forum.metsababa.net

Здравейте, момичета. И за мен тази седмица беше доста забързана, напрегната, сменяща настроения от едната крайност та до другата.... въобще шантава. Започна с НВО по БЕЛ в понеделник и снощи "завърши" (завърши е в скоби, защото има още 2 дена от настоящата седемдневка) с абитуриентски бал . Изпратихме дъщерята на нашите приятели тук в София - най-добрите ни приятели. Беше емоционално поради много причини. Първата, разбира се, е самото завършване..... детето вече (или пък отдавна) е голямо...., а ние като родители си оставаме с все същото съзнание - за нашето малко дете...... После пък цялата суматоха покрай коронавируса, забраните и "ще има балове"/ "няма да има балове". Нашите приятели смениха цялата гама от настроения и настройки докато стигнем до снощния петък.... Но фактът е факт - изпратихме Сиси по дългия ѝ път извън семейството... Тя вече е студентка в Холандия и мисля, че ще е много, много добра "реклама" за България, защото е истински стойностна млада дама.

ellis_stoyanova написа: ↑19 Юни 2020, 09:30 Не че при мен има ваканция,но някак всичко става по-лежерно.Сутрин ставам,децата още спят сладко,няма го това непрестанно бързане...всичко е по-хубаво.Обожавам ваканциите

Елисче, и при мен е така.... Ваканцията ме изпълва с усещане за лежерност, за лесно случване на всичко, за липсата на напрежение от бързане, срокове, графици и т.н. И най-вече... когато детската стая дори и в 11 преди обед е потънала в покой, тишина и приглушената светлина от пердетата, които пазят Коко и Бела от силното по това време слънце.... Може би затова лятото ми е толкова, толкова хубаво......

ellis_stoyanova написа: ↑19 Юни 2020, 09:30 ... и много се гордея с тях,устояха на всичко.

Винаги е приятно и вдъхновяващо да прочетеш такива думи от една майка Ели, страхотни момичета имаш.

На мен ми се струва, че трябва да кажа същото и на Коко и Бела.... Защото покрай изискванията ми към тях за училище - редовно посещение на дистанционните часове (без закъснения и оправдания за неработеща техника), писането на домашни, ученето на уроци, готвенето за изпити... се самозабравих и, както ми каза Бела, споменавам само нещата, които НЕ са направили.... а не ги хваля за постиженията.

Снощи се прибрахме в 2:30 часа... Коки тази сутрин стана към 8 и отиде на пробен изпит - след 3 седмици му предстои изпит към Кеймбридж за сертификат за ниво С1, т.нар. САЕ-сертификат. Цяла година посещава уроци в старата си школа по английски език и сега е моментът да се тества, за да е готов за реалната изпитна обстановка. Вчера беше в школата да прави едната част от този изпит (САЕ-то е разделен на speaking, listening, reading и writing), а днес останалите части. Вчера се е представил страхотно на спийкинга 23,5 от 25 точки - най-високият му резултат за тази част през годината. Дано да не му спадне желанието да поддържа това ниво до 11 юли, когато е изпитът.

Бела пък стана в 9 ч. тази сутрин и в 10 беше в залата на тренировка - как ще издържи не знам... и тя е недоспала. Честно казано много мислих по въпроса дали изобщо днес и двамата да отидат по ангажиментите си, знаейки за бала от миналата седмица. После си казах, че всеки в този живот трябва да може да дава повече от себе си в някакви моменти. Да - и двамата са на по 5-6 часа сън, но това е еднократно. И трябва да знаят, че има и такива моменти и ангажименти в реалния живот. Иначе пред компа е най-лесно.

Аз пък обработвам снимките, които направих снощи на бала . Любима работа, но много времеемка..... Така че сега се връщам към фотошопа и продължавам. Най-хубавите фота с нас ще кача във фейсбук, така че... там можете да ни видите.

Минете и пишете как сте. Какво правите или какво планирате да правите днес и утре.

Цони, ако влизаш да четеш тук, интересно ми е какво е мнението на Кеми за НВО по математика и в частност и твоето като преподавател по този предмет именно в прогимназиалния курс.

Доскоро, мацки.

