forum.metsababa.net

Ванче, Елисче, вас специално ви . Отдавна не бях ви "виждала" тук и се радвам на което!!!!

Коя как изкара 8-и март?! На някой разказва ли му се? Аз вече споделих някъде, но..... открих едно истинско гастрономическо бижу в София - ресторант "33 Гастронавта". Много доволна и впечатлена останах. Наистина. Получих приятни изненади и подаръци. Обещах си и се обадих (не писах в чат :!: ) на най-близките ми приятелки. Единствено - имам една обещана книга, която не съм получила - но то е защото не съм си я избрала . Имам колебания..... И така.

Нели написа:...... дръзновение (Помните ли тази дума? Аз много я харесвам!)......

Ще ми се да направя "поток" на споделяне и да подам втората дума, за която този път аз да питам дали помните:

СЪРЦАТОСТ

Какво си спомняте и с какво свързвате тази думичка?!

Kleo написа:... Нели, и аз обичам много тази дума "дръзновение" А също и думите "хъс", "жар", "действеност", "кураж", "храброст" ... "споделеност" ... ...

cchery написа:

Нели написа:...... дръзновение (Помните ли тази дума? Аз много я харесвам!)......

... Ще ми се да направя "поток" на споделяне и да подам втората дума, за която този път аз да питам дали помните:

СЪРЦАТОСТ

Какво си спомняте и с какво свързвате тази думичка?!

Говорим си за хубави неща. Дръзновение. Сърцатост. Хъс, жар, действеност, кураж, храброст, споделеност. Има и още, и още позабравени думички. Български, силни, мощни думи, които толкова ми се иска все повече да претворяваме и втъкаваме в ежедневието си. И да показваме и на децата си същите неща. Всяка от нас вярвам, че е сърцАта, прави нещата със сърце, от сърце, смело, борбено, завладяващо, с упование. Всяка от нас по нейния си начин и с нейните си методи.

Чери, преди време ти бях писала, сега само те подсещам следното: "... колкото до пропаданията по улицата, ако ми кажеш точното име на улицата ви, ще разузная на кого трябва да се обадя и кому да сигнализирам, и ще го направя за теб. Защо не? А и се сетих за Господарите на ефира, те нали преследват нечистотиите в обществото ни, може и на тях да звънна, да се поразтичат малко и за гражданите на Младост!" Сериозна съм. Как се казва улицата с пропаданията? Ще се обадя на Общината и на Господарите например, и ще подам сигнал. Може би поредният, защото едва ли и вие не сте звънели вече. Ани?

Здравейте, мецанки!
Как сте днес?

Ние с моите момичета снощи ходихме на концерт на Людмил Ангелов, който свири любимия на Виолета концерт на Рахманинов заедно с Варненска филхармония. След това с Вили редактирахме до късно речта, която тя днес трябва да представи на английски в Бургас.
Лудницата е при нас тъй да се каже, но истината е, че е много хубаво. Децата не просто търсят техническа помощ, те споделят мислите и преживяванията си и аз изживявам тези моменти като изключителна привилегия.
Тази сутрин закарах Вили на автогарата в 6:45 и... продължих към басейна. Снощи Ани изяви желание да дойде с мен да плува, но сутринта като се опитах да я събудя, се отказа. :lol:
Така или иначе днес за първи път в живота си успях да изплувам 1 км. Изплувах 1100 м., да съм точна.
Досега този километър все не ми се получаваше. Доволна съм от себе си.

Планът за деня вкючва прахосмукачка, лакиране на нокти, четене и писане... Ей такива разни.

Нели написа: Ние с моите момичета снощи ходихме на концерт на Людмил Ангелов, който свири любимия на Виолета концерт на Рахманинов заедно с Варненска филхармония.

Нелка, кой е този концерт? Аз напосладък се увличам по хармонията на тази музика.

Нели написа: След това с Вили редактирахме до късно речта, която тя днес трябва да представи на английски в Бургас.

Стискам палци на Вили да си представи речта интригуващо и да е доволна.

Трудно ми е да цитирам всичко, което ми харесва да коментирам от поста ти, Нелка, т.к. пиша от тела, но те поздравявам за 1-я км и си мечтая някой ден и аз да плувам с вас.

Аз в момента съм на стадиона на Славия в Овча купел - отборът на Коко имат мач с тях. После ще прибера Бела от трен и ще идем да гледаме националките по гимнастика в Армена-та - днес индивидуалните ни състезателки играят демонстративно там .

И така...

cchery написа:

Нели написа: Ние с моите момичета снощи ходихме на концерт на Людмил Ангелов, който свири любимия на Виолета концерт на Рахманинов заедно с Варненска филхармония.

Нелка, кой е този концерт? Аз напосладък се увличам по хармонията на тази музика.

Ето, пускам веднага:
[youtube]pBx-tr1FDvY[/youtube]

Нели написа:

cchery написа:

Нели написа: Ние с моите момичета снощи ходихме на концерт на Людмил Ангелов, който свири любимия на Виолета концерт на Рахманинов заедно с Варненска филхармония.

Нелка, кой е този концерт? Аз напосладък се увличам по хармонията на тази музика.

Ето, пускам веднага:
[youtube]pBx-tr1FDvY[/youtube]

Благодаря. Слушам го в момента. Едва ли ще имам време да го чуя целия, но..... и утре е ден.

