Добро утро!!! Вече от България

. Да ви кажа честно - настроението ми е тотално с отрицателен знак. От вчера на обяд, откакто кацнахме в прасищината, та до тази сутрин.......
Обикновено излизам с Бели до училище и се прибирам направо у дома. Но тази сутрин ми се пиеше сок, та скокнах до близкия Промаркет да си купя..... За 300-тата метра повече, които извървях, видях гледки, на които съм навикнала, но вече........ просто НЕ мога да търпя. Най-вече, защото знам, че може и да не е така! И че зависи от всеки един живеещ в България. И в същото време съзнавам с цялата сила на тежестта на истината, че промяна НЕ е възможна! Не съм сигурна, за да мога да назова, затова и ще се въздържа, колко поколения българи трябва да се сменят, за да стане така, че Пенчо да не си изхвърля стария диван на тротоара, Пена да не паркира возилото си на същото място, Груйчо и Перко да оставят милата си колица паркирана и да ползват метрото, Гана да се усмихне и да води детето си на градина, а не да го дърпа като чувал с камъни и да се сърди на света, че се е родила..... Мръсно, кално, прашно, претъпкано, нацупено, сблъскано, опърдяно, осмърдяно, кола до колата, сакат до куц, сърдит до облещен..... нация от изроди и инвалиди... Не ми е добре!
И въпреки всичко, докато съм тук, докато сме тук, желая на всички ни погледите ни да са насочени нагоре, и "над"...... всичко това и да правим всичко възможно да не сме част от озверялата пасмина. Знам, че можем. Знам и че тук сме малцина именно, защото сме различни от тях..... Онези другите, "конвейрните".... те напуснаха, за да търсят широката популярност, на която вярват, че могат да се опрат, за да отлепят от мизерията...... несъзнавайки, че именно тя е мизерията!!!
Хайде, момичета, аз вярвам, че можем да се усмихваме!!!! Че има поводи! И че има и друг начин на живот. И от днес съм твърдо решена да го търся и живея!!! Хубав вторник!
