулации на други хора. Да е щастлива каквато е - по този начин ще може да разпръсква щастие около себе си.
Тези дни си препрочетох една книга - "Как да възпитаваме момиче". Не е кой знае какво, но има хубави неща за стереотипите за момичетата, за това как да изградим чувството за собствена ценност у тях. Припомних си важни неща . Сега съм я оставила на мъжа ми да я чете, защото го забелязвам как се отнася със снизхождение към нея, как гледа да й помага във всяко нещо. А това е доста вредно, струва ми се (пък и не само на мен, психолозите са на същото мнение ).

Еми, последното нещо, което бих искала да последва от написаното от мен, е някой да потъне в самообвинения. Ти не заслужаваш това. Преоценявай себе си и възгледите си, да, но не се самобичувай и недей автоматично и непременно да се съгласяваш с мен! Лично аз ежедневно се си задавам все един и същ въпрос: "Е, и какво следва от това?" Идеята ми е, че единсвтеният смисъл от това да знаем нещо, дори и това да е съзнанието за собствената ни грешка, е от това знание да последва нещо - някаква промяна, нова нагласа, ново пведение, ново разбиране и усещане за нещата. Самообвинението в чист вид не носи промяна, следователно не води до нищо по-добро от съществуващата вече ситуация, от която не сме доволни. Тъй че забрави самообвиненията и всички мисли за това какво не можеш и не си направила и си задай въпроса "Е, и какво следва от това? Какво ще направя СЕГА, ДНЕС, не утре, след като зная това? Кое ще е различното, какво ще променя?" Не е нужно да сменяш непременно жилището, за да промениш отношениеото към теб, започни с промяна на своето отношение към теб самата.

dexter написа:ключът към щастието на човека е самоуважението.

Момичета благодаря ви от сърце за мненията ви, за мен те са наистина много важни, защото ние не се раждаме научени родители и всеки ден се учим от грешките си!
Нелка не мисля че съм потънала в дълбоко самообвинение, наистина обвинявам се за това че някак крайно ги правя нещата, моята майка ме е възпитавала винаги критично, за нея никога не направих нещо както трябва, трудно и е да ме похвали и до ден днешен, от наши общи познати дочувам че се гордее, че съм била майка героиня и т.н., но на мен право в очите никога нищо положително, само упреци! И сега аз се опитвам да се държа с дъщеря ми по обратния начин, мисля че Алекс ми е много умно дете, от много малка се занимавам с нея, учим се да пишем буквите, вече знае цялата азбука, не спирам да купувам книжки които да четем, тя направо ни изуми като запомни за два дни едно много дълго стихотворение, но явно пък тук съм прекалила с похвалите, защото сега я виждам, че нея я е страх от новите неща, когато госпожата даде някаква задачка тя е в стрес че няма да се справи, имах случай преди месец се подготвяпа за тържество послучай есента, тя научила доста дълъг текст, но не запомняла две изречения, прибира се и реве,направо в депресия изпадна," няма да ходя няма да се занимавам няма да участвам на тържеството, защото госпожата ми крещя, че не мога да запомня стихчето! " Притесних се звъннах на госпожата веднага, а тя ми отговаря, "не е имало проблем не съм и се карала, Алекс първа си научи стихчето но нещо бърка две излечения, просто в амбицията да не сгреши започва да забравя и да фантазира", разбрах горе долу за какво става въпрос, най вероятно съм създала впечатление в нея че винаги ще и е лесно! Вчера също се получи подобна ситуация, имат за задача да нарисуват днес нещо свързано с дървото и корените му, тя нищо не е разбрала, аз разбирам от една майка по късно вечерта когато сме в къщи и няма как да попитам госпожата, зная че Алекс много се разсейва когато учат нещо и ми стана криво, че не е разбрала какво точно имат за домашна работа, тя не може въобще да ми обясни и само ми повтаря и цяла вечер и цяла сутрин"страх ме е че утре няма да се справя"! Нарочно ви разказвам това, защото имам нужда от подкрепата ви, не искам да съм крайна, но ето че нещата не стават като хората, не е нормално да се притеснява толкова от новостите от трудностите, ето това Нели препрочитах няколко пъти в твоите постове, а аз искам да се науча да поставям препиятствия да не и поднасям всичко на тепсия, да има повече увереност в себе си, да не се притеснява от това че може да сгреши! Трудно ми е да намеря баланса, защото ни предстои училище а там нещата няма да са така като в детската!

