
Имам едно въпросче :?: (въпреки всичките неща, които изчетох досега)...
До каква степен играе стреса през периода на гладуване? Имам предвид- ако ежедневието ти е натоварено, стреса е от всякъде, колеги- колкото искаш на главата, работа всеки ден, включително и съботите и неделите...
Трябва да си призная, че до сега единственото ми извинение да не започна е именно ежедневната лудост в работата...психически е много изтощително. За момента е тишина...за това имам и време да разцъквам във форума (много ми харесва между другото!). Но при нас такова затишие не е типично и винаги е последвано от буря!
Та... където и да четох за лечебното гладуване- на едни места пишеше, че е препоръчително през този период да сме в спокойна атмосфера, без грижи и неща, които ни разсейват и разтройват, на други пък стреса не се споменава- гладувай си там и така.
Въпреки, че сега като го написах се досетих- в крайна сметка всеки предприел лечебното гладуване се намира в известен стрес, защото все пак предприема тази крачка, защото има здравословни проблеми.
Мърмори, какво е ежедневието ти и помага ли ти то в периода на очистването?