МЯСТО за сладки разговори през 2020

[Нели]

Здравейте, мецанки!

Днес се видяхме с Деси, Алекс и Хри, които са на Шкорпиловци, но днес бяха във Варна. Поговорихме, посмяхме се, поразказахме си това-онова.
Също днес мина първото ми явяване на съдебно дело в качеството на вещо лице. Мина добре, донякъде благодарение на съдийката, тя знаеше, че нямам опит и ми даваше указания къде трябва да стоя и какво да правя. Ще се науча.

Чери, стискам палци всичко с Гърция за вас да се случи по най-добрия начин! И много се радвам на Бела, която, доколкото разбирам, ще учи където и каквото е пожелала. Браво на нея!

Цони, Кеми в Ловеч ли ще бъде? В събота минах оттам, мислех си за теб, но бях с 6-7 човека и имахме план за деня. Обаче ми се иска да те видя, даже много...

[Нели]

Ванче, как е при вас? Тази година вероятно не може да се мисли да си идвате насам, но как минават дните ви в Испания?

И въобще, момичета, какво става при вас?

[cchery]

Здравейте, дами.

Ето ме налична във форума. След 3-часово шофиране, току-що с Коки влизаме у нас. Ходихме до Горна да оставим котките на майка, а утре рано сутринта се зареждаме пред една от софийските лаборатории, за да ни бъркат платено в носовете . Нещо, което едва ли има някой, който да не разбира, но за всеки случай - утре ни предстои да си направим PCR тестове за влизане в Гърция. Ако всичко е наред, другата седмица отиваме на море. Ако ли не.....

Също днес мина първото ми явяване на съдебно дело в качеството на вещо лице. Мина добре, донякъде благодарение на съдийката, тя знаеше, че нямам опит и ми даваше указания къде трябва да стоя и какво да правя. Ще се науча.

Нелка, не знам защо, но си мисля, че ти ще бъдеш едно много издържано, много стриктно и много точно вещо лице. Някак си това ми се струва работа точно като за теб . Радвам се, че сефтето ти е минало добре - естествено е като за първи път да имаш своите затруднения, но..... ще се справяш все по-добре и по-добре.

Кажи има ли нещо ново по въпроса, който беше загатнала в преден пост, а именно:

Нели написа: ↑09 Юли 2020, 21:19
Имам и някои притеснения, свързани с работата в университета, но не ми се пише за тях сега. Определено не е нещо, което е незначително или за пренебрегване, но не зная накъде ще избие - може да е много лошо или да се окаже за добро. Ще видим.

Ние също много си мечтаем да се качим в Черни Вит - дано като се приберем от морето да имаме тази възможност. Казвам дано, защото в клуба на Бела тренират по 6 дни в седмицата и по много часове (в делнични дни е от 9 до 18 часа).... и аз се опитвам с добро да разубедя Бела, че трябва плътно да следва този график. Все пак тя е по-ниска състезателна категория и не се очаква да стане топ състезател от нея, а умората и недоспиването са страшни. Дори за мен самата, т.к. аз ставам преди всички и приготвям закуска за Бела. Мия и ѝ изпращам плодове да има за през деня, а понякога и обяд. И именно на този режим, на който двете с нея сме от началото на месец юли, дължа едно много неприятно усещане от последната седмица. Става въпрос за това, че се чувствам като пребита - още със ставането съм разтревожена (от не знам какво), уморена съм. Всички неща, които трябва да направя, ми се виждат като непосилно трудни задачи. Раздразнена. Но най-вече е тази неприятна тревожност, която усещам така силно, че ѝ вярвам почти докрай.... И благодарение на нея всяка дребна пречка, трудност, неприятност ми се струва като черен дерт, който ме гнети непосилно..... Много се надявам да отидем на почивка и да се оттърва от всичко това, защото знам, че се дължи на преумора, недоспиване, напрегнатост и живот в среда на постоянна словесна вирулентност.....

