МЯСТО за сладки разговори през 2020

[Нели]

Цвети, изместихме достатъчно багаж, за да може Вили да битува в новия си дом първоначално. Повечето неща не са преместени още, а за подреждане на стаята още не става дума, засега още се доразхвърля - вадят се дрехи, книги и т.н. и се разпределя кое накъде.
Тази вечер момичетата отидоха да вечерят с баща си, Ани ще спи при него, а Вили - в новия си дом. А за утре сутрин се разбрахме аз да отида при нея да пием кафе.

[cchery]

Добро утро, момичета . Толкова ми е хубаво, че имам това място заедно с вас.... Днес се надигнах от леглото малко преди 10 часа... и исках да пия кафето и да ходя да тичам навън. Т.е. да не пускам комп преди това, но не се сдържах. Вкъщи е тихо и спокойно, непосредствените ми задачи за днешния ден са супер приятни: да напазарувам за купона у нас довечера . А под "купон" разбирам събирането ни с нашия съсед от гарсониерата до нас - 26-годишен учител по история и география, който в момента прави докторантура към СУ - много приятно, интелигентно момче, с чувство за хумор и доста необичаен (по общоприетите стандарти) живот до завършването на гимназия... Друг път ще пиша повече за него - факт е, че почти 20-те години разлика във възрастта между него и мен и Момчил почти не си личат в общуването ни.... Дори е малко странно.... От друга страна - колко да е странно?! Аз лично не поставям възрастови бариери в общуването... дори и хуманоидни такива не поставям . Доста често мога да бъда видяна и чута да говоря на котките у дома, на кучетата в парка, с които сме приятели покрай моето тичане и техните разходки, говоря на цветята вкъщи, а и навсякъде навън, където видя красиво цъфнало цвете, не пропускам да им кажа колко са красиви...... Та исках да кажа, че бариерите в общуването, които поставям са от съвсем друго естество...

Успях и прочетох всичко, което бях пропуснала. Цони, Кеми е просто неузнаваема - толкова е пораснала... заприличва ми донякъде на Сияна. Аз, разбира се, понятие си нямам от свирене на тамбура, но.... от това, което чух, и най-вече ГЛЕДАХ, тя е станала доста, доста умел инструменталист.... Гледах пръстите на лявата ѝ ръка как пробягват по грифа (ако така се казва, де) и поддържат баса/ритъма (извинявам се за профанските си обяснения)... Тя е натрупала солидни знания за това как да свири на този интсрумент и въпрос на време е те да ѝ улегнат още повече, така че музиката, която извира от нейния инструмент, да плътна и еднородна в добавка към това, че е безгрешна и изсвирена/изстрадана от сърце. Честно ти казвам, докато слушах Синаговския танц, си го представих като музика за съчетание с въже , а на Бела ѝ липсва точно такава музика .

Нелка, толкова много неща си писала.... и най-хубавото от тях, есенцията на всичко, е че не звучат като проповеди, като размахване на пръст, като обвинения, като... абе не звучат като нещо, което ще пропускаш да четеш в бъдеще. А, напротив - звучи като нещо, което ще очакваш да допрочетеш, за да разбереш дали правилно си разбрал.

Действително, при пускането на този форум през лятото на 2010 г. Момчил беше в основата. Той закупи хостинга, той инсталира софтуера за форума, той направи и конфигурира базата данни..... и какво ли още не. Технически той направи форума. Аз помогнах отново с дизайн - тогава идея не съм си и имала, че след години ще поискам да уча уеб дизайн и ще се занимавам дори с него. Та - да, Момчил е виновен този форум да го има. И той наистина го направи абсолютно безрезервно..... дали заради мен, дали защото и той много обича да помага, а вероятно помните, че тогава - през месец юли 2010 г. форумът на "Часът на мама" бъгна и остана без поддръжка повече от 3 седмици.... и на нас това много, ама много ни липсваше.

