Тук ще си пиша за предстоящите изследвания и изводи, които ще си правя относно психичното ми здраве, а и ще черпя идеи и опит по темата за здравето на психиката ни
Хубаво е, че предстоят много топли, светли и слънчеви месеци, в които ще трупаме витамин Д, в които ще пътуваме и плуваме, ще се движим повече и ще ядем повече свежа растителна храна. Да бъдем здрави всички!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Много ли му трябва на човек, за да е щастлив? Не, понякога е достатъчна и една събота!
HighViewArt | 11 октомври 2017
Снимка: pixabay.com/
Десет цитата за смисъла на живота и щастието, което човек все търси:
1. "Дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна? На кого му дреме?! Същественият въпрос е следният: Дали онова, което е в чашата, утолява жаждата ви! - Лари Уингет, из "Безцеремонно"
2. "Идва ден, когато хората изведнъж разбират, че не е задължително да живеят така, както са им казвали. И стават щастливи..." - Алан Китли
3. "Много е лесно да акумулираш злоба, ненавист и омраза, а човекът е страшно добра почва за тези чувства. Много лесно ги пускаме в нас. Трудното е да бъдеш човек." - Мартина Вачкова
4. "Начинът, по който гледаме на света, създава света, който виждаме." - Бел Кауфман
5. "Докъде ще стигнеш в живота зависи от теб: да си мил с младите, да съчувстваш на старите, да приемаш борещите се и да бъдеш толерантен към силните и слабите. Един ден в живота си ще бъдеш всеки един от тях. - Джордж Вашингтон
6. "Забелязала съм, че Вселената обича благодарността. Колкото по-благодарен си, толкова повече блага получаваш. Под "блага" разбирам не само материалните неща, но и всички хора, места и преживявания, заради които си струва да се живее. Знаете колко прекрасно се чувства човек, когато животът му е изпълнен с любов, радост, здраве и творчество, навсякъде среща зелена светлина и намира места за паркиране. Така е замислен животът ни. Вселената е щедра и изобилна и обича да бъде оценявана по достойнство." - Луиз Хей
7. "И стига си се залъгвал, че друг някой ще те избави! Човек или се учи да плува, или се дави!" - Mадлен Алгафари
8. "Първо направете това, което е необходимо, после онова, което е възможно, и неочаквано ще се окаже, че можете да направите и невъзможното." - Св. Франциск от Асиз
9. "Помни, че всички отговори, от които се нуждаеш, са вътре в теб. Просто трябва да утихнеш достатъчно, за да ги чуеш." - Деби Форд
10. "Много ли му трябва на човек, за да е щастлив? - Не, понякога е достатъчна и една събота." - Ринат Валиуллин
Всяка идея, която не е достатъчно невъзможна и луда за другите, не би имала успех!
Хенри Форд
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Но тялото ти говори, въпреки потиснатите емоции.
То говори чрез върховете на пръстите, които удрят по масата.
То говори чрез краката, които клатиш под масата.
То говори чрез очите, които затваряш, докато преглъщаш.
То говори чрез паузите и треперещия глас.
То говори чрез учестеното дишане, докато стискаш зъби и юмрук.
Хората се разболяват, защото култивират и съхраняват преглътнатите енергии в сърцата си.
Не можеш да заметеш болката под килима.
Не можеш да заметеш ненаучен урок под килима.
Не знаеш как да преодолееш болката и млъкваш, но вътрешният разговор започва и се въвличаш в мисли, които ти причиняват още болка и те разболяват. Които те владеят, подчиняват и затормозяват. Самото терзание те разболява. Първо душата се възпалява.
После тялото се разболява.
Разболява те това, че се отдалечаваш от Светлината, че ѝ обръщаш гръб и това, че се мъчиш, мълчиш и пълзиш в тъмнината.
Изразяването на себе си разтваря преглътнатата болка!
Болката не е вечна.
Тя не слага точка.
Болката е запетая!
Трансформирай болката. Изрази я навън!
Преобразувай я в продуктивност.
Направи картичка, подарък, жест;
нарисувай стена, картина, камъче;
напиши бележка, писмо, стихотворение, книга.
Изпей болката в песен. Възпей я в текст.
Вземи маратонките. Поразходи ги. Тичай в парка.
Пусни си музика. Танцувай.
Спортувай. Тренирай.
