Ох, и аз се чуствам така почти ежедневно, от доста времеcchery написа:Добро утро!!! Вече от България. Да ви кажа честно - настроението ми е тотално с отрицателен знак. От вчера на обяд, откакто кацнахме в прасищината, та до тази сутрин.......
. Гледам много да не си го слагам на сърце, иначе съвсем ще изтрещя! Пресните ми примери са от миналата седмица. Бяхме на ски в Пампорово. Чист въздух, планина, спокойствие, слънце, природа - идилия, ще каже някой. Свинщина - ще кажа аз, ако се поддам на свирепото си настроение 
. Бяхме в хотел, в който сме ходили и преди. Беше хубав, поддържан, храната беше ок. Това преди. Явно за последните две години са спрели всякаква поддръжка и си личи. Но за сметка на поддръжката, чистотата и качеството на храната са вдигнали цените. Не се задълбочих, не исках да си развалям почивката, а и не беше супер гадно и непоносимо. За заведенията по пистите да говоря ли изобщо? Скъпо е - добре, разбираемо, няма конкуренция. Но пък можеха поне малко да се постараят за тези цени, да не е супер изнервящо за хората. Не мога да приема, че супа от пакетче, разтворена с гореща вода може да струва 4 лева! Замразена малка пица - 12 лв.... За обсужването да не говорим - то поне нищо не струва, стига само малко старание. Просто ще спрем да си харчим парите в зимните български курорти, както спряхме да си ги харчим в морските. Дразни ме липсата на каквото и да било старание у повечето хора да си свършат качествено работата.После се видях с няколко приятели в Пловдив. Хора на 40 години сериозно се замислят за емиграция, защото им е писнало да се борят с така нар. система. Корупция, сива икономика, шуробаджанащина на всякакви нива - наглостта е станала толкова голяма, че вече дори не се крият. До преди 2 г се правех, че тези неща не ме засягат и не вярвах в какви размери са. Но една от причините, поради което не харесвам особено сегашната си работа е, че се срещам челно с всякакви отклонения от нормата (в бизнес сферата)
. И съм на твърдото мнение, че нещата не вървят към оправяне, а към влошаване. Какви са причините за това не мога да кажа. А и със сигурност е твърде сложно, но това не ми оправя настроението. А като съм така, не мога да се радвам на птичките и пчеличките, на синьото небе и слънцето. Кризата ми е доста дълбока, не е личностна, не е и лошо настроение от счупен нокът, че да си го оправям с позитивна нагласа. Просто не харесвам света, в който трябва да живея и никакви позитивни мисли не могат да променят това, защото като спра да се усмихвам, светът си е пак същият. Та, добре те разбирам, Чери, защо настроението ти е кофти
.
