forum.metsababa.net

Момичета, днес е денят на огъня, денят на нестинарите. Да си пожелаем пречистващата му сила и сгряващата му топлина да са на наша страна, а изпепеляващата му мощ да е насочена към злото.
Честити да са всички именици днес!

Здравейте, момичета.

Първо да благодаря на всички ви за пожеланията към Коки... Голям ми е вече той - вчера пуснах снимки с него във фейса... после като ги гледах сама не можах да повярвам колко е голям вече.... Като цяло именият ден вчера мина делнично. Бела беше на училище, английски и тренировка (все в детската стая), Коки имаше английски и училище, времето вечерта беше много лошо за ресторант на открито.... и си останахме в нас. Поне с Коки ходихме до МЕТРО да изберем някакви неща за купона днес - приятелите му ще идват днес на гости у дома да празнува имения си ден, а ние с Бела и Момчил трябва да се денем някъде... Още не знам къде.

Цвети, и аз установявам с изненада как децата не са виждали животни освен домашните любимци... сигурно трудно биха разпознали агънца от ярета, телета от кончета.... Радвам се, че РД-то се е получило весело... имахте късмет, че най-строгите ограничения на карантината отпаднаха .

Kleo написа: ↑20 Май 2020, 08:39 Знаете, че всичките си лета изкарвах при баба Нина във Варна, като дете и чак докъм 28-мата си година.
За мен Варна е вторият ми дом. Всяка година по три месеца там, беше огромен кеф! Умея да плувам.

Аз пък..... не знаех за това, Деска . Но ето.... вече съм наясно. И аз обожавам морето без да съм била в негова близост досега... сигурно имаме връзка с него, но... не знам каква.

Нели написа: ↑16 Май 2020, 22:26 Иначе днес имахме и приключения - направихме грешка и изнизахме едно въже, като си създадохме доста проблеми докато го оправим, сменяхме скъсано платно, имахме шквал - доста опасен понякога, силен поривист вятър, често с градушка или сняг (ние само замръзнахме, защото беше доста студен), който удря внезапно и трае 15-20 мин. или малко повече.

Леле, Нелка...., мен такива приключения ме плашат. Имам невероятен страх от удавяне и от падане от високо. Винаги треперя като летя със самолет, а миналото лято в Гърция преживях най-големият си страх от удавяне в морето - бяхме си наели по традиция от малките лодки, които там се предлагат за 1-дневни разходки около бреговете и до островите близо до брега, но времето не беше спокойно. Заобикаляйки един нос, при който явно се срещат 2 течения едновременно, в комбинация с въздушните маси, се бяха образували вълни поне по 2 метра....., а ние в тази малка "черупка" с не особено мощно моторче..... Много се уплаших. С Коки легнахме отпред на носа на лодката, за да тежи тя. Момчил отзад управляваше, а Бела я помолих да залегне в средата на лодката, на дъното, и да се залови някъде много здраво докато изпъплим по вълните.... Супер се уплаших, докато виждах тази водна стена как се изправя и надвисва над нас.. Просто не искам пак да го преживявам...

Момичета, отивам сега да бягам.... днес ми е много шантав ден.... изобщо тази седмица ми е такава... никаква. Слава Богу, че се задават някакви пътувания и вече почти сме уредили и Гърция-та за лятото, та да почувствам някакъм импулс.

Хубав ден от мен !

Нелка, имам една молба към теб като експерт с италиански език . Сега попаднах та тази статия: https://e-zdravey.com/bg/prof-argirova- ... 1.facebook

В нея българската вирусоложка проф. Аргирова казва следното:

''Може би трябва да се преразгледа добре как точно се изработват и формулират смъртните актове, как се декларира смъртта. Защо го казвам? Защото има смърт от COVID и смърт с COVID.
Значи, ако един човек, е примерно с тежка сърдечна недостатъчност, или бъбречна, и прихваща вируса, така да се каже, заразява се с него и умира благодарение на него, този човек не умира от COVID, а с COVID. Той и без това е бил с една тежка сърдечна недостатъчност. Докато съвсем друго положение е, когато здрав и прав човек върви, заразява се, изкарва пневмонията, тежката белодробна, дихателна недостатъчност и в края на краищата умира. Това са две различни причини за смъртта. Впрочем, Италия прави в момента това. Италия преразглежда данните си за смъртта и счита, наскоро четох от един техен професор епидемиолог, че всъщност смъртността е по-ниска от това, на което бяхме свидетели, на цифрите, които вървяха по време на най-големия пик на тяхната епидемия'', обясни проф. Аргирова.

Дали можеш да откриеш кой е този италиански професор и какво точно казва? Стана ми наистина любопитно...

Благодаря предварително.

Благодаря за линка, Чери! Размислите и изводите всеки да си направи сам, разбира се. Нели, присъединявам се към молбата на Ани.

Kleo написа: ↑22 Май 2020, 09:49 Благодаря за линка, Чери! Размислите и изводите всеки да си направи сам, разбира се. Нели, присъединявам се към молбата на Ани.

Момичета, няма как да съм сигурна, но в Италия проф. Стефано Монтанари развива тази идея вече повече от месец. Възможно е да става въпрос за ТОЗИ ЧОВЕК.

