Страница 35 от 58

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Публикувано на: 24 Ное 2017, 09:42
от Kleo
Дан Браун - "Дребните умове винаги заклеймяват нещата, които не разбират."

Изображение

Уинстън Чърчил - "Отношението е нещо малко с много голямо значение."

Изображение

Изображение

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Публикувано на: 26 Ное 2017, 11:57
от Kleo
***
Само този свят ми е останал.
Две въздишки. Облаче. И ти.
Цветните листа. Звукът на вятъра.
Нещо, за което да мълчим.
Нещо, за което да говорим –
само да е наше, споделено.
Две усмивки. Краят на умората.
Слънцето. И стъпките на времето.
Нещо, за което да си спомняме,
щом снегът затрупа всички прагове.
Летните врабчета са на топло.
Само сънищата са избягали…
С обич се лекува всяка рана.
Всичко друго – нека да гори.
Само този свят ми е останал.
Две прегръдки. Топлина. И ти.

Мира Дойчинова - irini

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Публикувано на: 27 Ное 2017, 11:18
от Kleo
Петя Дубарова е българската поетеса с най-крехката, нежна и вдъхновена душа. Едно вечно момиче, което знае как да си служи с думите и го прави по-възможно най-добрия начин. Днес ви представяме едно нейно стихотворение, което ни напомня не само за зимата навън, но и за зимата във всеки един от нас.

Изображение

"Да бъда зимата"

Петя Дубарова

***

Снегът е бял като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите – чаша бяло вино.

Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря.

Аз искам огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от твърдост вкусните,
под зъбите си да поставя.

Аз искам да изтръпна цялата –
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.

***

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Публикувано на: 28 Ное 2017, 09:14
от Kleo
"Не вярвай на нещо само защото си го чул. Не вярвай на нещо просто защото е казано или се говори от много хора. Не вярвай само, защото нещо сте го намерили написано в религиозни книги. Не вярвай в нещо просто защото е казано чрез авторитета на твоите учители или от по- възрастните. Не вярвай само, защото нещо е традиция и е било оставено като наследство от много поколения.

Но след като го разгледаш обстойно и го анализираш, тогава, когато разбереш, че е разумно и водещо към добро, и е от полза за всички, тогава го приеми и живей с него."

Принц Гаутама Буда (563-483 пр. Хр.)

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Публикувано на: 30 Ное 2017, 16:40
от Kleo
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Публикувано на: 03 Дек 2017, 20:09
от Kleo
ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА

Недялко Йорданов

Обяснения на любовта като чувство, преживяване и емоция, се търси отдавна. Но дори и всички учени и философи на света да се съберат на едно място, едва ли някой би могъл да даде един най-точен и най-правилен отговор за магията на това чувство.

Понякога поетите го правят най-добре. Ето защо днес ви предлагаме да прочетете едно от най-добрите стихотворения на големи Недялко Йорданов:

***
Любов необяснима, любов невероятна,
не пухкава и зрима, не топла и приятна,
не лека и минутна,от щастие обзета
край печката уютна до плюшени пердета.

Любов необяснима, рискована и тайна,
любов необяснима, до болка всеодайна,
без никакви облаги, и ордени, и сметки,
изгаряна на клада, затваряна в решетки.

Любов необяснима, без думи и без звуци,
с разтворени зеници и стиснати юмруци,
от много любови единствено възможна,
за да останем хора в епохата тревожна.

Любов необяснима, най-истинска и свята,
прониквай във главите, навлизай във сърцата,
когато те обстрелват със бомби и куршуми,
когато те замерват със камъни и думи.

Любов необяснима и винаги нелесна,
понякога горчива, но непременно честна,
убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш
във чистите сърца на децата ни невръстни.

Любов необяснима, любов необяснима,
във всяка светла пролет, във всяка страшна зима,
ах, трябва да те има, да, трябва да те има,
любов необяснима, любов необяснима.
***

Изображение

[youtube]P6aQH7K50W4[/youtube]

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Публикувано на: 04 Дек 2017, 16:13
от Kleo
Където се провалят думите, говори музиката. - Ханс Кристиан Андерсен

Войнът може да умре, но не и неговите идеи. - Фидел Кастро

Не сме създадени, за да бъдем перфектни, а да бъдем завършени. - Джейн Фонда

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Публикувано на: 09 Дек 2017, 13:37
от Kleo
"Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче." - Чарлз Буковски

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Публикувано на: 11 Дек 2017, 12:46
от Kleo
Късмет на Деня

Грижата за излишното често се съчетава със загуба на необходимото.


Изображение

Съвет на Деня

Остави вечерта само за себе си - релаксирай напълно и се отдай на любимо занимание.


Изображение

"Когато истинското (гняв, секс, любов, алчност, омраза) се появи, фалшивото като (морал, общество, религия, култура - изчезва. И когато натикаш (потиснеш) отново истинското в подсъзнанието - тогава изкача фалшивото." - ОШО

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Публикувано на: 14 Дек 2017, 10:03
от Kleo
Ти и аз

Ти си кафето ми, аз съм ти чашата.
Аз съм покривката, ти си ми масата.
Ти си пързалката, аз съм ти зимата.
Аз съм планетата, ти си ми климата.
Ти си камината, аз съм ти пламъкът.
Аз съм идалгото, ти си ми замъкът.
Ти си залогът ми, аз съм ти жребият.
Аз съм прическата, ти си ми гребенът.
Ти си цигулката, аз съм ти струните.
Аз съм поемата, ти си ми думите.
Ти си морето ми, аз съм вълните ти.
Аз съм мечтателят, ти си мечтите ми.
Ти си ми тялото, аз съм душата ти.
Аз съм животът ти, ти си съдбата ми..

Бистра Александрова

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Публикувано на: 14 Дек 2017, 15:56
от Kleo
"Не трябва да се грижим за някой друг повече, отколкото той се грижи сам за себе си." - С. Н. Лазарев