Пролет, Лято, ЕСЕН, Зима - радваме се, че ни ИМА /спам-тема/

Свобода на словото
Публикувай отговор
Аватар
cvety_rz
Влюбена във вятъра
Мнения: 2131
Регистриран на: 28 Окт 2010, 07:49

Re: Пролет, Лято, ЕСЕН, Зима - радваме се, че ни ИМА /спам-т

Мнение от cvety_rz »

Добрютро :954
Днес имам повод да съм щастлива.Преди 8 години Господ ни подари едно чудесно момче Самуил, което обичам с цялото си сърце.Преди 9 години ми поставиха диагноза и ми казаха да се радвам на Райчето, защото няма да мога да имам повече деца.И така си дойде момчето с името Самуил (изпросен,измолен от Бога).Чудеса сават не само по Коледа :mrgreen: .В момента той е на коледното по математика, но вечерта ще купонясваме.Уморена съм, но искам да се получи хубаво детско парти.И да почерпя :
[img]http://torti-romantica.com/detski_torti ... e/1226.png[/img]

Да честитя на патерици на всички празнуващи от вчера.Да бъдете усмихнати, позитивни и да сбъдвате себе си!

Чери, видях ти курсовата работа.В цветния модел пламъка се губи повече.Преплита се със средата на книгата става неясно какво е.Когато работиш нещо и го гледаш уголемено на екрана се виждат всички детайли, но когато се умали се губи голяма част от тях.Може да изместиш огъня леко в дясно и ако се разбалансира композицията да сложиш нещо дребно в ляво.
Да си изкарате хубво днес и ако някога пак им концерт на Любе да ме светнете, за да мога да се присъединя и аз, че много ги харесвам а вас още повече :329
Вярата не прави нещата лесни, прави ги възможни!
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Пролет, Лято, ЕСЕН, Зима - радваме се, че ни ИМА /спам-т

Мнение от Kleo »

Цвет,
Да ви е жив, здрав и щастлив малкият Самуил!
Весел празник от мен на цялото семейство и наздраве :1211 :923 :922
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Пролет, Лято, ЕСЕН, Зима - радваме се, че ни ИМА /спам-т

Мнение от Kleo »

Как си изкарахте, момичета?
Хайде, елате, разкажете!
:940 :940 :940
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: Пролет, Лято, ЕСЕН, Зима - радваме се, че ни ИМА /спам-т

Мнение от Нели »

Kleo написа:Как си изкарахте, момичета?
Хайде, елате, разкажете!
:940 :940 :940
Деси, съжалявам, че не се видяхме с теб. :923

Концертът си е концерт, хареса ми, въпреки че не изпълниха любима моя песен. Срещата с хора, които чувствам близки по особен начин, беше по-вълнуваща за мен.

Повече ще разказвам по-късно, сега още пътувам към Варна. :954
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Ver

Re: Пролет, Лято, ЕСЕН, Зима - радваме се, че ни ИМА /спам-т

Мнение от Ver »

Първо:
Цевети, да ви е жив, здрав и
щастлив Сами! Да расте усмихннат!

:923

Изображение

Цвети, по-рано да казваш, като ти се ходи
някъде! И ние ще споделяме на всеуслошание,
а не под сурдинка :1211

После:
Концерта не ми хареса.
Аз съм категорична, не вложиха душа
и сърце. Изпяха си песничките, пазеха си
любимите, сигурно да не им се "изхабят".

По-натам:
И аз се радвам, за срещите с любими хора!
Малко ми е времето.

НАй-накрая:

НЕ мога да реша тази задача, така че
да получа 2,8

-2 1/3:х=5/6

:128
Аз просто не мога да ги превръщам тези ...
А Мони се чуди къде греши.
Аз не знам.
---
Чудесно покарах колело днес :954
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Пролет, Лято, ЕСЕН, Зима - радваме се, че ни ИМА /спам-т

Мнение от Kleo »

Вер, аз получих -2,8, заповядай решението на задачата, дано ви е от полза така разбито:

-2 1/3 : х = 5/6
-7/3 : х = 5/6
х = -7/3 : 5/6
х = -7/3 х 6/5
х = -14/5 /след съкращаване на дробите/
х = -2,8

