forum.metsababa.net

Имам за споделяне някакви неща и тук. В неделя ще тичам на организираното от 5kmrun състезание в парк "Врана". Ще се пусна на XL-дистанцията, която е 15 км. Последните седмици се приготвям за това нещо - вече имам 2 бягания из Младост на тази дължина. Справям се... Така че в неделя очаквам единствено да се поуморя, т.к., когато има и други бегачи, аз се увличам по тяхната скорост.... иначе не мога да бягам бързо.

И другото от мен - снощи открих сезона на ролерите за тази година . С кеф си карах в нашия парк поне 1 час.... Чувствам се добре, когато има движение, когато аз се движа!!!

За съжаление, килограмите ми пълзят нагоре абсолютно устремено и безвъзвратно..... Не съм сигурна каква точно е причината.... освен, може би, недоброто ми хранене. Но.... мисля, че нещата вече доста ескалираха - чак се чудя на какво се дължи това мое напълняване.

Ха......, колко отдавна не съм писала тук. За нещото, което обожавам. За съжаление лекарските съвети да спра за няколко месеца тичането се сгъстяват все повече - имам проблем с кръста и той изисква тази пауза. Засега не спирам. Дано не стигна до момента, в който ще има вече лекарска забрана...., а не съвет.

От днес - 7 километра бягане. С добро темпо. Опитвам се да подобрявам времето на делничните ми по-кратки кросове, но е много трудно. Особено пък сега, когато ставам рано заради първата смяна в училище на Бела, и към останалите фактори за липса на достатъчно енергия у мен се наслагва и недоспиване... Но пък съм си поставила някаква цел и се старая да я постигна.

Странно нещо е.... психиката. Особено моята . За бягането - с любов или нищо... бих възкликнала. Има дни, в които това, че трябва да изляза да тичам, ми тежи като воденичен камък. И честно казано ми тежи не предчувствието за физическото усилие, което ми предстои и понякога е на ръба, а нещо......., което не мога да определя. И си седя и се натискам вкъщи и докато изляза.... в главата ми е мармалад от подкани или убеждения.

Има дни обаче като днешният, в който усмихнатото светло лице на слънцето, което бях забравила през изминалата седмица, ме прелъсти и хвана сърцето ми за ръка.... Н Я М А Ш Е начин да не изляза да тичам навън. И нищо не ми тежеше. И нищо не ме моташе у нас.... И тичах ли тичах..... 11 километра - повече от планираните..... без кой знае каква умора, без отегчение.... Все едно тичах към някакво освобождение. Жалкото е, че в момента отново има облаци и съм абсолютно убедена, че до половин час ще забръска сняг .... но пък аз вече съм си у нас. Натичана, щастлива, лека..... и отивам да се стопля в банята.

Тичане. Бягане. Движение. Живот.

Днес беше от ония много хубавите дни за бягане. Когато изляза по-рано сутрин, паркът до нас е празен и тичането е истинско потапяне в самото движение и емоциите, които то поражда. И всичко това под ясно синьото и безоблачно небе; яркото слънце и бухналите в снежно бяло джанки... на фона на извисяващата яка гърбина с бяло чело Витоша......

Ами, хубаво ми беше !

Цяла седмица не бях тичала. Миналия четвъртък, за съжаление, носих една много тежка чанта (сигурно около 10 кг) на лявото си рамо - разстоянието, на което я носих беше около 2 км - от супера до нас. Но...... явно такива простотии трябва да си избия от главата да правя..... Още на другия ден усетих прорязващата, силна болка в кръста отляво - там, където ми е проблемът от 2020 година... и тази болка се проявява без някаква специфика на позата, в която съм застанала или пък се движа.... Аман, значи.

Но от оня ден почнах да чувствам известно облекчение и днес вече бях навън да тичам. Не ме болеше нищо.... малко тромавичка се усещах, ама то сигурно е от недоспиване.... За съжаление Бела днес е на тренировка, та пак ставахме с аларма. Но утре пък ще спим.