Аз днес изчистих цялата къща,с помощта на момичетата,от-до...много ми е хубаво така,навсякъде е чистичко и подредено,ухае на свежо,смених чаршафите,изпрах 3 перални,имам още толкова....но спирам за днес.Сега ще се боядисвам.
Черко,много често забравяме да им казваме,че всъщност се справят добре,понякога дори повече,отколкото сме очаквали.Старая се,покрай всичко,за което ги овиквамсъщо така и да им казвам колко се гордея с тях.
Успех на Коки на изпита,едно познато момче и то ще се явява,ну знам дали съм ви споменавала,но преди години и аз щях да се явявам,но младежката ми простотия ме отказа....ех да имах сегашния си акъл и тогава....
Хубаво е това с баловете,обичам такива семейни тържества.Казвам семейни,защото щом сте поканени на толкова личен празник,значи това семейство ви чувства достатъчно близки.
И да ви споделя нещо малко тъжно.Напоследък,покрай увеличаващия се брой заболели,отново ме налегна тревога.Всеки ден в офиса идват поне по 20 човека,прибиращи се от различни страни и не спазващи никакви мерки,убедена съм.Повечето са от малцинствата и знам как мислят.Говорила съм си с доста от тях.На мен пък това не ми харесва,още повече,че имаме някакви планове и хич не ми се иска да се заразя.Направо не мога да повярвам,как индиректно ми влияе цялото това нещо.Не психясвам в никакъв случай,напротив знам,че каквото трябва ще стане,но има едно малко гласче,което все ми крещи...разни неща

Добро утро в неделя!

Хелоу на всички. Днес ми е истински ПОЧИВЕН ден.... Не помня откога не бях планирала какво да правя съботно-неделно.... Просто да се събудя и да правя каквото дойде. Истината е, че малко послъгвам, защото на практика имахме едно занимание - бягане в планината Плана от 10:00 часа днес, но.... за мен подобен тип "планиране" е почивка и отмора....

Петък вечер, както вече писах, бяхме на абитуриентски бал. Хубаво си изкарахме. Потанцувах си. Снимах и направих хубави снимки на абитуриентката - тя е много взискателна, но щом пусна една моя снимка с нея в профила си във ФБ, значи съм се справила....

Лошото дойде след бала и като казвам лошо - не е нещо фатално. Под лошо визирам недоспиването - събота сутринта Коки стана много рано, за да иде да направи пробен изпит по английски, а час по-късно и ние с Бела се събудихме, за да я закарам на тренировка. И после съботният ми ден си мина в обработка на снимките от бала... като в промеждутъка между две порции отидох на зъболекар. Сложиха ми коронка на един умъртвен и счупен зъб, който от 3 години ми създава ядове с джоб на венеца.... И това не беше драма, но стоматологът каза, че трябва да ми направи дълбоко почистване на зъбен камък на долните резци, защото венците им са възпалени. Според него зъбният камък се намира не на границата между венеца и емайла, а е потънъл във венеца. За целта.... първо ме напръска с лидокаин, за да ми изтръпне мястото, а после ми сложи толкова много упойка, че ми изтръпна устната и цялото място до брадичката и въпреки това усещах натиска на машинката, с която се почиства камъка. Бях много грозна с липсата на мимика в долната част на лицето и с една хем опъната, ама и отпусната долна устна..... За първи път от 14 март ми се щеше да си сложа маска на лицето доброволно Опитах се да поспя след зъболекаря, ама не ми се получи.... В крайна сметка снощи като си легнах, очаквах да заспя за секунди, но..... нещо беше прещракало в мозъка ми. Тъкмо се отпускам, унасям и аха заспивам и сякаш много силна и ярка лампа "светва в главата ми". Сънят забягва много далече, а аз се чувствам бодра и на изходна позиция да стана от леглото... Не знам дали го описах добре - вероятно и на вас ви се е случвало. И така сума ти време се въртях в леглото. И ме беше яд, защото бях недоспала от предния ден. Отделно от това от стоматологичната манипулация си ме боляха венците на долните резци и на всчикото отгоре трябваше и днес да станем с часовник заради бягането...... а аз НЕ МОГА ДА ЗАСПЯ ....

Днес обаче.... всичко това се промени и съм спала следобедно поне един час . Отделно от бягането чувствам един благотворен ефект на отпускане и приятна умора в цялото ми тяло.... и сега ми е кеф.

Друго какво да ви кажа? Ами..... много се кефя, че днес Бела за първи път от октомври 2019 г. няма урок по БЕЛ..... Ходеше на подготовка за НВО всяка неделя от 17:00 часа. За първи път тя има истински почивни събота и неделя. Защото преди представляваха следната поредица от дейности: събота от 9 до 14 часа е на тренировка. После учи. Неделя спи до 12 (най-много, въпреки че тя може да остане в леглото до 14 часа), след което учи по-активно и от събота (хем за училище, хем за частния урок по БЕЛ, както и за другия по математика, който беше винаги в понеделник).... Днес от това напрежение и умора НЯМА и следа у Бела.... Тя е спокойна и щастлива. Изпече едно страхотно брауни. И сега излиза навън с приятелка..... Ебаси кефа!

И такива неща - има още 2-3 неща, с които да се похваля, ама сега ставам да свърша нещо докато не съм забравила, че трябва да го направя .

Вие какво правихте днес?!

cchery написа: ↑21 Юни 2020, 17:38 ... Вие какво правихте днес?!

