Re: РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ
Публикувано на: 27 Мар 2021, 10:45
Еми, сетих се нещо - за кисти в гърдите би трябвало да ти помогне масло от вечерна иглика. Виж в библиотеката за доза.
Който се страхува от мечки, го е шубе!!!
https://forum.metsababa.net/
Да - признавам си, че се олях.... И то не умишлено. Уви. Но - да, ще свърши.
Ани, предизвиквам те да правим заедно детоксикации по стария, класически, познат ни от д-р Михайлов начин - с английска сол и сокове, три дни по пълнолуние. До голяма степен се разпознах в описаното от теб по-горе - и килограмите, и подпухванията, и недоспиването. В добавка - по един гладен ден седмично или плодово-оризов ден.cchery написа: ↑04 Апр 2021, 11:04 Иначе ..... искам да споделя публично, че съм станала доста дебела. Просто много. Вероятно и това се дължи на хормоналните промени, които според мен са провокирали възпалението на яйчника, за което писах по-горе. Факт е, че и с храненето съм станала буквално небрежна. Съвсем буквално. Като добавим и напрежението покрай това, че от нова година имам доста работа, която не мога добре да планирам и организирам, и се получи една пълна каша в живота ми. В края на 2018 година (ноември месец) реших, че трябва да направя нещо за себе си, защото отново бях доста напълняла - бях стигнала 72 килограма. И тогава съвсем естествено се настроих да ям по-малко и да намаля категорично най-вече вечерните порции като престана да си досипвам. За 8 месеца - от ноември 2018 година до юни 2019 бях свалила около 9 кг, т.е. долу-горе по кило на месец при това БЕЗ никакви ограничения, режими и диети. Това, че намалих вечерните порции дори не беше ограничение, а спешна необходимост, защото от преяждането се чувствах много зле.
Поддържах 63-65 кг в продължение на 1 година без усилия като дори почнах да си хапвам отново ежедневно някакви сладки неща - тортички най-вече. И то не щото ми се ядяха, а защото ми беше кеф да ходя на следобедно кафе на някоя от 3-те мои любими квартални сладкарнички, и да гледам ефекта на това как не качвам килограми - нямам представа какво се беше случило, но да - аз НЕ качвах килограми.
Обаче от късната пролет на миналата година, т.е. някъде от края на април 2020 този процес се обърна и килограмите почнаха да се връщат. Отпървом ме устройваха стойности дори 66-68 кг...... Но с днешна дата виждам дори и 73 кг на кантара. Дрехи и бельо са ми тесни и ми стягат. Мисля си и за морето и как ще се появя на плажа.... не за друго, а защото като съм голяма, аз самата не се чувствам добре.
И така от февруари насам всеки ден чакам да взема решение, с което да спра самоубийството си, защото считам моето поведение за такова - ям безразборно, въпреки, че виждам как ми пречи - боли ме стомах, имам страхотни отоци сутрин след събуждане и качвам килограми; не си доспивам, но и не лягам навреме; работя много повече, отколкото е нормално, но продължавам да го правя без опция сама да се контролирам, а имам възможност за такава....
И така - признах си част от нещата, които са ми много на дневен ред в живота.... После ще се върна да ги прочета отново....., защото мисля, че настъпи преломният момент.