forum.metsababa.net

Нели написа:Хубаво е. Празнично. И светло.

Нели, пожелавам ти от тук нататаък да ти е предимно такова - хубаво и светло !

Радвам се на последния работен ден за тази седмица, нищо, че във Варна облаците се събират и май ще вали . Тъкмо ще имам повече време да си седя вкъщи и да си чета

Деси, Честити Рожден Ден!
Бъди здрава и нека двете риби
в теб винаги намират пътя към
баланса и хармонията

[img]http://www.chudesa.net/wp-content/uploa ... ribi-1.jpg[/img]

Нели написа:Хубаво е. Празнично. И светло.

dexter написа: във Варна облаците се събират и май ще вали . Тъкмо ще имам повече време да си седя вкъщи и да си чета

Над София пък грее Слънце и май дойде време за палатки

Здравейте, мецанки!

Декс, Чери, подхванали сте много смислена тема. Много пъти, всъщност всеки път, когато се връщам в България от чужбина, се сблъсквам със същото и всеки път е много осезаемо, дори се усеща физически. Нарича се обратен културен шок. Проблемът обаче не е в културния шок, а в това, че той е ОПРАВДАН. Тук наистина има толкова много за оправяне, че ми се плаче понякога. И лошото е, че липсва всякакво желание това да бъде направено. Някак си се пишат стратегии и купища глупости по темата, но истината е, че липсва онзи хъс, онова дръзновение (Помните ли тази дума? Аз много я харесвам!), което кара хората да запретнат ръкави и да се хванат ЗАЕДНО с други хора, да напрегнат сили, да се потят и трудят, да издърпат колата с общи сили и накрая да усетят как в задружните усилия и труд между тях, човеците, се е получила особена спойка и те са вече някакво неясно очертано, но единно цяло. Размечтах се и се ядосах едновременно.

Планът за днес е разходка в гора. Има такива край Варна. Правя чай, качвам момичетата в колата и тръгваме. Има-няма слънце, излизаме!

Здравейте, момичета!!!!

Честит 3-и март!!!! На днешния ден обикновено ни карат да си спомним и да почетем. Онези, които са преди нас! Аз пък искам да пожелая днес да поменем и отбележим тези, които са след нас! Защото ние, поколението на 70-те, не сме забравили..., ала сме се САМОзабравили!!! В хаотичните ни делници, в обърканите часове, в лудешката надпревара да бъдем или да оцелеем, да се правим, че сме или не сме, да бъдем такива или онакива, губим представа, че всичко има смисъл само ако продължава и след нас. Така както всички българи, дали живота си в Освободителната борба, са го направили за идущите след тях... Затова днес скланям глава пред подвига и саможертвата (не, не е клише това!) и си давам сметка, че те биха имали смисъл, ако и аз оставя такива след себе си!!!! Благодаря ви, герои!!! Нека бъдем!

Нели написа: Закарах Виолета до ТВ "Черно море", за да участва в сутрешния блок по повод есето, което беше наградено. Пускам ви връзка към предаването: http://www.chernomore.bg/video/2017-03- ... skiya-grad

Нелка, изгледах цялото интервю с децата. Знаеш , писах във ФБ-то. Но пак ще спомена и то именно на днешния национален празник, когато призовавам да честваме онези след нас: възхитена съм от децата, от поведението, от думите им, от разсъжденията!!! Интересно, ако Вили имаше време и беше мислила повече върху темата, какво ли есе щеше да напише?!

И, Нелка, извод пореден си правя от един факт - знаеш, споделих твоя постинг и на нашата стена във ФБ..... познай!?!! получих само 1 лайк - твоя . Толкоз от "широката" публика, която одобрява масово само сеира...., пък бил той и красиви фота от Швейцария. И не, моля не ми пишете, че е от нямане на време. Защото в това аз отдааааааавна не вярвам. А и защото.... от нямане на време се сътворяват чудеса - есето на Вили е показателен пример за това . За мен това е проява на незаинтересованост, на повърхностно отношение, на безразличие. Сигурна съм, че всички приятели, които имам във ФБ и които са били онлайн, са видяли споделения пост. Но за никого той не е бил достатъчно интригуващ, за да отделят 12 минутки и да изгледат видеото, да коментират... Ами....

Нели написа:Декс, Чери, подхванали сте много смислена тема. Много пъти, всъщност всеки път, когато се връщам в България от чужбина, се сблъсквам със същото и всеки път е много осезаемо, дори се усеща физически. Нарича се обратен културен шок. Проблемът обаче не е в културния шок, а в това, че той е ОПРАВДАН. Тук наистина има толкова много за оправяне, че ми се плаче понякога. И лошото е, че липсва всякакво желание това да бъде направено. Някак си се пишат стратегии и купища глупости по темата, но истината е, че липсва онзи хъс, онова дръзновение (Помните ли тази дума? Аз много я харесвам!), което кара хората да запретнат ръкави и да се хванат ЗАЕДНО с други хора, да напрегнат сили, да се потят и трудят, да издърпат колата с общи сили и накрая да усетят как в задружните усилия и труд между тях, човеците, се е получила особена спойка и те са вече някакво неясно очертано, но единно цяло.

