Наивно, не мислиш ли Деси ? Няма как да целува със същата страст като първия път . Всичко тече , всичко се променя Здравейте в този зимен студен ден . При мен нищо ново . Студ , работа и едно и също . Добре сме . Пожелавам на всичи да са добре и да имат хубав ден !
Истинското откритие е не да изнамираш нови пейзажи, а да придобиеш нови очи.[img]http://lines.ladoshki-forum.ru/showgif.php?imgfile=1_5Priroda_lines/1275646909.png[/img]
Добро утро и от мен! Днес наистина е ледена епоха навън . Ама нали е зима, все пак?! Аз много се радвам на този студ, защото така е редно да е през зимата. При мен също няма кой знае какво ново и интересно. Вчера бях с майка в една ортопедична клиника, защото тя има проблеми с колената. В крайна сметка и аз минах на мамалог и съм доволна, че отхвърлих тази задачка........ Днес ми предстои среща с директора на нашето училище. Темата - кабинетите, в които класът на Коки имат часове, са с максимална Т от 16 градуса. Ако е права майката на една от съученичките на Коки, в кабинета по ИТ термометърът вчера е отчел едва 11 градуса . Коки от вчера е със силни болки в гърлото и на мен ми е много мъчно, защото това дете почти не боледува, да не кажа, че по изключение има някой и друг сопол, но днес гърлото му хич не беше по-добре.
Марго, не мога да ти препоръчам фирма за дограма - ние сменяхме преди 6 години и нещата са се променили оттогава. Знам от приятелка, която работи в бранша, че не правят компромиси с качеството, но и цените им са соленки - ако решиш, можеш да ги провериш. Единствено бих те посъветвала да не ползваш услугите на Ворошилов - лично аз съм много недоволна от тях.
Деска, и аз споделям мнението на Фют:
futarela написа:Наивно, не мислиш ли Деси ? Няма как да целува със същата страст като първия път .
Истинската любов, такава каквато аз я разбирам, няма нищо общо с лустрото на това чувство, което е описано в писмото от линка ти..... Да, за мен това писмо е една много прекрасна опаковка на любовта.... но от опит всички знаем, че интересното е под опаковката. Обичам да пиша, обичам и да чета. Обичам да говоря и ми харесва да слушам..... Но когато стане въпрос за любов и за чувства, предпочитам да чувствам, да усещам, да получавам невидимите доказателства, които носят погледа, изражението, настроението, намеренията, жестовете и действията...... Любов на думи - тук вече не се лъжа....... Старост-нерадост, кво да се прави ......
Оставям ви, момичета - заемам се със задачите за днес! Хубав и вдъхновяващ ден от мен!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Там е работата, че вече и на мен дори този текст ми звучи наивно, хлапашки-идеалистично и напълно невъзможно за осъществяване :lol: явно узрявам все пак, на тази тема, бавно и славно :lol:
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Привет от зимен Разград.Вчера сутринта термометъра на терасата отчете - 18 градуса.Днес Симо е в командировка до Румъния.Реши, че на - 35 градуса е по яко Ще има да го мисля цял ден.Аз от 3 дена работя от нас заради големия студ и ми е много приятно.Рисувам на лятна тематика: делфинчета, котвички, рулчета, корабчета.....направо се стоплям Днес децата не са на градина, защото Симчо джуниър се разкашля.Надявам се да не излезе нещо сериозно.Но как ли да бъде като в градината повечето деца кашлят, но да не започвам тази болна тема Райчето пък е на тренировъчен лагер в Добрич.Излишно е да ви казвам колко се притеснявам за нея.Облича ли се добре след тренировки, какво и как яде....Порастват децата и виждам как все повече стават самостоятелни и как малко по малко нашето влияние върху тях намалява.Казваш или препоръчваш нещо, но до там.Те си решават кое и как.Идва моментът на истината.Дали сме се справили през първите седем години Ей такива неща ме вълнуват.
Чери, много неприятно това със студа в класните стаи.Дано Коко бързо да се оправи.
Назад гледах много сладурски снимки на сладки дечица Не знам дали съм пристрастна, но всички в мецата сме едни готини Както казваха старите хора едно време : " В нашта махала калпаво куче няма..."
vihrogonche написа:Там е работата, че вече и на мен дори този текст ми звучи наивно, хлапашки-идеалистично и напълно невъзможно за осъществяване :lol: явно узрявам все пак, на тази тема, бавно и славно :lol:
Което обаче ни най-малко не ми пречи да вярвам в Любовта и в силата на романтичните жестове и думи...
Просто опарванията и горчивите разочарования ме научиха поне да не се предоверявам и да не бързам.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
cvety_rz написа:.Порастват децата и виждам как все повече стават самостоятелни и как малко по малко нашето влияние върху тях намалява.Казваш или препоръчваш нещо, но до там.Те си решават кое и как.Идва моментът на истината.Дали сме се справили през първите седем години "
Мдаааа, и аз си ги мисля от известно време такива
Интересно, а?!
cvety_rz написа:.Порастват децата и виждам как все повече стават самостоятелни и как малко по малко нашето влияние върху тях намалява.Казваш или препоръчваш нещо, но до там.Те си решават кое и как.Идва моментът на истината.Дали сме се справили през първите седем години "
Мдаааа, и аз си ги мисля от известно време такива
Интересно, а?!
И аз ги мисля същите. Елате да си споделим в темата за майчинството.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Днес имах страхотен и зареждащ ден.Ходихме на поход на едно село Балкански близо до Разград.Прехода е около 10 км., но на връщане пообъркахме малко пътя и ако щете вярвайте газихме в кал до колене .Минахме през една нива с дълбока оран и дълбоката оран се оказа доста дълбока Толкова кална и мокра не съм била никога през живота си, но и много щастлива След това ходихме на масаж и после на вечеря със Симо в една механа.Малка работа дет се вика , ама голям кеф.След две седмици планираме друг поход, но този път няма да правим отцепки от групата.До тогава трябва да са ми пристигнали и планинарските обувки и ще съм в бойна готовност.Като гледах днес как възрастни жени на по 72 години припкат из гората....аз дали ще мога така след време