Бяла ЗИМА - студ и сняг - във бърлогата сме пак :)

[Нели]

Честита ти рожденичка, Дани!

[cchery]

Чери, много правилно си ме разбрала
Споделям тук, защото, от една страна ви чувствам достатъчно близки, а от друга - защото ми е по-лесно да пиша, отколкото да говоря сега. И ми помагате - със споделена история, добри думи или просто виртуална прегръдка, за което ви БЛАГОДАРЯ!

Радвам се, Цони! А ти не спирай да споделяш, ако имаш нужда....... аз искам да разкажа нещо....., а толкова да ми се спи.

Писах, че не вярвам в духа, в енергиите..., но в първата вечер и нощ без татко, т.е. когато той си замина, се случиха 2 много интригуващи неща. Т.к. през 2007-а, когато го загубихме, Бела беше много мъничка - година и 2-3 месеца, татко имаше една много интересна бебешка игра с нея . Той беше доста плешив и главата му блестеше на слънцето. Очевидно това привличаше Бела и тя ситнеше към него и го гледаш в "кубето" ... Той се усещаше кое е интересното и свеждаше глава към нея, а тя вдигаше малката си пухкава ръчица и с още по-пухкавата си длан почваше да го потупва по голото теме. Татко се заливаше от смях .... Та вечерта, когато той си замина, ние - аз брат ми, Момчил, Коко, Бела и майка, бяхме седнали да вечеряме. Бяхме в къщата на село, където той изкара последните си дни и то точно в стаята, където беше леглото му - на това село...... имаше ограничения откъм стаи. Та вечеряме ние.. къде говорим, къде подсмърчаме и по едно време.... Бела (пак тя :!: ) се сепна, обърна глава към леглото на татко и с ръка посочи към края му, където беше възглавницата, на която само няколко часа по-рано той лежеше. Посочи и каза отчетливо и ясно: "Дядо! Пачи...." - превод "Там е дядо. Плаче!"..... Аз се стъписах. Но... само след секунди направо настръхнах. Така както си сочеше с ръчичка към края на леглото, Бела стана от масата, отиде точно на същото място до леглото, отново вдигна ръка и почна да ...... тупа с нея така все едно там е на татко главата...., т.е. почна онази игра на която той я научи...... Аз седях и.. освен да рева, на друго не бях способна. Може би само на малка надежда, че той все пак е с нас, че се е върнал....

Същата нощ... Белка, която беше доста спокойно бебе, се събуди.... (спахме на село) и... се почна - сочи с ръчичка единия ъгъл на стаята и вика "Баба... Стара баба..."..... Сочи другия ъгъл... "Дядо.."...... Виждаше ли това дете нещо......, усещаше ли..... не знам, но само онази вечер за пръв и последен път.... знаех със сигурност, че татко се е върнал при нас....., а старата баба е неговата майка, т.е. моята баба, с която те двамата имаха изключителна връзка..... После това така и .... не се повтори...., е не съм сигурна на какво съм способна и какво бих отделила от себе си, за да чуя само веднъж.... един-единствен път онова "Анче", което той ми казваше.....


Ох..... отивам да лягам вече!!! Спокойна нощ на всички!

[Нели]

Момичета, не зная дали ще имам време да споделя всичко, което ме вълнува и мисля по темата ни от няколко дена. Ще ви кажа обаче нещо, което вероятно ще прозвучи много, МНОГО грозно. Ако за вас това е така, моля да ме извините! Нямам нищо лошо предвид, наистина.

Когато татко почина преди 20 години, не спирах да се питам "Защо?!?!?!", да се връщам отново и отново към най-малкия детайл от този ден и да търся буквално всяка сламка, за която да се захвана с отчаяната мисъл "Ако само това беше станало по друг начин, всичко щеше сега да е различно!". Тези мои "Ако само... " бяха различни по различно време, сменяха се със седмицте, месеците и годините, но аз все търсех нещо, което е било възможно да бъде променено.
После разбрах нещо - ЕДИНСТВЕНОТО, което е имало смисъл да бъде променено, е... аз самата. Имам предвид, че аз съм можела да общувам повече с него, докато го е имало, вместо да търся начини да удължа това време след като вече беше починал. Можела съм да му показвам, че важен за мен, че го ценя, че го обичам...