Ще си позволя да те допълня, Нелка, като дам пример за едно от ОПРАВДАНията, които напоследък ми се навират в очите, когато.... си позволя да направя нещо и да се зачудя защо примерът ми не се приема от околните.... теорията за непоисканото добро. Аз наистина бях втрещена, когато ми се наложи едва ли не да се оправдавам за това, че съм отишла и съм се включила към инициативата на колегите на Момчил да почистим от снега и леда тротоара на голям столичен булевард...... И трябваше да слушам думи от сорта, че това е мое решение и нямам право да очаквам от околните да правят същото и че никой не ме е карал да го правя и че това си е непоискано добро........ Деси, с тебе спорихме по въпроса, но... тия думи май не са твои, защото с още някой дебатирах разгорещено........ Но така или иначе, да се върна на думите ти, Нели........

Нели написа: което кара хората да запретнат ръкави и да се хванат ЗАЕДНО с други хора, да напрегнат сили, да се потят и трудят, да издърпат колата с общи сили и накрая да усетят как в задружните усилия и труд между тях, човеците, се е получила особена спойка и те са вече някакво неясно очертано, но единно цяло.

Да, дръзновение в смисъла му едва ли не на себеотрицание ни е много необходимо...... Ала и още нещо.... Може би да се лишим от инертността и мързеливостта....., а?!

Нелка, кога се очаква да приключи бракоразводното ви дело с Христоско?! Приятна разходка ви желая днес!

Декс, колко книги изчете дотук?!

Другите момичета, какви ги вършите?!

Аз изчистих апартамента, ходих си заредих едни страхотни сандъчета за цветя и тор, бях в мазата и носих буркани, посрещнахме Момчил..... и сега мисля да изляза на слънце и да пия една . Още не съм видяла какво точно да правим с остатъка от следобеда ни, но има вероятност да идем до Военно-историческия музей. Ще го измисля.

Чери, делото реално приключи, просто чакаме решението на съда до края на месеца и после има две седмици срок, след което влиза в сила. Няма да има повече заседания. Това беше.

Нели написа: Това беше.

Уф, колко простичко звучи това "това беше"....., ала какво има "зад" него? Ако ти се разказва някога, ще ми бъде интересно.

Брех, момичета, влизам аз както обикновено да видя дали има нещо писано и буквално опулвам очи, когато виждам колко посетители има едновременно към 19.20 часа днес?!?!! :!: :!: :!: Ама, вижте сами, моля:



И докато рефрешвам, за да се уверя, че не е станала грешка и...... броячът за най-много посетители в едно и също време се превъртя в сегашното си състояние ..... Както виждате старият рекорд е бил от 2015 година..... Хем се радвам, хем чисто по български се моля това да не е някаква злонамерена атака от Русия по повод националния ни празник ....... щото и тогава навремето, и сега.... техните намерения са си все завоевателски. Хайде, с днешна дата, ще сменим думата на ...... хакерски .... И тъкмо си се смея ей така самичка..... и пак ми става леко носталгично, щото..... половината от всички тия 60 души...., една трета, една пета или даже една шеста да бяха решили да влязат да пишат нещо.... щеше да бъде весело и готино!

cchery написа:

Нели написа:
Декс, колко книги изчете дотук?!

Около 10 страници, благодаря, че попита ! Когато сутринта станахме с Яна, се оказа, че часовникът показва 10,21 ! Закусихме и излязохме на разходка, обядвахме навън, прибрахме се към 16,30, легнах да почета - все пак имам план и съм задрямала :lol: . Като се пробудих, направих една супичка, поизчистих в кухнята и сега гледаме "Кунг фу панда". Просто не разбрах къде отиде целият ден .
Ще пробвам пак утре - Яна имала да пише доста домашни, та може и да ми остане време за четене (стискам си палци).

3 дни без интернет, без компютър. Само с мобилния телефон, от който правих снимки на коне, заскрежени хребети, синьо небе... камината в къщата, където бяхме отседнали в село Баня, Разложко. Толкова хубаво си изкарахме родата, празнувахме заедно рождения ден на мама и моя Хем 3 март, хем Тодоровден, хем Спа с топла минерална вода!