Засади цвете. Засади дърво.
Подреди. Сортирай. Размести нещо.
Импровизирай рецепти.
Поливай дете с обич. Нахрани гладен.
Помогни на минувач. Разходи болен.
Говори на куче, приюти коте,
послушай песента на птиците.
Пренасочи енергията си върху нещата,
които ти носят спокойствие и блаженство.
Чети, изучавай. Излез от зоната си на комфорт.
Постави под съмнение начина си на мислене.
Не можеш да промениш начина си на мислене,
ако не можеш да промениш менюто си.
Синхронизирай убежденията си.
Измисли нещо креативно и велико.
Бъди доброволец. Участвай в благотворителност.
Направи нещо хуманно. Работи за общото благо.
Фокусирай се не върху болката, а върху хоби.
Върху разпускането и освобождаването.
Подхранвай с енергия не болката, а нещата,
които излизат от твоите ръце. От твоята душа.
Говори на себе си. На тялото си.
Говори на децата, на животните, на старците,
на бездомниците, на гълъбите, на дърветата,
на тревата, на цветята, на водата;
обърни се към Слънцето, погледни нагоре,
сподели на Господ, медитирай, моли се;
ако щеш - крещи на гората, на морето, крещи на небето, изкачи планина, крещи на върха ѝ,
крещи на припева, на боксовата круша,
крещи на стената, крещи на възглавницата,
а после поплачи върху нея...
Само не млъквай!
Защото преглъщайки всичко, което чувстваш,
ще потънеш в себе си и ще се удавиш.
Ти имаш право да чувстваш.
Ако "СЕГА" замълчиш, ако не изживееш и потиснеш емоция, ако успееш да не изплюеш жлъчта, а я преглътнеш, ако не изразиш емоция и се въздържиш,
то "ПОСЛЕ" позволи на тялото си да я преживее,
да я изрази, да бушува, да избухне,
да се прояви, да се освободи, остави го да я отработи, да балансира, да се саморегулира.
Благодари на Бог за болестта! Благослови я!
Насложи епизодите в живота си като във филмова лента, разгледай, анализирай и се замисли:
какво не можеш да простиш?
Коя е ситуацията, която непрекъснато се повтаря?
Кой е твоят НЕнаучен урок, който се повтаря,
почукал на вратата ти вече като болест?
Ако Омар Хаям е казал:
"Не казвай на Бог че имаш проблеми. Обърни се към проблемите и кажи че има Бог!",
то ти кажи: "Не казвам на Бог, че имам болест. Обръщам се към болестта и ѝ казвам, че имам Бог!"
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Темата за зеления сертификат е повече от актулна в момента.... И макар да не е това във фокуса на този ми пост, има връзка. И тя минава през едно изречение, което вчера ми остави в коментар приятел: "Убиха живота!". Той има предвид, че т.нар. "мерки" във връзка с ковид пандемията са съсипали живота (му).
Естествено първоначалната ми реакция беше да му отговоря доста рязко, че сам си съсипва живота като се предава на разните му там мерки и ограничения. После се замислих.... и попитах какво му е липсвало до вчера ("до вчера", защото от днес е в сила зеления сертификат - ако все още и в сила, де, че в България всичко се променя за секунди). Не ми отговори конкретно. Каза, че няма смисъл да разговаря повече с мен.
И си дадох сметка, че тази пандемия в крайна сметка не се оказа онази манна небесна за нови енергии, ново ниво на съществуване и общуване в обществата, нови прозрения......, а се оказа мерило за човешката психика. Дали ще спреш или ще решиш да продължиш. И ако решиш да продължиш как ще го направиш и на каква цена? Колко от нея си готов да платиш и ще оцелее ли духът ти в казана от терзания, съмнения и вина?!
И всъщност основното - не се ли разболява тялото, когато психиката е неустойчива?
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Kleo написа: ↑21 Окт 2021, 15:03
Аз обаче няма да се ваксинирам.
Дори и да го направят "задължително".
Дори и да се опитат да ми го пробутат като условие да си запазя работата.
Деси, разбирам позицията ти - тя е твое лично решение и право, разбира се. Бела също не иска да я ваксинираме, въпреки, че аз искам, за да си реша проблемите с пътуванията. Но ще уважа решението ѝ. Обаче.... моят пост не е "за" или "против" ваксинирането.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Виждам се отново майка.