След доста години, може би повече от десет, след като вече го нямаше, аз изведнъж разбрах още нещо - той си е отишъл... точно навреме. Връщайки се в годините преди и след това, аз буквално ВИДЯХ как той си е отишъл в най-добрия момент ЗА МЕН, за майка ми и за брат ми. Отиде си в най-тежката криза, през ноември 1996 г., аз бях студентка и от месец и половина имах първата в живота си работа на 4-часов работен ден, брат ми беше студент, майка ми беше вече пенсионирана и с мизерна пенсия и въпреки това... моментът е бил подходящ и добър за нас, не за него. (Тук е нещото, което очаквам да ви се стори жестоко и грозно.) Този момент да си отиде беше добър за нас, защото ние, за да се справим, открихме и изградихме в себе си неща, за които не само не подозирахме преди това, ами дори не подозирахме, че някой човек ги има. Той самият имаше тези качества, но за нас това беше толкова естествено, че докато беше жив, не разбирахме това. Ние сме се опирали на него и на това какъв беше той, без дори да си даваме сметка. Откриването и укрепването на неговите качества у нас всъщност беше истинска и дълбока инициация, болезнено, но жизнеутвърждаващо (!) съзряване и... в следващите години се оказа животоспасяващо лично за мен и за децата ми.
Много е странно, но днес мисля, че той си отиде, за да ни направи... подарък. Много, много ме боли от неговата липса, но виждам как той буквално се "пожертва", лишавайки себе си от това да види своите внуци в името на това да ни направи такива, че тези внуци да ги има. Той разбира се не е "избрал" или "решил" това съзнателно, той почина от инфаркт. Имам предвид общата картина, не ограничена до една, пет или десет години.
Някак си, ако погледнем нещата по-цялостно, той просто освободи място, за да може да се появи нещо ново.

[Нели]

А, да, от вчера имаме двойка по немски. Отношенията с учителката по немски са меко казано обтегнати и тази двойка е сложена за назидание. Виолета е добра по немски, ако трябва да се пише или говори свободно (което според мен е идеята на ученето на език!), но учителката очаква, всъщност изисква, да учат готови не само фрази, а цели текстове наизуст и при устното изпитване да ги рецитират. Виолета има крайна, направо физическа непоносимост към това. Лошото е, че споед нея тя е била много по-добра по немски след 9-ти клас, когато бяха с други учителки, отколкото сега, в 11-ти. Много е затормозяващо да усещаш как учителят, вместо да ти помогне да си вдигнеш нивото, почти насилствено го сваля. А мисълта, че може да изпълни тъпото изискване на учителката и да получи шестица, без дори да разбира смисъла на текста, я отчайва. Затова тя се съпротивлява, опитвайки се всеки път да даде свой отговор, вместо да рецитира. Когато имат часове по немски с учителя-немец, тя получава само шестици, защото той иска просто да се отпуснат и да говорят колкото се може повече и по-свободно.
След вчерашната двойка тя се почувства... щастлива и освободена. Облекчена. Буквално се радваше. Предполагам, защото вътрешното напрежение от учителката получи по този начин външен израз.
Това беше двойка-просветление.

[cchery]

Нелка,.... не намирам нищо грозно в написаното от теб. Дори не и скандално. Навярно знаеш, че българите имат едно вярване - че за да се появи нов член в семейството, някой друг трябва да му "отстъпи" мястото си.... Поне донякъде в тези рамки мога да "побера" твоята изповед. Истината и аз я виждам като теб - в бъдещето. В това дали ще съсредоточиш битуването си в центъра на мъката и тъгата, или... ще продължиш, давайки смисъл и обличайки в нещо истински градивно кончината на едного. И при все смятам за неизбежни всички въпроси "Защо?".... поне отначало.... Дори ще бъда по-смела - мисля си, че точно тези въпроси са стъпалата на спасителната стълбица..., която те извежда към друга плоскост на възприятие и разбиране. Благодаря, че сподели.

А, да, от вчера имаме двойка по немски.

.......................................................

