Хората, с които сме си писали в тази тема, знаят, че имам една дългосрочна цел, свързана с бягането. А именно - да тичам на дълги разстояния - 20, 30 и 50 км...... Някога. Когато постигна форма и съм готова. Експериментите от последните 3 седмици леко ме обезкуражават в това ми желание. За какво иде реч?!
В неделя, 9-и октомври, ще тичам на 10.550 км на маратон "София". За целта през последните 3 седмици правя по три тичания на 10.5 км и по едно на 5 км (седмично се има предвид). Онова, към което се стремя в тези тренировки, е да придобия издръжливост за по-дългата дистанция, да си направя разчет на километрите, т.е. кога да добавям от себе си и да тичам по-бързо, кога да релаксирам и да се отпускам, за да стигна до края; какъв терен е добър за първите километри, какво ми е най-удобно за последните и т.н. Разбира се, на маратона не мога да избирам терена, но поне го знам добре какъв е и имам представа къде е денивелацията и като знам как тичам по нагорнище и надолнище в началото и в края, мога да си направя разчет за оптимално бягане в неделя. В общи линии това си ми бяха тренировките. И естествено, следя си времето, защото искам да тичам по-бързо и нещата се подобряват с всяка тренировка.
Изникна, обаче проблем
. А именно сериозен дискомфорт и в двете ходила. "По правило" болката, която се появи в дясната пета още през февруари, си е тук. Радостната новина е, че не е така силна и че не се проявява по време на тичане, а и след тичане мога спокойно да си ходя, защото май-юни не можех да извървявам повече от 500 метра, ако сутринта съм тичала. Появи се вече болка и в дясното ходило. Но най-големият проблем е сутрешното първо стъпване след като се надигна от леглото. И двете ходила са силно схванати, и двете ме болят сериозно. Говоря за онези първи 3 до 4 крачки, които правя след като стана от спалнята. Понякога дори се подпирам с ръце в стената, за да намаля натоварването върху краката.
Ако не съм тичала предния ден или си направя няколко дни почивка, този сутрешен дискомфорт почти изчезва. Но...... аз не искам да спирам с бягането. Даже напротив - искам да увеличавам дистанцията
. И...... сега какво правим в тази ситуация?!?!?
Не съм измислила, разбира се, нищо... За момента се колебая между следното - да ида в спортен ортопедичен център (имам впечатления от 2 такива) и да се пусна да ми огледат кокаляците, ставите, сухожилията, фасцията и т.н. на краката. Или.... да пропусна доФторите и директно да се завтека към Бейс Камп или Рънниг Зоун и да си купя обувки за тичане, защото може този дискомфорт да се проявява от това, че краката ми се набиват с моите файвфингърс, защото на практика с тях съм си боса....
, но ако на мен ми кажат, че съм крива като 100-годишна круша 
и въпреки това си позволя волността да бъда свободна с и за любимите си занимания, бих била изключително усмихната и щастлива!!! Дано да можеш да продължиш все така!!!
.