Права си за тези твои думи:

Дори децата не можа да научиш да спортуват!" - интересно как да ги науча, след като виждат на какво отношение бива подложен човек, който го прави, и който отгоре на всичко се предполага, че ти е близък и държиш на него - дали биха искали и те да "получат" същата реакция?).

НЕВЪЗМОЖНО е да научиш някого на нещо, ако правиш точно противоположното..... ако отношението ти е саркастично-подигравателно или тотално отсъства. Аз също имам някакъв спомен, че Христоско беше доста оттегчен на Черни Вит и не потърси компанията дори на останалите мъже от групата. Чудя се... кога ли ще настъпи "Видовден" за него, защото аз знам и съм твърдо убедена, че това ще стане. Може дори това да не го промени или той да не поиска да си признае грешки, пропуски и откровени глупости, които е сътворил, но дълбоко в себе си ще бъде разтърсен и разочарован. От самия себе си. От друга страна вярвам, че в него има нещо, което го е направило баща на твоите деца и се надявам тяхното общуване с него, да ги учи и възпитава именно на тези черти.

По отношение на болестите и семейните отношения, както и въобще за отношенията ни с другите и изобщо в обществото и мини общностите ни.... аз се съгласявам с написаното от теб. И ще допълня, че онази поговорка "Болен здрав носи" е неприложима. Напълно неприложима. Действително тарикатите могат да се възползват от наивниците и така да си кютат. Но... ако забележите съм ползвала глагола "възползвам се", а не "живея" или "изпитвам щастие"... С хора, на които им допада първия глагол, аз нямам никакви допирни точки. Преди време просто избягвах такива получовеци като много им се ядосвах и набирах. А сега - сега нямам никакво отношение към тях - с годините мнението ми доста еволюира и при това съвсем естествено. Като че ли те не съществуват за мен. Не ме засягат. Установих, че човек не може да "излекува" дадено общество, докато лекува сам себе си от всички свои пороци, грешки, вини, умишлени скатавания и т.н. Като същевременно не може да лекува и всички... Допреди 3-4 години исках да "изрина" целия свят, всичко и всички, да променям, да поучавам, да оправям...... И не, не съм се отказала от идеята, че светът има нужда от цялостна промяна. Просто разбрах, че не мога да я осъществя така комплексно, както я искам, и само буксувам..... и най-вече дразня останалите. Затова се обърнах съвсем естествено към себе си...... и промених мен си... Пак ще повторя - промених се без да си го налагам! БЕЗ... случи се естествено или пък не съвсем естествено .... Дали не беше именно това:

СМЯНА НА МИРОГЛЕДА. Какъвто и да е той, колкото и да сме добри и прекрасни като хора, колкото и да е устойчив, колкото и близките ни да ни харесват и обичат такива, каквито сме, НИЕ СМЕ СЕ ДОКАРАЛИ ДО ТОВА СЪСТОЯНИЕ С НЕГО.

Да, вероятно точно това е станало без дори да си давам сметка.... Няма никакъв смисъл да продължавам да го разказвам това.... мога само да кажа, че оттогава аз открих отново стремежа към щастието..., но и ..... пътят към него. Не, самото щастие не съм го достигнала и мисля, че това няма да се случи до края на дните ми. Но пътуването към него е всъщност моето щастие - всичко, което ден след ден ме залива, случва се, крещи, бяга, идва при мен, казва ми някакви неща.... всяко малко листенце, цветче, котка, куче, костенурка, топъл глас, приятен поглед, признание... всичко това е ЩАСТИЕ в най-чистата му форма...., а не онази имагинерната, в която го очакваме..... Щастието, според мен, не трябва да бъде чакано.... то трябва да се живее чрез пътя към него. Само стремежът вече не е достатъчен.