Иначе при майка бяхме за по-малко и от 24 часа - тревожи ме колко много закъсва тя със здравето... Тревожи ме..... как ли тя се тревожи за старостта, която я налегна... видимо не се чувства добре. Подута е. Задържа течности. Уморява се от минимално физическо усилие. Вече няма желание да прави почти нищо. Така не бива да се остарява. Много ми е мъчно за майка.

Иначе друго по-интересно няма при нас. Коки завърши и производствената си практика оня ден, т.е. офицално завърши 11 клас. Все още не са им раздали бележниците обаче, т.к. трябва да се впише и оценката от практиката. Той се чувства все по-уверен в дебрите на програмирането. Харесва му. Отделно се замисли и над това да иде да следва не по приложна бакалавърска програма, а по изследователска. Блазни го мисълта да има елемент на научна работа както в следването му, така и в работата след това. И мен това много ми харесва. Но какво ще избере, тепърва предстои да уточни. Готино ми е, че вече има цел пред себе си. Че е ориентиран. И най-вече, че има работа, която много му допада и би искал да е негово бъдеще.

Деска, страхотно сте направили, че ще карате толкова дълга морска ваканция тази година. И то на място, за което знам, че ти много обичаш . Бунгалата изгеждат като от едно време, но дъбовата гора и най-вече начина, по който разказваш за това място, ми подсказва, че не е лошо и че битовите условия са маловажни. Дано да имате само хубаво време .

Ванче, наистина - какво става с вас? Как преминахте през последните седмици на испанската карантина? Планирате ли прибиране в България? И въобще - пиши как си.

И да ви кажа, че с Елисчето се видяхме снощи - макар и за малко. Макар и на крак.... но се видяхме. Ето това ми е най-ценно от всичкото форумно време, което съм прекарала.... ХОРАТА...

[ellis_stoyanova]

Нямам много време,но минавам само да кажа...бях безкрайно щастлива,когато видях,че Ани ми звъни...просто защото знаех,че е тук.Макар и за няма час,тази среща някак те зарежда,не мога да го обясня,но бях много щастлива!Видях и Коки,който е прекрасен млад мъж и не го казвам просто така,а защото ми направи страхотно впечатление.Няма вечното мрънкане,което наблюдавам при повечето млади хора,възпитан и мил....Имаш прекрасно момче,мила Ани.А теб като те видях,с тези слънчеви коси,като момиченце....много ти отива този цвят на косата

[cchery]

Момичета, лаконична ще съм, обаче се изморих днес. Събрахме багажа. Утре рано сутринта тръгваме към Гърция - 2 дена преди дата, за която имаме резервация. Искаме да влезем в Гърция час по-скоро, защото се страхуваме да не затворят границата....... пък като се озовем там - да става каквото ще .

Вчера станахме много рано, за да си направим PCR тестове...... Чакахме 2 часа и половина, за да ни тестват..... И целият ден след това мина... някак си равно. Без емоции... Защото очаквахме резултатите. Въпреки, че сме напълно здрави и четиримата. Нямаме никакъв симптом, загатващ коронавирусна инфекция, очакването е неприятно..... и винаги я има онази малка вероятност да си положителен. Снощи към 20 часа проверих резултатите онлайн.... Почнах от Момчил. Аз бях последна..... Докато стигна и до мен и видя четвъртото заветно (-)negative душичката ми изтръпна . А после просто се метнах на дивана по гръб и се разплаках.... Знам, че на фона на проблемите, които хората имат - безпаричие, болести, проблеми с роднини и приятели и т.н. да се притеснявам толкова силно за едни тестове е някак си..... абе малко гузно ми е, НО.... това бяха най-очакваните отрицателни резултати в живота ми... Толкова много искаме да заминем към Гърция. И толкова много искам да си починем....

Та..... утре предстои да минем границата. Разбира се - там също могат да ни тестват... Но каквото - такова.... ще ви пиша отново от морето.

[Нели]

Чери,
разбирам и емоцията, и очакването, и желанието за Гърция, и жаждата за море и почивка, и облекчението, и плача. Ще чакам с нетърпение следващото ти писане от морето.

[cchery]

Чери,
разбирам и емоцията, и очакването, и желанието за Гърция, и жаждата за море и почивка, и облекчението, и плача. Ще чакам с нетърпение следващото ти писане от морето.