Нелка, пишеш, че това е любимия на Вили концерт на Рахманинов - това.... означава, че тя всъщност познава творчеството му или поне... концертното. ..... любопитно ми е - ти си я запалила по тази музика?! По композитора?!..... Защото в моя случай, интересът към класическата музика дойде от ........ Коко и Бела . Едната госпожа по музика в тяхното у-ще (вече бившо за Коко, де ) е съавтор на учебник по музика и гледа доста сериозно на предмета си. А също така училището е партньор в програмата ФОРТИСИМО В КЛАС и децата от начален курс имат възможност да се запознаят с инструментите за класическа музика, както и да посещават по 2 концерта годишно в зала "България".

Нели написа:.... четене и писане... Ей такива разни.

Какво чете и какво писа днес?!

Аз изгледах мача на Коки - пак паднаха . После взех Бели от НСА и гледахме националките в Арена Армеец. Пак нямаше свободни седалки и с нея седнахме на стълбите. Изведнъж много близо до нас се освободиха 3 места. И в бързината да заема 2 от тях, почти се сблъскахме с една жена, която правеше същото като мен, знаейки, че ако не е стремителна, места няма да има.... и която жена се оказа .......... Нешка Робева ..... Чудех се дали да я заговоря, но не посмях. По едно време до нея се промъкна един тиквеник, който дори накара детето, което седеше до Нешка да се премести и сам седна на мястото му и почна да ѝ говори някакви неща. Беше толкова досаден и чак се чудя тя как го издържа... Но... пък Нешка е със солиден житейски опит зад гърба си, видяла е и е изтърпяла кой ли не и може би не трябва да се чудя. Та след като тоя досадник най-сетне се махна, аз се обърнах към нея иии... просто я помолих да ми позволи да я представя на Бела . Получи се приятно....

И те така........

Привет отново!

Нито една точка от плана за деня не беше изпълнена, защото Ани също имаше план за ден с мама, докато кака е в Бургас. А и с нея сме на плодово-салатен ден днес и тя се нуждае от това внимание.
Шихме кукла, четохме "Хари Потър", слушахме български народни приказки, правихме си салати...

А за музиката - да, този вид музика тя започна да слуша покрай мен, аз много я харесвам и започнах да водя Вили на концерти още като беше малка, преди да се роди Ани. Рахманинов обаче си е нейно откритие. Не съм сигурна как започна да го слуша, мисля че беше в осми клас, т.е. преди три години. Предполагам, че го е чула в час по музика. Конкретно този концерт тя го знае почти наизуст, всъщност аз му обърнах внимание покрай нея. По време на музикалния фестивал "Варненско лято" тя следи и не изпуска изпълнения на музика на този композитор.

Ани също харесва да ходи на концерти, но тя е още малка и след определен момент започва да й омръзва. Вчера си беше взела кукла, за да се занимава, когато й доскучае. По време на изпълнението на концерта на Рахманинов обаче тя стоеше като омагьосана - бяхме на първия ред и буквално на два метра от рояла, на нея й беше изключително интересно.

Преди десет дни почина татко... Ей така, изневиделица, без да е боледувал сериозно, без ...., просто си легнал да поспи и ...заспа завинаги.
Много ми се иска да говоря за него, но започна ли сълзите започват да ме давят. Затова ще се опитам да пиша. И после няма да го чета.
Той е (още ми е трудно да казвам беше) един от най-добрите хора, които познавам. Не можеше да убива животни, просто не искаше. Спомням си, как веднъж се налагаше да заколи един заек - пусна го в двора и го гони, докато се ядоса достатъчно. Научи ме да чета книги. Четеше много и непрекъснато. От него ми е навика да препрочитам една книга по 2-3 пъти. Говорехме си за книгите, за героите, за живота...
Научи ме да танцувам и танцуваше с мен с повод и без повод. И пееше - от детски песнички до тежки народни песни. Не толкова добре, колкото би искал, но пък от сърце!
Окуражаваше ме да следвам мечтите си, защото не бяха позволили същото на него. Наричаше ме фея и казваше, че мога да постигна всичко, което искам.
не мога повече... може би по-късно

Цони,
прегръщам те
Знам, трудно е.
Знам, че е изтъркано ..., но те
любимите хора живеят в нас и чрез нашите
спомени.
Пък още повече, че смърт не съществува!
Само енергията преминава от едно
състояние в друго.
Има дупка, има липса.
Но ми харесва да вярвам, че с любимите
ми хора ще се срещнем!
Някога, някъде, под някаква форма.
Харесва ми да вярвам, че те не искат ние да
сме тъжни, а радостни заради моментите,
които сме имали с тях
И заради моментите които те са имали
в живота си: един пълноценен, жив живот
тук на Земята.
Прегръщам те.
И ти пращам Любов.

Знам, Верче, и аз вярвам, че тялото ни е само една обвивка. Но е толкова трудно...
А трябва и на Кеми да обясня тези неща. Тя не пожела да дойде на погребението и е споделила с колежката, че се страхува как ще отиде в Провадия като дядо й вече го няма. Трябва да говоря с нея, но засега мисля, че ще я разстроя твърде много.

Цони, съболезнования...