Още везнъж благодаря за подкрепата ви момичета, зная че ще се справя

Еми, като чета поста ти в главата ми излиза само едно нещо:
Нищо не е толкова важно, колкото изглежда!
Когато спреш да придаваш излишна важност на събитията от живота си и от живота на децата си, тогава и напрежението ще намалее.
Намалее ли напрежението всичко ще започне да се случва от САМО себе си. Тогава е леко и нещата просто стават. Понякога става "точно така както трябва", друг път не съвсем. Но и това не е толкова важно.
Не е толкова важно, че Алекс е забравила. Случва се на всички и на най-добрите!
Не е толкова важно, че понякога не се справя. Случва се на всички и на най-добрите!
Не е ли по-добре вместо да опъваме вече опъната струна, малко да поразхлабим хватката?!
Да сложим край на изискванията, да сложим край на очакванията, на надеждите (та те ни хвърлят в някаква измислена реалност) ... и просто да се отпуснем.
Пожелавам ти да успееш да се отпуснаш и успокоиш
Така и децата ще станат спокойни, защото те усещат всичко.
Искрено се надявам с поста си да не съм те подразнила (не умаловажавам проблемите ), просто искам да ти покажа една друга переспектива от която можеш да погледнеш

Благодаря ти Верче, оптивма се дане съм толкова напрегната, просто не зная какво да отговоря,когато ми каже "мамо няма да се справя утре"

Еми, няма как да предпазим децата от всички разочарования - знаеш . Може пък това, че Алекс се притеснява по такъв начин, да ви е от помощ (и на теб и на нея) в училище. Така няма да ти се налага да й висиш над главата, за да си пише домашните - тя сама ще иска да е изрядна, за да няма неприятности . Но те разбирам напълно. Искаме децата ни да са силни, да не страдат, да са смели. Но всеки сам се бори с демоните си, дори децата. Родителите са там, детето трябва да знае, че те винаги ще са там за морална подкрепа, да дават любов.
Не знам дали си попадала на тази книжка http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=279" onclick="window.open(this.href);return false;. На мен лично много ми допада. Пише как да говорим с децата, как да ги разбираме. Специално за страховете им - не винаги е нужно да ги успокояваме, защото това понякога показва, че умаловажаваме чуствата им (по себе си знам, че авторката е напълно права в това отношение). Просто трябва да ги изслушаме, да се опитаме да предадем чуствата им, да ги облечем в думи. Когато детето знае, че го разбираме, че не е само, то има сили да се справи. Не е нужно ние да даваме решението, а само подкрепата. Тази техника си има име, нещо като "отразяване на чуствата", срещала съм я и в други книги. Опитвам се да я прилагам винаги, когато сметна за уместно. Бих казала, че ако съм малко по-умела, техниката си работи, особено при мрънкащи деца, когато няма смисъл да им се обяснява как хленчат без причина. Даже вчера я използвах, Яна беше изморена и просто се чудеше за какво да хленчи :lol: :lol: .
Та за страховете и за самочуствието - според мен ключът е в трезвото отношение. Да се хвалят постиженията, а не личността (това сигурно си го знаеш). Старанието, а не резултатът. Да насърчаваме децата да пробват нови неща, въпреки че няма да успеят от първия път. Да не ги обезкуражаваме с думи като - малка си за това, няма да се справиш. Ако щете вярвайте, това последното постоянно го чувам от родители, баби и роднини, въпреки че ми се струва съвсем елементарно за разбиране защо не трябва да се казва.
Сама знаеш, че отглеждането на дете е процес, ако нещо не стане от първия път, не означава, че няма да стане от десетия . Спокойствие е нужно на родителите и вяра .