Нелка, благодаря. Сигурна съм, че морето тук ще ме зареди с емоциите, от които се нуждая за вълнуващо писане. А казвам "тук", т.к. ние вече сме в Гърция . Точно в 7:30 оставихме ГКПП Промахонас зад гърба си.... Излишно е да казвам колко съм щастлива и най-вече спокойна. След цяла седмица, прекарана със свито сърце, т.к. нищо не беше сигурно около това пътуване, сега съм извадила лаптопа, вързала съм го към мобилния нет на тела си и се кефя на всичко... А всичкото е възможността да гледам обещаващото много топлина прясно изгряло гръцко слънце, хълмовете на Беласица (ама от гръцка страна), зад които се крие Солун, акостирал на бреговете на приветното Бяло море..... Не мисля почти за нищо..... Макар в главата да се преплитат епизоди от последните 7 дена - излизането на класирането за гимназии на Бела, записването ѝ в новото училище, интервюто с агенцията посредници на холандски университети в България, за да започнем процедурата по кандидатстване на Коко, пътуването до Горна, за да оставя котките, притесненията покрай вземането на PCR теста (страх ме беше как ще ми бръкнат толкова дълбоко в синусите без да ме заболи......, а то въобще не беше така), страха от очакването на резултатите на същия тест...... и вчерашните приготовления....

ВЕЧЕ ВСИЧКО Е ЗАД ГЪРБА НИ....... А пред нас - почивката....

Момичета, имам чувството, че след много дълги и тягосни дни се връщам отново към себе си..... И трябва да ви кажа, че това усещане ме кара да се чувствам все по-добре и по-добре, по-заредена, по-очакваща, по-палава .....

Ей такова ми е.

[Нели]

Ани, много се радвам, че сте вече в Гърция, още повече, че днес чух по радиото, че Гърция затяга режима на влизане и ограничава граничните пунктове, през които може да се мине!

[Нели]

Момичета, за първи път снимах звезди!
Много се радвам, защото миналата седмица в Кино-фотоклуб Варна, в който членувам, имаше семинар на тема нощна и астро-фотография. Беше поканен много интересен астро-фотограф, от който има много какво да се научи. Аз не отидох на семинара по две основни причини - липса на пари и на време. Цената беше около 150 лв., а в този момент нямах толкова излишни. Освен това трябваше да отделя на семинара две вечери (нощи) и един ден, а в това време имах да пиша заключение по съдебно-счетоводна експертиза. С една дума - отказах се от този семинар.
Същевременно фотографските групи започнаха да преливат от снимки на кометата NEOWISE, която сега минава покрай Земята и мен ми се прииска да мога да правя такива снимки. Даже си мислех да потърся клипове из YouTube как се правят такива снимки и да попитам един приятел, койтто се занимава с фотография, да идем някъде да снимаме звезди. Все пак, не ми се струва разумно да ходя сама в тъмни и отдалечени местности извън града. Не е безопасно.
Вчера обаче ръководителя от Кино-фотоклуб Варна писа, че вечерта се събира група за Камен бряг с желаещи за нощни снимки и аз се записах. Отидохме 7-8 човека, като аз тръгнах, без да зная на какви настройки да снимам. Просто взех статив, челник за светлина, горна дреха и вода. По пътя за Камен бряг попитах в колата за настройките, казаха ми нещо уклончиво, но чух ключови думи и... опитах. Получи се! Ура!
Ето, вижте РЕЗУЛТАТА.

[Ванчето]

Здравейте, мили момичета!

Чери, и аз много се радвам за вас, за това, че все пак успяхте да осъществите вашата така чакана морска почивка в Гърция! Гледайки снимките, които качваш оставам само и единствено с усещането, че си изкарвате страхотно, което всъщност се очаква от една лятна ваканция на море! Забавлявайте се и се насладете на момента максимално!
И поздрвления за успешното класиране на Бела в новото училище!