И вчера, и днес оформях срочни и годишни оценки на ученици. Проверявах и оценявах есета, домашни работи, презентации, закъснели тестове за поправка и повишаване на оценката.

Е, в събота сутринта направих традиционните палачинки, а вечерта се разхождахме в парка с Хри два часа, ядохме цаца и картофки навън. А днес сготвих пиле с картофи в слоу-кукъра, напазарувахме основно с Хри сутринта и пихме кафе в парка, пак два часа се разходихме в нашия парк. Чудесно зелено е, птичките сладкогласно пеят. Утре ще съм на работа към Центъра. А сега затварям лаптопа вече и ще си говоря с Алекс. Хубава вечер на всички от мен!

Хелоу... по никое време . Гледам си в момента мача на любимия Манчестър Сити, разцъках малко из нета, едно такова хубаво ми е ... и викам да ви кажа едно "Хелоу!" . Днес успях да си свърша някои позатлачени дела, записах Коко и Бела за ортодонт и офталмолог..., купих си нов лаптоп и монитор, копах трева, оформях фитари и поливах цветята пред входа в продължение на 2 часа и както се вика..... доволна от свършеното, сега опъвам краци на дивана... и предвуксвам скорошното лягане с книжка в ръка.

Ели, беше писала, че те е страх от сегашното повишаване на заболелите от коронавирус. Разбирам те, че ти е притеснено, че всеки ден при теб влизат хора без маски. Обаче..... нашето бъдеще е да живеем с коронавируса. Това стана ясно още през първата седмица от нашето си извънредно положение. Това никога няма да отмине. Вероятно е нещо ново да дойде. А ние трябва да продължим да живеем.

Аз не се страхувам. Приемам връщането на маските за нормално. Дори не съм против. Знам, че за много хора това създава чувство за сигурност, за безопастност и нямам против да нося маска в магазини, кина, молове и т.н. Но, Ели, страхувам се от това, което и ти си загатнала...... от липсата на съзнание сред българското общество. Направо е кощунствено да нямаше елементарно чувство за съобразяване в ситуация като коронавируса......., а аз очаквам същото за доста по-ежедневни неща.....

Нелка, отдавна не си писала тук - как си? Какво се случва покрай вас? Днес се чухме със Зори - разбрах, че сте се видяли във Варна . Как са Ани и Вили? Понякога имам чувството, че ще влезеш, за да ни пишеш, че се намираш на другия край на света с някоя ветроходна яхта ..... и да ти кажа честно - пожелавам ти го.

Деска, стига с тия есета и контролни, бе - остави децата да почиват вече . То ваканция се задава, всички са на море в мислите си.......

Това беше от мен набързо..... Вие сте наред.

Добро утро!

За теб смях, Черко, за мен - Истина! Те домашните, есетата и презентациите буквално сами ЛЕТЯТ към мен и просто няма начин да не ги проверя, нали?

Фактът е, че последният срок за оформяне е 26 юни, учениците и учителите го знаем от около месец време, но по стар човешки/български обичай, всичко важно /и може би неприятно/ се отлага до последния възможен момент. Съответно аз от месец напомням, повтарям, приканям, но кой да чуе? Малцина! ... И после изведнъж масово са "госпожо, аз искам да се боря за Отличен, да Ви пратя ли есе?" ... И аз като една добра душа казвам "Да, разбира се!", демек поощрявам мотивацията да се свърши нещо, пък макар и в самия край на учебната година... и ми се натрупват работи за проверка и оценка. Не се оплаквам. Чета ги, дори повечето са ми и интересни

Сега на друга вълна малко - вчера в 17.25 ч., тъкмо съм си тръгнала от офиса, доволно купила от Пазара домати, пълнозърнеста питка и 3 чистени скумрии... ми звъни Алекс и ми вика - маме, ще ходим към Пирогов, ти къде си сега, аз идвам от тренировка. Направо ми залумка сърцето ви казвам, представяйки си разни страшни сценарии в главата... Оказа се счупен палец на лявата ръка. Сега момчето ми отново е с гипс, чак до лакътя, до 14 юли включително. А ние тръгваме на море скоро... Не трябва да го мокри, абе знаете как е.

Той приема всичко това стоически, но баща му много се ядоса вчера и бая вика снощи. Едва го успокоихме. На моменти прави от мухата слон значи. И последно, да се похваля, спечелих бутилка малиново вино, неочаквано, от едно Фейсбук събитие за поезия и вино, бяхме 200 човека в затворената група, от които 2-ма печелят по стихосбирка, а 10 - по вино, и аз съм от последните, представяте ли си? А сега ви казвам чао и отивам да се "видя" с моите 300 ученици, да ги дооформя окончателно вече и да им пожелая приятно лято!