Честит 24-и май!

Пожелавам на всички нас винаги да бъдем водени от знанието. За всеки най-малък аспект от живота ни... защото това "водене" би бил един прекрасен ПЪТ без КРАЙ, който ще изпълва живота ни с интерес, любознателност и дръзновение (Нелка, помниш ли кога ни пита за тази думичка тук ?). А какво по-хубаво да не ни е скучно и еднообразно, да научаваме всеки ден по нещо.... и да се сдобиваме с любопитство за следващото такова "нещо".

Вчера, днес и утре сме в Банско и Добринище. Отседнали сме в къща за гости Яна в Добринище. Вчера посетихме Байкушевата мура в Пирин, това е най-старото иглолистно дърво в България, на около 1300 години е и е живо. Снимахме го, много близо се намира до х. Бъндерица, по пътя за х. Вихрен. Толкова е прекрасно отново в планина, на чист въздух!

Честит 24 май! Честит празник на българската култура и славянската писменост! Честит ден на словото и българския език! На мен днес наистина ми е много празнично Както всеки път на 24 май, много хубав и много наш си празник!

А сега ви пожелавам приятни сънища, момичета

Чери, бях забравила, но се сетих от твоето напомняне. ДРЪЗНОВЕНИЕ е чудна дума. Благодаря ти!

Деси, това, което разказваш, звучи красиво. Планината е специално място. Много хубаво сте направили, че сте решили да отидете там за празника.

Днес ми липсваше усещането за онзи 24 май, в който изпращам децата до сборните пунктове на техните училища за манифестацията, аз самата участвам в шествието в блока на университета, но винаги и неизменно се просълзявам (въпреки, че всеки път си казвам, че няма да го направя), когато видя МОЕТО училище (II МГ "Д-р Петър Берон").

Миналата година по това време аз и Ани бяхме при Вили в Испания. Тогава някак не ми липсваше усещането "24 май" толкова, колкото днес. Затова днес просто се качихме на колата и тръгнахме на север. Нямахме ясен план, най-общо тръгнахме към Балчик, но по-скоро като посока, отколкото като цел. Говорихме си. По едно време Ани каза:
- Мамо, много хубаво се пътува с теб - може да се говори.
- Не е ли нормално на път да се говори? - питам.
- Нормално е за теб. И с тати говорим като пътуваме, но за друго. Например за това какво ще правим и къде ще идем. А с теб се говори просто ей така, за света.
- И ние говорим къде ще идем - настоявам аз, защото тръгнахме с идеята "ще караме на север и ще видим докъде ще стигнем". Стигнахме до Шабла, но минавайки през Балчик, попитах Ани дали иска да спрем, а тя каза "Не, продължавай!".
- Това няма нищо общо, мамо! - буквално възмутено отговаря тя - Ние с теб не говорим за това, къде да идем, а само го уточняваме. ГОВОРИМ за друго - казва натъртено Ани.

А иначе си говорихме за любимите ми учители от детството, за това как никога не съм имала добър или дори относително приятен учител по география, за това, че география понякога се учи по-добре с пътуване, че нос Шабла е най-източната точка на България (и отидохме до там), за "патетата" (помпите за нефт или газ край Шабла), за полезните изкопаеми, за плуване в пещери, за това какво значи "сурова красота", за това, че искам и нея да заведа във Флоренция, когато вече може да оцени смисъла на това, което вижда там и че това ще стане, след като прочете и научи доста неща за историята, литературата и изкуството, за насажденията от царевица и слънчоглед и че трябва да ги различава, макар да е градско дете (те сега са мнофо малки, около педя високи), за това какво означава "силоз", за рок фестивала в Каварна, който вече май не се провежда, за това, че искам да намерим маково поле за снимки (не намерихме)... Имаше още много разбира се, но някак междувременно УТОЧНИХМЕ къде да отидем. Затова от Шабла и фара отидохме в Тюленово, а после, на връщане, все пак отидохме и в Балчик. Там видяхме (непредвидено) финала на ветроходната регата, в която участва и "Espresso martini" (но с обучения и сработен от минали години екипаж) и, докато търся място без сгради пред мен, пропуснах да го снимам. В Балчик ядохме рибена супа и решихме, че следващият път ще ядем сладолед.

Здравейте, момичета!
Утре ми предстои първият електронен дистанционен изпит. Изчетох всички инструкции, инсталирах всичко, създадох тест и настроих достъпа до него, създадох виртуална стая, публикувах указания, линкове... Само да не забравя утре да направя видеозапис, че е задължително (трябва да се съхранява като документация за изпита). Имам чувството, че мен ще изпитват.
Не мога да кажа, че съм щастлива от предстоящото. Да, вероятно скоро ще бъде съвсем нормално, но засега ми липсва възможността за жив контакт с хората. Иначе нямам нищо против тестовете да се проверяват автоматично, ние и досега имахме Тестов център в университета, където провеждахме изпитите на студентите. Просто те идваха физически в залата за изпит.
Да видим как ще е утре.

Ей, Нелка, стискам палци за днес! Изпитът на твоите студенти се оказва изпит и за теб самата. Така излиза