Нели, всички снимки, които правиш и качваш във фейса са много красиви! И като ги гледам, някак си усещам, че имат "душа"! Това си е един мой израз, който си използвам специално за снимки, защото имам познати, които също снимат с хубави, скъпи апарати, но техните снимки някак си са... бездушни. И повърхностни. Сякаш направени ей така, колкото да се отбие номера, направени " без сърце", както казват испанците. Просто "бездушни". Тази е думата, която ги описва най-точно. И за мен това е показателно за факта, че не техниката прави една снимка качествена (важна е разбира се, не го отричам), а сърцето, любовта, желанието, което влагаш когато снимаш! Когато влагаш душата си в това, което правиш винаги си личи! И при теб си личи, Нелка! Отдава ти се, харесва ти, правиш го с любов и старание и лично на мен ми предаваш всички тези емоции, когато гледам фотосесиите ти...! Продължавай все така да "гориш" във всичко, с което се захванеш!
Поздравления и за новата работа! Сигурна съм, че ще справиш повече от добре в това ново начинание! И знаеш ли Нели, някак си изобщо не съм изненадана от факта, че си се насочила към тази работа! Някак си, като че ли е точно за теб! В допълнение на основната ти работа, разбира се. Подхожда идеално (поне според мен) на личността ти, на характера, на изостреното ти чувство за справедливост, на честността ти, на постояннотото тъсене на истината, подкрепена с реални факти...! Всъщност, не веднъж ми е минавало през ума, че точно хора като теб трябва да са в политиката. В управлението на страната. Точно такива честни, морални, учени, интелигентни и амбициозни хора би трябвало да са лицето на България! И според мен, ти имаш бъдеще в тази посока! Може би не е дошъл момента, но аз така мисля.

Елисче, на твоето прекрасно Иве желая от сърце да е много здрава и да расте все така прекрасна и любознателна и да ви радва с успехите си!
Как си ти, Ели? Има ли някакво развитие по отношение на недостига на желязо, който имаш? Аз мога да ти споделя моя опит: преди години постоянно страдах от анемия, периодично пиех желязо, но като спра, проблема се връщаше и така се въртях в омагьосан кръг. Докато най-накрая личната лекарка не ми препоръча да пия желязо всеки месец по време на месечния цикъл 5-6 дни. Каза ми, че жените, заради ежемесечното кървене съм предразположени към загуба на желязо. И аз започнах да го пия така, както тя ми пррпоръча. Честно казано, от тогава не си спомням да съм имала такива големи спадове и нещата някак се балансираха. Друга важна подробност е, че желязото не трябва да се приема заедно с млечни продукти, защото те затрудняват усвояването от организма. Например, ако пиеш кафе с мляко най-добре да си изпиеш желязото 2-3 часа след това. Или първо желязото, а после млякото, след 2-3часа . А ако го изпиеш с прясно изцеден сок от портокал това пък ще подпомогне усвояването. Опитай по този начин, на мен ми се отразява добре, надявам се и на теб да ти подейства!

Цвети, ще чакам да разкажеш за вашето планинско приключение!

Деси, приятна почивка и на вас! Вземи максимума от всичко и се наслаждавай...!

Цони, ти как си? Надявам се, че всичко е наред! Поздравления за отличните резултати на Кеми!

