Здравейте,
като току-що завърнала се от Виена, ми се ще да споделя нещо с вас. Не за култура, история и архитектура, а за... детските площадки и още нещо. За по-лесно копирам тук текст, който писах за фейсбук:
„Има нещо в слънцето тази година, ама не смеят да кажат по новините какво!“ – тази (велика) констатация чух преди 2-3 дена от нормален здрав мъж (?) на 40 години. На въпроса ми защо мисли така, той отговори, че наскоро бил ръководител на детски лагер на морето и забелязал, че почти всички деца получили кожни алергии и обриви, „от слънцето, въпреки, че се мажеха с кремове против изгаряне“. Аз и децата ми ходим на плаж от април, нямам никакво мазило против изгаряне, но не сме забелязали тази година да има нещо в слънцето. И даже си мисля, че Слънцето изобщо не знае коя година е при нас и кога според нас тук почва лятото.
За мен е не само очевидно, а очеизбождащо, че най-вероятно кожните алергии сред лагерниците са от мазилата против изгаряне, а не от слънцето. Дерматолозите знаят, това се нарича „петролна екзема“. И се питам каква е логиката да отидем на плажа, на единственото място, където всички спокойно и свободно са голи и боси и вместо да оставим кожата да диша спокойно, да усеща въздуха, слънцето и водата, да я намажем с нещо, съдържащо... петролни продукти? Защо ни е да се изолираме и защитаваме от слънцето, въздуха и водата? Да, разбира се, защото има UV-лъчи, защото те предизвикват рак на кожата, защото сме съвременни хора, защото слънцето е вредно и опасно и... благодарение на него на Земята има живот! Не е ли по-добре режимът на лагера да е така организиран, че да идем сутрин на плажа, да се приберем на сянка в обедните часове и да отидем отново на плажа след 16 часа?
Пиша това, защото наскоро видях и друго отношение към „предпазването“ на децата. На детските площадки във Виена няма модерните напоследък у нас меки настилки на петролна основа, които миришат на нефт при нагряване от слънцето. При продължителен престой на такава площадка в България преди време, аз и детето ми имахме типичните симптоми на отравяне с нефтопродукти. На детските площадки във Виена има мека, предпазваща от сериозни наранявания при падане настилка, състояща се от посипани парчета кора от дърво или просто трева и пясък. Люлките, пързалките и катерушките са направени основно от дърво, метал, въжета, гума, а пластмаса почти няма. Първата работа на родителите, завели децата си на площадката за игра, е да ги събуят и да ги оставят да играят боси. Да, там няма улични котки и кучета, а домашните се разхождат според правилата и не се допускат на детските площадки. Но все пак никоя майка не изпада в паника, че детето й ще се простуди, ако ходи босо. Докато аз бях там, температурите бяха между 18 и 22 градуса по Целзий. Боси бяха и току-що проходилите, и по-големите деца. Нещо повече – на много площадки има помпа с вода (студена разбира се), която се излива свободно в пясъка. Децата си я правят на вади, играят си в локвите, мокрят се и за всички това е нормално. След като играта приключи мокрите дрехи се сменят със сухи и готово. Майките не бършат неистово ръцете на децата си с мокри кърпички (такива не видях въобще) при всяко бъркане в пясъка.
И още нещо, което ми се струва важно – площадките са така изградени, че за да ползват люлката или пързалката, децата трябва да преодолеят някакво препятствие, което понякога никак не е леко за тях – да се изкатерят по въжена стълба, по стръмна плоскост, да ходят на греда или дебело въже (на не повече от 50 см от земята), да минат по висящ въжен мост... Играта не е малоумното качване на три стъпала с помощта на мама или баба и после пързаляне докато мама или баба ти държат ръката, за да не паднеш. Играта не е и да се пазиш да не се изцапаш. Играта е да преодолееш препятствие, падайки и цапайки се, да изпиташ удовлетворението, че си постигнал нещо, след което да получиш за награда възможността да се спуснеш по пързалката.
Когато играе по този начин, детето е удовлетворено, изгражда сръчност, пъргавина и самочувствие, има досег с въздуха, почвата, водата и слънцето и се научава да не се бои от тях. Мислите ли, че след 2-3 часа такава игра, детето е капризно и изнервено?
Ето и малко снимки именно от една, далеч не най-добрата, детска площадка:
https://goo.gl/photos/xXp9hpbweXovVpj49