ЕМИ написа:Благодаря ти Верче, оптивма се дане съм толкова напрегната, просто не зная какво да отговоря,когато ми каже "мамо няма да се справя утре"

Аз бих отговорила така: "Няма значение, миличко. Мама те обича!"

Аз бих казала - мислиш, че няма да се справиш, защото е трудно. Мислиш, че не си се подготвила. Страх те е, че няма да успееш.
Е, не всичко на куп , зависи от ситуацията и реакцията на детето. Бих се опитала да разбера защо се чувства така, да я изслушам, да разбера страха. Без да я пришпорвам, да умаловажавам страха. И разбира се - както е казала Вер - пълна подкрепа и демонстриране на обич, без значение от резултатите.

Ver написа:

ЕМИ написа:Благодаря ти Верче, оптивма се дане съм толкова напрегната, просто не зная какво да отговоря,когато ми каже "мамо няма да се справя утре"

Аз бих отговорила така: "Няма значение, миличко. Мама те обича!"

А пък аз няма да се поколебая да отвърна така: "И аз като дете много често си мислех подобни неща!"

Много, много интересна и полезна дискусия! Верче, теб ще те ползвам (постовете ти де ) за нещо като помагало при основното ми обучение да се изключвам от префокусирането в някои "проблеми", което вече ми носи параноя!

Емка, ако позволиш и моя опит да споделя! Бела ми е адски напориста, самоуверена и ..... у нея няма да видя страх от новото или пък от несправяне! Тя се бухка с рогата, главата, очите, ушите и род други органи право напред във всякаква нова ситуация! Отказва участие само ако вече е минала дадена случка и знае, че ще загуби :lol: :lol: - примерно да се надбягва с батко си! Това си е хитринка от нейна страна, но пък .... се радвам, че има добра преценка и се учи от неуспехите си.

Коси, обаче е различен. Той също е много самоуверен, но не и пред всички хора. Което включва и ежедневието му в училище понякога. И напоследък установих една много добра тактика за него: когато ми каже, че с нещо не се справя или го е страх, или както тази сутрин ми сподели, че го е срам да ... прекоси сам разстоянието от стълбището до неговата класна стая в у-ще, вместо да тръгна да разнищвам защо е така и да го убеждавам, че си самовнушава, чистосърдечно му казвам, че и аз съм се чувствала така. Признавам си съвсем искрено, че съм имала периоди, в които съм изпитвала страх, срам, гняв, желание за мъст и т.н. И детето спира да се обвинява и да се чувства малоценен, защото също е обсебен от такива емоции. Даже много често е учуден как аз, която очевидно счита за съвършена , съм можела едно време да имам такива дребнави проблеми. Ииииии добива самочувствие.

Някакси много неща са ни насадени. И не стига това, ами и са дадени определения за тях - кое е добро, кое е лошо, кое е за показ, кое трябва да се крие. А това създава сериозни проблеми за неукрепналата детска психика. Много е важно точно в първите години от живота стереотипите да бъдат внимателно разгледани, подложени на преоценка ако се налага и натъкмени към личността на малкото човече. Защото не може да се изисква срамежлив човек да бъде перфектен оратор. Това умение може да се научи, придобие. Но не и да се иска насила. Все едно да кажеш на котката: "Стани лъв!"

Момичета благодаря ви още веднъж за подкрепата наистина добре е когато човек дискутира такива проблеми и с други хора, някак си доста ме успокоявате!
dexter тази книга я имам чела съм я 4-5 пъти и днес сутринта отново я извадих да я препрочета,наистина ми е много полезна! И така като я препрочитам все по нещо ново научавам и преоткривам! Нямам търпение да отида и да видя днес какво е станало!