Цвети, към теб сега... Много теми за размисъл ти е дала Нелката. Ама и ти самата си на пътя, по който вече почна да ги срещаш тези теми. Още отпреди да се разговорите така обстойно с Нели. Лично за мен ти трябва да се освободиш от усещането, че когато се случи нещо лошо с теб, то е провокирано от външни фактори. "Ама какво," - ще ме попиташ ти - "че аз ли съм виновна, ако не са хората, обстоятелствата и т.н., и т.н.?" А аз ще ти отговоря, че този въпрос е най-големият твой и на още милиони хора враг на живеенето.... Търсенето на първопричината, което най-често се изражда в търсене на вина... Всъщност този подход е толкова често случващ се, че се е превърнал в "нормален"...., а на практика той отнема от енергията ни за този път, който споменах по-горе..... Когато се гмурнеш към дълбините на радостта и усещането за пълноценност, разбираш колко е излишно всичко останало... И колко те спира. Нямам никаква идея дали се изразих така, както исках...... Дано да се е получило.

Нелка, пихте ли тази сутрин с Вили в новия ѝ дом? Трудно ми е, признавам си, да се поставя във вашите обувки с Цони. И тя казва, че Сиси се изнася с приятеля си в собствен дом.... Вие сте относително спокойни и разсъдливи на тази тема, а моето сърце се раздира от усещането за загуба.... Мисля, че ми трябва време. Вероятно и на вас.

Цони беше писала, че на децата вече им липсва училището на живо. Бела казва, че не е така, но аз мисля, че тя не го чувства така, както го заявява. Лично за мен е ОГРОМНА грешка решението тази учебна година да завърши дистанционно... По много причини го считам за грешка. В момента обаче времето ме подпира и няма да се разпростирам на тази тема...

Засега ви оставям... отивам да бягам към моето собствено щастие, а именно "чистото удоволствие от тичането"... Това е то. И е това, защото за мен бягането се превърна (а навярно винаги е било - просто го открих твърде късно) в това:

Разликата между наложения спорт по необходимост и този, който просто е част от начина, по който изразяваме това, че живеем, е като разликата между командното (с респиратор) и свободното дишане.

с две думи... всъщност само с една - ЖИВОТ!

[Kleo]

Еха!!!

Има нов отговор в тази тема. Може би ще искате да промените мнението си.