След вчерашната двойка тя се почувства... щастлива и освободена. Облекчена. Буквално се радваше. Предполагам, защото вътрешното напрежение от учителката получи по този начин външен израз.
Това беше двойка-просветление.

Какво да кажа?!?! Обичам такива истории..... направо обожавам историите за справедлив протест.... И, да - от опит знам - когато се бунтуваш, чувстваш най-осезаемо свободата. Щастлива съм, че такива деца растат в България.

Така или иначе еуфорията от цафката вече е преминала - Вили има ли план как да се справи и със слабата оценка, и със слабата учителка?!.....

Аз днес се развинтих от тичане, бързане и какво ли не още. Уредих една камара неща..... особено някои много засукани и отлежаващи...., но остана проблемът с телефона на Бела... Дълго е за писане и обясняване... и няма да го правя сега.

Деска, на теб искам да отговоря - каня се от поне 2 седмици - още откакто ми писа по въпроса за пръв път:

Чери, преди време ти бях писала, сега само те подсещам следното: "... колкото до пропаданията по улицата, ако ми кажеш точното име на улицата ви, ще разузная на кого трябва да се обадя и кому да сигнализирам, и ще го направя за теб. Защо не? А и се сетих за Господарите на ефира, те нали преследват нечистотиите в обществото ни, може и на тях да звънна, да се поразтичат малко и за гражданите на Младост!" Сериозна съм. Как се казва улицата с пропаданията? Ще се обадя на Общината и на Господарите например, и ще подам сигнал. Може би поредният, защото едва ли и вие не сте звънели вече. Ани?

Дес, сигурна съм, че знаеш, че... след като мрънкам публично, съм положила минимум усилия да реша проблема, срещу който роптая. И да - благодаря на всеки дори за най-малката подкрепа и помощ, която ми оказва. В случая - благодаря на теб за ангажираността и за това, че не си забравила.

Но историята тук е... още през януари бях общината... и говорих с инспектора в отдел "Екология" - както за почупения таралясник пред входа, така и за пропадналата улица. Какво се оказва?! Този инспектор е доста отзивчив. И на всичкото отгоре се оказа комшия. Т.е. живее в 1 от блоковете, пред които минава улицата. И за още по-голяма ирония - в блока, срещу който е най-голямото пропадане на участъка!!!! Т.е. имаме си много сигурна "връзка" в общината, която също ежедневно страда заради този проблем. НО.... в случая.. дори и връзките не могат да оправят туй що няма оправия. Човекът ми обясни, че той лично е разговарял за проблема с инженера на община МЛАДОСТ... като въпросният инженер е запознат с проблема от 2 години......................................................... Оставям на теб да прецениш... с какви възможности разполагаме за този казус при това положение!?!?!?!

Да, много пъти и аз самата съм се сещала за "Господари"-те. Но..... аз не искам цирк. Не искам подобна публичност и най-вече..... не искам кметицата, която си избрахме преди няколко месеца, да бъде забърквата от началото на мандата си в подобна история, ЗАЩОТО... тя е една от нас. Не знам дали знаеш, но кметица на Младост е съвсем обикновена жителка на квартала - майка като мен и теб, която се разбунтува заради презастрояването на квартала. Освен всичко друго - аз следя изкъсо работата на общината - имат добра страница във ФБ и редовно публикуват новини, съобщения и т.н. Вече на няколко пъти съм им пускала лични съобщения на страницата и всеки път са им отговаряли. Дори в единия случай и самата кметица ми писа. Разбираш ли каква ми е логиката да не искам сеир и публичен скандал?! Искам.... нещата да се случат по реда, по който са определени и ТРЯБВА да се случат, защото има нормативна база има и възможност..... и защото вярвам, че... проблемите трябва да се решават така...

Днес пуснах сигнал за пропадането на улицата на страницата на общината във ФБ... Дотук не е прочетено, но очаквам реакция по него. Ако и след това нищо не се случи, ще ида да говоря лично с кметицата.... и след това ще мисля за "тежката артилерия" като "Господари"-те.

[Kleo]

Благодаря ти за отговора.
Важно ми беше да разбера с какво мога реално да ти бъда от полза.
Засега оставам в очакване дали ще обърнат внимание на подадения от теб сигнал.
И стискам палци, разбира се!
Лека нощ на всички от мен!

