Нелка, изгледах цялото интервю с децата. Знаеш
, писах във ФБ-то. Но пак ще спомена и то именно на днешния национален празник, когато призовавам да честваме онези след нас: възхитена съм от децата, от поведението, от думите им, от разсъжденията!!! Интересно, ако Вили имаше време и беше мислила повече върху темата, какво ли есе щеше да напише?!
И,
Нелка, извод пореден си правя от един факт - знаеш, споделих твоя постинг и на нашата стена във ФБ..... познай!?!! получих само 1 лайк - твоя
. Толкоз от "широката" публика, която одобрява масово само сеира...., пък бил той и красиви фота от Швейцария. И не, моля не ми пишете, че е от нямане на време. Защото в това аз отдааааааавна не вярвам. А и защото.... от нямане на време се сътворяват чудеса - есето на Вили е показателен пример за това
. За мен това е проява на незаинтересованост, на повърхностно отношение, на безразличие. Сигурна съм, че всички приятели, които имам във ФБ и които са били онлайн, са видяли споделения пост. Но за никого той не е бил достатъчно интригуващ, за да отделят 12 минутки и да изгледат видеото, да коментират... Ами....
Нели написа:Декс, Чери, подхванали сте много смислена тема. Много пъти, всъщност всеки път, когато се връщам в България от чужбина, се сблъсквам със същото и всеки път е много осезаемо, дори се усеща физически. Нарича се обратен културен шок. Проблемът обаче не е в културния шок, а в това, че той е ОПРАВДАН. Тук наистина има толкова много за оправяне, че ми се плаче понякога. И лошото е, че липсва всякакво желание това да бъде направено. Някак си се пишат стратегии и купища глупости по темата, но истината е, че липсва онзи хъс, онова дръзновение (Помните ли тази дума? Аз много я харесвам!), което кара хората да запретнат ръкави и да се хванат ЗАЕДНО с други хора, да напрегнат сили, да се потят и трудят, да издърпат колата с общи сили и накрая да усетят как в задружните усилия и труд между тях, човеците, се е получила особена спойка и те са вече някакво неясно очертано, но единно цяло.
Ще си позволя да те допълня,
Нелка, като дам пример за едно от ОПРАВДАНията, които напоследък ми се навират в очите, когато.... си позволя да направя нещо и да се зачудя защо примерът ми не се приема от околните.... теорията за
непоисканото добро. Аз наистина бях втрещена, когато ми се наложи едва ли не да се оправдавам за това, че съм отишла и съм се включила към инициативата на колегите на Момчил да почистим от снега и леда тротоара на голям столичен булевард...... И трябваше да слушам думи от сорта, че това е мое решение и нямам право да очаквам от околните да правят същото и че никой не ме е карал да го правя и че това си е непоискано добро........
Деси, с тебе спорихме по въпроса, но... тия думи май не са твои, защото с още някой дебатирах разгорещено........ Но така или иначе, да се върна на думите ти,
Нели........
Нели написа: което кара хората да запретнат ръкави и да се хванат ЗАЕДНО с други хора, да напрегнат сили, да се потят и трудят, да издърпат колата с общи сили и накрая да усетят как в задружните усилия и труд между тях, човеците, се е получила особена спойка и те са вече някакво неясно очертано, но единно цяло.
Да, дръзновение в смисъла му едва ли не на себеотрицание ни е много необходимо...... Ала и още нещо.... Може би да се лишим от инертността и мързеливостта....., а?!
Нелка, кога се очаква да приключи бракоразводното ви дело с Христоско?! Приятна разходка ви желая днес!
Декс, колко книги изчете дотук?!
Другите момичета, какви ги вършите?!
Аз изчистих апартамента, ходих си заредих едни страхотни сандъчета за цветя и тор, бях в мазата и носих буркани, посрещнахме Момчил..... и сега мисля да изляза на слънце и да пия една
. Още не съм видяла какво точно да правим с остатъка от следобеда ни, но има вероятност да идем до Военно-историческия музей. Ще го измисля.
!
Честит 3-и март!!!! На днешния ден обикновено ни карат да си спомним и да почетем. Онези, които са преди нас! Аз пък искам да пожелая днес да поменем и отбележим тези, които са след нас! Защото ние, поколението на 70-те, не сме забравили..., ала сме се САМОзабравили!!! В хаотичните ни делници, в обърканите часове, в лудешката надпревара да бъдем или да оцелеем, да се правим, че сме или не сме, да бъдем такива или онакива, губим представа, че всичко има смисъл само ако продължава и след нас. Така както всички българи, дали живота си в Освободителната борба, са го направили за идущите след тях... Затова днес скланям глава пред подвига и саможертвата (не, не е клише това!) и си давам сметка, че те биха имали смисъл, ако и аз оставя такива след себе си!!!! Благодаря ви, герои!!! Нека бъдем! 
.... И тъкмо си се смея ей така самичка..... и пак ми става леко носталгично, щото..... половината от всички тия 60 души...., една трета, една пета или даже една шеста да бяха решили да влязат да пишат нещо.... щеше да бъде весело и готино! 
! Когато сутринта станахме с Яна, се оказа, че часовникът показва 10,21 
Хем 3 март, хем Тодоровден, хем Спа с топла минерална вода!
Рожденият ми ден мина повече от чудесно!
Форумът се чете от доста хора, въпреки че не пишат и влизат като гости. Лично аз съм насочила няколко мои близки приятелки към МецаБабаФорум, те са регистрирани и четат редовно тук, но просто са решили да не пишат и това си е. На мен ми е неразбираемо, но ето че пак допираме до правото на личен избор как да ползваш нет-пространството и форумите в частност.