Нели,
След твоите два дълги поста хем имам, хем нямам какво да кажа. Четях и те плачех, и после пак.
От ГОДИНИ вие тук сте ми ВТОРИЯТ колектив. Боже, че дори за развода ми и ЗАЩО го правя почти никъде освен тук не срещах изслушване и поне частично разбиране!
Хри, подобно на Христоско, много пъти е бил язвителен, критичен и неподкрепящ ме. Е, може би не чак толкова крайно, но определено често съм била игнорирана, присмивал ми се е на интересите, критикувал ги е, осъждал ги е или като минимум - отказвал е да се включи в тях.
Преди няколко години ми се случи нещо доста засрамяващо ме, което така ми се запечата в ума и сърцето, че роди някаква съпротива към спортуването вкъщи... Бях решила да правя гимнастика на музика у дома, на отворен прозорец и врата към терасата, Хри се появи и ми направи забележка защо така спортувам, не съм ли виждала, че хората от съседния блок можели да ме видят как танцувам, подскачам и т.н., все едно правя някакво престъпление.
Нели ще каже дали според нея това е причината за тяхната неприемаща реакция, но аз го отдавам на завист към партньорката, към това, че тя има интереси, хобита, нещо, което я увлича, подобрява, а той - няма. И за да не "лъсва" неговият задник или пасивност или там-каквото-има-да-лъсва, той предприема нападение към нея. Грозно е, обидно е, но се случва, може би по-често, отколкото си мислим.
И е достатъчно в такъв момент да се появи мъж, който ще се възхити на същите тези нейни черти, поведения, качества, външност, ... , за да може да прехвърчат искри, да лумнат пожари заради това, че те харесват такава, каквато си, без маска и без грим. Каквато си
Слабият мъж не понася силната жена. Този, който е традиционалист, не издържа нестандартната жена. Е, ако я обича много, все пак не е изключено с времето да се НАУЧИ и отчасти да промени поведението си спрямо нея, дотолкова, че тя отново да го ИЗБЕРЕ /както се случи все пак с мен и с Хри/. И двамата много израснахме СЛЕД развода си. И до ден днешен сме много различни и все още си напасваме характерите и интересите, но между нас се настани някаква истинска ТОЛЕРАНТНОСТ и желание да разбереш другостта.
Така че съм съгласна с Нели, че ако човек трябва да избере между брака и здравето си, трябва да избере здравето си, тоест себе си, личностната си идентичност.
Нели, докато те четях, на няколко пъти се сещах за тези мисли на Айнщайн - "Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати.", "Който обича да марширува, напразно има мозък в главата — гръбначният му е напълно достатъчен.", "Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.", "Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти." /Боже, колко го обичам тоз луд гений!/... взети от Уики-Цитат.
Също и за Юли Тонкин - той на живите си събития много говори за СРЕДАТА и за важността на това с кого се заобикаляме - лично съм го чувала на няколко пъти да споделя именно мисълта, че всеки от нас е средноаритметичното на петимата човека, с които общува най-често. Затова ни съветва да внимаваме коя ни е средата, да повдигаме нашата среда, да я изпълваме с качествени хора - качествени като начин на живот, начин на мислене, идеи и мечти. За много неща е недолюбван Юли, но аз го харесвам. Припомня на масите истини. И пак, знаете ли колко малко хора разбират същината на казаното от него?! Малцина. Повечето са там заради личната му харизма, заради стила му на изразяване, не толкова заради съдържанието. Аз съм си взела от него много финансова култура и той ми потвърждава някои истини, които зная, но за които понякога не съм имала енергията и стимула, за да ги следвам лично.
Оголвам се буквално и аз тук пред вас.
Нели има такова влияние върху мен.
Простете, ако съм прекалила с личното и интимното си излияние.
Да, Цвети, пиша. Освен че преподавам на учениците си, проверявам им тестовете онлайн, провеждам си психологически консултации по телефона на мои незрящи потребители, изпаднали в стрес... не мога да се оплача от нищо-правене.
И все пак съм си ВКЪЩИ. Все повече обожавам своя ДОМ. Много му се радвам за цялото ВРЕМЕ НА СПОКОЙСТВИЕ, което ми предоставиха.
В същото време ставам все по-бунтовна и бунтовна. Все по-нетърпяваща глупостта и несправедливостта. Но го правя по интересен начин - като водата - дето е най-дълбоката, оная тихата, нали я знаете?! Дето веднъж от тиха става цунами! Както и да е.
Прегръщам ви. Обичам ви. Пазете се.
И съм съгласна с всяка една написана от Нели думичка.
С всяка. Благодаря ти, Нели. За всичко. Благодаря ти.

[Kleo]