Добро утро и от мен!!
Деси,честита ти награда,макар и малка,човек е хубаво да бъде изненадван по този начин.
Ани,направо ме влудява масовата истерия за конспирация и тоталното отхвърляне на мерките.
Последният случай е от Горна,мъж,служител в общината,ръководител на танцов състав по народните танци,където знаете групите могат да достигнат и 40 човека,цяла седмица обикаля из града с Т и общо неразположение, без никакви предпазни средства,работи си в общината,ходи ва танци и в следствие на това,една камара народ м момента са под карантина,дори мои познати.Е може ли такова нещо,то бива бива неглежиране,ама чак пък.Дори да не си болен от корона,поне си остани вкъщи,не излагай останалите на твоето неразположение.Това ме побърква,не друго,аз вече свикнах и приех този вирус,нося маска от март и също не ми пречи.Но хората....ах...хората
Деска,много е неприятно това с ръката,знам,че няма как да мине скоро,но ви пожелавам въпреки всичко да си прекарате чудесно.Къде ще почивате тази година?

Нели, виж какъв цитат намерих и се сетих веднага за теб:

„Аз търсех свобода, пространство на открито и приключение. Намерих ги в морето“, Ален Жербо

Източникът - ЦЪК! - Спортен клуб по гребане, ветроходство и воден туризъм за хора с нарушено зрение „Пасат”

Елисче, отново на Шкорпиловци, в бунгало, в любимата ни станция комплекс Дъбрава. Взехме си цели 2 смени, така че почивката ни ще бъде дълга, живот и здраве. Колкото до другото, за което пишеш - СРАМОТА, че има такива хора - с реални симптоми, а РАЗНАСЯТ около себе си без свян и без мисъл какво причиняват на околните!

П.П. С това пояснение, че мен НЕ ме е страх от вируса, дори смятам, че огромна част от нас вече са го прекарали безпроблемно, че всичко това е истерия и масова психоза, всяваща се от телевизионните екрани и журналистическите сайтове, по някаква причина, съвсем различна от медицинската, и въпреки това аз спазвам мерките, точно заради другите хора и грижа за тях, и тяхното спокойствие и добруване.

Доверие. Ключовата дума е "доверие".
Става въпрос за маските, за мерките, за спазването им или за неспазването им, последното погрешно етикетирано като безотговорност, за извънредното вечно каквото там решат да го нарекат - положение, обстановка, все тая. Тук става въпрос за доверие.
Проблемът според мен е следният: независимо от мнението и/или знанието и разбирането на всеки от нас за нещастния вирус, властта демонстрира очевидна арогантност, липса на логика, последователност и разбиране както на епидемиологията, така и на обществото. Демонстрира и нещо друго много важно - избор на мерки от типа "тука има, тука нема" въз основа на явен лобизъм - вирусът е опасен през деня в помещения на закрито (след като ни забраняваха да ходим в парка!), но внезапно става безопасен вечер в бара или дискотеката. В резултат на всичко това хората с основание стигат до извода, че властта пет пари не дава за нашето здраве, а измисля и извърта "мерките" според нечии конкретни бизнес интереси. И този извод е верен! Властта се спуска да глобява бабите, ако влязат в кварталното магазинче да си купят лук и домати без маска, но в чалгарската дискотека може да се хвърлят телесни течности и салфетки на воля. Днес обявиха, че ще увеличат ресурса, заделен за... полицитята, която да следи за носенето на маски! Не за лекари, не за оборудване на медицински екипи със средства за защита, не за заплати на лекарите и сестрите, а... за полицията, за да може да... налага повече глоби! Представяте ли си!?!? И хората, усетили подлостта и абсурда, се съпротивляват. Това е съпротива към властта, тя няма нищо общо с вируса. Всички ние, които ходим без маска и не сме съгласни да ни принуждават да дишаме през парцал на устата, правим това с ясното съзнание, че това наше действие няма нищо общо с вирус, болест или нечие предпазване. Както и "мерките" нямат нищо общо с тези неща. Това са си чисти рестрикции и установяване на диктатура и изобщо не става дума за епидемичен контрол. И не, не казвам, че вирус няма или че е съвсем безопасен за всички. Казвам, че това, което се развява като противоепидемични мерки, не представлява това, за което се обявява. Борбата на властта не е с вируса, а с хората и затова съпротивата и саботирането на "мерките" не е действие срещу здравето на околните, а е акт на противопоставяне на властта.
Казвам всичко това, за да обясня защо и как неносенето на парцал на устата не е акт на агресия към никого от случайно срещнатите хора. За разлика от актовете на властта, които са откровена агресия към всички ни и най-вече към медицинския персонал.
Късно е и спирам до тук. Ще пиша пак, когато намеря време, сега наистина трябва да стигна до леглото.