Момичета, аз пак със здравословен проблем. Тази година като цяло май не ми върви със здравето... Сега съм скъсан мускул на гърба от 2 седмици. В болничен съм, но този факт не ми харесва. Остава ми малко повече от месец да си изпълня договора до край, а не се знае дали ще мога. Много ми е криво. Тъпча се с доста силни обезболяващи и по цял ден ми се спи. Лошото е, че такива травми минават бавно. Стискам зъби и се надявам да минава по-скоро. Не знам какво ще стане с работата ми, а ми е важно. И това много ме тормози психически.
Иначе сме добре. Радваме се на лятото. Тази седмица трябваше да сме на море, но отложихме заради моето състояние. Децата малко се разочароваха, но само ми повтарят, че искат да се оправя и да съм добре. И ме гушкат
Няма да си идваме до България, но не заради Ковид, а заради моята работа. Откакто започнах да работя през лятото (последните 3 години) не сиходим тези месеци. Няма как. Затова си ходихме за коледните празници миналата година. Но тази сигурно няма. Не знам, не сме го мислили още.
За коронавируса не ми се пише. Не ми се и мисли. Отдавна спрях да се интересувам, да чета. Писна ми просто. Интересувам се дотолкова, колкото касае работата или евентуално пътуване. Омръзна ми от истерии и спекулации. Мисля, че не съм споделяла, но свекърва ми беше в Италия от февруари до юни. И просто не ми се говори на какъв психически тормоз ни подложи през този период... Поведението и беше супер неадекватно за ситуацията. Сякаш беше някакво малко дете, а не жена на 65 години. Не ми се говори дори за това, не искам да си спомням. Вече си е България и нещата са спокойни.
Искам само да ви споделя, че нашите приятели, които се заразиха с вируса са добре. Мъжът много трудно се пребори, но важното е, че всичко мина. Към днешна дата са добре и двамата и продължават да се радват на внучетата

Ами ще приключвам вече.
Изпращам на всички мецанки много целувки и силни виртуални прегръдки! Бъдете здрави, вие и семействата ви и се радвайте на лятато!

[cchery]

Момичета, .

Последно писах тук понеделник, веднага след като минахме границата с Гърция. И сега отново.... Причините са...... абе няма нещо по-специално. По-скоро се опитвам да си гоня една заложена цел - да изживявам дните си бавно. Ама БАВНО! Да ги изживявам като преживяване, усещане, изпълване с емоция, чувстване... и като път навътре към мен си. А не като споделяне във виртуалното пространство. Не че не качвам снимки във фейса... правя го. Но... на всеки, който ме познава оттам, сигурно му е направило впечатление, че пускам по 5-7 снимки макс на ден.... На фона на албумите ми от предишните години, които са с 50+ фота, това си е направо оскъдно.... Мислех дори нищо да не пускам, но... първо на мен ми е хубаво да споделям разни важни неща, особено сега - когато съм спряла с бързането и в главата ми се уталожва есенцията на истинското чувстване - със сърце и душа. И второ... аз съм си аз - признавам си го само на вас: страна съм в един нелеп спор - "България срещу Гърция като дестинация за морска почивка на българите" - като чуя въпроса "Какво толкова ѝ харесвате на Гърция, че не ходите на Черно море?" и съм съгласна не PCR тест, ами клизма и психотест да си направя и пак тука да дойда.... и да обикалям, да снимам и да поствам ли поствам...... Защото този спор е безмислен. Той е решен много преди подобен въпрос да бъде изпуснат в пространството.... Аз имам своите аргументи да съм всяко лято тук. Отсрещната страна - своите да е на друга позиция... Ние не се хвърляме в тази битка, за да намерим справедливост с нея, а да се надхващаме и заяждаме... Та аз съм решила да се "заяждам" със снимки.... Ако оставим тази моя дребнавост да не се откажа и да "споря" - поне са красиви (снимите).

Нелка, снимките на звездното ти небе са прекрасни. Браво за настройките, за настроението, за упорството да се научиш да правиш подобна фотография . И съм съгласна с всичко, което Ванчето е писала за теб - хора като теб трябва да са в управлението на нашата държава..... Те са пример за ерудиция, за можене, за честност.....

Ванче, какво да ти кажа?! Прегръщам те... Вярно е, че много ти се струпа тази година на главата.... И не разбирам как успяваш да не го превърнеш в тягосна трагедия... Влизаш, пишеш кратко и ясно, хладнокръвно..., с примес от една тиха тъга, осмислена и приета тъга, че... нещата така се случват или са се случили... Дори някъде в най-големият "пожар" на тази тъга, аз долавям надеждата ти... че това е само днес и само сега (условно казано) и че когато проблемът с гръбния мускул отмине, животът отново ще е щастлив! Много се радвам, че писа.... Прави го по-честичко или пък.... когато наистина имаш нужда .... от приятели.

Момичета, изчезвам отново, защото ще играем една настолна игра - аз, Коко, Бела и Момчил.... нали сега времето е само за нас.