Черко,
Грешка беше затварянето ни по къщите. Превръщането на учениците в затворници. И учителите също де.
Но тъкмо свикнахме с дистанционното обучение. И друго - с огромна мъка в сърцето ти споделям, и разочарование също!, че голяма част от родителите заявиха в прав текст, че дори да пуснат СЕГА вече учениците на живо в училищата и гимназиите, те като родители НЯМА ДА ГИ ПУСНАТ.
Това е положението. Масово хората още НЕ са готови към подновената си СВОБОДА да излизат, учат, работят. Промиха им така успешно мозъците.
Съответно, МОН и МК мисля, че в момента нямаше как да решат отново да отворят училищата и ДГ. Просто огромна част от родителите нямаше да си пуснат децата. Наистина, не съм голословна, изследвани са с анонимни анкети, нашата директорка в гимназията е получила десетки обаждания от наши родители, че дори да отворим училището, няма да си пуснат децата да пристъпят в училище. Докато има вирус!
Така че ако има грешка, пак повтарям, това беше самото ни изолиране по домовете. Вече е късно. Много седмици минаха чрез дистанционна форма на обучение.
Ако сега се върнат децата, първо - много ученици няма да дойдат, второ - много учители също няма да дойдат на живо в училище - ген. Мутафчийски си свърши чудесно работата със СПЛАШВАНЕТО НА НАРОДА. Хората масово са подплашени и изплашени. Реално.
И трето, това иди ми-дойди ми, първо дистанционно, после - на живо обучение, ще разклати много повече деца и учители, и самия учебен процес до края на годината, в сравнение с това, ако си остане докрай дистанционната форма.
Разбира се, Чери, ти имаш правото да НЕ си съгласна с написаното по-горе от мен.
И знам, че понякога, и аз, и ти сме непоклатими в убежденията си /това ни е от силния Овен/.
Но аз смятам, че в така създалата се ненормална ситуация от 13 март насам това да завършим годината дистанционно е разумно решение. А горе казах защо смятам така. Заради промитите вече мозъци на родители от една страна и заради острите завои в курса на поведение, които биха попречили на учебния процес. Мое мнение. Интересно ми е разбира се какво мисли и Сиренце, и Нели, като участници в образователната система /и сърбащи попарата й/.
Само още едно последно нещо ще кажа и млъквам по темата образование - с огромна болка ще кажа, че успяха да ме излекуват от незрялата ми самозаблуда и илюзия, че живея в свободно и демократично общество, в което имам право на лично мнение и позиция - не, не живеем в такова общество, в което свободно можем да изразим мнението си, когато то не е в съгласие с официалното становище.
Гадост!

Черко, благодаря на Момчил за действията му през 2010 година

ЧеритаС, в теб има огромна личностна промяна, ти вече си стигнала до извода, че не можеш да промениш другите хора и целия свят, а само да работиш върху себе си и своето израстване... и кой знае? Тази твоя огромна промяна ще стане стимул за промяна в твоето семейство, роднини, приятели, колеги, клиенти, съседи... в твоя квартал ... в твоя град ... и един ден ще осъзнаеш, че всяко твое променено действие, чувство, мисъл, идея са оказали огромно въздействие и ВЛИЯНИЕ върху целия свят! Но не като го тикаш нанякъде... а защото си ПРИМЕР за тази промяна. "Бъди промяната, която искаш да видиш в света!" - Махатма Ганди

[Нели]

Здравейте, мецанки!
Да, днес отидох при Вили да пием кафе. Пихме го до към 14 ч., когато си тръгнах, защото тя беше поканила приятелка на гости. Прибрах се, пуснах пералня, сгънах малко пране, но... не ми спореше много работата. Имах нужда от поне малко простор, а и в една фотографска група някой беше пуснал координати на нива с рапица, която се намира преди КПП-то за излизане от града. Проверих кога е залезът, заредих малко батерията на фотоапарата и излязох. Оказа се, че до рапицата достъпът е пеша през гората или по черни пътища, предназначени по-скоро за земеделската техника. Не бях подготвена за това, защото колата ми е ниска, а за пеша нямах време, слънцето щеше да залезе преди да стигна. Затова реших, че ще проверя докъде мога да стигна с колата, просто карах направо докато видях КПП-то и спрях на около 300 м. преди него. Имаше красиви облаци и житно поле, но нищо за преден план. Все пак направих 6-7 вертикални кадъра, които после сглобих в панорамна снимка, както и една снимка от много ниско, за да влязат зелените жита като преден план и да придадат дълбочина. Получи се добре. На това място нямаше какво да се снима повече, затова си тръгнах, но... все ми се искаше да хвана още някой кадър с тези хубави облаци. В един момент, карайки през града и полупразните улици, просто реших да опитам нещо и, вместо да се прибера, продължих и излязох от другия край на града в посока към с. Тополи. Пак спрях на около 300 м. от КПП-то, извадих статива, защото вече светлината много намаля и почти нямаше как да се снима от ръка (при слаба светлина пейзаж се снима на по-дълга експозиция и, ако фотоапаратът не е на статив, кадърът се размазва от треперенето на ръката заради пулса). Оттам също има няколко хубави кадъра. Всъщност ето снимките, които с Ани избрахме като най-добри. Тя е много добър консултант.
Имах нужда от това, макар и без преминаване на КПП-тата. А до рапицата ще стигна в някой от следващите дни, просто трябва да си предвидя повече време и компания. Не ми се върви през гората сама.