:524
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Ver

Re: Пролет, Лято, ЕСЕН, Зима - радваме се, че ни ИМА /спам-т

Мнение от Ver »

Благодаря Деси!
Сега разбрах как се превръщат :1028
Мони малко ме обърка :1062
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Пролет, Лято, ЕСЕН, Зима - радваме се, че ни ИМА /спам-т

Мнение от Kleo »

Няма проблем, Верче, винаги съм обичала математиката :1028
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Пролет, Лято, ЕСЕН, Зима - радваме се, че ни ИМА /спам-т

Мнение от Kleo »

Среща с една малка Хърмаяни в тролея

Деница Илчева

[img]http://images.webcafe.bg/2016/12/11/564 ... 18x310.jpg[/img]

Пиша си в тефтера, докато се подрусвам в тролея. И съчинявам рими, както става ясно. Срещу мен сядат момиченце на около 4-5 годинки и вероятно неговата баба. Момиченцето е екипирано, както само една баба може да екипира (имам сериозно подозрение, че голяма част от българските баби, преди да облекат милите си внучета, гледат прогнозата за времето, ама не за България, а за Сибир, иначе нямам обяснение защо непрекъснато виждам деца в риск от топлинен удар).

Момиченцето още със сядането си започва съсредоточено да ме разглежда. Усещам как този уж невинно любопитен поглед внимателно инспектира обувките ми, панталона, дрехите, косата, докато не се се заковава в тефтера и движенията на ръката ми.

- Бабо, тази какичка какво пише?

Yes! Аз съм "какичката"! Алооооу, чухте ли всички? КАКИЧКА! Какво прекрасно дете! Налегна ме умиление...

- Това не е какичка, а леличка!

Зло, завистливо бабе! "Не е какичка, а леличка"... дрън, дрън. Ти пък си бабичка! - мисля си аз, докато вече по-скоро симулирам, че нещо пиша и по-скоро подслушвам как се развива разговора.

- На мен ми изглежда какичка!

2 на 1 за мен срещу бабето! Това е най-сладкото дете на света!

- Бабо, тя защо пише?

- Не знам. Сигурно, за да не забравя.

- Както ти си записваш какво трябва да пазаруваш ли?

- Да, да, така. Стига вече, не е възпитано да шушукаш така.

Детето веднага си взема бележка и започва да говори на висок глас:

- Значи какичката (!) пише някакъв много дълъг списък за пазар. Което ме кара да предположа (!), че има 10 кучета и 6 котки. И най-вероятно всяко едно от тях обича различен вид супа. И тя сега си записва продуктите за тези много различни супи, които трябва да купи. Ами да! Как иначе ще запомни да вземе картофи, цвекло, моркови, звездички, от онези дългите червейчета (фиде?)...

- Стига вика - скара се бабето - целия тролей теб те слуша!

- И каката ли?

Долавям една палава нотка в гласа и вече не се сдържам. Вдигам глава и се усмихвам на момиченцето.

- Здравей!

- Здравей - отвръща ми тя, преструвайки се на засрамена.

- Искаш ли нещо да ме питаш?

- Да. Цял живот чакам да те попитам (!) - как се казват 10те ти кучета и 6те котки? И за тях ли пишеш списък за пазар? Защото обичат различни супи ли? Ти как успяваш да сготвиш толкова много супи?

Преди да успея да се облегна на въображението си и да кажа нещо, малката продължи:

- Знаааааааам! Имаш вълшебна пръчка и като я завъртиш всички зеленчуци се нарязват сами, след това омагьосваш огън и много тенджери и продуктите политат към тях, а вълшебни лъжици сами ги бъркат.

Сещам се за дома на Рон от Хари Потър и се замислям дали това не е следващата Джоан Роулинг. Твърде е малка да са й чели Хари и подозирам, че тази картина току що бе създадена от нейното въображение.

- Ти си прекрасна разказвачка на истории, знаеш ли? - питам детето с истинско възхищение.