[cvety_rz]

Възхищавам ви се, момичета.Възхищавам ви се, че имате куража и отделяте време за сигнализиране и решаване на такива "обществени" проблеми.
За сметка на това аз съм се затворила ав себе си и тъна в отчаяние и самосъжаление.От края на февруари ми се появи копривна треска и до ден днешен не може да се разбере кое я провокира.В началото, когато започнах ксизал имах малко подобрение ,но за малко.Вечра ми изписаха инжекции с кортикостероиди, които аз отказах.Но ми е тежко и не знам какво да правя.Знам само, че ми писна да съм като крастава жаба Да внимавам какво ям, по колко го ям, кога го ям, защо го ям и на фона на това да съм дебела и болна Ясно ми е, че греша някъде, но къде мамка му :?:
Извинявам се за отчаяния ми и негативен пост, но искам поне да го напиша, за да излезе от мен.Не искам никой да бъде натоварен!

[Сиренце]

Цвети, пробва ли хомеопатия?
Ако не си, мисля, че Вер и Нели могат да се включат с по-компетентен съвет, но на първо време започвай Poumon histamine 15 CH по 5 зрънца вечер.

Момичета, явно този март ще ме хвърля от една крайна емоция в друга. Днес научихме супер страхотната новина, че Кеми е на първо място в Ловешка област на състезанието "Знам и мога" и отива на националния кръг в Ямбол, където ще се състезава с най-добрите от останалите области. Много се гордея с нея! А утре сутрин пътува за Русе на музикален конкурс.
И рева и се смея...и пак така....абе луда работа

[Нели]

Цвети, пробва ли хомеопатия?
Ако не си, мисля, че Вер и Нели могат да се включат с по-компетентен съвет, но на първо време започвай Poumon histamine 15 CH по 5 зрънца вечер.

Момичета, явно този март ще ме хвърля от една крайна емоция в друга. Днес научихме супер страхотната новина, че Кеми е на първо място в Ловешка област на състезанието "Знам и мога" и отива на националния кръг в Ямбол, където ще се състезава с най-добрите от останалите области. Много се гордея с нея! А утре сутрин пътува за Русе на музикален конкурс.
И рева и се смея...и пак така....абе луда работа

Цвети, освен съветът на Цони, още идеи:
Urtica urens 9(15) CH
Чаят с 4 билки на д-р Михайлов
Успех!

Цони, много се радвам за Кени, браво на детето!

[cchery]

Благодаря ти за отговора.
Важно ми беше да разбера с какво мога реално да ти бъда от полза.
Засега оставам в очакване дали ще обърнат внимание на подадения от теб сигнал.

От днес:

"Здравейте, ще входираме запитването до съответните отдели, но ако може да оставите Ваш телефон и имейл за обратна връзка."

Това е отговор в месинджър на ФБ на община Младост.

Бях сигурна, че ще отговорят, но притеснението ми идва от това,че проблемът е известен на отделите, които отговарят за инфраскруктурата...... и не е решен вече 2 години. Ще видим.

Цветка, сигурна съм, че копривната ти треска е нещо неприятно, но първо искам да те помоля да запазиш спокойствие (доколкото е възможно), да поемеш дълбоко дъх и да си кажеш "И това ще мине!", защото то ЩЕ мине! Настоящият момент е преходен - ни зима, ни пролет - организмите ни са по-чувствителни на всякакви промени, изтощени са и нямат възможност да се справят с всичко - според мен точно за това се е появила тази копривна треска. Ако искаш, можеш да ми звъннеш .

[cchery]

Момичета, явно този март ще ме хвърля от една крайна емоция в друга. Днес научихме супер страхотната новина, че Кеми е на първо място в Ловешка област на състезанието "Знам и мога" и отива на националния кръг в Ямбол, където ще се състезава с най-добрите от останалите области. Много се гордея с нея! А утре сутрин пътува за Русе на музикален конкурс.
И рева и се смея...и пак така....абе луда работа

Страхотно представяне на Кеми ! Имате пълното основание да се гордеете с детето си, Цони!!!