[Kleo]

Колко освежителен и освежаващ пост след толкова сериозност в споделянията, благодаря ти, Нели!

[cvety_rz]

Добро утро.
Нели, снимките са прекрасни Казваш, че нямало какво да се снима, а говорят толкова много. Детайлите на тревата в близък план и простора на заден. Та не е ли така и в живота?! Имаме яснота за ситуацията в момента, но за по нататък никой не знае.....виждаме само переспективата каква ще и това ни кара да тръпнем в очакване на идващото утре.
Наистина съм благодарна на всички, че се разкрихте и някак форума стана още по....
ВИНАГИ, когато ми се случвало нещо, търся първопричината и искам да си изясня нещата, но е факт, че ВИНАГИ стигам до момента с вината. Каквото и да се случи то е било, защото съм направила нещо и не съм направила нещо. И благодарение на вас го осъзнах. Не е случайно, че съм и с автоимунно заболяване с всичката ми критика към мен и неприемане. Ето например тази нощ вдигнах температура (не е висока 37.4) и имах ужасно разстройство. Вместо да се обвинявам къде пак съм сбъркала и защо ме постигна и това си казах, че това е ПРЕКРАСНА възможност за един детокс. Тъкмо и стомаха ми се е изпразнил. Дори самият факт, че се пека по бански в двора е много красноречив. Приемам тялото си, че е такова в момента и има нужда от витамин Д и аз ще му го осигуря без да се притеснявам. Осъзнаването е процес и аз вече съм започнала моя
Също така винаги съм взъприемала Деси като човек, който не обича спорта и след нейното споделяне за неподкрепата от страна на мъжа ѝ вече разбирам много неща.
Относно онлайн обучението наистина имаше анкета и лично аз съм попълвала една такава. Отметнах кое смятам за минуси на този вид обучение и, че съм готова да си пусна децата на училище.

[ellis_stoyanova]

Добро утро,или по-скоро добър ден!!!
Чета ви и съм безкрайно щастлива,че ви познавам!!!Момичета-интелигентни,здраво мислещи, с толкова нежни души,но и с железни принципи.Макар и да не пиша,безкрайно се радвам,че мога да ви чета!!!
И всеки ден уча по нещо

[cchery]

Добро утро,или по-скоро добър ден!!!
Чета ви и съм безкрайно щастлива,че ви познавам!!!Момичета-интелигентни,здраво мислещи, с толкова нежни души,но и с железни принципи.Макар и да не пиша,безкрайно се радвам,че мога да ви чета!!!
И всеки ден уча по нещо

Ели, определено беше почнала да ми липсваш . Пиши с 2 думи как сте вкъщи? Как са Анджи и Ивето? Боби пътува ли вече или още си е у вас? Тия дни получих 2 напълно противоположни новини за божурите покрай хижа "Божур". Едната беше от моя нова приятелка от Горна, с която се познаваме по линия на художествената гимнастика (Анелия се казва и тя ) - та Ани ми пусна на месинджър видео с цъфналите божури покрай хижата - тя знае, че много ги обичам. Стана ми адски драго, че е помислила за мен. И след около час видях споделен от мой съученик от "Вичо Грънчаров" пост на друга горнооряховчанка, която разказваше как туфите с диви божури покрай хижата са отъпкани от хиляди крака, а повечето от цветята са откъснати...... и това при все, че божурът е защитен иии... той, откъснат от корена си, умира за часове......