[img]http://www.komplekselena.com/images/Kas ... osti-6.JPG[/img]

Препоръчвам мястото, където отседнахме:

Комплекс Елена, къща за гости, село Баня

[youtube]P_KYe6U6gd4[/youtube]

Нели, Вер, мерси за хубавите пожелания Рожденият ми ден мина повече от чудесно!

Ани, прочетох ви всички много внимателно. ... Гледах и мислих отново за това пусто "непоискано добро". За този принцип, за който си говорим с теб чат-пат. Виж, аз не съм очаквала от теб да се оправдаваш защо сте чистили с Момчил, но някакси ... се почувствах сякаш аз трябва да се оправдавам защо пък не съм чистила. Затова наистина смятам, че всеки трябва да действа така, както счита за редно и да отговаря сам за действията и за бездействията си. И разбира се, да е готов да понася последствията от изборите си.

Във Фейсбук не съм влизала през последните дни. Иначе - знаеш ... Лайквам, понякога коментирам. Думите на Нели за желанието на българите да си оправим битието и съзнанието, или по-точно за липсата на такова, много ми харесаха и на мен. Каквото мога - правя. Каквото не мога - приемам. И да, понякога и аз се оставям на общата инерция и инертност. Признавам си го.

Чери, мисля, че рекордът ни си е съвсем реален. Честно! Форумът се чете от доста хора, въпреки че не пишат и влизат като гости. Лично аз съм насочила няколко мои близки приятелки към МецаБабаФорум, те са регистрирани и четат редовно тук, но просто са решили да не пишат и това си е. На мен ми е неразбираемо, но ето че пак допираме до правото на личен избор как да ползваш нет-пространството и форумите в частност.

Нели, и аз обичам много тази дума "дръзновение" А също и думите "хъс", "жар", "действеност", "кураж", "храброст" ... "споделеност" ...

Желая хубава неделна вечер на всички ви!!! :1211

Здравейте,
нашият татко отново успя да ме ядоса, защото според мен направи нещо много тъпо. Както ми каза един много близък човек обаче, това може да се очаква и такива истории тепърва ще има, защото ако беше иначе, нямаше да се разделим и разведем. Конкретната история е следната:
Ани от доста време иска да четем книги заедно, но потчи отказва да чете сама. Винаги, когато сме в книжарница, тя (за разлика от Виолета) търси книжки за оцветяване или такива с катринки, или някакви лъскави химикали и други подобни глупости... А е вече на 10 години (почти). Наскоро обаче бяхме в кнжарница с приятелско семейство, чиято 13 годишна дъщеря си купи последната книга от поредицата "Хари Потър", Ани видя интересът и страстта на това дете към книгата. Освен това с нея прочетохме "Баба праща поздрави и се извинява", в която главната героиня харесва Хари Потър изключително много, а също така и чете много книги. Ани някак си се повлия, вдъхнови се и поиска да си купи първата книга за Хари Потър сама, със спестените джобни. Предложих й да я вземем от библиотеката, но тя държеше да я купи. Говорихме онзи ден с нея по въпроса, докато ходихме на разходка в гората и аз я посъветвах да прочете първо поне първата книга и едва след това да гледа филма. Идеята ми беше, че филмът предпоставя и канализира представите за героите, обстановката и т.н. и не дава място за нейното лично възприятие и въображение. Тя се съгласи, че това е добра идея.
Вечерта след гората Ани отиде при баща си и стоя там ден и половина, дойде си днес по обяд. Какво се оказа? Тя споделила с тати, че иска да прочете първата книга за Хари Потър, споделила чистосърдечно, че мама я е посъветвала да не гледа филма засега и т.н. И най-доброто, което таткото измислил било... да поръча пица, изтегли всичките осем филма за Хари Потър, да включи Ани към телевизора, да ги пусне, за да ги гледа той заедно с нея и... да заспи. Тя е стояла часове, гледайки филмите, реално не е излязла навън два дена. Изгледала ги е всички за ден и половина!
Това дори не е споделено преживяване между нея и него, ако допуснем, че идеята му е била да "измести" преживяването с Хари Потър от мен към себе си! Това е самотно гледане на филми с часове, до степен на зомбиране! И защо му е било това? За да ми направи напук? Да излезе той прав? Можеше вместо това да излезе с нея навън, да я заведе в книжарница и да й купи първата книга от поредицата, да обсъди с нея кое й се е сторило интересно, как е избрала тази книга... Можеше да използва Хари Потър за ОБЩУВАНЕ с детето! Той реши, че е по-добре да сътвори едно преживяване, което всъщност е ограбващо детето... И защо? За нея ли е мислил или за себе си, когато е правил нещо, което "да ми натрие носа"? И това действие на отговорен баща, воден от най-доброто за детето ли е?
Въпросите ми разбира се са риторични, защото, както каза моят приятел, ако нещата не бяха такива, ние нямаше да се разделим.