Хайде и от мен един цитат. От „Време за нежност” на Лари Макмъртри-носител на Пулицър, а по книгата има филм, получил доста Оскари, с Шърли Маклейн и Джак Никълсън.
Действието се развива в началото на 20 век, а сцената от цитата ми - в нещо като дискотека. „Главите на мъжете, които си бяха направили труда да си свалят шапките, блестяха от брилянтин, а прическите на жените бяха устремени предимно нагоре, сякаш самият Бог ги беше фризирал, заставайки над тях с гребен в едната си всемогъща ръка и мощна прахосмукачка в другата.
Всички бяха щастливи и почти всички бяха пияни. Едно от малкото изключения и от двете категории беше Върнън, който седеше на една маса и се усмихваше притеснено. Той не беше трезвен нарочно, още по-малко нещастен нарочно. И двете състояния, изглежда, по право се падаха на него-факт, който спокойно приемаше, тъй като, доколкото можеше да прецени, никой друг наоколо не ги искаше.
..................................
В началото Ф.В. танцуваше с изключителна кейджунска изисканост от кръста надолу, без изобщо да движи горната част на тялото си, което се стори на Роузи малко нелепо... Тя очакваше, че поне ще си обръща главата от време на време...
- Поразкърши се малко, Ф.В.- каза Роузи. - Да не сме на параход.”
Млада учителка се явява в час със силен махмурлук. Едва говорейки, пита учениците:
- Деца, какъв урок имаме с вас?
- Математика, госпожо!
- Добре, тогава диктувам задача:
"Две млади, интелигентни жени, изпили по една бутилка водка. Пита се в задачата, за какъв хуй им е трябвало след това да пият и червено вино?"
------------------------------------------------------------------------
Да се отчета все пак в темата в която имах намерение да пиша