Тази вечер много се ядосах, мили момичета.... но май не ми се пише.... Ще видя.

Но тъкмо свикнахме с дистанционното обучение. И друго - с огромна мъка в сърцето ти споделям, и разочарование също!, че голяма част от родителите заявиха в прав текст, че дори да пуснат СЕГА вече учениците на живо в училищата и гимназиите, те като родители НЯМА ДА ГИ ПУСНАТ.
Това е положението. Масово хората още НЕ са готови към подновената си СВОБОДА да излизат, учат, работят. Промиха им така успешно мозъците.

Деска, напълно разбрах тезата ти относно твоята положителна позиция за дистанционното обучение. И честно казано, погледнато така, то наистина е резонно взетото вече решение...

Ако ти кажа аз обаче от какво се притеснявам..... притеснявам се от израждането на свободата. Да, права си - част от родителите са с отнета свобода и не им пука по никакъв начин от това. Дори не са разбрали какво сториха с нас. Ала учениците са на другата крайност - те получиха "свобода" или поне така си тълкуват дистанционното обучение... и го карат все едно са студенти след успешна сесия... Сега, когато могат свободно да се движат навсякъде (не че е преди не го правеха), когато не са "заети" да седят в училище по 6-7 часа, те са като разплути удавени медузи - гледам ги тук в нашия парк..... шматкат се на тумби, хилят се просташки, пият, плюят.... "СВОБОДА"... свобода им дай на тях..... За тях това извънредно положение не представляваше нито за миг предпоставка дори за най-повърхностна мисъл, че иде реч за отговорност и съзнание..... И сега ще са "свободни" до септември (поне).....

Относно онлайн обучението наистина имаше анкета и лично аз съм попълвала една такава. Отметнах кое смятам за минуси на този вид обучение и, че съм готова да си пусна децата на училище.

Цвети, за първи път чувам за такава анкета. Ние не сме получавали и аз нищо не съм попълвала.

Момичета, сядаме да вечеряме.... утре пак ще пиша.

[ellis_stoyanova]

Добро утро!!!
Тук съм,чета ви всеки ден,но нямам време да вляза от лаптоп,а през тела ми е голямо мъчиние да пиша по толкова сериозни теми,които сте засегнали.
Нелка,уникален е начина,по който реагираш на преместването на Вили.Чисто емоционално аз бих била изтощена,ей така по майчински егоистична,но ти...ти отново показа,че не си майка,която може да се вмести в рамки
Цвети,как си?И аз постоянно си насаждам някакви чувства за вина,но какво да правя,като сърцето не ме слуша.Дано всичко премине бързо
Ани,гледам ремонти се вихрят из вас,а аз гледам всеки лайф с усмивка,ами да...от малкото неща които ми порадат в нета и не ме товарят емоционално.Ще чакам крайния резултат
Ние сме добре,Боби излезе от карантина и е всеки ден за риба,да видим кога ще отворят завода,че и финансите започват да свършват.Децата учат,не се оплакват,дори някак свикнаха и не усещам напрежение.Излизаме когато успеем,,слизат пред блока и карат колело.Няма драми.
Излизам по задачи,посл2 пак

[ellis_stoyanova]

Ани,Божур е все така прекрасен,поляните тази тодина не сме ги виждали.И аз видях постовете,жалко е,но простотията е вродена,тя не се променя!Имаме уникална местност и можем да и се радваме по всяко време на годината,жалко е,че малко хора я пазят такава,каквато е.
И аз от вчера съм бясна...махнаха маските(само да кажа,че на мен ми е все тая,дали ще я нося или не,устата ми не можеш я затвори)на открито и сульо и пульо взе да идва в офиса без маски.Само да кажа,че офисчето ни е много малко и дори когато говорят,плюят по листите.Е,,честно,не ми е приятно да ми плюват насреща.Аз разбира се я нося,но защо в банките и хран.магазини могат с маски,а при нас ги махат???Е,дразня се