Бабата прекъсва творческата идилия със строг глас:

- Моля ви, госпожо, не я насърчавайте в тези нейни постоянни фантасмагории. Кажете й, че нямате куп кучета и котки. Иначе ще слушаме тази история вкъщи поне седмица.

Още съм й обидена за "леличката" и не мога да се сдържа:

- Напротив, госпожо. Всъщност имам много кучета и котки! Почти 10!- лъжа безсрамно.

Лицето на малката грейва. Обръщам се към нея.

- Но знаеш ли какво? Не пиша списъка за пазар, защото още не съм почнала да забравям (3 на 1 за мен!). Пиша си дневник. Ти знаеш ли какво е дневник?

- Не.

- Ами това е мястото, където си записвам всякакви интересни истории, които ми се случват или които си измислям, че се случват.

Момиченцето сяда до мен и започва да изучава тефтера ми. Подавам й го, а тя го поема много внимателно, сякаш е нещо вълшебно. След малко ми го връща и поглежда баба си:

- Бабо, искам да ме научиш да пиша!

Бабата въздъхва отегчено:

- Малка си още, ще се научиш в училище!

- Но аз искам да си имам дневник и да си пиша истории в него! Сега!

- Стига глупости.

Е тук вече ме настъпва по творческия мазол.

- Госпожо, внучка ви иска да научи буквите, иска да пише в свой дневник, да измисля истории, а вие й казвате, че това да "глупости"?! - изпитвам неприкрита неприязън към това копие на Долорес Ъмбридж (Ако не знаете коя е, моля прочетете най-после Хари Потър!).

- Ами глупости са, я! Фантасмагории! Да вземе да стане някоя писателка, та после да се чуди как ще се оправя в живота!

Иска ми се да запуша ушите на детето, за да не чува тези думи. От опит знам как се запечатват дълбоко. Как се превръщат в един вътрешен глас, който ще преследва това дете, когато порасне и ще се опитва да прекършва всеки порив на творческата й душа. Фантазиите си ще нарича фантасмагории, вълшебството на въображението си ще приема за несериозен каприз, а ако някога се престраши да се отдаде на творчески занимания, този глас ще й повтаря безспирно, че не е достатъчно добра, че никога няма да успее, че това е несериозна работа. Питам се, защо ли ми се случва тази среща точно днес?

Поглеждам бабата и събирам цялата си добра, приемаща и спокойна част от себе си, за да й кажа меко и с усмивка:

- Моля ви, отидете сега до една книжарница и й купете един красив тефтер...

- С розови цветя! - обажда се момиченцето

- Тефтер с розови цветя. И ако поиска от вас да й покажете буквите, моля ви, направете го. Слушайте историите й. Измисляйте с нея. Насърчавайте я да фантазира. А когато един ден издаде първата си книга, ще ви изкаже там своята благодарност - "На баба, която ми купи първия тефтер и ме научи да пиша." Няма да е лошо, нали?

Бабата ме гледа изумено. Хората на съседните седалки се подсмихват. Момиченцето бръква в чантичката си и ми подава един розов ластик.

- Този е за твоето кученце - онова оранжевото, малкото, дето е рошаво и все подскача и има опашка на главата. Можеш да му я връзваш с него. Дано не се сърди, че е розово.

Разсмивам се. Това дете изгражда образи с такава лекота, че сигурно влизайки вкъщи щях да се огледам за оранжевото кученце с бретона.

- Благодаря ти. Рошко няма да се сърди, сигурна съм!

Слизам от тролея и отивам да си купя тефтер. С розови цветя!

*Текстът е публикуван в Potoka.bg, заглавието е на Webcafe.bg
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
Сиренце
Със словото напред
Мнения: 1652
Регистриран на: 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: Пролет, Лято, ЕСЕН, Зима - радваме се, че ни ИМА /спам-т

Мнение от Сиренце »

Десиии, прекрасен текст! Обичам такива истории да усмихват деня ми :922 :922 .
Ver

Re: Пролет, Лято, ЕСЕН, Зима - радваме се, че ни ИМА /спам-т

Мнение от Ver »

Сиренце написа:Десиии, прекрасен текст!
:!: Пак ми се доплака ...
Този път от умиление.
Публикувай отговор