forum.metsababa.net

Ver написа:Та, в този хубав Ноември направо си е грехота човек да стои в града.

Вярно е Верка, радвам се че пак сте имали букет от емоции

Ето и едно Кратко Видео
Между другото Дидка, най-добрият български МТБ състезател е от Казанлък

От известно време ми се иска тук да постна едни пътеписи, които по-рано бях пускала тук-таме. Някои от вас може да са ги чели, други не. Иска ми се да са тук, защото за мен тези преживявания да повече от разходка в планината. Те се превърнаха в духовни преживявания. Дидка, приятно четене
***************************************
Сън в края на Октомври
(или Рила по детоксово време)
Края на Октомври. Циганско лято. Слънчо пече и хората отиват там където е топло, за да се насладят на последните слънчеви лъчи. Но не и ние. Отправили сме взор към Високата Планина за да потърсим зимата.
Планината ни посреща гостоприемна. Бат’ Райчо пече, на небето няма нито едно облаче. Поемеме към добре познатата пътека към х. Мальовица и с радост се раздишваме. Въздухът е свеж, както може да бъде само на Рила в края на Октомври. Въпреки, че е почивен ден, хора няма. Планината ни прегръща, ние с радост и отвръщаме.
При втора тераса пресичаме реката, за да поемем нагоре, към заслон „Орловец” – нашата цел за днес.Пътеката изкачва стръмно нагоре, с всеки дъх усещам зимата: пътеката вече е заледена, а по скалите има замръзнали водопадчета. Долу може и да е есен, но тук вече е зима. Ето го и заслонът. Малка каменна къщичка между скални хребети. Тя ще бъде наше убежище тази нощ. На покрива на залона изпращаме последните лъчи на Слънцето.Червения диск бавно изчезва зад едрото тяло на връх Мальовица и нещата продобиватмалко по-скован вид
А ние оставаме в очакване, защото изпратихме Голямото Слънце, но ще посрещтнем Малкото. За миг планината змаира между залеза и изгрева. Дори Октомврийския вятър е нежен и топъл, доколкото може тук, на 2500 м.
Тихо е. Връх Орловец светва, а зад него и другите върхове. Луната още не е изгряла съвсем, но осветява върховете. Всяко камъче се вижда, всяка преспа. Снегът по улеите свети, образувайки чудни картини по снагата на планината. Вътърът е затихнал. Чува се само далечния шум от планински потоци и .....светлината. Малкото Слънце скоро ще изгрее. Седим в очакване - на покрива на заслон, а сякаш сме на покрива на света. Всичко е идеално. Няма мисли в главата, няма тревоги, нищо не смущава духа, забравям за физическото си тяло. Просто съществувам. И ето я и нея! Нощната красавица в цялата й прелест. Издига се над върховете пълна и светла. Огряваща всичко. Една мисъл се стрелва в главата ми: няма Аз....аз съм Луната....аз съм светналата Планина, аз съм Снега....Всичко сме едно!
Чувството не продължава вечно, започвам да усещам тръпките на нощния студ. Треперя (детокс е все пак). По-добре вътре в топлия спален чувал....
На сутринта гледката отново е страхотна .Слънцето запалва алени огньове на отсрещните върхове. И днес сме късметлии.
Времето е притихнало, прикава ни. Каменистата пътека нагоре ни зове. Тръгваме пълни със щастие, жадни за гледки, готови за ходене, радостни като деца.
Предстои ни чудесен ден!

Прекрасно изживяване!
Особено онова чувство на ЕДНО, което описваш.
Благодаря ти, че ни правиш съпричастни с екскурзиите, които си правите

Моля, Деси
И за мен е приятно
**********************************

С цвят на старо злато
Място на действието: с. Оплетня.
Цел: Билото

Маршрута бе отдавна замислен, но някакси нямахме възможност да го осъществим, до сега. Стегнахме минимум багаж, взехме си доброто настроение и потеглихме към Дефилето.
Неочаквано топло е за Ноември, Слънцето припича. Потегляме по стръмната и камениста пътека нагоре. Така ще е до билото. Очакват ни 1000м денивилация. Леко по леко набираме височина и гледките започват да се откриват: Долината, Дефилето, „малките” скалички отсреща. Пътеката води неумолимо и категорично нагоре. С всяка стъпка усещам мускулите си живи и напрегнати. Това ми харесва. Стара планина в този момент изглежда притихнала, златна и топла. Пътеките свършат, така както са започнали. Това не ни притеснява особено, продължаваме нагоре, все някъде ще стигнем
Есента е напреднала, но Гората още пази спомена за багрите. Потъвам в нея, листата шумят при всяка стъпка, дърветата са огряни от залязващото Слънце, въздухът е с цвят на старо злато, уютен, топъл, нежен....
Вече сме на високо. Българският Кайлас (бел.ред. Кайлас – свещена планина в Тибет, която крие пътищата към Шамбала) е пред очите ни. Изпращаме залязващото Слънце, щастливи от отминалия ден. И след като сме си легнали с него, редно е да станем с него ....
Стоим на ръбчето и чакаме Слънчо. Подготовката за изгрева е дълга. Това ни дава възможност да попием атмосфера: пред нас е Застиналото Разбушувано Море, а под нас Дефилето, селцата от които се носят далечен кучешки лай, кукуригане, мучане....Едно птиче припява наблизо. Тишината е около нас и в нас. Покоя е абсолютен. Ето го и Него – Големият Огнен Диск. Показва се бавно и неумолимо. И днес сме благословени. Всеки ден живот е подарък. Щастливи сме.
Няма и час и сме на Билото. Гледките от там пълнят сърцето. Всичко се вижда като на длан. Ние сме като мравки, които пълзят по снагата на великан. Иска ни се да останем тук дълго, но както винаги става тръгваме обратно. Чакат ни 1000м спускане 
Имаше една мисъл: „Не оставай по-дълго от възторга!”, че как иначе ще имаме желание пак да се върнем

Верка, да знаеш само как стопли душата ми
За миг дори си помислих, че крача след вас...
А и снимките са прекрасни Докато ги гледах / без есенните/, се сетих как работихме в тъмнината и светлината.

Мисля, че тук е мястото да споделя този блог, който чета от няколко часа и не мога да спра. Тези двама приключенци са осъществили ученическата ми мечта. С момчето, в което бях влюбена в седми клас, мечтаехме как ще обикаляме и изучаваме света . А и снимките са невероятни!

Споделянето е всичко

Сиренце, наистина споделянето е всичко
Благодаря
Наистина много увлекателно. Браво на приключенците
Другия път от теб да е пътеписът

Цони, този блог така ме накара да се размечтая
Благодаря

В събота и неделя бяхме в хотел Езерец, Благоевград. Почти през цялото време плувахме с дечко в закрития басейн, а когато ни се искаше да се стоплим, влизахме в сауната или в парната баня. Задължително закривахме СПА-дейностите с фитнес, после ядене и в кревата Бяхме на тази кратка уикенд-почивчица с майка ми, баща ми, мъжа ми, аз и детето. Изкарахме си страхотно, нищо, че беше само за една нощувка. Интересно е да виждаш от прозореца в хотелската стая как навън се сипе сняг, духа силен вятър, водата във външния басейн е замръзнала, а ти си вътре, на климатик и лукс, с още мокра коса и мокри бански Беше хубаво, разглезващо и разтапящо, и аз съм благодарна на нашите, че ни заведоха там (това ни е коледно-новогодишният подарък от тях). Нищо, че хотелът е в самия Благоевград, от него се разкрива прекрасна гледка към планината, така че го препоръчвам!

Деси, явно приключението всеки го разбира по-различен начин