Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

[Kleo]

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо. - Софокъл

[Kleo]

Любовта е обида на личността от вида - Шопенхауер

[Kleo]

"Равнодушието е парализа за душата, нейна преждевременна смърт." - Антон Павлович Чехов

„Най-добрият начин да разберете, дали може да имате доверие на някого, е да му се доверите." – Ърнест Хемингуей

[Kleo]

Обикни светлината, защото тя показва пътя. Научи се да понасяш мрака, защото той показва звездите. - от Една.бг, Тайната на деня

[Kleo]

"Истинските жени имат три възрасти – Младост! Втора младост! И вечна младост!" - Катрин Деньов

[Kleo]

МОРСКО СЪРЦЕ

Години сърцето ми стъклено беше,
безмилостно на парчета бе потрошено,
но една - едничка мисъл ме крепеше,
че събера ли ги, ще стане съвършено!

ЗаблудЕна бях и наивно повярвах,
че белези след счупването няма,
и дълго сетне сърцето уговарях,
да повярва, че не всичко е измама!

То не ми повярва и желязно стана,
а студено не можеха да го разбият,
клетото от кЪрвите си ръжда хвана,
забравено успя в тъгата да се скрие!

Сега имам огромно сърце като море,
и чувствата бушуват там като вълните,
ту гневни и пенливи, брега щом ги зове,
ту тихи и спокойни с цвета на висините!

Любовта в морското сърце сега палува,
всяка болка и тъга в миналото то остави,
безкрайна е за този, който умее да плува,
а който не може, няма шанс, направо се дави!

КАЛИНА ВЛАДИ LE SOLEIL 06.08.2017

[Kleo]

[Kleo]

Изкуство в неделя:

Ако попитат
какви сме били,
ще им разкажем -
с най-цветните снимки,
с най-мъдрите думи,
с най-нежните стихове...

Стига Фейсбук
все още да съществува...

И да попитат...

Весела Димова,
10.11.2014 г.

*** *** ***

Все повече приятели във Фейса
и все по-пусти гари и чакални.
Наглед сме истински,
но всъщност виртуални
и няма кой палто да подаде,
или вода и сандвич
на пътника самотен на перона
на гара, на която никой
отдавна не пристига и не тръгва.
Той, пътникът, е всъщност бледа сянка
на младостта, която си отива
с потракващия ритъм на траверсите.
Завива зад завоя и изчезва,
понесъл спомена за нещо истинско -
като ръцете бабини, миришещи на хляб...

Сергей Илиев,
30.12.2014 г.

[youtube]LwLABSm0yYc[/youtube]

[Kleo]

Червено вино. Шоколад.
Ръце на мъж. Хотелска стая.
Мъжът е безобразно млад,
ала на по-голям се прави.

А тя е стара. Боже мой!
Но с него пак е на шестнайсет.
И лудостта й е за бой,
но нещо в нея шепне... „Трай си!”

Часовник. Вино. Шоколад.
Една жена в хотелска стая.
Ако я разпознаят - ад !
Опомни ли се... Ще е краят.

Но този свят е милостив
и не наднича през пердето.
Мъжът е толкова щастлив,
а тя не мисли за детето.

Дори не мисли за света.
Разтапя се като олово.
И във калъпа на нощта
се ражда бавно - чисто нова.

Безумно млада. С топъл дъх.
По-истинска и по-сърдечна.
В прегръдките на този мъж -
и младостта е сякаш вечна...

/Нели Господинова/

[Kleo]

БУЛИМИЯ

Не гледай във чинията ми, мамо.
Не казвай: “Има. Още си хапни.“,
че сили да те лъжа вече нямам
от толкова години, не от дни.
Да мисля как ме пари пак отвътре
да го направя без да чуеш звук.
Емоциите свои да повърна
и да се чувствам пак като... боклук.
Вина изпитвам... Че не съм перфектна-
със идеално тяло и коса.
И виждам всяка своя част в дефектна,
безлична, грозновата простота...
Списанията ме заливат с хубост,
която непосилна е за мен.
Самоконтролът преминава в грубост
в броене на калории за ден.
От телевизията пак реклами
за идеал за женска красота.
Отвън навътре вкараната драма
загнездена е трайно в мисълта.
Така съм гладна... Всичко ми се иска...
Сега ще се наям, а после знам
вината тялото ми ще подтиска,
безсилна съм... И пак ще се предам.
Срамувам се, със други се сравнявам,
тежа едва четирийсет кила.
Не спирам да се самообвинявам,
оглеждайки се в сто огледала...
Не гледай във чинията ми, мамо.
А във душата ми се вгледай ти.
Подкрепата ти ми е нужна само
да заобичам СВОИТЕ черти.

Ренета Радева

[Kleo]

“Следвай пътя на несигурността, независими мислителю. Излагай идеите си на опасностите на полемиката. Казвай, каквото мислиш, и се притеснявай по-малко от това да те обявят за луд, отколкото от стигмата на конформизма. Винаги отстоявай позицията си и нека мнението ти бъде чуто за нещата, които са важни за теб.” - Томас Дж. Уотсън

оттук - цък!